№ 291
гр. Кюстендил, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500419 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 и сл. вр. чл.396 от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 3067 , депозирана по пощата с
клеймо от 23.09.2021 г., по описа на Районен съд – Кюстендил, подадена от П.
ИВ. Р., действащ чрез пълномощника адв. Величка Ушатова от АК –
Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Д-р. Христо Татарчев“ №36, ет.1
против Определение №277/09.09.2021 г., постановено по гр.д.№1639/2021 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, с което се отказва да бъде допуснато
обезпечение на предявения от П.Р. иск с правно основание чл.439 ГПК чрез
спиране изпълнението по изп.№84/2021 г. по описа на ДСИ при РС –
Кюстендил.
Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.391, ал.2 ГПК, когато не са
представени убедителни писмени доказателства, търсената обезпечителна
мярка се допуска при внасянето на гаранция по сметка на съда. Акцентира
върху съществения характер на исканата обезпечителна мярка с довода, че
при събиране на сумите в резултат на насоченото срещу него производство по
принудително изпълнение би се обезсмислил резултатът от евентуално
благоприятния изход на делото. При един такъв изход, според жалбоподателя,
би се стигнало до образуване на ново производство за неоснователно
обогатяване, което би продължило неопределено време и без сигурност дали
ще могат да бъдат събрани сумите, присъдени в същото.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно и моли
същото да бъде изцяло отменено, и вместо него да се постанови друго такова,
с което да се уважи искането му за допускането на обезпечението от съда,
като се наложи и исканата обезпечителна мярка, а именно спирането на
изпълнението по горепосоченото ИД на ДСИ при КнРС, ведно със законните
последици от това.
Съгласно чл. 129, ал. 3 и чл. 396, ал. 1 от ГПК препис от частната жалба
не се изпраща на другата страна.
1
Окръжен съд - Кюстендил, като взе предвид изложените в частната
жалба доводи и съображения и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния
срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и
против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображения:
Производството пред РС – Кюстендил е образувано по подадена от П.
ИВ. Р. срещу Женя Иванова Иванова, в качеството на майка и законен
представител на малолетното им дете – Иван Петров Р. искова молба , като
предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.Със същия се оспорва
дължимостта на вземането за издръжка, дължима от ищеца към малолетното
му дете, за събирането на което вземане е образувано ИД №84/2021 г. по
описа на ДСИ при КнРС, като оспорването е въз основа на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Ищецът като основание за недължимост
на присъдената сума сочи даването на издръжката в натура през времето на
съвместното съжителство на майката и детето в неговото жилище, станало
след постановяване на съдебното решение по гр.д.№1539/2017 г. по описа на
РС – Кюстендил.
С обжалваното определение районният съд е отказал да бъде допуснато
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№84/2021 г. по описа на ДСИ при КнРС, като неоснователно. Съдът, за да
откаже да наложи исканата обезпечителна мярка, е приел, че искът не е
подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Преценявайки молбата по същество, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 389 ГПК, във всяко положение на делото до приключване
на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да поиска от
съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечаване на иска.
Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае
висящността на процеса, като за да бъде допуснато, следва да са налице
кумулативните предпоставки по чл. 391, ал. 1 ГПК – искът да е допустим, да е
вероятно основателен и да съществува обезпечителна нужда – когато за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по решението, както и предложената обезпечителна мярка да е подходяща .
Предявеният иск, чието обезпечение се иска, е отрицателен
установителен, с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който
се иска, както се изложи по-горе, да бъде призната недължимост на суми за
издръжка по издаден изпълнителен лист.
Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен от съда с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това
изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл.
439 ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване
2
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по
постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в
сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще
бъде прекратено досежно оспореното вземане.
Съдът намира, че исковата молба, касаеща този иск, удовлетворява
формалните и съдържателни изисквания за редовност ,респ. предявеният иск
е допустим.
КнОС споделя изводите на районния съд, като счита, че ищецът не е
представил убедителни писмени доказателства по смисъла на закона.
На този етап задълбочена преценка за вероятна основателност на иска
би довела до предварително произнасяне по спора, което е недопустимо. Все
пак с оглед изложените в исковата молба твърдения и приложените към
последната доказателства следва да има индиция за вероятна основателност
на предявения иск. Такива лесно изводими обстоятелства по делото не са
налице, тъй като не се претендира за погасяване на вземания например по
давност , където би могло формално да се извлече такава евентуална индиция
.
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство и
спецификата на случая не може към момента да се обосновават правни
изводи във връзка с изложената недължимост на вземането, което би могло да
стане с крайния резултат по материално правния спор, с който е сезиран съдът
по отрицателния установителен иск.
Същевременно, при липса на този етап на доказателства, сочещи
вероятна основателност на исковата претенция, с оглед на това, че се засягат
права на малолетно дете, за които съдът е длъжен и служебно да взема мерки ,
КнОС намира, че посочената обезпечителна мярка не се явява адекватна и не
следва да бъде прилагана.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №277/09.09.2021 г., постановено по
гр.д.№1639/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което се отказва
да бъде допуснато обезпечение на предявения от П. ИВ. Р. иск с правно
основание чл.439 ГПК чрез спиране изпълнението по изп.№84/2021 г. по
описа на ДСИ при РС – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4