РЕШЕНИЕ
Номер V-
115 02.11.2018
г.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: четвърти
октомври две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар
Таня Михова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1333 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 29885/16.07.2018 г. от П.К.Н. ***, подадена чрез пълномощник
адв.Петаър Николов, съдебен адрес ***, офис 6, и въззивна жалба вх.№ 29601/06.07.2018 г. от „ПиАр
Авеню“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, подадена чрез пълномощник адв. Галин Кутиев,
съдебен адрес ***, против решение № 1312/19.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1625/2017
г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
С първоинстанционното решение
съдът е ОСЪДИЛ „ПиАр Авеню“ ООД да заплати на П.К.Н. сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
13.03.2012 г., чрез издадена статия „Биячите от „Джубокс“ остават в ареста,
реши БОС“ на собствената му интернет страница www.poligraff.net, заедно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 13.03.2012 г. до окончателното плащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ
осъдителния иск в останалата му част за разликата над уважения размер от 600
лв. до претендирания размер на обезщетението от 15 000 лв. С решение съдът
е осъдил „ПеАр Авеню“ ООД на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати разноски в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка БРС в размер на 350 лв. (50 лв. за
държавна такси и 300 лв. за платено от бюджета възнаграждение на вещо лице),
както и да заплати на ищеца направените от него разноски от 48 лв. за уважената
част от иска, а П.Н. е осъден да заплати на ответника разноски от 576 лв. за
отхвърлената част от иска.
С въззивната жалба на П.К.Н.
първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която
предявеният от него осъдителен иск е отхвърлен до размера на сумата от 5000 лв. Въззивникът
изразява недоволство от решението в обжалваната му част, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Според Н., размерът на присъденото от районния
съд обезщетение от 600 лв. е прекомерно занижен и не кореспондира с обема на
действително търпените от него вреди, които са осъществявани през продължителен
период от време от м.март 2012 г.
до настоящия момент и с различно проявление – загубите във фирмата на майка му,
в която той е бил пълномощник, оттеглянето на дадените му пълномощия,
временната раздяла със съпругата му, прекъсване на обучението му в БСУ, влошаването
на здравословните му проблеми, притеснения и депресия, за които са събрани
доказателства по делото. Изложени са съображения за това, че използвания срещу
въззивника израз „биячите от Джубокс“ съдържа от една страна клеветническо
твърдение (неистинско позорно обстоятелство) той да е участвал в побоя над
охранителя в дискотеката, с което се вреди на доброто му име в обществото, а от
друга страна – с оглед негативния смисъл, който се влага при употребата на тази
дума от хората и публикации на медиите (побойник, скандалджия, хулиган) са
засегнати честта и личното му
достойнство. В тази връзка се посочва, че свободата на словото и печата не важи
за информация, която обижда, шокира или смущава държавата или която и да е част
от населението, за което въззивникът се позовава на решение № 7/04.06.1996 г.
на Конституционния съд. Посочва се, че чрез публикацията е направен опит да се
манипулира общественото мнение, чрез прокарване на внушения за извършителство
на престъпление и разпространяване на позоряща и невярна информация, като
статията е достигнала до широк кръг от хора, които след прочитането й са
формирали вътрешното си убеждение за вината на въззивника и е предизвикан широк
обществен отзвук при отразяване на случая. Статиите могат и до днес да бъдат
прочетени, без в тях да се съдържа опровержение за оправдаването на Н. от БРС
по наказателното дело, по което е бил обвиняем, като ответникът многократно е
припомнял и подчертавал, че ищецът е криминално проявен, защото е извършил
деяние, за което всъщност е оправдан. Предвид горното, въззивникът счита, че с
процесната статия са били нарушени негови основни конституционни права –
правото на лична свобода и неприкосновеност (чл.30 КРБ), презумпцията за
невиновност (чл.31, ал.3 КРБ), която е основен принцип във вътрешното и
международното право. Нарушени са и основните принципи от Етичния кодекс на
българските медии – да се предоставя точна и достоверна информация, да
различават фактите от коментарите и предложенията, да спазват презумпцията за
невиновност и да не квалифицират никого като престъпник преди издадена присъда,
като медията е била длъжна да съобщи и за неговата невиновност. В заключение,
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 000 лв. обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от увреждането. Не са направени нови доказателствени искания.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „ПиАр Авеню“ ООД, подаден чрез пълномощник адв.Кутиев, в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Считат се
за неоснователни твърденията на въззивника, че изразът „биячите от Джубокс“
съдържа клеветническо твърдение и засяга честта и достойнството му. В тази
връзка се посочва, че от приетата по делото справка от ГД „Национална полиция“
е доказано, че ищецът има поне 4 полицейски регистрации, като всички са за
сбивания, побой и телесни повреди, т.е. установено е по делото, че се касае за
лице, което се отличава именно като „бияч“ по данни на МВР за регистрациите му.
Посочва се също, че съгласно приетата пред първата инстанция експертиза
евентуалните негативни последици за ищеца са причинени не от процесната статия
конкретно, а от писанията изобщо и на първо място причина за състоянието му е
наказателното производство. На следващо място се счита, че районният съд
правилно не е анализирал и не е взел под внимание претендираните вреди,
претърпени от трети лица, неучастващи в процеса, поради което тези възражения в
жалбата са неоснователни. А що се касае до липсата на опровержение в медията с
оглед информация от БРС за оправдаването на ищеца, се посочва, че това е
служебна информация, която медията няма как да узнае освен чрез официално
прессъобщение от БРП и МВР. Въззиваемото дружество оспорва и претендираното
ново обезщетение от ищеца, както и поддържа заявеното пред районния съд
възражение за погасяване по давност на вземането за лихви в по-голямата му
част. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Не са направени нови
доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба на „ПиАр Авеню“ ООД първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв. Въззивникът изразява
недоволство от решението в обжалваната му част, като счита същото за неправилно
и необосновано.
Посочва се, че съдът не е анализирал и не е обсъдил в цялост събрания по делото
доказателствен материал, не е съобразил и факта, че не конкретно процесната
статия е допринесла за стреса, негативните преживявания и уронване на доброто
име на ищеца, а задържането му в ареста и воденото срещу него наказателно
преследване, което е изрично посочено от вещото лице, т.е. налице е
противоречие в събраните гласни и писмени доказателства. Според въззивника, БРС
не е посочил в мотивите на решението си и факта, че на ищеца е дадено право на
отговор и по този начин е налице обезвреда или т.нар. безпарична компенсация,
съгласно по-новите решения на европейските съдилища. Оспорва се и извода на
БРС, че думата „бияч“ е обидна, унизителна и представлява „остър език“, тъй
като този извод противоречи на приетото от съда, че с оглед полицейските
регистрации на ищеца в случая се касае за криминално проявено лице, чиято престъпна
деятелност в годините е обект на журналистически материали. Посочва се също, че
районният съд въобще не е обсъдил в мотивите на решението и факта, че съгласно
приетата по делото СПЕ „наказателното производство и публикациите са се
възприемали от осв.лице като стресиращо събитие…“, т.е. евентуалните негативни последици за
ищеца са причинени не от процесната статия конкретно, а от писанията изобщо и
на първо място причина за състоянието му е наказателното производство. Не е анализирана от съда и личността на ищеца и дали
може да се възприеме, че същият е обиден и унизен, предвид факта, че той се
гордее с амплоато си на бияч, съгласно публикациите в неговата фейсбук
страница, които не са взети предвид от БРС. На следващо място се счита, че
районният съд е посочил избирателно практика на ЕСПЧ, като част от мотивите на
решението са фрагментарни и извън духа на цитираната в него практика. Според
въззивника, съдът не е разграничил фактите от оценките в статията, като не е
отчел, че в израза „биячите“ авторът на статията дава оценка за личността на
ищеца, към която е прикрепен определен факт – прессъобщението от БРП, т.е.
използван е метод за създаване на журналистически материал чрез
„повествование“, а не „остър език“, както неправилно е прието от БРС, като тази
оценка не подлежи на проверка за истинност. В тази връзка се сочи, че
повдигнатото обвинение на ищеца е безспорен факт, поради което ответникът е
използвал думата „бияч“, за да посочи това лице. В заключение се моли въззивния
съд да отмени решението на БРС в обжалваната част като неправилно и
необосновано, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна П.К.Н., подаден чрез пълномощника
адв.Николов, в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Въззиваемият изразява съгласие с
изводите на районния съд за наличие на предпоставките по чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответното дружество за вреди, тъй като същото е
собственик на посочения сайт, от който е публикувана процесната статия,
съдържаща неверни и позорящи го факти и приписващи престъпление, с което са му
причинени неимуществени вреди. Според
въззиваемия, правилни са и изводите на БРС
за неоснователност на възраженията на ответника за съизвършителство с оглед
наличието и на други статии по темата. Споделят се като правилни и изводите
на съда, че думата „бияч“ в заглавието е обидна, позоряща, унизителна, а
твърденията в статията, че е нанесъл побой са неверни и приписващи
престъпление, тъй като като употребата на „остър език“ по отношение на
набедения извършител Н., който по-късно е признат за невиновен за деянието, е
несъвместима с нормата на чл.10 КЗПЧОС, цитирайки решение на ЕСПЧ. Според
въззиваемия, с разгласяването на неистински
позорни обстоятелства и с приписването на ищеца на неизвършено престъпление е
налице противоправно деяние – клевета по
смисъла на чл.147 НК, с което се накърнява правото на чест и достойнство на
лицето и положителната обществена оценка за личността му, както и се уронва доброто му име,
тъй като в статията е създадена една негативна представа за лицата, за които не
се сочи, че са обвиняеми, а направо се заявява, че са извършили престъпление. В тази връзка се посочва, че за обидността на статия,
заглавие и изрази, главно значение има какво се е случило в душевния свят на
ищеца, как той е възприел статията и думите в нея, дали това е накърнило
достойнството му, изпитал ли е болка и страдание, как тя се е отразила на
неговия личен живот. Твърди
се, че по този начин е нарушено човешкото достойнство на ищеца, както и
презумпцията за невиновност. Моли
въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Не са направени нови доказателствени искания.
Постъпилите
въззивни жалби са депозирани в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от лица,
които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед
изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49, вр. чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по гр.д.№ 1625/2017 г. по описа на БРС
е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна молба от 27.03.2017 г.,
подадена от П.К.Н. против „ПиАр Авеню“ ООД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 15 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване, обида, потъпкване на
достойнството, смущение, изнервеност, стрес, причинени в резултат на изнесена
от ответника невярна информация и разпространени от същия позорящи, обидни, унизителни
и преписващи престъпление твърдения чрез публикувана на 13.03.2012 г. в
собствената на дружеството интернет-страница www.poligraff.net статия,
озаглавена „Биячите от „Джубокс“ остават в ареста, реши БОС“, като в заглавието
е наречен „бияч“, а в статията е изложено невярното твърдение, че е нанесъл
побой спрямо частен охранител в заведение „Джубокс на ул.“Шейново“ в гр.Бургас,
ведно със законната лихва от 13.03.2012 г. до окончателното плащане.
Ищецът е изложил твърдения, че ответникът е публикувал горната статия, станала
достояние на множество лица, изявленията в която са приписващи престъпление,
неверни, обидни, клеветнически и позорящи. Посочил е, че за случая е бил
оправдан с влязъл в сила съдебен акт и със статията е нарушена презумпцията за
невиновност, тъй като с нея се внушава извършителство от негова страна на
престъпление, за което е оправдан, както и неправомерно са изложени факти
относно полицейски регистрации, с които се създава впечатлението, че е осъден
за тези случаи. Посочил е също, че употребената дума “бияч“ в заглавието на
статията е обидна, позоряща и унизителна за него, а твърденията, че на
12.02.2012 г. е нанесъл побой спрямо частен охранител в заведение „Джубокс“ са
неверни, позорящи, обидни, унизителни и приписващи престъпление – нанасяне на
телесна повреда, за което впоследствие ищецът е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда. В резултат на прочитането на статията, която е достигнала
до неограничен брой хора и още била активна в интернет, ищецът претърпял множество
душевни травми, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване и потъпкване
на достойнството му, смущение, нервност и стрес, поради това, че е наречен “бияч“
и е изнесена невярна информация, приписваща му престъпление, с което било
накърнено доброто му име и авторитет, загубил партньори в бизнеса, загубил вяра
в справедливостта и прекъснал обучението си по „право“, проблеми във
връзката и в семейството му, влошаване на здравословното му състояние, както и
това на майка му, преживял кошмар, поради което счита, че така претърпените
неимуществени вреди следва да му бъдат възмездени от ответника.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен и
недоказан. Заявил е, че съдържанието на процесната статия и изнесената с нея информация е основано на данни на
прессъобщение на ОД на МВР,
изпратено до него и до още 107 адресати. Позовал се е на
разпоредбата на чл.10, т.1
КЗПЧОС, която прокламира свободата на
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без
намеса на държавните власти, като според ответника, нормата осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Според ответника липсва противоправност на изнесеното в заглавието и в
процесната статия, тъй като заглавието „Биячите…“, не внушава на читателите
негативно отношение към ищеца, а изразява мнение на автора по отношение
общественото значение на личността на ищеца. Твърди, че заглавието на статията
не е клеветническо и обидно, а отразява фактическото деяние /действието „побой“/. Направено е възражение, че не може да се претендира обезщетение за влошеното
здравословно състояние на майката на ищеца, която
е трето за делото лице. Направено е евентуално
възражение за изтекла давност по отношение на
иска за лихви.
Фактите по делото са следните:
Безспорно е, че през 2012 г. на П.Н. и други лица е било
повдигнато обвинение от БРП за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.9
и т.12 НК, като на 08.03.2012 г. с определение на БРС спрямо обвинените
лица, в т.ч. и ищеца е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. По протест
на прокурора, с определение на Бургаския окръжен съд на 13.03.2012 г. на ищеца
и другите обвинени лица е била наложена по-тежка мярка за неотклонение, а
именно “задържане под стража“.
На 13.03.2012
г. е изпратено прессъобщение до медиите от страна на РП-Бургас (л.107) със
следното съдържание – „След внесен протест от РП – Бургас, ОС – Бургас на
13.03.2012 г. определи Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на лицата П.К.Н.,
М.Ж.К.и А.Н.Р.. Лицата са привлечени като обвиняеми за това, че на 12.02.2012
г.*** в дискотека „Джубокс“, в съучастие като съизвършители по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и крайниците и
удар с бутилка в областта на главата, причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на
длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения – охранител в
дискотеката …“
На
същата дата – 13.03.2012 г., в сайта www.poligraff.net, чийто собственик е ответното дружество е публикувана
статия със заглавие „Биячите
от „Джубокс“ остават в ареста, реши БОС“.Текстовата част на статията е със следното съдържание – “ Мерките
на задържаните на 08.03.2012 г. трима бургазлии – П.Н. 26-годишен, А.Р.22-годишен
и М.К.26-годишен, осъществили на 12.02.т.г. около 03.20 ч. побой спрямо частен
охранител в заведение “Джубокс”, разположено на бургаската улица „Шейново”, при
който охранителя получил разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно
сътресение, бяха гледани днес от състав на Бургаски окръжен съд. Спрямо
бургазлиите са постановени постоянни мерки „задържане под стража“, като същите
са приведени в Следствения арест в Бургас. … И тримата са с богато криминално
минало. П.Н. е с регистрации за нанасяне на две средни телесни повреди, две
леки телесни повреди, пет хулиганства, унищожаване на чуждо имущество, общо 14
регистрации – до момента са му наложени общо три присъди. …“.
С
присъда № 1895/09.11.2012
г. по НОХД №
1746/2012 г. по описа на БРС, влязла в сила на 16.07.2013 г., П.Н. е признат за
невинен в това, че на 12.02.2012 г.***, дискотека “Джубокс“, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, като е оправдан
по подвигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 НК, както и е
признат за невинен в това, че на същата дата и място, при условията на
съвкупност с престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 КТ, в съучастие като
съизвършители с М.Ж.К.и А.Н.Р., по хулигански подбуди, с особена жестокост,
причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота,
на длъжностното лице З.Л.С., при изпълнение на служебните му задължения –
охранител в дискотека, като е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.9 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.23, ал.1 НК.
С молба
от 27.03.2017 г. ищецът Н. изрично е уточнил исковата си претенция и е посочил,
че е претърпял вреди от процесната публикация от употребената в заглавието на
статията дума „бияч“, която намира за обидна, позоряща и унизителна, както и от
твърденията в текста, че на 12.02.2012 г. е нанесъл побой спрямо частен
охранител в заведение „Джубокс“, които твърдения намира за неверни, позорящи и
приписващи престъпление – нанасяне на телесна повреда. За установяване на
вредите е ангажирал писмени и гласни доказателства, както и
съдебно-психологична експертиза.
С обжалваното
решение районният съд е приел за основателни твърденията
на ищеца, че думата „бияч“ в заглавието е обидна, позоряща, унизителна, а
твърденията му, че на 12.02.2012 г. е нанесъл побой спрямо частен охранител в
заведение „Джубокс“ са неверни, позорящи, обидни, унизителни и приписващи
престъпление-нанасяне на телесна повреда. Прието е, че употребата на „остър
език“ по адрес на набедения извършител Н., който по-късно е признат за
невиновен за деянието не е съвместима с нормата на чл.10 от КЗПЧОС, за което съдът
се е позовал на решение на ЕСПЧ 6899/12 по делото Mitrinovski v. „the former
Yugoslav Republic of Macedonia“. Прието е също, че медията е тази, която е
отразила и дала квалификацията на деянието, преди да има повдигнато обвинение и
влязла в сила осъдителна присъда, като е нарушена презумпцията за невиновност.
Относно изразните средства: санкцията срещу ответника „ПиАр АВЕНЮ“ ООД за
изнесената невярна информация по адрес на ищеца и приписването на престъпление,
което не е извършил, не представлява форма на цензура, която има за цел да
попречи на пресата да изразява критика, да възпира журналистите за публично
обсъждане на въпроси, засягащи живота на общността, да попречи на пресата да
изпълнява задачата си като доставчик на информация. Формата на статията е в
явно нарушение на чл.10 КЗПЧОС и може да заблуди читателя по отношение на
личността на ищеца, който е с чисто съдебно минало, след като е реабилитиран
през 2014 г. Тази форма не съответства на журналистическата етика, като чл.10 от
Конвенцията защитава не само съдържанието на изразените идеи и информация, но и
формата, в която се предават. Преследваната от медията легитимна цел –
информация на обществото не е адекватна на изнесеното в процесната статия,
което е довело до липса на пропорционалност между изнесеното и ограничението на
свободата на изразяване. Статията е в обхвата на чл.10, § 1 от Конвенцията.
Позовавайки се на решения на ЕСПЧ, съдът е приел, че намесата е обоснована, ако
е предвидена в закона, ако преследва легитимна цел и ако е необходима в едно
демократично общество (пропорционална), като тези критерии трябва да са
достигнати кумулативно и тя не защитава езика на омразата, а невярната
информация е основание за присъждане на справедливо удовлетворение под формата
на парично обезщетение, по предвиждането на чл.41 от Конвенцията за нарушението
на чл.10, § 2 от нея. По горните съображения районният съд е приел предявения
иск за доказан в своето основание. А по отношение на размера на вредите, БРС е
отчел обстоятелството, че се касае за криминално проявено лице, деянията на
което са изнасяни в пресата последователно в годините, поради което е приел, че
съгласно чл.52 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение от 600 лв. за
претърпените неимуществени вреди, поради което е уважил предявения иск за
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а за
разликата до претендираната сума от 15000 лв. е отхвърлил иска.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на ищеца за неоснователна,
а въззивната жалба на ответника за основателна.
В настоящия
случай, съгласно изричното уточнение на
исковата молба с молбата от 27.03.2017 г. (л.6 от делото на БРС) и съобразно
принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да се произнася по различни факти, които ищецът не твърди, доколкото
това би било нарушение не само на посочения процесуалноправен принцип, но и би
осуетило защитата на насрещната
страна, която се
защитава срещу фактите, твърдяни
в исковата молба. В този
смисъл и съгласно уточняващата молба, предмет на спора по делото, а оттам и на
въззивна проверка, са единствено твърденията за претърпени от Н. неимуществени
вреди в резултат на употребената в заглавието на процесната статия дума
„биячите“, както и употребеният в текста на статията израз, че е „осъществил на
12.02.2012 г. побой спрямо частен охранител в заведение „Джубокс““. Ето защо,
изложените възражения и доводи досежно останала част от съдържанието на
статията от 13.03.2012 г., касаеща посочването на криминални регистрации на
лицето, не следва да се обсъждат от въззивната инстанция, тъй като същите
изрази не са били въведени като предмет на спора пред районния съд, независимо
от коментирането им в мотивите на обжалваното решение.
Както правилно
е посочил и районния съд, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по
чл.49 ЗЗД е необходимо да са
налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от
което произтича претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице, при и по повод на
възложена му работа, настъпила вреда за ищеца и пряка
причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение на
изпълнителя на работата. Тези елементи следва да са кумулативно дадени и подлежат на
доказване от ищеца.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на БРС за наличие на предпоставките по чл.49 ЗЗД
и счита същите за неправилни. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд
намира,
че ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване наличието на поведение от страна на служителя на ответника,
което да е противоправно и от което в причинно-следствена
връзка да са настъпили за въззивника претендираните неимуществени вреди. В този смисъл, настоящата инстанция намира за
неоснователни всички изложени във въззивната жалба на Н. възражения.
Конкретния спор касае свободата на словото, което е основно човешко право
от фундаментално значение за съвременното демократично общество. Съгласно
разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на
Р.България, свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до определени
граници, преминаването на които засяга други конституционно гарантирани
ценности. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на свобода на изразяване
на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство и добро име, които именно са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството
на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление другиму). Следва да се има предвид, че
фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани
за вярност и ако те са верни, не е налице клевета дори и
да позорят
адресата, тъй като изявлението се основава на
истински факти, поради което не е
противоправно. В случай, че твърденията
са неверни –
издателят носи отговорност, доколкото те засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е проявена дължимата грижа да
се провери
достоверността на информацията. В постоянната практика на ВКС
безпротиворечиво е приетото, че когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е
използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез
медиите могат да се разпространяват свободно. Негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е., ако не
осъществяват състав на престъплението обида. Фактическите
твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност,
докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но
следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна
подкрепа, като необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното
съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните
обстоятелства по делото. В горния смисъл
– Решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376/2011 г. на ІV г.о., Решение №
85/23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486/2011 г. на ІV г.о., Решение № 204/12.06.2015 г.
по гр.д.№ 7046/2014 г. на ІV г.о., Решение № 369 от
26.11.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2098/2015 г., IV г.о и др.
В практиката на ЕСПЧ също трайно и
безпротиворечиво е
прогласен принципа, че свободата на
словото е в основите на демократичното общество и едно от базовите
условия за неговия прогрес и реализацията
на всеки отделен човек. В тази
връзка, ЕСПЧ приема, че при условията на §2 на чл.10 КЗПЧОС, свободата на
словото и свободата на изразяване се прилага не само по отношение на
„информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или като безобидни,
безвредни или с безразличие, но също и по отношение на такива, които засягат,
обиждат, шокират или смущават, тъй като такива са изискванията на плурализма,
толерантността и либерализма, без които нито „едно демократично общество“ не би
могло да съществува (делото *** и
др.).
Действително,
чл.10 КЗПЧОС не гарантира
изцяло неограничена свобода на изразяване, като същата е подчинена на ограничения, които следва
да се тълкуват стриктно и
необходимостта от всяко
едно
от тях трябва да бъде
установена по убедителен начин. Когато свободата на словото засяга репутация и добро име,
тя може да бъде ограничена в определени рамки, ако се налага
да се защитят третите лица при разгласяване на неверни и позорящи ги
обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно
да се балансира между ограниченията и свободата на словото като ценност за
демократичното общество, с оглед изискването за пропорционалност на намесата
върху свободата на изразяване, тъй като ролята на пресата като „обществен
страж“ е да съобщава информации и идеи по всякакви въпроси от обществен
интерес, а право на обществото е да получава такава информация (делото De Haes and Gijsels v. Belgium,
делото Thorgeir Thorgeirson v.
Iceland). Според практиката на ЕСПЧ, преценката дали ограничението на свободата на словото е
легитимно и правомерно се свежда до преценка във всеки конкретен случай на следните
критерии: 1) да е предвидено
в закон; 2) да преследва легитимни цели; 3) намесата да е необходима в едно
демократично общество. По смисъла на § 2 от
чл.10 КЗПЧОС понятието „необходима в едно демократично общество“ включва изискването намесата (ограничаването на свободата
на словото) да отговаря на належаща обществена нужда и в частност да е
пропорционална на преследваната законова цел (делото Leander v. Sweden).
Предвид посочената практика на ВКС и на ЕСПЧ, Бургаският
окръжен съд намира за основателни възраженията въззивника-ответник, че в
конкретния случай липсва противоправност на деянието, изразяващо се в публикуваната в сайта му
статия с изнесена информация за образуваното против ищеца наказателно
производство за нанесен побой на частен охранител в заведение „Джубокс”. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на
въззивника Н., че с ползваните в статията изрази са налице клеветнически и
позорящи го твърдения, с които се е целяло читателите да възприемат като
сигурен и доказан факта той да е участвал в побоя и с които са засегнати неговото
добро име, чест и лично достойнство.
Въззивният съд
намира, че макар и претендираната от ищеца намеса в свободата на изразяване на
ответното дружество, чрез публикуването на процесната статия, да е предвидена в
закона (чл.45, ал.1 ЗЗД) и да преследва законна цел (защита на репутацията на
ищеца), в случая търсената намеса не е „необходима в едно демократично
общество“, доколкото по делото не е установено противоправно поведение на
автора на статията, а оттам – и на собственика на медията, в която
статията е публикувана.
В случая, по
делото е безспорно установено, че процесната статия е била публикувана на сайта
на ответното дружество на 13.03.2012 г., в същия ден, в който по протест на прокурора
в ОС – Бургас е била изменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение от „домашен
арест“ в по-тежка такава – „задържане под стража“ по повдигнатото му преди това
от прокуратурата обвинение за побой и причиняване на лека телесна повреда. В тази връзка, въззивният съд приема,
че заглавието на статията „Биячите от Джубокс остават в ареста, реши БОС“ и
изложената в съдържанието й информация, че на 12.02.2012 г. около 03.20 ч.
ищецът е нанесъл побой спрямо частен охранител в заведение “Джубокс”, отразяват
именно взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, както
и подвигнатите му от РП-Бургас обвинения в извършването на престъпление, като такова
всъщност е и цялото послание на публикацията. Безспорно е също така, че на Н. ***
обвинения в извършването на престъпление по чл.325, ал.2,
вр. ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.9 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.23, ал.1 НК, за това, че на 12.02.2012 г.***, дискотека “Джубокс“,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна
дързост, както и за това, че на същата дата и място, при условията на
съвкупност с престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 КТ, в съучастие като
съизвършители с М.Ж.К.и А.Н.Р., по хулигански подбуди, с особена жестокост,
причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота,
на длъжностното лице З.Л.С., при изпълнение на служебните му задължения –
охранител в дискотека.
Предвид горното, настоящият съд намира, че в процесната статия, публикувана в
сайта на ответното дружество на
същия ден, когато е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане
под стража“ – на 13.03.2012 г.,
не
се съдържа невярно отразяване на факти. От цялата статия е видно, че с нея се
цели да се предаде на обществото информация, че в ОС-Бургас се е гледало делото
за изменение на мерките за неотклонение на П.Н. и другите обвинени лица,
арестувани заедно с него за побой в дискотека „Джубокс“, както и че спрямо тях
е постановена от съда най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като са посочени обстоятелствата относно определянето на мярката и е описано
деянието, за което ищецът е бил арестуван. Ето защо, съдът приема, че отразените в статията фактически твърдения отговарят на истината, тъй
като отразяват събитията такива, каквито са били към онзи момент и не влизат в
противоречие с нормите на журналистическата етика за точно и вярно отразяване
на събитията, още повече, че в същия ден, когато е публикувана статията (13.03.2012
г.), до медиите е изпратена информация за случая от РП-Бургас за изменената
мярка за неотклонение на ищеца и заменянето й с най-тежката мярка „задържане
под стража“ за описаното по-горе деяние. В този смисъл, неоснователни са
доводите на въззивника Н., че в статията се съдържали клеветнически и позорящи
го твърдения.
Обстоятелството,
че впоследствие Н. е бил оправдан по повдигнатите
му обвинения с присъда по НОХД № 1746/2012 г. на БРС, влязла в сила на
16.07.2013 г., не променя извода на настоящата инстанция за липса на
противоправно деяние. В
тази връзка следва да се отбележи, че в практиката си ЕСПЧ последователно
приема, че отразените в статията факти и обстоятелства трябва да се разглеждат
така, както са изглеждали и са били възприети от журналиста към момента на
настъпването им, а не от дистанцията на времето (така – делото Bladet Tromso
and Stensaas v. Norway, делото Bozhkov v.
Bulgaria,
делото Yordanova and Toshev v. Bulgaria и др.). В този смисъл, съдът намира, че
употребеният в статията израз „осъществили побой“ не съставлява клеветническо и
позорящо твърдение, приписващо престъпление, доколкото изнесените факти отговарят
на обективната действителност към момента на публикацията – обективен факт е
арестуването на ищеца, привличането му като обвиняем за посоченото престъпление
и налагането спрямо него на мярка за неотклонение. По същата причина няма
основание да се счита, че е нарушена и презумпцията за невиновност. Към момента
на публикацията авторът на статията е изложил събитията в началния стадий след вземането
спрямо ищеца на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към този
момент е нямало как да знае и не е било възможно да предвиди, че година и
половина по-късно ищецът ще бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, а за
последното ответникът не може да носи отговорност. След като разпространените
със статията фактически твърдения са верни, издаделят не носи отговорност дори
и тези твърдения да позорят адресата. В този смисъл, вредата за доброто име на ищеца произтича не от употребените от
ответника думи и изрази в статията, а от посочените в нея верни факти за задържането
му и повдигнатите му обвинения, основани на информацията за случая от
пресцентъра на МВР и РП-Бургас, като интересът
на Н. да защити репутацията си не е достатъчен, за да превиши по значение
интересът на обществото да бъде информирано по темата, която е придобила обществен
интерес.
По
същия начин стои въпроса и с употребената в заглавието на статията дума
„биячите“. Несъмнено, тази дума е с негативно съдържание, но съдът намира, че в
случая същата не е употребена с цел да бъде обиждан ищеца и да се урони честта
и името му. Тук следва да се има предвид, че в практиката на ЕСПЧ се приема, че
простата преценка на всяко от твърденията, във връзка с обвинението за клевета
или обида, би означавала да се изгуби от поглед цялостното съдържание на статията
и нейната същина (делото Perna
v. Italy). Ето защо, употребената дума „бияч“ не следва да се
тълкува изолирано и самостоятелно, а в контекста на цялата статия, като в тази
връзка съдът намира, че същата е използвана именно като оценка на личността на
ищеца с оглед повдигнатото му от прокуратурата обвинение за причиняване на лека
телесна повреда, т.е. за нанасяне на удари на друго лице, което се включва в
съдържанието на думите „бой“ и „бияч“. Предвид това, настоящият състав счита,
че посочената дума не е употребена, за да
бъде ищецът умишлено обиден, а с ползването й в заглавието се
цели да се привлече вниманието на обществеността към статията и отразения с нея
случай, което само по себе си не води до извод за противоправност на деянието. Следва
да се има предвид също така, че съдът не може да налага на пресата собствените
си виждания за това какви техники на писане следва да бъдат използвани, както и не може да
се очаква от журналистите да бъдат напълно обективни, тъй като журналистическата
свобода включва и известна степен на преувеличение и дори провокация (така – *** и др.). В контекста
на настоящия случай е налице именно преувеличение и прокация в заглавието с цел
по-голяма експресивност и привличане вниманието на читателите, което е начин на
излагане на журналистическия материал.
С оглед изложеното, въззивният съд намира за неправилен извода на БРС, че в
случая се касаело до употреба на „остър език“ спрямо набедения извършител Н.,
признат по-късно за виновен, което било несъвместимо с нормата на чл.10 КЗПЧОС,
като неправилно е и позоваването в тази връзка от районния съд на решение на ЕСПЧ 6899/12 по делото
Mitrinovski v. „the former Yugoslav Republic of Macedonia“, тъй като същото касае
нарушаване на правото на справедлив процес по чл.6, § 1 от Конвенцията и е
неотносимо към настоящия спор. Както бе посочено по-горе, съгласно практиката на ЕСПЧ, свободата
на словото се отнася не само до „информация“ или „идеи“, които се възприемат
благосклонно или като безобидни, безвредни и с безразличие, но също и до такива,
които засягат, обиждат, шокират или смущават. Ето защо, съдът намира, че конституционното ограничение по
чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ, както и ограничението по § 2 от чл.10
КЗПЧОС, не е нарушено, след като изразената оценка, дори и крайно негативна, се
основава на верни факти и обстоятелства, за което по делото има достатъчно
данни, поради което в случая не се поражда отговорност за издателя.
Горните обстоятелства не са били съобразени от районния съд, който макар и
да е констатирал, че
процесната статия представлява препечатка на прессъобщението на БРП до медиите,
не е взел предвид съдържащите се в нея верни твърдения за повдигнатите на ищеца
обвинения към този момент, което е довело до формирането на неправилния извод
от съда за наличието на обидни, клеветнически и позорящи твърдения в статията и
приписващи престъпление, а оттам и до неправилния извод за наличие на
противоправно деяние чрез публикуването на статията.
С оглед
изложените съображения, въззивният съд приема, че в конкретния случай не е
изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане и не са налице
предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество.
В публикуваната статия не са изнесени неверни, позорящи или клеветнически
твърдения, от които да е пострадало доброто име на ищеца, а напротив – същата вярно
отразява настъпилите към онзи момент факти по арестуването му по обвинение за
побой и вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Поради това,
не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служителя на
ответното дружество, който е автор на статията, тъй като същият е действал
правомерно при упражняване на своята професия за изнасяне на точна и вярна
информация за събитията, които тогава са били от обществен интерес. Ето защо,
написването на статията и разгласената с нея информация не представлява
противоправно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което предявеният иск е
неоснователен. При този извод е безпредметно да се обсъждат от съда твърденията
на ищеца за настъпили вреди и събраните в тази връзка доказателства.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че делото не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между публикацията и претърпените от ищеца вреди. Публикуването на процесната статия съвпада с деня на изменение на мярката за неотклонение на ищеца в „задържане под стража“ и ако тази публикация действително е предизвикала такъв обществен отзвук и широко неодобрение в обществото, което да е причинило на ищеца твърдяното от него накърняване на достойноството, честта и името, то той би го почувствал още тогава, а не пет години по-късно, като е неубедително да се приеме за доказано, че именно изнесените в процесната статия факти и обстоятелства са причинили твърдяните от ищеца вреди, при положение, че по същото време спрямо него са налице изключително много негативни оценки от други лица и медии във връзка със същия случай, за което има достатъчно доказателства, представени по делото, а такива са и собствените му твърдения. Освен това, прекъсването на следването на ищеца също не може да се приеме, че е следствие именно на процесната статия, доколкото от гласните доказателства и от изявленията на самия ищец става ясно, че самото му задържане го е възпрепятствало от възможността да продължи обучението си и да се явява на изпити, т.е. ако ищецът е „загубил на вяра в правото и справедливостта, довело до прекъсване на следването му“, то това е резултат от самото му задържане, но не от процесната статия.
Ето
защо, при съвкупната преценка на доказателствата, въззивният съд намира, че в конкретния случай липсва противоправно
поведение от страна на автора на статията, което да е основание за ангажиране
обективната отговорност на ответника, поради което не е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При
това положение, въззивната
жалба на ищеца Н. е неоснователна, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част. Въззивната жалба
на ответника „ПиАр Авеню“ ООД е основателна и поради несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции, решение на БРС следва да бъде отменено в обжалваната
му осъдителна част и иска да се отхвърли в тази част.
Първоинстанционното решение не
е обжалвано от ищеца в частта за отхвърляне на осъдителния иск за разликата от
5000 лв. до претендираното обезщетение от 15000 лв., поради което е влязло в
законна сила в тази част.
С оглед изхода на делото, на
въззивника П.Н. разноски не му се следват и такива не му се дължат. На въззивника
„ПиАр Авеню“ ООД следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер на 625 лв. (25лв. за платена д.т. и 600лв. за платено адв.възнаграждение),
както и разноски за производството пред БРС от още 24лв. за платено
адв.възнаграждение (600лв. – 576лв. присъдени в първата инстанция)
Като
последица от отхвърляне на иска изцяло, следва да се отмени решението на БРС и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер 48
лв., както и на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъден да заплати държавна такса от
50 лв. и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице от 300 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1312/19.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 1625/2017 г. по описа на Районен
съд - Бургас, В
ЧАСТТА, с която „ПиАр Авеню“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.23, вх.2, ет.3, ап.9, е осъдено да заплати на П.К.Н. ***, ЕГН **********,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 13.03.2012 г.,
чрез издадена статия „Биячите от „Джубокс“ остават в ареста, реши БОС“ на
собствената на дружеството интернет страница www.poligraff.net, заедно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 13.03.2012 г. до окончателното плащане на задължението, В ЧАСТТА, с
която „ПиАр Авеню“ ООД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати П.К.Н., ЕГН **********
съдебни разноски в размер на 48 лв. (четиридесет и осем лева), И В ЧАСТТА, с която „ПиАр Авеню“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати разноски по делото в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Бургас в размер на 350
лв. (триста и петдесет лева), като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на П.К.Н. ***,
ЕГН **********, против „ПиАр Авеню“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.23,
вх.2, ет.3, ап.9, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв. (шестстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
13.03.2012 г., чрез издадена статия „Биячите от „Джубокс“ остават в ареста,
реши БОС“ на собствената му интернет страница www.poligraff.net, заедно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 13.03.2012 г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1312/19.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1625/2017 г. по описа на Районен
съд – гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен осъдителния
иск на П.К.Н., ЕГН **********, против „ПиАр Авеню“ ООД, ЕИК *********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от
горната публикация за
разликата над 600 лв. (шестстотин лева) до размер на сумата от 5 000
лв. (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА П.К.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на „ПиАр Авеню“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.23, вх.2, ет.3, ап.9,
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 625 лв. (шестстотин двадесет
и пет лева) и за първоинстанционното производство в размер на 24 лв. (двадесет
и четири лева).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.