№ 31604
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110105719 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417, вр. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано по заявление на [******] с ЕИК: [******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу Ц. В. Д. с ЕГН ********** и за сумата 205,80
лева, за която сума и съобразно постъпилата уточняваща заявлението молба, вх. №
[******]. заявителят поддържа, че представлява мораторна лихва, начислена върху
просрочената главница, като прилаганата от банката лихвена ставка за този компонент
от дълга била 18 % на годишна база, формирана от размера на договорената
възнаградителна лихва, увеличена с 10 % или законната лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая претенцията е основана на договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника в негова полза да съществува вземане в размер на сумата
205,80 лева - обезщетение за забава за периода 15.03.2023 г. - 29.01.2024 г.
Претендираното вземане, претендирано като обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съдът при извършване на проверка за съответствие на същото с
императивни норми на закона, констатира, че не е в размер на законната лихва, което
не се и твърди от заявителя, доколкото е ясно, че е начислявана лихва за забава в
размер на 18 %. Следователно очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Ето защо съдът намира,
че тази претенция е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК,
поради което и за нея не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика
1
освен на състави от СРС, а също и на СГС – напр. определение № 13196 от 21.12.2022
г. по в.ч.гр.д. № 20221100512886/2022 г., определение № 13105 от 19.12.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 20221100512885/2022 г., определение № 11203 от 26.09.2023 г. по в.ч.гр.д.
№ 20231100509488/2023 г. и др.
По разноските:
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса в размер над 21.34 лева до пълния размер от 25.46 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер над 241.43 лева до пълния размер от 288 лева следва също да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. №
30542/31.01.2024 г., подадено [******] с ЕИК: [******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу Ц. В. Д. с ЕГН ********** за сумата 205,80 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.03.2023 г. - 29.01.2024 г.
върху просрочената главница по договор за кредитна карта за частен клиент №
37/22.05.2017 г., както и в частта за разноските за държавна такса разликата над 21.34
лева до пълния размер от 25.46 лева и за адвокатско възнаграждение в размер над
241.43 лева до пълния размер от 288 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2