РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Радомир, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100419 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца „М. к.- П.“ АД, с ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр.Я., ул.“Я.“ №., ет.., представлявано от П. Я.П., ЕГН:**********,
чрез адв. Д. И. Ц., адвокат от АК- Я. и адв.Е. Г. Г., адвокат от АК-С., съдебен адрес: гр.Я.,
ул.“Б.“ №. партер, е предявен иск срещу ответника „К. и в.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес
на управление: област П., община З., гр.З., ул.“Т. № ., представлявано от В. П. С.а, с което
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
причинените имуществени вреди в размер на 1017.84 лв., в резултат на направени разноски
по налагане на обезпечителна мярка- запор и получаване на запорно съобщение на
05.09.2018 г. по ч.гр.д. № ./2018 г. на РС- Я..
В исковата молба се твърди, че е заплатено дължимото и претендирано в
обезпечително производство парично притежание в размер на 8490.24 лв. и в допълнение на
10.09.2018 г. е заплатено остатъчната сума в размер на 30.00 лв. представляващ остатъка от
законната лихва по задължението. В крайния си акт, Районен съд- Я. е уважил искането до
размера на 490 лв. С определение от 28.03.2018г. на Окръжен съд-Я., по ч.гр.д. № ./2018 г.
е постановено, че не се дължи присъждане на разноските направени в обезпечителното
производство. Предвид това се претендират вреди представляващи разходи в общ размер от
1017.84 лв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил иска.
1
В отговора не се оспорва, че производството по бъдещ иск от ищеца срещу
ответника е прекратено поради внасяне на сумата. Позовава се на Решение № . от
17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № ./2015 г., IV г. о., ГК.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че ищецът е подал молба за образуване на
обезпечително производство срещу ответника, като е образувано обезпечително
производство по чл.390 ГПК, инкорпорирано в ч.гр.д. № ./2018 г. по описа на РС- Я.. На
същата дата била издадена обезпечителна заповед с налагане на обезпечителна мярка- запор
върху банкови сметки на длъжника и ответник по делото- „К.и в.“ АД.
На 24.08.2018 г. било образувано изпълнително производство по допуснатото
обезпечение- изп. д. № ./2018 г. на ЧСИ И. Х., с район на действие ОС- Я..
След налагане на обезпечителната мярка дължимата сума от 8 490.24 лв. била
заплатена.
Пред Районен съд- Я. бил предявен иск от ищеца срещу ответника по настоящото
дело, с който е направено искане да бъде присъдено обезщетение за направените разноски
по обезпечителното производство. РС- Я. е уважил искането до размера на сумата от 490
лв.- за адвокатска защита и е отхвърлил иска за разноски в обезпечителното производство.
С определение от 28.03.2019 г. ОС- Я. по жалби от двете страни е отменил
определението на РС- Я., като е отхвърлил искането с мотив, че в обезпечителното
производство не следва да бъдат присъждани разноски.
Това е довело до предявяване на настоящата искова претенция.
От правна страна.
Съгласно константната съдебно практика, предвидената в чл.403 ГПК
отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на принципа за
общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Поради това и
доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно
приложими по отношение на тях следва да се мятат разпоредбите на ЗЗД. Същевременно
направените разходи при воденето на едно гражданско дело представляват намаляване
имуществото на страната, но не е допустимо отделно и извън конкретното производство да
се търси тяхното възстановяване, респ. да се претендират като обезщетение за имуществени
вреди /освен при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК/. Съдебната практика /напр. -
решение № . от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № ./2013 г., IV г. о., решение № . от 27.07.2009
г. на ВКС по гр. д. № ./2008 г., IV г. о./ и правна теория са константни в разбирането си, че
отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято
полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско
правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият
състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски
2
причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е
обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само
направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ
процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по
делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар
на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват
разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78, ал. 1 ГПК/ и се дължат от
страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния
спор. /В този см. Решение № . от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № ./2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М. Г./
Съдът споделя извода, че не може в хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК, да се
претендират като вреди, разходите за водено друго дело между страните, защото на първо
място както се изясни, същите е допустимо да се търсят и отговорността за тях да се
реализира само по висящия процес. В настоящия случай обаче, не се отнася до отговорност
по реда на чл.403, ал.1 ГПК, която норма урежда особен вид безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на
наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението. За да се стигне до прекратяване на изпълнителното производство, е
постъпило плащане от ответника по настоящото дело, като поради това не се е стигнало до
предявяване на иск за вземането, тъй като същият, с оглед извършеното плащане би бил
отхвърлен като неоснователен. Преценявайки цялостното процесуално поведение на
ответника съдът намира, че със същото- заплащане на дължимата сума след като същата
вече е била изискуема, той е дал повод за иницииране на обезпечителното производство.
При това положение в конкретния случай, след като не е възможно по друг начин да бъде
обезщетен ищеца за вредите от разноските по това производство, единствена възможност
остава общия иск по чл.45 ЗЗД. Противното би означавало да се толерира едно
неправомерно поведение, водещо до вреди другиму. Предвид това съдът намира, че искът се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му претендиран
размер.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Същият е направил разходи за държавна
такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размерна 300 лв. или общо 350 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „К. и в.“ АД, ЕИК.със седалище и адрес на управление:
3
област П., община З., гр.З., ул.“Т.“ № ., представлявано от В. П.С.а, да заплати на ищеца „М.
к.- П.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“Я.“ №., ет..,
представлявано от П. Я. П., ЕГН:**********, чрез адв. Д. И. Ц., адвокат от АК- Я. и адв.Е.
Г. Г., адвокат от АК-С., съдебен адрес: гр.Я., ул.“Б.“ №.- партер, сумата от 1 017.84 лв.
/хиляда и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, имуществени вради в резултат
на направени разноски по налагане на обезпечителна мярка- запор и получаване на запорно
съобщение на 05.09.2018 г. по ч.гр.д. № ./2018 г. на РС- Я..
ОСЪЖДА ответника „К.и в.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление:
област П., община З., гр.З., ул.“Т.“ № ., представлявано от В. П. С.а, да заплати на ищеца
„Минна компания- Петров“ АД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.Я, ул.“Я.“
№. ет.., представлявано от П. Я. П., ЕГН:**********, чрез адв. Д. И. Ц., адвокат от АК- Я и
адв.Е. Г. Г., адвокат от АК-С., съдебен адрес: гр.Я., ул.“Б.“ №. партер, сумата от 300 лв.
/триста лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4