Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 06.02.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела
Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 10
по описа на Ловешки административен съд за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
Решение №345/15.11.2019 г. по НАХД
№546/2019 г. Ловешки районен съд е
потвърдил като законосъобразно наказателно постановление /НП/ № 1823/03.05.2019
г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание
чл.257, ал. 2 от ЗГ на И.И.Д. ***, с ЕГН**********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лв./ за това, че на
01.11.2018 г. в землището на с.****, обл. Ловеч, като лице по чл. 108, ал.1, т.
4 от Закона за горите и издал Позволително за сеч,****/01.11.2018 г. за
ползване на дървесина в имот с кадастрален номер ****, отдел № 421, подотдел
„т“, собственост на повече от едно физическо или юридическо лице, без да е
налично писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици
на имота, в нарушение на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите.
Постановеното
решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от И.Д..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат
се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно
е приел, че е извършено нарушение.
Иска се от съда да бъде отменено изцяло
решението на ЛРС и да се отмени НП. Жалбата е подадена в срок, допустима е и
следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. М..
Поддържа подадената касационна жалба. Претендира възстановяване на сторените
деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, е представлява от ю.к. Т.. Оспорва жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на
касационната жалба.
Пороците,
които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно
отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен
състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Пред първо-инстанционния съд са представени писмени
доказателства и са събрани гласни такива.
Пред
първата инстанция е представена административно-наказателната преписка.
Съгласно
чл. 111,
ал. 8 от ЗГ ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от
едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено
нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота.
Чл. 257, ал. 2 от ЗГ предвижда наказание глоба
от 1000 до 5000 лв., за, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде
позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този
закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. От анализа на доказателствата
се установява, че процесният имот в землището на с.**** с кадастрален № ****,
отдел № 421, подотдел „т“, е собственост на повече от един собственик – на „**“
ООД и наследниците на С.Х.И., починал на 11.11.1978 г. – С.И.Х.и Х.И.Х./лист
47, 76 и 77 от първо-инстанционното дело/.
Касаторът
безспорно е издал позволително за сеч при наличие на нотариално заверено
пълномощно само от един от тримата съсобственици „**“ ООД. Изложените доводи,
че касаторът не разполагал с правомощия да събира доказателства за
съсобствеността, съдът намира за неоснователни. От представените документи по
делото е видно, че в двата нотариални акта, с които „**“ ООД се легитимира като
съсобственик на процесния имот, изрично е посочено, че продавачите са се
легитимирали като собственици с решение на ОСЗ и удостоверение за наследници, и
при продажба на 50/100 идеални части, следователно са били налице данни,
че „**“ ООД е закупило наследствен имот,
с повече от двама наследници. В тежест на лицето по чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ,
с оглед задължението по чл. 111, ал. 8 от ЗГ и отговорността по чл. 257, ал. 2
от ЗГ, е било да изиска от „**“ ООД да представи всички необходими
доказателства за броя съсобственици на имота, за който се иска издаване на
позволително.
Очевидно
е, че тази необходима грижа не е била положена от касатора, който е издал
позволителното за сеч при нотариално заверено съгласие само на един от тримата
съсобственици в нарушение на чл. 111, ал. 8 от ЗГ.
Съдът
счита за безспорно доказано извършеното от касатора нарушение на забраната по
чл. 111, ал. 8 от ЗГ, наказуемо по чл. 257, ал. 2 от ЗГ.
Административно-наказващият
орган е определил размера на глобата в минималният предвиден от закона размер.
С
оглед изложеното касационният състав споделя изцяло извода на ЛРС, че
издаденото НП е законосъобразно, тъй като описаното в него деяние е безспорно
доказано и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените мотиви постановеното от първо-инстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора се явява основателна
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв., което
е в размерите по чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал.3 от ЗПП и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №345/15.11.2019 г. постановено
по НАХД №546/2019 г. по описа на Ловешки районен съд като законосъобразно.
ОСЪЖДА И.И.Д. ***, с ЕГН**********, да заплати на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лв./
деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.