РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Златоград, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100124 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. А. К. срещу О.
Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, спрямо О.
Н., по отношение на: имот с идентификатор 51319.503.817 по КККР на гр. Н.,
одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се на адрес: област С., община Н., гр. Н. ул. „Б.“ № .вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 822
кв.м., квартал 136, парцел VII, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.503.818; 51319.18.17; 51319.503.861; 51319.503.880,
придобит въз основа на давностно владение.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на описания имот, като излага съображения, че
го притежава по наследство от своите родители, като от още от 1980 г. го
владее явно и необезпокоявана от никого, като свой. В имота ищецът
построил жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 127
кв.м., построил е още гараж, брой етажи 1, застроена площ 46 кв. м,
Постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 34 кв.
м,; Гараж, брой етажи 1, застроена площ 45 кв. м, като всичките са в режим
на търпимост съгласно Удостоверение по § 127 от ПЗР на ЗУТ изх. № 94-00-
339[1]/27.03.2023 г. издадено от главен архитект на О. Н..
В началото на 2023 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с
документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване
1
правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно
владение, ищцата е установили че за собствения й имот с идентификатор
51319.503.11, област С. о.Н., гр. Н., ул. Б. № ., бил съставен Акт за държавна
собственост, като със Заповед № № 561/20.08.1987 г. като със Заповед № 46 -
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът бил отписан от
актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е
предаден на о. Н.. В Акт за държавна собственост касаещ процесния
недвижим имот, било посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987
г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД-23
/12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Н.. Предвид
горното и наличието на акта за държавна собственост и впоследствие въз
основа на него имота е предаден в собственост съгласно Заповед № 46 -
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., то
последната оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че същата
била собственик на описания имот по силата давностно владение от 1980 г.
Излагат се съображения, че Заповед № РД-23 /12.01.1987 г. не може да
легитимира праводателя на о. Н., а именно държавата като собственик на
имота, тъй като представлява административен акт за одобряване на плана на
град Н., който няма вещно-правно действие, доколкото отразяването на имот
в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и
не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. Сочи
се още, община Н., като и праводателя й в лицето на държавата не са
придобили процесния имот на годно правно основание - за процесния имот
никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия,
респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот, както за о.Н., така и
за праводателя в лицето на държавата. В тази връзка се излагат съображения,
че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на процесния
недвижим имот, доколкото го има в наследство и от 1980 г., имотът е владян
от него явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на
всички останали че считат същия имот за неин. Още от 1980 г. до настоящия
момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявал фактическата власт по
отношение на процесния имот, като същия е ограден, в едната си част е
дворно място към жилищната му сграда, а в другата си част е застроен с
второстепенни постройки.
При тези твърдения ищецът Д. А. К. моли, съдът да признае за
установено по отношение на ответника О.Н., че е собственик на описания и
подробно индивидуализиран в исковата молба поземлен имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не се представлява.
Ищецът, редовно призован не се явяват. Постъпила е молба от
процесуалния му представител, който моли делото да се разгледа в негово
2
отсъствие, като съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК,
предвид заявеното признание от страна на ответната община. Претендира
разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото пълномощно (л. 31) е нарочно упълномощен от кмета на О. Н. при
условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно,
доколкото не е спорно по делото, че за процесния Поземлен имот с
идентификатор 51319.503.817 по КККР на Н. е съставен АДС, като
впоследствие със Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на
област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са
държавна собственост, и е предаден на о. Н.. Единственият ред, ищецът да
защити правата си срещу съставения титул за собственост, е именно
настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала
повод за завеждане на делото. Ищецът претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 810 лв., от които:
50 лв. – платена държавна такса, 10 лв. – такса за вписване на ИМ и 750 лв. –
адв. възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС.
Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което и с
оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ., с адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А. С.“ № ., че Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.,
обл. С., ул. „Б.“ № ., е собственик на имот с идентификатор 51319.503.817
по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: област С., о. Н., гр.
Н., ул. „Б.“ № ., вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10
м.), с площ от 822 кв.м., квартал 136, парцел VII, при граници и съседи имоти
с идентификатори: 51319.503.818; 51319.18.17; 51319.503.861; 51319.503.880,
придобит въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК .., адрес: гр. Н. обл. С., ул.
„А. С.“ №., да заплати на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.
обл. С., ул. „Б.“ №., сумата в общ размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева)
3
– разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______В.Д.________________
4