Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.04.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.10.2019г., гр.д.36503/19г., СРС, 156
с-в признава за незаконно уволнението на
В.С.К., извършено поради „съкращаване в щата“ със заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № К-056/23.04.2019г., издадена от управителите на „С
& T Б.“ ЕООД, като го отменя по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ В.С.К. на длъжността „мениджър
проекти“, заемана преди уволнението, осъжда ответника да заплати на ищеца на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 24 521,85 лв. - обезщетение
за оставане без работа за периода 24.05.2019г. - 24.10.2019г., ведно със законната
лихва от 25.06.2019г., допуска на основание чл.242, ал.1 КТ предварително
изпълнение на съдебното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 24 521,85 лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г.,
като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 1 300 лв. – разноски, а по сметка
на СРС сумата 1 140,87 лв. – д.т.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „С & T Б.“ ЕООД. Счита, че ищецът е включен в
щатното разписание след 14.12.2018г., но на длъжност, която не е съществувала и
не се е налагало да бъде премахвана. Същевременно твърди, че поради намаляване
обема на работата в отдела, където е работил ищецът, са съкратени някои
длъжности, включително единствената щатна бройка за длъжността „мениджър
проекти“. Ищецът е знаел основанието за уволнение – съкращаване на щата, видно
от съдържанието на негова молба от 23.05.2019г. до работодателя. Това основание
му е разяснено още при връчване на предизвестието и заповедта за уволнение. Двете
основания на чл.328, т.2 КТ не са взаимно изключващи се. Приемането на нови
писмени доказателства на ищеца в о.с.з. е преклудирано. В частната жалба,
каквато е обективирана и във въззивната жалба, са наведени доводи, че не следва
да се допуска предварително изпълнение на решението, т.к. ищецът е получавал
обезщетение за безработица от Бюрото по труда. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете и не се допуска предварително
изпълнение.
Въззиваемият – ищецът В.С.К. оспорва въззивната
и частната жалби.
Софийският градски съд, ІV-А
с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната и частната жалби са подадени
в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество
са неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата, с изключение на изводите за началния момент
на погасителния давностен срок. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата, с изключение на изводите за началото на давността.
В отговор на оплакванията
по въззивната жалба, настоящият съдебен състав съд приема следното:
По силата на трудов договор от 18.10.2016г., ищецът В.С.К.
заема при ответника „С & T Б.“ ЕООД длъжността „мениджър международни проекти“. Въз
основа на допълнително споразумение от
19.03.2019г. заема процесната длъжност „мениджър проекти“.
Работодателят отправя 1-месечно предизвестие №
К-055/23.04.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, без вписано цифрово или словно уточнение на някое от
двете предложения по т.2, а именно при закриване на част от предприятието или
съкращаване в щата. Не се спори, че връчването е извършено на същата дата,
поради което 1-месечният срок на предизвестието изтича на 23.05.2019г.
Със заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№ К-056/23.04.2019г., ответникът прекратява трудовото правоотношение с ищеца,
заемащ длъжност „мениджър проекти“, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - „при
закриване на част от предприятието или съкращаване в щата“, считано от
24.04.2019г., като е безспорно, че връчването е извършено на 23.04.2019г.
При спазен срок на предизвестие (както в случая) съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ, прекратителният ефект спрямо
трудовото правоотношение настъпва автоматично, с изтичане на срока на
предизвестието. Може въобще да не бъде издадена заповед за прекратяване или
друг вид акт, а ако такъв бъде издаден, той има само декларативно значение. При
противоречие в основанията по предизвестието и последващата заповед за
уволнение, меродавно е вписаното в предизвестието. Различна е хипотезата при
неспазен срок на предизвестие по чл.335, ал.1, т.2 КТ. Тогава прекратяването настъпва
автоматично с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, а
заповедта за уволнение има конститутивен характер и поражда самото
прекратяване, което настъпва с връчването й на адресата или в посочен от работодателя
в самата заповед друг по-късен момент. Във всички случаи, получаването на
предизвестието, независимо дали е спазен или не предвиденият за него законен
срок, определя правнорелевантния момент, към който се преценява съществуването
и надлежното упражняване на потестативното право за едностранно прекратяване,
вкл. осъществено ли е основанието за уволнение, спазени ли са допълнителните
условия, ако такива са предвидени в закон, осъществена ли е закрилата по чл.333 КТ и като цяло законността на уволнението, а не към момента, когато настъпват законните му последици. Потестативното право
за едностранно прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие,
поражда действие с достигане до адресата на писменото волеизявление, каквото е предизвестието
за прекратяване. Изтичането на определен срок при спазване на цялото
предизвестие или сбъдването на условие при неспазване на част от срока на
предизвестието са обстоятелства от значение само за настъпване на правните
последици на вече упражненото право на работодателя на едностранно прекратяване
– чл.335, ал.2 КТ (решение № 664/15.11.2010г.,
гр.д.192/90г., ВКС, IV г.о.; решение № 208/02.05.2012г.,
гр.д.738/11г., ВКС, IV г.о.; решение № 62/01.04.2014г., гр.д.4370/13г., ВКС, на III г.о.; както и определение № 594/30.06.2017г.,
гр.д.1619/17г., III г.о.).
Следва да се има предвид, че съкращаването на щата и
частичната ликвидация поради закриване изцяло на обособено звено, имат
нормативна регламентация като самостоятелни предложения, но в общата хипотеза
на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Предвид наличието на вписани две основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, вззивният съд съобразява възприетото
становище в решение № 664/15.11.2010г., гр.д.192/90г., ВКС, IV г.о., че работодателят може да избере на кое от тях
да го прекрати, но може да го прекрати и на всички съществуващи основания. В
последния случай уволнението е незаконно, ако не е налице нито едно от
посочените основания.
Посочената в предизвестието за прекратяване длъжност
„мениджър проекти“ съществува както в старото щатно разписание, утвърдено със
заповед № К-030/19.03.2019г. на работодателя, в сила от 22.03.2019г., така и в непосредствено
действащото към момента на уволнението ново щатно разписание утвърдено със
заповед К-039/29.03.2019г. на ответника, в сила от 01.04.2019г. В разписанията
на длъжностите към стария и към новия щат, ищецът фигурира на длъжност „мениджър
проекти“.
Всяко съкращаване на щата е съществена организационна
промяна по численото трансформиране. Актовете за вземане на решение от органите
на управление при работодателя, представляват неин етап, който следва да
включва както техническата дейност по подготовка на разписанието чрез
отразяване на предвидената промяна, така и окончателното му утвърждаване от
работодателя чрез едностранен правен акт на работодателя, който е задължителен
и окончателен елемент от процедурата. Отсъствието на действащо ново щатно разписание
за отпадане на поне 1 щатна бройка за длъжността „мениджър проекти“ към датата
на упражняване от работодателя на правото му да прекрати трудовия договор
поради съкращаване на щата, влече липса на завършен фактически състав, който
дава право за предприемане на това действие (постановено по чл.290 ГПК решение
№ 8/02.03.2012г., гр.д.672/11г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 153/ 12.04.2000г.,
ВКС, III г.о.).
Реалното изпълнение от ищеца на трудовите функции за
същата длъжност в намален обем и само спрямо един клиент – „А1“, се установява
от свидетеля, в чийто екип е бил служител ищецът. Въззивният съд намира, че
обстоятелството в какъв обем се осъществяват основните трудови функции на длъжността
е без правно значение за спора. Същото би било обект на обсъждане при преценка
за фиктивност на съкращаване в щата, но при доказано намаляване на щатна бройка
с нарочен акт на работодателя, каквато не е настоящата хипотеза.
Ответникът не твърди, нито представя
доказателства за закриване на част от предприятието
Предвид липсата на реално съкращаване в щата или закрита
част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предл.1 и предл.2 КТ,
извършеното на същото правно основание уволнение е незаконно. Следва да се
уважат исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за признаването
му за незаконно и отмяна, възстановяване на предишната длъжност и обезщетение
за последвала безработица за сумата 24 521,85 лв. през периода 24.05.2019г. -
24.10.2019г. Доказателствата за оставане без работа, а именно трудова книжка №
002, серия Щ № 435262 и регистрационна карта от Агенция по заетостта, дирекция
„Бюро по труда“, ищецът представя своевременно в първото о.с.з., след указаната
му доказателствена тежест в доклада на първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението за погасяване на двата неоценяеми иска по давност. Искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на работа, са
обусловени от прекратяване на трудовото правоотношение и имат за предмет защитата
срещу незаконно уволнение. Затова спрямо тях е приложим 2-месечният погасителен
давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ,
както е прието и в ТР № 1/ 12.05.2015г., ОСГК на ВКС.
За начален момент, от когато започва да тече срокът за
упражняване на потестативното право на работника или служителя да иска отмяна
на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ правата му,
произвежда правно действие. При оспорена законност на прекратено трудово
правоотношение (извън случаите на дисциплинарно наказание), законът принципно
не свързва началото на съответния срок с връчването на заповедта или друг акт,
с който се извършва прекратяването. Това е така, защото при прекратяването с
предизвестие, ефектът на действието не настъпва с момента на получаването му от
адресата, а едва с изтичане срока на предизвестието, или на съответната му част
- чл.335, ал.2 КТ. Потестативното право на работника или служителя да иска
отмяна на незаконното уволнение възниква с настъпване на правния ефект от акта
за прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите на прекратяване с
предизвестие, това е денят, в който предизвестието е изтекло (решение № 433/27.11.2012г., гр.д.1381/11г.,
ВКС, ІV г.о.).
Въззивният съд, при съобразяване на цитираната практика
на ВКС, на формираните в настоящото решение мотиви за момента на прекратяване
на трудовото правоотношение между страните с изтичане на срока от
предизвестието, на регламентацията по чл.358, ал.1, т.2 КТ, че с изтичане на
2-месечен срок се погасяват исковете за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и на чл.358, ал.2, т.1, предл.2 КТ, според който срокът
започва да тече от прекратяване на правоотношението, приема следното: Щом като на спазеният 1-месечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор по смисъла на чл.335, ал.2, т.1 КТ, връчено на 23.04.2019г.,
изтича на 23.05.2019г., когато се прекратява правоотношението, исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, даже и да са подадени на 25.06.2019г. в
регистратурата на СРС, предхождат изтичането на 2-месечния погасителен срок.
В допълнение, датата 25.06.2019г. е вписана като
„ден за разнос“ в съпроводителния документ на извършилия куриерската услуга
„Еконт“. Нечетливото клеймо с дата на изпращане върху съпроводителния плик на
исковата молба не следва да се тълкува в ущърб на изпращача. Ноторна е обичайната
куриерска практика за доставка на пратките, постъпили предишния ден. Затова
следва да се приеме, че пратката с исковата молба е предоставена в куриерския
офис най-късно на 24.06.2019г.
При това положение, подаването чрез куриер на
исковата молба при условията на чл.62, ал.2, изр.1 вр. чл.60, ал.3 и ал.6 ГПК в
първия присъствен ден 24.06.2019г., понеделник, следващ 23.06.2019г., неделя,
неприсъствен ден, бива извършено дори и в рамките на 2-месечен срок, считано от
23.04.2019г., когато са връчени предизвестието и заповедта за уволнение.
Исканото предварително изпълнение следва да се
допусне. Според чл.242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Единственото регламентирано изискване
за предварително изпълнение на присъденото обезщетение е да се дължи във връзка
с работа. След
като спорът по делото е за законност на прекратено трудово правоотношение и е
присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа, налице е
именно обезщетение за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК (определение
№ 210/17.05.2010г., ч.гр.д.214/10г., ВКС, ІІ г.о. и
определение № 555/11.11.2010г., гр.д.564/10г., ВКС, ІІІ г.о.).
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
разноски от 1 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2019г., гр.д.36503/19г., СРС, 156
с-в.
ОСЪЖДА С & T Б.“ ЕООД, гр.София, бул. „********, Търговски
център, сграда 6, ет.* на В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
1 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.