Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260730 24.11.2020г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХ граждански
състав
На тридесети
септември
Година 2020
В открито
заседание в следния състав:
Председател: И. Дечев
Секретар: Ани
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията И. Дечев гр.д. № 2613 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод предявените от М.С.И., ЕГН ********** против Военно формирование
32890-Бургас искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11907.84
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за 2688 часа положен от
ищеца извънреден труд през периода 01.04.2001г. - 31.03.2015г. вследствие на
полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по
график и др. във военно формирование 18360-Бургас и военно формирование
32890-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до изплащането, както и сумата от 1000 лв., представляваща общо
дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение до предявяването
на иска. Ищецът твърди, че през периода 1992г. - 2011г. е бил назначен на
кадрова военна служба в поделение 18360-Бургас, а след това е бил преназначен в
поделение 22480, което не е самостоятелно, а влиза в състава на военно
формирование 32890-Бургас. Бил е освободен от длъжност и от военна служба със
заповед от 18.03.2015г., а считано от 01.04.2015г. е бил отчислен от списъчния
състав на ответното военно формирование. Твърди също така, че по време на
кадровата му военна служба не му е било разрешено ползването на 336 дни почивки
след изпълнявани от него дежурства по график, равняващи се на 2688 часа, които
е следвало да му бъдат отчетени като извънреден труд и за които му се дължи
претендираното възнаграждение. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който ответникът
навежда доводи за неоснователност на главния иск като недоказан относно часове
служебно време над 12-я час и над месечна продължителност на служебното време,
определена по реда на чл. 152, ал. 6 ПКВС/отм/. На второ место твърди, че всяко
дежурство обхваща период от две денонощия, което се отчита от законовия текст
на чл. 154, ал. 2 от ПКВС/отм./. На трето место, прави правопогасяващо
възражение за плащане като твърди, че за периода на военна служба по договора
помесечно са изплатени на ищеца И. сумите за полаганите от него дежурства, на
основание МЗ № ОХ-241/2001 г., за часовете над служебното време по чл. 203, ал.
2 от ЗОВС(отм.,) т.е. над 12-я час или за почивни и празнични дни за цялата
армия. На четвърто место твърди, че в исковата молба умишлено се смесват
разпоредбите на двата закона ЗОВС/нов и стар/, както и МЗ № ОХ-313/08.05.2001
г./отм./ като избирателното им частично цитиране цели да заблуди решаващия съд.
С характера на процесиите парични вземания като ежемесечни, ликвидни и
иззискуеми, на основание чл. 111, б. „А“ от ЗЗД прави правопогасяващо
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за всички съединени
искове по делото, след което необхванатият от възражението период е 28.04.2012
г.-31.03.2015 г. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание на 30.09.2020г. е направено изменение на иска, както следва:
Искът за заплащане на неизплатеното
трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време
се намалява до размера от 5761.57 лева за
периода от 01.04.2002 г. до 31.03.2015 г., която сума представлява сбора
от 156 главници в размер на общо 1768 часа;
Искът за мораторната лихва се
увеличава до размера 6572.39 лева за периода от 01.06.2002 г. до деня преди
предявяване на исковата молба – 27.04.2015 г.;
Прекратено е производството по
делото в частта за търсеното трудово възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време в размер на 850.56 лева за периода от
01.04.2001 г. до 31.03.2002 г., т.е. за сбора от 12 главници, всяка от по 70.88
лева.
Прекратено е производството по
делото в частта за мораторната лихва върху оттеглените главници за периода от
01.04.2001 г. до 31.03.2002 г. или това са 12 лихви, всяка от по 5.95 лева или
общо от 71.40 лева, като първата лихва е с период от 01.06.2001г. до датата на
входиране на исковата молба, а последната лихва е с период от 01.05.2002 г. до
датата на входиране на исковата молба.
Така предявените и висящи към момента главни искове са с правни основания чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, а исковете за лихви са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
След преценка на събраните по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото не се спори, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства и от ангажираната експертиза, че през процесния период
ищецът е бил кадрови военнослужещ във военно формирование 18360-Бургас и
военно формирование 32890-Бургас.
Със
Заповед № ЛС-01-18/18.03.2015г. на командира на Военноморските сили е прекратен
договорът за военна служба на ищеца, същият е освободен от длъжност и от военна
служба и е зачислен в запаса, а със Заповед № ЛС-01-16/31.03.2015г. ищецът е
отчислен от списъчния състав на военното формирование и са му определени
обезщетения по чл. 227, ал. 1, чл. 199, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 5
от ЗОВСРБ.
Видно
е от относимата нормативна уредба, че през част от процесния период са
действали Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (обн. ДВ, бр. 112/1995 г.) -
до 12.05.2009 г., Правилникът за кадровата военна служба - до 12.06.2009 г.,
както и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 44/2009 г.) - до 30.03.2010 г., а след тези дати
и до настоящия момент действащи са ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/2009 г.) и ППЗОВСРБ
(обн. ДВ, бр. 25/2010 г.).
Съгласно
чл. 203, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.) седмичната
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като
общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с
повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена
с трудовото законодателство. В ал. 3 на същия член е предвидено, че в случаите
на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал.
2, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет.
Аналогични са и разпоредбите на
сега действащия ЗОВСРБ - чл. 194, ал. 1 и ал.2, които предвиждат, че нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, както и че общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. В ал. 3 е посочено, че в
случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на
военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.
214, ал. 1, т. 3 от закона.
В случая ищецът
твърди, че не му е било разрешено ползването на полагащите му се почивки след
изпълнявани дежурства, т.е. претендира заплащане на възнаграждение за
неползвани почивки за положен труд над нормативно
определената норма, но в границите на увеличената продължителност на служебното
време, а не възнаграждение за положен труд над максималната
продължителност на служебното време, който подлежи на заплащане като
извънреден.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, постъпила
в съда на 20.03.2019г., през процесния период ищецът е полагал труд над нормативно
определената продължителност на работното време, част от който е бил
компенсиран с почивки или със заплащане, като некомпенсирани са останали общо 1028
часа за целия период. Тези часове, които са некомпенсирани, не са обаче разпределени
равномерно по месеци. Видно от таблица 2а, илюстрираща почивките от дежурства,
за които в заповедта не е уточнено от кое дежурство са и са отнесени към най-стария
възможен период и е направено приспадане на всички ползвани почивки от
дежурства (ползвани в повече) от предходните месеци, която таблица БРС намира
за показваща най-правилния вариант на изчисления, некомпенсираните часове са
начислени най-късно до март 2011г. След този месец, до края на периода, а
именно февруари 2015г., стойността на разликата между нормативното и
фактическото отработено време е 0, т.е. няма некомпенсиран труд над нормативно
определената продължителност на работното време. В допълнителната експертиза от
02.05.2019г. вещото лице е записало, че за периода от април 2012г. до февруари
2015г. (необхванат от погасителната давност) ищецът е положил 57 дежурства през
работни дни, които се равняват на 912 часа, 40 дежурства през почивни дни,
които се равняват на 960 часа, а е ползвал като компенсации 265 дни, които се
равняват на 2120 часа. Следвало е да отработи 5704 часа, но в действителност е
отработил 5456 часа, т.е. с 248 часа по-малко.
При
тези доказателства от правна страна съдът намира следното:
Съгласно трайната практика на
ВКС (обективирана в Решение № 390/ 31.05.2010 г. по гр.д. №
249/2009 г., III г.о., Решение № 389/31.05.2010 г. по
гр.д. № 194/2009 г. на III г.о., Решение № 128/26.05.2010 г. по
гр.д. № 282/2009 г., IV г.о., Решение № 437/01.07.2010 г. по
гр.д. № 1333/2009 г. на III г.о., Решение № 439/01.07.2010 г. по
гр.д. № 1733/2009 г. на III г.о., Решение № 454/11.06.2010 г. по
гр.д. № 342/2009 г. на III г.о., Решение № 455/11.06.2010 г. по гр.д. № 706/2009
г. на III г.о., Решение № 127/18.05.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г., III г.о и др.), за положен труд над
нормалната, но в границата на увеличената продължителност на служебното време,
каквато е службата при дежурство до 24 часа, се дължи компенсация чрез осигуряване
ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на
служебното време за месеца и само ако до прекратяване на
правоотношението с военнослужещия положената от него служба при увеличено работно време
не е била компенсирана, то тя следва да му бъде заплатена като извънреден труд по аналогия с чл. 136а, ал. 5
от КТ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА; удълженото служебно време при
дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ
(отм.); в този случай не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон,
а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи „като извънреден труд” в случай на прекратяване на
правоотношението преди компенсирането му с почивка. Прието е също така, че поради наличие на непълнота в
специалния закон относно реда и начина на компенсиране на удълженото служебно
време приложение следва да намери чл.136а от КТ.
Съгласно чл. 136а, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да компенсира удължаването на
работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки
удължен работен ден, а когато работодателят не направи това в горепосочения
срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което
ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му
намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици
предварително, т.е. след изтичането на 4-месечния срок за работника/служителя
възниква право да компенсира с почивка удълженото си работно време, след като е
уведомил писмено работодателя си поне 2 седмици предварително. ВКС също така
приема, че това право на служителя се погасява с 3-годишна давност, която
започва да тече от възникването му, т.е. след изтичане на 4-месечния срок след
полагане на дежурството, а при прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение единствено непогасеното право на компенсации се трансформира в парично
вземане на основание чл. 136а, ал. 5 от КТ.
Предвид
горното и тъй като в случая договорът за военна
служба на ищеца е прекратен на 18.03.2015г., то следва да се приеме, че на тази
дата правото му да извърши компенсация с почивка се е трансформирало в парично
вземане. Това нововъзникнало право за ищеца също се погасява с тригодишна
давност, която е започнала да тече от датата на прекратяване на договора за
военна служба на 18.03.2015г. и до датата на предявяването на иска – 28.04.2015г.
– тази давност не е изтекла.
По
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от исковите претенции, както и с оглед горецитираната практика на ВКС,
че преобразуващото право на служителя да посочи кога ще ползва компенсации се
погасява с 3-годишна давност, съдът намира, че в случая не е погасено това
право на ищеца единствено за 3-годишния период преди прекратяване на договора
му за кадрова военна служба или за периода 18.03.2012г. - 18.03.2015г. За
периода преди 18.03.2012г. преобразуващото право на ищеца е погасено по
давност, поради което след прекратяване на договора му той няма право да получи
възнаграждение като за извънреден труд за този период, дори през него да е
имало положен от ищеца над нормата и некомпенсиран труд. Ето защо за периода преди
18.03.2012г. предявеният
иск е неоснователен.
Както стана ясно от приетите
експертни заключения, за периода април 2012г. – февруари
2015г., ищецът няма положен труд над нормативно определената продължителност, а
напротив – отработеното от него време сумарно е под нормата, тъй като е ползвал
повече компенсации, отколкото е имал право да ползва. Поради това съдът намира,
че ищецът не е имал право да ползва компенсации за този период, съответно след
прекратяване на договора за кадрова военна служба не е налице преобразуващо
право на ищеца, което да се е трансформирало в парично вземане.
С оглед на горното съдът счита,
че предявеният иск за присъждане на възнаграждение като за извънреден труд е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като за част от периода вземанията
на ищеца са погасени по давност, а за друга част от периода (последните три
години преди прекратяване на военната служба) такива вземания не са налице.
Предвид неоснователността на главния
иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва
върху главницата, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на предявените
искове, както и с оглед оттеглянето на част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
2269 лева за експертизи и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.И., ЕГН **********, съдебен адрес *** - чрез адв. М. П., против Военно формирование 32890-Бургас, с адрес: гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5761.57 лева /пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2002 г. до 31.03.2015 г., т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, която сума представлява сбора от 156 главници в размер на общо 1768 часа, сумата от 6572.39 лева /шест хиляди петстотин седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ общо дължима мораторна лихва за периода от 01.06.2002 г. до деня преди предявяване на исковата молба – 27.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 28.04.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
М.С.И., ЕГН **********, съдебен адрес *** - чрез адв. М. П., да заплати на Военно формирование 32890 - Бургас, с адрес гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, сумата от 2269 лева
/две хиляди двеста шестдесет и девет лева/ за експертизи и сумата от 300 лева /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.