О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260011
Съдията-докладчик Петина Н. – районен съдия при Районен съд – гр. Н., в закрито заседание, проведено на 07.01.2021 г., като разгледа докладваното гр.д. № 791 по описа на НПРС за 2020 г., установи следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от М.Х.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес адв. П.Х. от ШАК срещу Р.С.Х. с ЕГН ********** ***, М.М.И. с ЕГН ********** *** и М.Н.З. с ЕГН ********** и З.М.З. с ЕГН ********** и двамата от гр. Н.. В исковата молба се твърди, че в резултат на измама ищцата е била подведена от ответника Р.С.Х. да подпише договор за покупко-продажба на собствените й две ниви в землището на с. К. без в действителност да има намерение да даде съгласие за подобна сделка. Твърди, че на същата било обяснено, че подписват разваляне на договор за аренда, за който отново била подведена от същия ответник да сключи при неизгодни условия. След като му казала, че уговорката им била различна от това, което било посочено в договора, който тя подписала без да чете, той й предложил да развалят договора за аренда и тя да го упълномощи да й намери купувач на нивите при изгодни условия – по 1500 лв. на декар. Ищцата се съгласила и когато била заведена при нотариуса, подписала документите отново без да ги чете. На въпросът получила ли е парите отговорила утвърдително, тъй като наистина била получила парите за арендното плащане по договора, който си мислела, че ще развалят. Едва по-късно установила, че подписаните пред нотариуса от нея документи представлявали договор за покупко-продажба на двата имота и то на цена, която е много по-ниска от цената, на която Р.Х. обещал да намери купувач, а и била многократно по-ниска от пазарната. Освен това подобни суми не били получавани от нея. Установила още, че едната нива била вече прехвърлена на М.М.И., а другата на М.Н.З., която по време на купуване на нивата била в брак със З.М.З.. Моли съда да признае сделката, с която ищцата е прехвърлила имотите на Р.С.Х. за нищожна поради липса на съгласие, тъй като измамните действия засягали съществени елементи на сделката и реално ищцата не е давала съгласие за покупко-продажба. При условията на евентуалност моли съда да я признае за нищожна поради нарушаване на добрите нрави, тъй като предвидената в договора цена е много по-ниска от пазарната цена на имотите. При условията на евентуалност моли съда да развали сделката при условията на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като насрещната престация (плащането на цената) не е получена. При това положение моли съда да установи по отношение на М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., че ищцата е собственик на двата описани в исковата молба имоти и да ги осъди да й върнат владението.
В предоставения на ответниците срок за отговор е постъпил такъв от всички тях:
С отговора си ответника Р.С.Х. оспорва иска по същество. В изложението в частта, касаеща съществото на иска заявяват, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината като един от изложените аргументи в тази насока е свързан с това, че с решение № 298 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС ищцата е предявила иск по чл. 26 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК срещу същите ответници, касателно същата сделка и същите имоти. Исковете й били отхвърлени и решението на съда е влязло в законна сила.
Посоченият
факт на проведеното между същите страни гр.д. № 122/2017 г. на НПРС е
коментирано и от другите ответници.
Това налага съдията докладчик да разгледа въпросът дали предявените искове са допустими с оглед пределите на сила на присъдено нещо на решението по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС.
От извършената служебна справка в деловодството на съда се установи, че по цитираното гражданско дело ищцата е предявила срещу Р.С.Х. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД като е твърдяла, че същата сделка, която е предмет на иска по настоящото производство е нищожна на основание липса на форма, тъй като нотариалното производство е било опорочено до степен същото да бъде нищожно. Поискала е освен това от съда да я признае спрямо М.М.И., М.Н.З. и З.М.З. за собственик на основание наследство на същите имоти, които са предмет на настоящото дело. С решение № 298 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е обжалвано, а въззивният съд с решение № 233 от 18.12.2017 г. по в.гр.д. № 309/2017 г. на ШОС е обезсилил решението само в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска по чл. 26 от ЗЗД спрямо М.М.И., М.Н.З. и З.М.З. (тъй като те не са страни по сделката) и по иска по чл. 124 от ГПК спрямо Р.С.Х. (тъй като спрямо него иск за собственост нямало заведен), а в останалата част исковете са потвърдени. Следователно решението на първоинстанционният съд в влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 26 от ЗЗД срещу Р.С.Х. и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124 от ГПК срещу М.М.И., М.Н.З. и З.М.З..
С настоящото производство ищцата е предявила искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД (поради липса на съгласие), чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави), иск за разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД срещу Р.С.Х. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС (за установяване на правото на собственост на основание наследство и връщане на владението) срещу М.М.И., М.Н.З. и З.М.З..
Видно от това безспорно недопустим поради наличието на влязло в законна сила решение на съда е искът по чл. 108 от ЗС. Независимо, че правната квалификация е различна по същество искът по чл. 108 от ЗС има два елемента – установяване, че ищецът е собственик и едва тогава следва осъждане на ответника да върне владението, ако владее имота без правно основание. В конкретния случай решението по чл. 124 от ГПК по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС приема, че ищцата не е собственик на процесните имоти. Силата на присъдено нещо се простира единствено на основанието за собственост, което ищцата е твърдяла по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС. Но и по цитираното дело и в настоящото производство тя претендира право на собственост по наследство от баща си. По тази причина въпросът дали тя е собственик на тези имоти не може да бъде преразглеждан.
Съдът намира, че исковете срещу ответника Р.С.Х. също се явяват недопустими, тъй като попадат в приложното поле на силата на присъдено нещо на решение № 298 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС. Трайна е съдебната практика, че когато ищецът предяви иск за собственост и ответникът оспори правото му на собственост като твърди, че той (ответникът) е станал собственик на основание някаква сделка, тогава ищецът е длъжен да наведе всичките си възражения срещу сделката, от която ответникът черпи права. В този смисъл са решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 525/2014 г. на 4 г.о. на ВКС, определение № 780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014 г. и решение № 112/07.11.2014 г. по гр.д,. № 1394/2014 г. на 2 г.о. на ВКС. Както е казал ВКС в определение № 780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014 г.: „Съществуването на правото на собственост не може да бъде признато в нов процес на основание реплики, които ищецът е могъл да направи срещу възраженията на ответника в предходния процес.“. А тези възражения за нищожност да сделката, с която ищцата е продала имотите на ответника Р.С.Х., поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави, както и за разваляне на имота поради неизпълнение (какъвто пример е даден в цитираното определение № 780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014 г.), ищцата е могла да направи и в предходния процес като възражения срещу правото на ответниците по иска по чл. 124 от ГПК, тъй като и по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС тя е твърдяла, че те са купили от несобственик. Нещо повече, видно то цитираната съдебна практика, тя е била длъжна да наведе всички възражения срещу правото на собственост на ответниците, защото с влизане в сила на решението по искът за собственост, се преклудират всичките й възможни възражения срещу тяхното право на собственост. По същество възражението срещу действителността на сделката, с която тя е прехвърлила имотите има, за една единствена цел, която оправдава правния й интерес – да докаже, че е собственик на имотите, а по този въпрос има влязло в сила решение. Ако се позволи да бъде разгледани възраженията й срещу сделката, с която тя е прехвърлила имотите на Р.С.Х., ще се стигне по недопустим начин до заобикаляне на силата на присъдено нещо на решението касателно правото на собственост.
Предвид горното съдията докладчик намира, че предявените по настоящото производство искове се явяват недопустими и по тази причина делото следва да бъде прекратено изцяло.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 791/2020 г. на НПРС като недопустимо.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Настоящото определение е подлежи на обжалване пред ШОС в 7-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Петина
Н.