Определение по дело №302/2021 на Административен съд - Кюстендил

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 502 от 08.10.2021 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

  

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 302 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано след изпращане от Върховния административен съд (ВАС) на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на исковата молба с вх. № 2449/19.07.2021 г. по описа на Административен съд – Перник от Н.И.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***. Предявен е иск за осъждане на Административен съд – Перник да заплати на Т. обезщетение в размер на 100 000,00 лева за претърпените от него неимуществени вреди от „неиздаване на задължителния по закон акт и непроизнасяне по отправените молби” по адм. дело № 143/2021 г., адм. дело №160/2021 г. и адм. дело № 174/2021 г., трите по описа на Административен съд – Перник.

Административен съд – Кюстендил, след като прецени предпоставките във връзка с подсъдността на предявения от Н.Т. иск, намира, че същият не му е подсъден, а подлежи на разглеждане от Окръжен съд – Перник по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. В случая не са наведени доводи за такива вреди. Според чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък „Конвенцията” (т. 1); нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията (т. 2); обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (т. 3); налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено (т. 4); прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно (т. 5); изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (т. 6); и незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства (т. 7). Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата и за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая се претендират вреди от „неиздаване на задължителния по закон акт и непроизнасяне по отправените молби” по адм. дело №143/2021 г., адм. дело № 160/2021 г. и адм. дело № 174/2021 г., трите по описа на Административен съд – Перник, поради което не е приложима нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, нито хипотезата на чл. 2, ал. 2 от същия закон (вж. в т. см. и Определение № 20/15.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 69/2016 г., 5-членен с-в). Предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред, като с оглед разпоредбите на чл. 104, т. 4 и чл. 105 от ГПК компетентен да се произнесе по същия е Окръжен съд – Перник.

По изложените съображения съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и на основание чл. 135, ал. 2, изр. 1 от АПК делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Перник, и

 

                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 302/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: