Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева
в.гр.дело № 5533 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20043973
от 16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 69503 по описа за 2018 г. на СРС, Първо
гражданско отделение, 124 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК ******, срещу Ц.Н.Д., ЕГН: **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1516,22 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.05.2013г. до м.04.2015г. за аб. № 252720, ведно със законната лихва за периода 16.08.2017г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 404,88 лв. за периода 15.08.2014г. до
21.07.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 56296/2017г. на СРС, 124 състав.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство
"Т.С." ЕАД, предвид което подал въззивна
жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Сочи, че ответникът, чрез
особения си представител не е оспорил, че е собственик на процесния
имот, тъй като същият не е подал отговор на исковата молба, а в открито съдебно
заседание не е оспорил качеството потребител на топлинна енергия на лицето, а
само се е позовал на института на погасителната давност. Искането до въззивната
инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
уважи исковете в пълен размер, както и да присъди разноски за настоящото
производство.
Въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба в
срока, разписан в разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД против Ц.Н.Д., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1516,22 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.05.2013г. до м.04.2015г. за аб. № 252720, ведно със
законната лихва за периода 16.08.2017г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 404,88 лв. за периода 15.08.2014г. до 21.07.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 56296/2017г. на СРС,
124 състав.
Спорно по делото се явява
обстоятелството дали през процесния период страните
са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи
имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
След така направените принципни разяснения
съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е прието удостоверение за
наследници № 1636/15.11.2001 г., издадено от Столична община, район „***“, съгласно
което наследници по закон на починалия Н.Й.Б.са Г.Г.Б./съпруга/
и Ц.Н.Д. /дъщеря/.
Представени са още списък за броя на
живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 20, комплекс ***, вх. А и В;
протокол за проведено на 31.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, ведно
със списък на абонатите; удостоверение, изх. № 68-00-520/2015 г., издадено от
„ГИС – София“ ЕООД, че стар адрес ж.к. ***
II, ***с вх. А, Б
и В се отнася до многофамилна
жилищна сграда с три входа, а понастоящем адресът е адрес ж.к. *** II, ***с вх. А, Б и В.
С исковата молба е представена
молба-декларация до директора на ТР „З.“ за откриване на партида, за която
молба се сочи, че е подадена от трето по делото лице /Г.Г.Б.–
съпруга на починалия Б./.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицето,
срещу което са предявени исковете, да има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото Ц.Н.Д. да
притежава право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния апартамент. Не се установява също така същата да
е ползвател на процесния имот, с който ищецът да е
сключил договор с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабден
имот със съответния абонатен номер.
Действително, съгласно постановките на
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар.
1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира
с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на
договорно правоотношение с ответника по делото за предоставяне на услугите на
дружеството на адреса на процесния имот. Представената
молба-декларация за откриване на партида на името на трето по делото лице не
доказва облигационно отношение между страните по делото. Списъкът на етажните собственици в процесната сграда, документите за главен отчет и
изравнителни сметки също не установяват наличието на договорно правоотношение
между ищеца и ответника с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този
абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира ищецът.
Категорично не може да бъде споделено
възражението на въззивния жалбоподател, че тъй като
особеният представител на ответника не е оспорил качеството потребител на
топлинна енергия, то това следва да се смята за доказано. Особеният
представител не разполага с правомощия да признава подобни факти, а както стана
ясно по – горе доказателствената тежест за наличие на
валидно правоотношение между страните е на Топлофикация.
Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на услуга
за дялово разпределение, за обезщетение за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането на главницата за цена
на услуга за дялово разпределение са неоснователни.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението следва да се
потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимите материален и
процесуален закон.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се потвърди и в
частта за разноските.
Доколкото въззивната жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата страна, която обаче не извършила такива. В
производството Ц.Н.Д. е представлявана от назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. В., като разноските за
възнаграждението на последния са внесени от страна на ищеца съобразно дадените
в хода на производството указания и следва да останат в тежест на тази страна.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 20043973 от 16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 69503 по описа за
2018 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 124 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.с.“ ЕООД на страната на "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.