мотиви
към присъда по НОХД №928/2018 год. по описа на
РС-Хасково
Против
подсъдимата Г.Б.Д. , със снета по делото самоличност е повдигнато
обвинение затова, че в периода от месец февруари до месец септември
2014г. включително в с.Книжовник, обл.Хасково и в гр. Хасково, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
подддържала заблуждение у Ю.Х.Т. ***, относно основанието за получаване от
нейна страна на парична сума в размер 12 250 лева и 260 евро /равняващи се на
508.51 лева по курса на БНБ към момента на извършване на деянието/, а именно за
извършването на правна услуга от З.Н.Ш. *** /адвокат от АК-Кърджали/, както и
за неговото лечение в Р.Турция и Израел, и с това му причинила имотна вреда
общо в размер на 12 758.51 лева-престъпление по чл.209 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимата Г.Б.Д. в съдебното производство изразява съгласие да не се разпитват част от
свидетелите и вещото лице от назначената на досъдебното
производство експертиза , а при
постановяване на съдебния акт, съдебният състав непосредствено да се ползва от
съдържанието на съответните протоколи от разпит на тези свидетели и
заключението по изготвената от вещото
лице експертиза. Подсъдимата разбира в какво е
обвинена , но не се възползва от правото си да даде обяснения в хода на съдебното следствие по обвинението
,за което е привлечена в това си процесуално качество.В своя защита
заявява,че през 2014г. не е познавала Ю.Т. ,с когато се
запознала на 28.03.2015г.,а през 2016г. започнали да се измислят тези фантасмагории. В последната си дума твърди,че
казва истината,считайки се за невинна.
Защитникът на подсъдимата адв.Г.З. изразява несъгласие със становището на
прокуратурата, че обвинението се явява безспорно доказано. Застъпва доводи, че
не може да се приеме, че показанията на свидетеля Ю.Т. представляват безспорно
доказателство за извършването на процесното деяние, доколкото лицето се явява
пряко заинтересовано от изхода на делото, а нито едно от събраните по делото
доказателства не подкрепя дадените от него сведения по повод съставомерността
на процесното деяние (няма никакви писмени доказателства, разписки за
предадените суми. Според защитата на подсъдимата събраната по делото доказателствена
съвкупност сочела ,че отношенията между
пострадалия и подсъдимата се развили
през 2015 година ,поради което обвинението за извършена измама през 2014
година се явявало недоказано. Моли подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана по повдигнатото и обвинение.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа обвинението по отношение на подсъдимата , което счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин. В хода на
съдебните прения заявява ,че събраните
по делото доказателства,обсъдени в тяхната цялост и взаимна връзка ,водели на извода за осъществено ,както от обективна ,така и от субективна страна престъпен състав
по повдигнатото обвинение .Акцентирайки върху завишената
обществена опасност на самото престъпление,продължило в период от почти 1 години прокурора счита, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК и да бъде
"Лишаване от свобода"
за срок от 1 година и 6 месеца с възможност
за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и определяне на
изпитателен срок от 3 години.
Съдебното производство е проведено по реда на чл. 371, т.1 от НПК - съкратено съдебно следствие по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, като с протоколно определение от 03.10.2018 г., настоящият
съдебен състав, като взе предвид, че свидетелските показания на Д.
Илиев Д. ,Г. Иванов Трендафилов ,Д. Руменов Милчев и Яница Георгиева Д. и
заключението на вещото лице
Маринка Кавракирова по изготвената от нея оценъчна експертиза са събрани и закрепени по реда, предвиден в
НПК, на основание чл.372 ал.2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетелите и
заключението на вещото лице от ДП №
159/2016 г. по описа на РУП-Хасково .
Съдът, след като прецени
приобщените по горния процесуален ред и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
През месец юни 2013г. свидетеля Ю.Х.Т.
***. В къщата живеел със семейството си - съпругата си Ф.Х.Т. и сина си , който починал . Преди това
св.Ю.Т. бил жител ***,където
в годините назад заедно със съпругата си
отглеждали тютюн и имали неразплатени
от трети лица парични средства за предаден от тях през 2008 г. и 2009 г.тютюн.
Няколко месеца, след като се заселил да
живее в с.Книжовник се запознал с
подсъдимата Г.Б.Д., която живеела в наследствена от родителите си къща.Последната се намирала
в близост до тази на св.Т. , на около 150 метра една от
друга ,но на различни улици. Подсъдимата
Д. била вдовица и живеела сама.
През 2010 година св.Ю.Т. дал
паричен заем от 2000 лв. на свой познат-
свидетеля Д. Руменов Милчев от с.Жълти бряг, общ.Стамболово,
обл.Хасково,за което оформили
собственоръчно написана разписка
/именувана договор за заем /.Понеже св.Милчев
отказвал да му върне дадената в
заем сума св.Т. потърсил адвокатските услуги на
св.Д.Ч. *** ,на който представил
въпросната разписка .На 14.10.2013г. св.Ю.Т.
упълномощил адв.Ч. да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и да заведе
дело пред РС-Хасково ,подписвайки се
него пълномощно и договор за правна защита и съдействие . Видно от приобщените към приложеното чгрд№45/2014г. по описа на
РС-Хасково доказателства иницииралото заповедното производство заявление
било подадено по пощата от адв.Д.Ч.
,в качеството му на пълномощник на Ю.Т. ,входирано в съда на 16.01.2014г. и след отстраняване на нередовностите по
него е била издадена
Заповед№118/31.01.2014г. ,а впоследствие и
изпълнителен лист, получен от адв.Ч. на
20.08.2014г.С тези обстоятелства ,според показанията на св.Ч.
пострадалия Т. бил запознат .
Въпреки това и в тази връзка св.Ю.Т. споделил с подсъдимата
че търси адвокат, който да заведе дело срещу Д. Милчев. Д. му казала, че дъщеря й - свидетелката
Яница Георгиева Д. *** ,а тя има
състудент на име З.Н.Ш., който работи като адвокат в гр.Кърджали и може да
свърши работа.Тогава св.Т.
предоставил на подсъдимата копие от разписката, съставена
между него и Д. Милчев за сумата от 2 000 лева, за да я представи на адвоката.
Според показанията на св.З.Ш. подсъдимата го постетила
в кантората му в гр.Кърджали през
лятото на 2015 год. оставяйки му копие от
въпросната разписка с молба да заведе дело от името на своя съсед Ю.Т. .Св .Ш. поискал от Д.
лично да се срещне с Т. ,за да го
упълномощи за завеждането на гражданско дело. Второто посещение на подсъдимата
, според
св.Ш. било през месец ноември 2015г. в новата му кантора,
при което подсъдимата му заявила ,че към
момента не било възможно да се заведе
дело , тъй като Т. заминал на лечение в
гр.София,при което Ш. и върнал копието
от оставената при него разписка.
На неустановена по делото дата Д. заявила на св.Ю.Т., че се е срещнала с
адв.Ш.. В дома на подсъдимата в
с.Книжовник и в присъствието на св.Ю. и Ф.Т.
тя им показала
бележка, на която били изписани
сумите от 2 000 лева, 800 лева лихва и
750 лева за адвокат.Подсъдимата заявила,
че посочената в бележката сума от 750 лева представлява адвокатски хонорар
,за да заведе адв.Ш. делото .
Без да оформят разписка св.Юсен Т. твърди,че
дал на подсъдимата сумата от 750 лева за правна услуга на адв.Ш.. Впоследствие Т. проверявал на няколко пъти дали има преведени пари по
неговата сметка в „Пощенска банка",
клон Кърджали,но парични суми не били
постъпвали.
На неустановена по делото дата подсъдимата отново посетила св.Ю.Т. ***
и поискала пари за лечението на адв.Ш.. Казала му, че адв.Ш. се намира в
болница в гр.Истанбул, Р.Турция и му трябват спешно пари. Заявила също така, че
жена му идвала у тях, плачела и се молила
за пари. Свидетеля Ю.Т. решил да помогне
за лечението на адв.Ш. със сумата 6 000 лева, която имал в дома си, защото
неговата вяра е такава - да помага, когато може. Бил изтеглил сумата от 10 000 лева на
10.09.2013г. от клон на „Пощенска банка" в гр.Крумовград, за ремонт на
къщата, като остатъка от 6 000 лева не бил изхарчил.Според собствените му
твърдения предал сумата на Д., в дома на последната в с.Книжовник в присъствието на жена му,като отново не
оформили разписка или друг документ. Според св.Т. тогава
подсъдимата заявила, че до два
месеца адв.Ш. ще му възстанови сумата, тъй като имал къща в
гр.Крумовград,която щял да продаде.
Няколко месеца след това Д. отново поискала пари от св.Ю.Т. за лечението на адв.Ш., като заявила, че му предстои операция този
път в Израел. Пак уверила Т. , че след
като продаде къщата си адв.Ш. ще му възстанови и тази сума .Според показанията на св.Ю.Т. на
10.09.2014г. той отишъл в клона на „Пощенска банка“ в гр.Хасково и
изтеглил от банковата си сметка
сумата от 5 000 лева. Подсъдимата го чакала пред банката и след като св.Т.
изтеглил парите веднага и ги дал , без
отново да оформят разписка или друг документ. Противно на тези показания
,видно от предаденото от самия Т.
на органите на разследването с протокол за доброволно предаване от
28.11.2016 г. преводно нареждане
за кредитен превод от 10.09.2014г. ,издадено от Юробанк България АД ,ФЦ
Кърджали/л.29 от ДП/, сумата от 5000 лв. не е била изтеглена в брой,нито това е
станало в клона на банката в гр.Хасково ,
а единствено е извършен
вътрешнобанков превод на тази сума между откритите от него банкови
сметки,в който смисъл е и приобщеното по делото банково извлечение
,находящо се на л.94 от ДП. Св.Т.
заявява ,че два дни след това
теглене , предал на
подсъдимата и сумите от 500 лева
и 260 евро, които държал в дома си
за своето лечение в гр.София, понеже Д.
твърдяла ,че са нужди още пари за лечението на адв.Ш. . На предаването
на тези пари присъствала и съпругата му св.Ф.Т..
В
показанията си от съдебното следствие
св.Ю.Т. поддържа , че през цялата 2014г. работел в дома на обв.Д.,имал ключ от
входната врата на имота , като се
грижел за нейните животни - зайци, прасе, както и за зеленчуците и плодовете в
градината й. В неустановен по делото времеви период подсъдимата дала
на св.Т. сумата от 1 500 лева ,без да му казва за какво я дава.
Въпреки ,че знаел ,че парите не са отишли
за лечението на адв.Ш. св. Т. изчаквал, като многократно искал от подсъдимата да му върне
парите,но тя му отговаряла ,че
няма пари.
През месец март 2016 година пострадалият посетил
кантората адв.Д. *** ,с който изготвили
жалба до РП-Хасково срещу подсъдимата Д. ,въз основа на която било образувано
настоящото наказателно производство. В кантората на адв.Шереметев се запознал и
разговарял със св.З.Ш. ,който отрекъл да
е бил на лечение в други страни и да
е завеждал дела от негово име във
връзка със заема му от 2 000 лева ,дължими от Д. Милчев.
Горната фактическа обстановка се
установи от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ю.Х.Т.,Ф.Х.Т.,Д.Х.Ч.,З.Н.Ш. ,Д.М.Х. ,Е.Н.А. ,С.Д.Г. ,М.Х.К.,Д.К.Р. в т.ч.
и показанията на св.Ю.Т., дадени пред
предходен съдебен състав и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК,
показанията на свидетелите Д. Илиев Д.,Г. Иванов Трендафилов ,Д. Руменов
Милчев и Яница Георгиева Д. и заключението на оценителната експертиза , приобщени по реда на чл.373 ал.1 от НПК
,както и писмените доказателства по
делото , приобщени по реда на чл.283 от НПК .
На първо място следва да бъдат
обсъдени показанията на пострадалото лице - свидетеля Ю.Т. (дадени в хода на настоящото съдебно
следствие и тези при първоначалното разглеждане на делото пред предходен
съдебен състав , приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.1
т.1 от НПК ) които по-изложените по-долу
съображения следва да бъдат кредитирани
само частично при изграждане на фактическите обстоятелства по делото. В тази
връзка следва да се посочи, че за пострадалото лице принципно не съществува
забрана да депозира свидетелски показания, но същите подобно на обясненията на
подсъдимия следва да бъдат ценени изключително внимателно от решаващия състав,
при преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници,
доколкото пострадалото лице до известна степен е пряко заинтересовано от изхода
на процеса,макар по-други съображения в
конкретната хипотеза, пострадалият да
не бе конституиран като страна в
производството (в качеството си частен обвинител и граждански ищец).
При
анализа на показанията на пострадалия свидетел Ю.Т. настоящият съдебен състав отчете огромния брой вътрешни противоречия в показанията му от съдебното следствие от една
страна и тези , депозирани от него пред предишния съдебен състав , касаещи времето и
конкретната имуществена вреда, причинена му в резултат на
действията на подсъдимото лице .
Първоинстанционният съд констатира несъответствия в показанията на пострадалия относно характеристиките
начина и времето на предаването на паричните средства на подсъдимата Д.. Съмнения в достоверността на показанията на
пострадалото лице поражда изнесената от него информация, че първата от инкриминираните суми в размер на 750 лв. била
предоставена на подсъдимата ,за
да я даде на св.З.Ш.,който да заведе
дело за
сумата от 2000 лв. дължима на Т. от св.Д. Милчев .Предаването на
процесната сума ,според Т. станало през
2014г. в присъствието на съпругата му св.Ф.Х. и след като
подсъдимата му показала писмена
бележка ,на която били написани суми ,между
които и сумата от 750лв. за
адвокатски хонорар . Въпреки ,че още през 2013 година и за
да бъдем по точни на 14.10.2013г.
/според приложеното по чгрд№45/2014г. по описа на РС-Хасково пълномощно
/ пострадалия Т. е упълномощил св.Д.Ч. да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и заведе дело в РС-Хасково за вземането
му от 2000 лв., според собствените му твърдения той е продължил
да търси и ангажира друг адвокат
за абсолютно същия случай , търсейки помощта на подсъдимата. Подобни
действия на пострадалия Т. се явяват
житейски нелогични и необосновани при
наличие на вече ангажиран от него
адвокат в лицето на св.Д.Ч. и
заведеното от него гражданско дело в съда , за което последния е
категоричен при разпита си , че е уведомил упълномощителя си Т. . Видно от
събраните по делото доказателства пострадалият свидетел е притежавал
достатъчен житейски опит, който не би могъл да оправдае предаването на
инкриминираната парична суми (по негови
данни като адвокатски хонорор за св.Ш. /
без съставянето на каквито и да е
документи за
това-най-малкото подписването на договор за правна защита и съдействие и адвокатско
пълномощно . За втората от
инкриминираните суми в размер на 6000 лв. и двамата свидетели Т. безпротиворечиво и еднопосочно заявяват, че била изтеглена от Ю.Т. от банковата му сметка ,открита в „Пощенска банка“, клон Крумовград през
м.септември 2013 год.Според показанията
им изтеглената сума била 10 000 лв. /в която насока е и приобщеното по делото нареждане разписка от 10.09.2013г.
-л.32 от ДП/ , като част от нея била използвана за ремонт на къщата им в с.Книжовник , а остатъка от 6000 лв. били
предадени на подсъдимата в дома и в с.Книжовник
,като в този и останалите два
случая парите били давани на Д.
за лечението на адв.Ш. в РТурция и Израел , а не по някакъв друг
повод или причина . В случая обаче не може да
се игнорира от съда непоследователната позиция на
самия пострадал относно времето на
предаване на процесната сума на подсъдимита . В показанията си от съдебното
следствие, при първоначалното разглеждане на делото , прочетени по реда на чл. 281, ал.1 т.1 от НПК св.Ю.Т. заявява ,че не може да си спомни кога е дал 6000
лв.,но е категоричен ,че годината е 2014 год. Тези показания,които свидетелят потвърждава като достоверени пред настоящия съдебен състав обаче противоречат на хронологическата подредба на даване на
инкриминираните суми ,според показанията му от съдебното следствие,където се твърди и поддържа тезата ,че инкриминираната сума от 6000 лв. е
дадена на подсъдимата през пролетта на 2014г. Тази колебливост и непоследователност в поддържаната от самия пострадал позиция за времето на предаване на сумата от
6000 лв. идва в подкрепа на извода
за дискретидираност и опороченост
на показанията на св.Т. , послужили като доказателствена основа за приетата
от държавното обвинение фактическа обстановка относно времевия
момент на предаване на паричните средства . Съдът намира, че логично и житейски приемливо е свидетел
и то на възрастта на пострадалия Т. /на 77 години/ да не си спомня датата или месеца ,в който се е
разпоредил с паричните средства, след като е разпитан около четири години след същия, но противоречи на логиката
да се обърка поредността, в която са предавани
паричните суми на подсъдимата , с оглед твърденията му от съдебното
следствие,че
първоначално е дал сумата от 6000 лв.,а последно сумата от 750 лв. за адвокатски хонорар на св.Ш. . От друга страна
съществува противоречие между показанията на самите свидетели Ю. и Ф.Т. ,последната от които при разпита си в съдебното следствие относно обстоятелството кога е станало предаване на сумата от 6000 лв. на
подсъдимата поддържа ,че
е било през м.февруари 2014г./който
е зимен месец/.
Породеното от показанията на свидетелите Т.
съмнение за времето на даване на
втората от процесните суми /в размер
на 6000
лева/ не се преодолява и от
останалите доказателствени източници, събрани в хода на съдебното
следствие,които предимно установяват
през коя година пострадалият е работил в имота на
подсъдимата в с.Книжовник ,като подробно ще бъдат обсъдени в изложението по-долу . В тази
връзка следва да се разглежда и констатираното от настоящата инстанция противоречие в
показанията на пострадалото лице относно начина ,по който твърди , че се е
сдобил със сумата от 5000 лв., също предадена на
подсъдимата за лечението на адв.Ш.. За процесната сума от 5000 лв. Пострадалият безпротиворечиво поддържа ,че била изтеглена от банка и това е станало в клона на „Пощенска банка“ в гр.Хасково през м.септември 2014
година,където и била предадена на подсъдимата .В
противовес обаче на показанията на пострадалия ,видно от предаденото от него на органите на
разследването с протокол за доброволно предаване от 28.11.2016 г. преводно
нареждане за кредитен превод от
10.09.2014г. ,издадено от Юробанк България АД ,ФЦ Кърджали/л.29 от ДП/, сумата
от 5000 лв. не е била изтеглена в брой
от Ю.Т.,нито това е станало в клона на банката в гр.Хасково / предвид посоченото в самия
банков документ основание на
операцията и нейния извършител -ФЦ Кърджали/ , а единствено е извършен с тази сума вътрешнобанков превод между откритите от него банкови сметки,в който смисъл е и приобщеното по
делото банково извлечение ,находящо се на
л.94 от ДП.Това обстоятелство ,вероятно недогледано от обвинението в достатъчно сериозна
степен дискредитира истиността и правдивостта на изнесените от пострадалия факти и поражда съмнение в доказаността
на самото им фактическо предаване на подсъдимата ,при все че се твърди това
да е станало непосредствено след изтеглянето на сумата и на място
,различно от твърдяното от пострадалия и
поддържано от обвинението. На следващо място показанията
на свидетелите Ю.Т. и Ф.Т. макар да се подкрепят взаимно
относно даването на последната от инкриминираните суми -500 лв. и
260 евро не
могат да бъдат кредитирани от съда
, поради неконкретността относно времето на предаването им на подсъдимата . Всъщност свидетелите Ю. и Ф.Т. са еднопосочни
в показанията си единствено за
годината ,в която са предавани сумите на подсъдимата ,твърдейки че това
е ставало през 2014 година,когато пострадалия
за времето от м.март до м.октомври 2014 г. е работел в имота на Д. ***,
грижейки се за градината със зеленчуци и оглежданите зайци ,докато подсъдимата работела в
гр.Хасково и се връщала в къщата само да пренощува .В тази им част
показанията на св.Ю. и Ф.Т. обаче не намират достатъчно убедителна подкрепа, с
оглед коментираните по нататък гласни доказателствени средства , поради което и не могат да бъдат приети
безрезерно и без следващата се от това
критика досежно тяхната достоверност .Изключително
объркани и
вътрешопротиворечиви са показанията на
св.Ю.Т. за причината ,поради която в
неуточнен от него момент подсъдимата
му е дала сумата от 1500 лв. ,излагайки различни предположения ,че били
дадени без всякакъв повод , за курбан
,просто така да си имал за семейството
,като приспадане от дадената сума
и за заплащане на положения от
него труд, защото така му казали от МВР-то . Подобни по смисъл са показанията на св. Т. и относно местонахождението на оригинала на разписката от 2000 лв.,подписана
от св.Д. Милчев .Докато в показанията си от съдебното следствие при
първоначалното разглеждане на делото ,приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК св.Т. поддържа,че оригинала на разписката е при него ,в настоящото съдебно следствие излага
„странна“ версия за нейното
отнемане от подсъдимата при едно от
съвместните им пътувания с нейния
автомобил за гр.Кърджали ,отново без
конкретизация на времевия период . Показанията на пострадалия и съотвестващите им такива на св.Ф.Т. за това,че в годината ,в която са предавани паричните суми и пострадалият е
работил в имота на подсъдимата,последната е работила в заведение в гр.Хасково
, категорично се опровергават
от приобщените по дело писмените
доказателства / копие от трудови книжки
и трудов договор №183/25.06.2015г. /
,според които до 07.05.2014 г. подсъдимата е работила като организатор в
Драматичния театър в гр.Кърджали и едва
от 26.06.2015г.е била назначена по трудов договор като мияч в пицария
Уно Пю в гр.Хасково. Неподкрепени пък
от събраната по делото доказателствена съвкупност са показанията на
свидетелите Т. затова ,че през 2014г. пострадалия се е грижел
в имота на подсъдимата за 20 - 25 бр. зайци ,данни за
отглеждането на каквото
количество зайци от Д. обаче датират от следващата 2015 година. Констатираните от съда вътрешни
противоречия и несъответствия свидетелите Ю.Т. и Ф.Т. в различни техни части разколебават в значителна степен
доказателствената тежест на тези гласни
доказателства, което според настоящия състав следва да се тълкува в
полза на подсъдимата .
Анализирани показанията на
останалите разпитани по делото свидетели са източник само на косвена
доказателствена информация, която
допринася за изясняване на спорните
по делото обстоятелства относно времето на инкриминираното деяние.
От показанията на свидетеля Д.Ч.-*** се установява обстоятелството, че последния
е бил ангажиран от пострадалия Ю.Т. през
2014 година в качеството на да подаде пред РС-Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2000 лв., дължима от св.Д. Милчев , както и че въз основа на това заявление е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и впоследствие и изпълнителен лист,
въз основа на който пък било образувано изпълнително производство
пред ЧСИ Калинка Араклиева. Изнесените
по-горе факти от св.Ч. се
подкрепят изцяло от приложените по
приобщеното към доказателствения материал ч.гр.д №45/2014г. по описа на
РС-Хасково,видно от които е ,че иницииралото заповедното производство заявление
е подадено по пощата от адв.Д.Ч.
,в качеството му на пълномощник на Ю.Т. ,входирано в съда на 16.01.2014г. и след отстраняване на нередовностите по
него е била издадена
Заповед№118/31.01.2014г. ,а впоследствие и
изпълнителен лист, получен от адв.Ч. на 20.08.2014г. От заявената
от този свидетел информация се установява и факта, че
за предприетите от него и описани
по –горе процесуални действия е уведомявал и запознавал св.Топа,който по неясни за него причини се
отказал от услугите му като адвокат .
Така разгледаните показания
съдът намира за достоверни и съответстващи на коментираните по –горе
писмени доказателства ,с оглед на което им се доверява при изграждане на
фактическите си и правни изводи.
За достоверни и обективно изнесени настоящата
инстанция оценява и показанията на св.З.Н.Ш. ***). Макар същите да не
допринасят за изясняване на
главните факти от предмета
на доказване (времето,мястото и начина
на разпореждане с инкриминираните парични суми ), показанията на свидетеля са източник
на информация, доказваща знанието му от негов колега- адв.Шереметов
,при който е бил и пострадалия Т. , че
негово лечение в РТурция и Израел е било причината Т. да предаде на
подсъдимата парични суми от порядъка
на 16 000 лв. (различна от
тази по повдигнатото обвинение). За отношенията си с подсъдимата св.Ш. обяснява ,че се срещал два пъти с нея ,
първия от които през лятото на 2015г., във връзка с
необходимостта от адвокатски услуги на неин съсед от с.Книжовник, а именно св.Ю.Т. - за да се заведе дело за сумата от 2
000 лева дадена от него, като заем на св.Д. Руменов Милчев,при която поискал
лично да се срещне с Т. ,за да го
упълномощи за завеждането на гражданско дело. Второто посещение на
подсъдимата , според
св.Ш. било през месец ноември 2015г. в новата му
кантора, при който тя заявила ,че към момента завеждане на
дело не било възможно, тъй като Т.
заминал на лечение в гр.София.
Категорично в разпита си пред съда този свидетел заявява, че в периода
2013г.-2015г. вкл. не се е разболявал ,не му е била извършвана
операция в Р.Турция или Израел,
не е бил на лечение в тези две
страни,както и никога не е получавал
пари от Ю.Т. и Г.Д., не е завеждал дела и не е извършвал адвокатски услуги на
тези лица. Констатирайки , че доколкото показанията на посочения свидетел имат
производен характер (възпроизвеждат не лично възприети факти, а разказа на
пострадалото лице относно обстоятелството, че предоставил пари на подсъдимата за неговото лечение в чужбина
/ същите не могат да бъдат разглеждани като коректив за проверка на
достоверността на изложените от пострадалия свидетел твърдения, останали изолирани и
неподкрепени от останалия ангажирания по делото доказателствен материал.
При преценка истинността на показанията на свидетелите Е.Н.А. и С.Д.Г.,
ангажирани от защитата в хода на съдебното следствие съдът отчете обстоятелството, че става въпрос за незаинтересовани от изхода на делото лица, като
намери, че не са налице основания за дискредитиране показанията им .Първата
свидетелка е бивша колежка на
подсъдимата ,работила като чистачка в Драматичния театър в гр.Кърджали и
свидетелства ,че по молба на подсъдимата
на два пъти –през м.януари 2014г. и в края на м.февруари или началото на
м.март на същата година е ходила да чисти къщата й в с.Книжовник ,където
заварила единствено св.С.Г..Последният
при разпита си в съдебното следствие потвърждава ,че през 2014 год. е ползвал
къщата на подсъдимата в с.Книжовник ,тъй като бил регистриран като
земеделски производител /л.21 от НОХД№1458/2017г. / и сключил с Г.
Д. договор за наем на нейни земеделски земи /л.22 от същото дело/ . Според
св.Г. програмата,заради която бил
регистриран като земеделски производител
не стартирала и затова
през м.март на 2014 год. той
засял двора на подсъдимата със зеленчуци ,за
отглеждането на които
помагал брат му ,което продължило до 10.02.2015 г., когато брат му се
обесил . И този свидетел е категоричен
,че през
2014 год. подсъдимата е
работила в театъра в гр.Кърджали
, като
освен едно куче в имота нямало
други животни . Всъщност
показанията на св.А. и Г. затова
,че през 2014 година подсъдимата е
работила в театъра в гр.Кърджали / в противовес на твърдяното от пострадалите Т. / намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства (копие от
Трудова книжка серия Р, № 940469 , удостоверяваща обстоятелството, че по силата
на трудово правоотношение подсъдимата е работила на длъжността организатор в Драматично-музикален
театър гр.Кърджали до 07.05.2014г. /.На следващо
място съдът цени и показанията на св.Д.М. Х., която в
качеството си на управител на Сдружение
„Европа в диалог“ на 10.01.2014
г. в гр.Кърджали е сключила с
подсъдимата договор за организиране и провеждане на семинар/обучение по
възлагане . И тази свидетелка ,подобно на прежде коментираните свидетели твърди ,че подсъдимата към интересуващия
съда момент е
работила по трудов договор, като организатор в Драматичния театър в
гр.Кърджали, който обаче не препятствал
изпълнението на задълженията и по гражданския договор, понеже не било
обвързано с конкретно време и място.
Обсъдени показанията на св.М.Х. *** пострадалия и подсъдимата / излагащи сведения
затова,че през 2014 година пострадалия е имал ключ от входната врата на
имота на Д. кореспондират в тази им част
с показанията на самия пострадал . Въпреки
обаче да
твърди,че общо два дни
през цялата 2014г.след уговорка
с подсъдимата е работил в имота й /единия път орал с
мотофреза ,а втория път
правил поилки за зайците/ св.К. не е в състояние нито да конкретизира
каква точно работа е
вършел Т., нито колко зайци са отглеждани през тази година . Показанията на този свидетел не могат да бъдат приети
безкритично и с оглед на
приобщените по делото писмени доказателства установяващи,че на 26.06.2015 г.Г.Д. е регистрирана
като земеделски стопанин ,като в
периода 26.06.2015г.-26.10.2015г. е отглеждала между 20 и 25
зайци /опис на зайците в
животновъден обект с рег. № 6390-0183 от 04.11.2015г. на Областна дирекция по
безопасност на храните – Хасково, ведно със справка за стопанската дейност на Г.Б.Д.
за стопанската 2015г.-2016г от 26.10.2015г., Писмо № АР-02-06-773/13.03.2018г.
на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Хасково ,ведно със справка за дейността към 26.10.2015г. и справка за дейността към 26.06.2015г., всички
приложени по НОХД№1458/2017г./.Доколкото обаче
наведените от страна на пострадалото лице твърдения са ,че през годината ,когато се е разпоредил с паричните средства
за лечението на св.Ш. се е грижел за зайците на подсъдимата, не намират потвърждение в
останалия ангажиран по делото доказателствен материал, а напротив наличните доказателства, дават информация, че зайци действително са отглеждани от Д. ,но през лятото
на 2015 година , то настоящия съд намира показанията на пострадалия Т. и в тази им част за
недостоверни.
Неподкрепящи по убедителен начин тезата на
пострадалото лице затова ,че през 2014 година / годината в която според
обвинението са предавани
инкриминираните парични суми / Ю.Т. е
работел в имота на подсъдимата са и показанията на свидетеля Д.К.Р. (съсед на
подсъдимата ). Без да твърди да е
запознат с естеството на извършваната работа от пострадалия , св.Р. потвърждава ,че Т. е
имал ключ от входната врата на имота на подсъдимата в с.Книжовник ,като не
може да уточни дали годината е била 2014
или 2015 година . Затова пък
свидетелят е категоричен ,че към този
момент подсъдимата е работела в
гр.Хасково и не е живеела постоянно в къщата
в с.Книжовник , с която ги деляла една ограда .Съдът кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която дава
сведения за лицата ,работили в имота на подсъдимата ,твърдейки че преди
пострадалия Т. там е работило лице на
име Дидо ,заедно с брат си св.С.Г. ,на
които показания пък съответстват тези дадени от св.Г. и отчасти от св.Н.
и оборващи тези на св.Т..
Свидетелите Д. Илиев Д. и Г.
Иванов Трендафилов са адвокати ,вписани в АК-Кърджали , осъществявали процесуално представителство по отношение на пострадалия Т. през 2015 и 2016 година ,чиито показания като
цяло не допринасят за изясняване на спорните по делото обстоятелства. В
показанията си от ДП ,приобщени по реда на чл.373 ал.1 от НПК свидетелят Д.Д. заявява ,че с пострадалия Т. се запознал през 2015
година,когато бил упълномощен от него
да подаде до Разплащателната
агенция искане за точния размер на получените
за предаден тютюн парични
средства под формата на субсидии от лицата Али и Селвер Ярмаджъ.Съвсем
телеграфно този свидетел споменава за
посещенията от страна на пострадалия
Т. и подсъдимата ,при последното
от които през месец юли на 2015 година Т. се оплакал пред него ,че бил окраден
от подсъдимата .Св.Трендафилов
пък водил пред РС-Крумовград
гражданските дела на пострадалия срещу
семейство Ярмаджъ за предаден тютюн през 2008 год. и 2009 год. Това се случило през 2016 година,като свидетелят
не е запознат с други парични вземания на пострадалия към трети лица.
Съдът кредитира само отчасти показанията на свидетеля Д. Руменов Милчев,
който не отрича в показанията си пред разследващия полицай наличието на паричното
задължение в размер на 2000 лв. към пострадалия ,по повод на което
обяснява ,че на два пъти през декември на 2015 година и януари 2016 година бил посетен в дома си в
с.Жълти бряг от жена на име Г.,представила се
адвокат на Т. ,която поискала от него да върне парите,защото в противен
случай ще дължи лихви и разноски за
делото. Със самия Т. св.Милчев твърди ,че се е срещнал
през лятото на 2016 год.,при която среща
пострадалия споделил ,че посетилата го жена не е адвокат ,а го е измамила и води дело с нея.Показанията
на св.Милчев в частта ,в която заявява не му било известно да има заведено дело
от Т. за горната сума и че не е
получавал никакви документи в тази връзка не креспондират с приложените
по чгрд№45/2014г. на РС-Хасково
документи,от които е видно ,че
съобщението,с което е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е получено на 17.03.2014г. лично от св.Милчев. След анализ на показанията на свидетелите Т. в контекста на останалите
ангажирани по делото доказателствени източници, се установява, че последните са
изолирани, неподкрепящи се по убедителен начин и от събрания по делото
доказателствен материал,а в частност показанията на св.Ю.Т. са противоречиви относно главните факти на доказване и лишени от фактологична конкретика.
Настоящият
състав на съда кредитира
писмените доказателства и доказателствени средства по делото, доколкото същите
са относими към предмета на доказване .
Настоящият съд кредитира и заключението на изготвената
и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, като намира същото за
обективно и обосновано, изготвено от компетентно вещо лице. От експертното
заключение се установява , че левовата равностойност на 260 евро по курса на
БНБ към момента на извършване на деянието се равнява на 508.51 лева.
При така обсъдената
фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Фактическите
рамки на обвинението, поставени от прокурора в обвинителния акт изискват да бъде доказано, че в периода от
месец февруари до месец септември 2014г. включително в с.Книжовник, обл.Хасково
и в гр.Хасково пострадалият Ю.Т. е извършил четира акта на имуществено разпореждане в полза на
подсъдимата като в инкриминирания
период й е предал процесните суми в размер
на 750 лв.,6000 лв.,5000 лв.,500 лв. и 260 евро , като вследствие на тези
негови актове на разпореждане за него е настъпила имотна вреда общо в размер на
сумата 12 758.51 лв. Следва да се
отбележи,че именно фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт определят
рамките на държавното обвинение ,срещу които и подсъдимата се
защитава в настоящия процес . Основните
спорни според съда въпроси
остават периода на извършване на деянието, заявен с обвинителния акт , както и действията на
подсъдимата на инкриминираното място .
Внимателно проверена
достоверността, действителното съдържание и смисъла на показанията на
свидетелите Ю.Т. и Ф.Т. , преценени и във взаимовръзка с показанията на останалите свидетели и с писмените
доказателства, съдържащи данни относно естеството на поведението на подсъдимата
, преследваната от нея цел и причиненият резултат сочат
за наличие на съществени и непреодолими противоречия в показанията на
основните свидетели на обвинението ,което
се отразява и на безспорната
доказаност на фактите, че в посочените
периода на 2014 година инкриминираните парични суми наистина са били
дадени на подсъдимата от страна на
и че те са й били дадени именно във връзка и по повод лечението на адв.З.Ш. в чужбина . Обсъдената по-горе
непоследователност, нееднопосочност ,вътрешнапротиворечивост и изолираност на
показанията на свидетелите Т. създава сериозно съмнение у съда относно
последователността на събитията, което в още по-голяма степен се засилва, след
като същите свидетели не са единни и категорични и по отношение на хронологията
във времето ,мястото и конкретиката в
действията на подсъдимата.
Действително в конкретния случай за предаването на инкриминираните парични
суми липсват други доказателства освен показанията на свидетелите Т. ,с оглед на
което се поддържа от защитата ,че
не може да се приеме за доказано даването на въпросните суми. Така
заявената от защитника теза не намира основание
в процесуалния закон и не държи сметка на положенията, залегнали в разпоредбите
на чл. 14, ал.2 от НПК /че доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила/ и на чл. 117 от НПК /че със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина/.Според състава
на съда стига даването на процесните
суми да се доказва по безспорен и
непротиворечив начин от показанията на
свидетелите на обвинението , за установяването на този факт не
е необходимо изискването и прилагането
на допълнителни доказателства от вида на писмените . Но доколкото при
предаването на една от инкриминираните
суми в размер на 5000 лв. се заявява от
самия пострадал и конкретният начин на фактическото сдобиване с нея -изтеглена
в брой от банковата му сметка преди да
бъде предадена на подсъдимата ,противно
на приложеното по делото нареждане за
кредит и банково извлечение ,този
факт поставя под съмнение достоверността
на показанията на свидетеля Т. ,че в
действителност е предал процесната сума
на подсъдимата .
От показанията на свидетелят З.Ш. действително се установява, че подсъдимата
е посетила кантората му с молба да се ангажира с делото на св.Т.
,но това е станало през лятото на 2015г./период ,различен от възведения
от държавното обвинение / . Обстоятелството, че подсъдимата е ходила при адв.З.Ш. по никакъв начин обаче не доказва
съставомерния характер на описаната от прокурора дейност на Д. и причината ,поради която са предавани паричните средства.
В настоящото производство не са
събраха конкретни и точни
доказателства, от които да се установява по безспорен начин посочения от държавното
обвинение период на извършване на
престъплението-м.02-м.09.2014 г. По-изложените по-горе съображения при анализа на гласните доказателства никой от разпитаните свидетели извън
пострадалите Т. не дава ясен отговор
за описаните от него събития,
съдържащи категорични данни относно естеството на поведението на подсъдимата ,
преследваната от нея цел и причиненият резултат. Св.Ю.Т.
дава противоречиви и неубедителни
показания за хронологията на твърдяните от него разпореждания с парични
суми в полза на подсъдимата
,а никой от останалите свидетели ,разпитани в хода на съдебното
следствие не сочи дата или период от време на фактическо
предаване на парични суми между тях,а
свидетелства било за сложените отношения по повод извършвана в имота на подсъдимата работа от
пострадалия и лицата ,пребивавали
в годините в този имот . Доколкото рамките на обвинението са
зададени от обвинителния акт и с фиксиран конкретен период , съдът намира, че
по делото липсват данни за времето на
извършване на твърдяното престъпление. Няма как съда да определи със своя краен
съдебен акт, друга дата или период, различни от посочената в обвинителния акт ,
тъй като това би означавало да се промени съществено обстоятелствената част на
обвинението, нещо което не е в компетенциите на настоящия съдебен състав и би
следвало да се направи по преценка на държавното обвинение. С оглед
наличните данни ,според
свидетелските показания ,коментирани по –горе
,че отношенията между подсъдимата и св.Т.
датират от 2015година и
са продължили във времето- до началото
на 2016 год. съдът намира, че е възможно
именно 2015 да е годината възпроизведена в показанията на св.Ю. и Ф.Т.,което
е мотивирало и пострадалия на следващата година да
подаде сигнал до прокуратурата
,че е измамен от подсъдимата . Този извод се налага и от факта,че
извън твърденията на свидетелите на обвинението ,данни за времето на
инкриминираното разпореждане не се
съдържат в показанията на никой от незаинтересованите по делото свидетели
. В това отношение поведението на подсъдимата на различна от възведената от прокурора дата
или период от време , е неотносимо към
отговорността и за извършена измама в периода м.02-м.09.2014г.
На следващо място, според съда не се доказа по несъмнен начин 2014 година ,да е годината ,в която
пострадалият е работел в имота на
подсъдимата ,съвпадаща според собствените му твърдения като време с
извършените от подсъдимата измамливите
действия и възведената от прокурора
като период на престъплението .
В това отношение показанията на св.Ю. и Ф.Т. по изложените вече
съображения са изолирани и
неподкрепени от останалата
доказателствена съвкупност ,като не са налице и други конкретни показания, които да обуславят категоричен извод за присъствието на
пострадалия Т. в имота на подсъдимата
през 2014 год. Поради изложеното и тъй като показанията на свидетелите Т. не се подкрепят от други
доказателства за твърдяното от
него обстоятелство за извършвана в полза на подсъдимата работа именно през 2014г. , събраната доказателствената съвкупност
е недостатачно обезпечена откъм възведения от държавното обвинение период на инкриминираното деяние.
Изложеното
води до извод, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва
да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по
категоричен начин да изясняват не само авторството на деянието, но и механизма
на извършването му – безспорно установяване на време, място, начин на
извършване. В конкретния случай, липсват
безспорни доказателства, обосноваващи обвинението, повдигнато в периода от месец февруари до месец септември 2014 г. Предвид
съществените противоречия в показанията на свидетелите на обвинението,
съпоставени едни с други и сами по себе си и предвид изолираността им от другите гласни
доказателства ,водят на извода за липса на яснота относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. В съответствие с възприетата по-горе фактическа обстановка е заключението на съда
за доказателствена необезпеченост на времето, мястото и отчасти на механизма на инкриминираното посегателство , и
на виновната съпричастност на подсъдимата
към него.Наличието и на най-малко съмнение е основание за отхвърляне на обвинението,
а когато доказателствата
против същото са повече от тези, които го обосновават, това е повече от задължително. С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимата Д. бе призната за невинна и
оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение по чл.209 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК .
Мотивиран от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия: