РЕШЕНИЕ
№ 53/10.03.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова…....………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова…………….............……................………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1071 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.С.Д. ***, подадена
чрез пълномощник, против Решение №260016 от 12.10.2020г., постановено по АНД №222/2020г.
по описа на Районен съд – Харманли, с което е потвърдено НП
№20-0271-000646/07.05.2020г. , издадено
от Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ-Харманли.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, поради постановяването му при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, и при едностранчиво и пристрастно обсъждане
на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи за нарушена процедура
по съставяне на АУАН като се твърди, че същият не бил съставен в присъствието
на касатора, а съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелите в тази
насока. Твърди се, че независимо от тенденциозното водене на процеса и задаване
на уточняващи въпроси от страна съда, показанията на свидетелите не били
коригирани до степен на еднозначност и праволинейност, за да се направи извод
за законосъбразност при съставянето и връчването на акта. При липса на доказателства
или противоречивост на такива, съдът приел, че процедурата не е опорочена. Не
ставало ясно как съдът установил, че на 15.01.2020г. жалбоподателката била в
РУ-Харманли. Съдът приел, че нарушението е извършено от последната на база
снимков материал, но от същия не можело да се установи позицията на автомобила
спрямо пешеходната пътека. Не били обсъдени обстоятелствата относно начина на
заснемане на автомобила. Не ставало ясно също как съдът се убедил, че
жалбоподателката управлявала автомобила на 30.12.2019г. Актът бил съставен на
15.01.2020г. и в него като нарушител била посочена жалбоподателката Д., а на
следващия ден след съставянето му тя
била извикана в полицията да подпише декларация, че го е управлявала. Твърди
се, че съдът не изпълнил задълженията си за служебна проверка.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното
решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Пледира за оставяне в
сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил НП №20-0271-000646/07.05.2020г. , издадено от Началник група към ОД на МВР –
Хасково, РУ-Харманли, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, на Р.С.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
За да постанови този
резултат районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е
изложил съображения, че актът и НП са издадени от компетентни органи в
изискуемата форма и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, че актът е съставен
в присъствието на нарушителката и е надлежно предявен като последната е
отказала да го подпише. Посочил е също, че санкционираното деяние е ясно и
пълно описано, и правилно квалифицирано. Въз основа на събраните доказателства
е направил извод, че вмененото на касационната жалбоподателка нарушение е
безспорно установено и доказано. По отношение на наложеното наказание е
посочил, че същото съответства на тежестта на нарушението като поради абсолютния
му размер не съществува възможност за намаляването или изменението му. Изложил
е и доводи, че в случая не са налице основания нарушението да се приеме за
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При извършената проверка
на оспореното решение, касационната инстанция намира следното:
Основното оплакване в касационната
жалба е свързано с направения от първоинстанционния съд извод, че АУАН е
съставен в присъствието на нарушителката. Този извод е неправилен. Налице е
разминаване в датата на съставяне на акта – 15.01.2020г. и тази на
предявяването му – 16.01.2020г., когато е удостоверен отказът на соченото за
нарушител лице да го подпише. Липсата на идентичност между момента на съставяне
на акта и този на предявяването му за запознаване с отразените констатации и
връчване на екземпляр от него / в случая при удостоверен отказ за това/,
безспорно сочи, че същият не е съставен в присъствието на нарушителя. За да
приеме обратното, съдът се е позовал изцяло на показанията на разпитаните по
делото свидетели без да отчете наличието на противоречия в тях. Според
заявеното от актосъставителя Д. актът е съставен в присъствието на
жалбоподателката. В противоположна посока са показанията на свидетеля А., който
заявява, че тя не е присъствала при съставянето му.
Наред с горното, според
показанията на св.Д., актът е съставен въз основа на докладна записка,
изготвена във връзка с проведена по конкретен план СПО и след попълване на
декларация от жалбоподателката, че на процесната дата установеният като
неправилно паркиран автомобил е бил управляван от нея. Декларацията обаче е от
дата 16.01.2020г., което сочи, че актът е съставен преди да е изяснен
извършителят на констатираното нарушение.
При така констатираното,
не може да бъде възприет за правилен изводът на районния съд, че
административнонаказателната процедура е проведена при липса на съществени
процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че същата е строго формална и
в тежест на административнонакзващия орган е да я проведе законосъобразно, а в
случая това не е сторено. Последното е достатъчно да обоснове
незаконосъобразност на НП и като е потвърдил същото, съдът е постановил акта си
в нарушение на закона.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо НП.
При този изход на
производството, основателна е претенцията на касационната жалбоподателка за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Същото, при
липса на възражение за прекомерността му, следва да се присъди в размер от 600.00
лв – общо за двете съдебни инстанции.
Водим от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260016/12.10.2020г., постановено по
АНД №222/2020г.. по описа на Районен съд – Харманли и вместо него
ОТМЕНЯ НП №20-0271-000646/07.05.2020г. , издадено от Началник група към ОД на МВР –
Хасково, РУ-Харманли, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, на Р.С.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Р.С.Д. ***, направените по делото разноски в размер 600.00 /шестстотин/
лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.