О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260332 /20,10,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 20,10,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гр. дело № 1530/2020 г. и
установи следното:
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от П.С.С. с ЕГН **********; против
определение № 4983/22,05,2020 г., постановено по гр. д. № 19946/2019 г. на РС
Пловдив, 1 бр. състав, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя (ответник пред РС) за липса на международна компетентност по предявения
по делото спор.
С оплакване за незаконосъобразност от въззивния съд са иска да постанови
определение, с което да отмени обжалваното и вместо това – да прекрати производството
по спора поради липса на международна компетентност.
Ответникът А.К.Ц. с ЕГН **********; заявява становище за неоснователност
на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба от А.К.Ц. с ЕГН **********;
против П.С.С. с ЕГН **********; с която са предявени обективно съединени искове
за развод, упражняване на родителски права и определяне режим на лични
отношения с родените от брака деца, определяне издръжка за същите, предоставяне
ползването на семейното жилище.
С писмения си отговор ответникът е предявил възражение за липса на
международна компетентност на сезирания съд, което е основал на обстоятелствата,
че страните и децата им са с обичайно местопребиваване на територията на Конфедерация
Швейцария.
С обжалваното определение Рс е оставил без уважение възражението за
неподсъдност като се счел, че е компетентен да разгледа предявения пред него
спор на основание чл. 7; чл. 4 ал. 2; и чл. 11 от КМЧП.
По отношение на обстоятелствата, имащи значение за определяне
компетентния съд:
Безспорно между страните е това, че и двамата са граждани на Република
България. Не се спори и относно това, че към датата на предявяване на исковата
молба страните и родените от брака им две ненавършили пълнолетие деца (С. А. Ц.,
роден на …. г., и С. А. Ц., родена на ….. г.) живеят на територията на Конфедерация
Швейцария, където ищецът работи.
Видно от представените с писмения отговор на ответника Разрешителни за
престой (л. 23-28), от м. септември 2013 г. семейството пребивава в Швейцария с
разрешение за престой до септември 2023 г. Видно от представените с писмения
отговор на ответника споразумение за раздяла между съпрузите (л. 68-70; превод
л. 71-74); и решение на Окръжен съд Диетикон
(л. 35-41; превод л. 42-47), пред посочения съд в Конфедерация Швейцария
по молба от П.С.С. е образувано производство и със съдебно решение е утвърдено
споразумението между съпрузите относно следните въпроси: прекратяване на общото
домакинство, съвместно упражняване на родителските права, като попечителството
спрямо децата се предоставя на майката; определяне режим на лични отношения;
определяне издръжка за децата и предоставяне ползването на семейното жилище.
По отношение на приложимото право:
1/ Досежно иска за развод:
Както се посочи, и двамата съпрузи са български граждани. Затова и на
основание разпоредбата на чл. 7 от КМЧП, компетентен да разгледа предявения иск
за развод е българският съд.
2/ Досежно упражняването на родителските права, личните отношения с децата
и издръжките им:
Както се посочи от 2013 г. децата живеят в Швейцария, заедно с родителите
си. За споровете по искове за упражняване на родителски права, режима на лични
контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението, в
случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на
ЕС, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките
за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от
40–то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Република България/. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Конвенцията, компетентността на съда следва да се определи въз основа
на обичайното местопребиваване. Така възприетият критерий е проявление на
принципа за гарантиране на висшия интерес на детето, който налага съдът по
неговото обичайно местопребиваване да решава въпросите за родителските права.
Този извод не е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от КМЧП
(според която: когато българските съдилища са компетентни по един от
предявените от ищеца искове, те са компетентни да разгледат и останалите, ако
връзката между делата налага общото им разглеждане). Исковете за родителска
отговорност и издръжка на детето следва да се разгледат съвместно в едно
производство с иска за развод по реда на чл. 322, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
2 СК, но при приложимост на българското материално и процесуално право.
Особените правила на брачния процес не важат за предявените в същото производство
небрачни искове; те могат да се предявят, а следователно и разгледат, както
заедно, така и отделно от брачния иск, съобразно конкретните обстоятелства от
значение за определянето на компетентния съд и при съблюдаване висшия интерес
на детето. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, например:
решение № 231/19,11,2015 г. по гр. д. № 181/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
определение № 409/26,09,2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2820/2019 г. на ВКС, IVг. о.; определение № 381/18,10,2017 г. по ч. гр. д. № 2912/2017 г. на
ВКС, ІІІ г. о.; определение № 296/07,05,2013 г. по ч. гр. д. № 2127/2013 г. на
ВКС, ІІІ г. о.
Поради това възражението за неподсъдност е основателно по отношение на исковете
за упражняване родителски права, лични отношения и издръжка на родените от
брака деца. Като е достигнал до различен правен извод и е оставил без уважение
възражението и досежно тези искове, РС е постановил незаконосъобразен акт,
който в тази му част следва да бъде отменен и вместо това производството по
посочените искове следва да бъде прекратено.
В останалата част – досежно иска за развод, възражението за липса на
международна компетентност правилно е оставено без уважение, поради което в тази
част първоинстанционното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 4983/22,05,2020 г., постановено по гр. д. № 19946/2019 г.
на РС Пловдив, 1 бр. състав, В ЧАСТТА,
с която е оставено без уважение възражението на П.С.С. с ЕГН ********** за
липса на международна компетентност ПО
ОТНОШЕНИЕ на исковете за упражняване родителски права, лични отношения и издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца от брака, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от А.К.Ц. с ЕГН **********; против П.С.С.
с ЕГН **********; искове за упражняване родителски
права спрямо родените от брака им деца С. А. Ц., роден на ….. г., и С. А. Ц.,
родена на … г.; за определяне режим на лични
отношения с децата и за присъждане издръжки
за децата; поради липса на международна компетентност.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4983/22,05,2020 г., постановено по гр. д. № 19946/2019 г.
на РС Пловдив, 1 бр. състав; В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: