РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора
ДИАНА НЕЕВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 387
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.Н.Д.
***, подадена чрез пълномощника му адв.К.Х. ***, против Решение № 260059 от 09.09.2020
г., постановено по АНД № 1085/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 3185014, издаден от ОД на МВР – Русе с С
атакувания ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се отмяна на решението и
се иска постановяване на друго, с което да се отмени електронният фиш. Изтъкват
се основни съображения за изтекъл по отношение жалбоподателя давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Ответната страна в производството, чрез
подадено писмено възражение на касационната жалба оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОПРусе е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административ- нонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването
на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически
средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото
задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са
посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. От текста на цитираната
разпоредба следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на
издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в
процесния ЕФ – 07.11.2017г.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Нарушението е извършено на бул.България до РСПБЗН 2 гр.Русе
в рамките на населеното място. Действащото ограничение от максимално допустимата
скорост със знак Б 26 е 60 км/ч видно от приложения протокол за използване на
АТС. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е
съставен електронния фиш, е използвана мобилна система за видеоконтрол фиксираща
дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните
доказателства по делото (л. л. 7 и 9 от въззивното дело).
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство /л.10 в.дело /, като съгласно чл.189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. От това писмено доказателство е
видно също така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 109
км/ч, при ограничение 60 км/ч.
Установено е, че процесният автомобил
е собственост на Виляна Йорданова Милкова, на която в съответствие с чл.188,
ал. 1 от ЗДвП е издаден ЕФ серия К №
1909955, който впоследствие й е връчен.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП от
получаване на ЕФ собстеникът на МПС е реализирал правата си по същия текст от
закона, като е подал в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи, на 20.11.2020г. писмена декларация с данни
за лицето, управлявало на инкриминираната дата собственото му МПС. Приложено е и копие от неговото СУМПС. При така подадените данни административно
наказващият орган е анулирал първоначално издадения ЕФ и е издал на посоченото
в декларацията лице – касатора А.Н.Д. атакувания ЕФ серия К № 3185014.
Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Настоящият съдебен състав не възприема
доводите на касатора в жалбата, че спрямо него е изтекъл давностния срок
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като ЕФ е издаден след изтичане на едногодишен
срок от извършване на нарушението. Съображенията на съда са следните: Реализирането на административнонаказателна
отговорност с издавена на ЕФ по реда на чл. 189 и сл. от ЗДвП е особен вид
административно производство, което съчетава в себе си елементите на
класическото административнонаказателно производство по ЗАНН и същевременно се
развива по свой собствен и различен от общоприетия начин. В случая се издава
един акт – ЕФ, който съчетава в себе си правната природа на АУАН и НП.
Същевременно законодателят е допуснал, при наличие на точно посочени в закона
условия, изменение в персоналното развитие на производството, тогава, когато
собственикът на МПС не е бил негов водач в момента на извършване на
нарушението. По тази причина буквално неприложими са в тези случаи сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН спрямо двете персони, тъй като, както е и в процесния
случай, спрямо действителния водач /ползвател/ на автомобила сроковете започват
да текат в един по-късен момент, защото в един по-късен момент е установено кой
е действителният извършител на нарушението. В производството с издаване на АУАН
и НП спрямо едно лице не възниква такъв проблем, но в производството по
издаване на ЕФ на лице, което не е собственик на автомобила, а само ползвател в
момента на извършване на нарушението, по
обективни причини/необходимото време за неговото установяване след подаване на декларация на собственика/ е напълно
вероятно и възможно едногодишния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН да изтече.
Предвид това, че в разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП не е предвиден изричен
реквизит дата на издаване на ЕФ, този момент спрямо ползвателя на автомобила може да бъде само логически предполаган, като
в случая той е след 20.11.2019г., когато е подадена декларацията от собственика.
Доколкото административно наказателната отговорност не може да бъде реализирана
на база предположения, очевидно е, че датата на издаване на ЕФ не може да бъде
отправна точка при изчисляване на сроковете, тъй като не е точно установена, а
само предполагаема. В този случай съдът намира, че следва да намерят приложение
изводите от тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд. В него се
посочва, че „, понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН, което е и основният въпрос по т. 2 от искането на омбудсмана.
Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и
наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването
на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.
„
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя становището
на въззивиния съд в атакуваното въззивно решение, че в настоящото производство
не са изтекли сроковете, свързани с абсолютната давност по чл.81, ал.3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която не е настъпила,
отброявана от датата на нарушението 07.11.2017г. до връчване на ЕФ на
жалбоподателя на 19.06.2020г. В този смисъл касационният съд счита, че Районен съд - Русе е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл.63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР - Русе
следва да бъдат присъдени съдебни разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260059
от 09.09.2020 г., постановено по АНД № 1085/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3185014, издаден от ОД на
МВР – Русе
ОСЪЖДА А.Н.Д. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от Директора Теодор
Атанасов Атанасов, сумата от 80/осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.