№ 1776
гр. Плевен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104857 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „****, със седалище и адрес на
управление гр.**** офис сграда „**** срещу В. С. А. с ЕГН ********** с
адрес с.****3. Ищцовото дружество твърди, че на 20.06.2018г. бил подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен
между „****– и „****, по силата на който вземането на „**** срещу
ответника В. С. А. произтичащо от договор за потребителски кредит от
18.11.2016г. е прехвърлено в собственост на ищеца ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви
такси и комисионни и други разноски на дружеството. Твърди, че в Общите
условия се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по
реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на
„У**** с уведомително писмо от 01.03.2021г., изпратено с известие за
доставяне от страна на „А**** в качеството и на пълномощник на цедента.
Ищецът твърди, че на 24.11.2016г. ответникът в качеството на
кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит
№2502413 с „**** при спазване на разпоредбите на ЗПК и ОУ, при които
„*** *** ***ненсинг“ *** предоставя кредити. Твърди, че цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. Твърди, че с подписване на
договора кредитополучателя удостоверява, че му е предоставен целия обем
1
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е ОУ
и е запознат с тях и ги приема безусловно. Твърди, че съгласно договора,
сумата в размер на 10774,08 лева била преведена на посочена от ответника
банкова сметка на 24.11.2016г. Твърди, че по процесния договор, на
ответника е отпуснат кредит в размер на 10774,08 лева. Твърди, че страните
договорили възнаградителна лихва в размер на 10272,15 лева, като общо
дължимата сума главница и лихва възлизала в размер на 21046,23 лева.
Ответникът следвало да заплати тази сума на 81 броя анюитетни вноски в
размер на по 259,83 лева всяка. Първата от тях била дължима на 21.12.2016г.,
а последната на 21.08.2023г. съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Това бил и крайния срок на договора. Твърди, че ответникът бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 01.03.2021г. На
длъжника било начислено и обезщетение за забава от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 22.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 3553,41 лева. За тези суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.дело. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и
съдът указал на заявителя, че може да предяви иск по реда на чл.422 ГПК. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи главница в размер на 10621,91 лева
главница за периода 21.04.2017г. – 21.08.2023г., договорна лихва в размер на
1387,96 лева за периода 21.04.2017г. до 20.06.2018г., обезщетение за забава в
размер на 3553,41 лева за периода 22.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
ищеца и за постановяване на неприсъствено решение или при признание на
иска в случай, че са налице условия за това.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава исковата
претенция и твърди, че е безработен и няма възможност да заплати изцяло
дължимата по кредита сума, но може да плаща месечни вноски по 400 лева.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание
на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в
тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
2
че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответникът
се явява лично в съдебно заседание и признава исковите претенции.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Претенциите на ищеца се
установяват от представените по делото писмени доказателства. С исковата
молба ищецът е представил сключен договор за кредит между „****“*** и
ответника за сумата от 10774,08 лева. Към договора има погасителен план,
неразделна част от него. Представени са Общи условия, като както договора,
така и Общите условия са подписани от страните. Тези доказателства
установяват наличието на облигационни отношения между страните по
договора за кредит. Представен е Рамков договор за прехвърляне на вземания,
сключен между „*** *** файненсинг“ *** и „**** и Потвърждение за
цесията, като в Приложението към договора под №107 е вписан ответника с
размера на задълженията по кредита.
При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията,
установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което следва да
постанови решение, което се основава на признанието на иска. С оглед изхода
на делото и съобразно представения списък с разноски, ответникът следва да
заплати и направените по делото разноски. По делото ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 311,27 лева, която ответникът следва да заплати
изцяло. С оглед фактическата правна сложност, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100 лева за исковата
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски в заповедното производство в размер на 311,27 лева държавна такса
и 50 лв юрк.възнаграждение. Разноски за особен представител и експертиза
не са направени по делото и такива не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.422
ГПК по отношение на длъжника В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3,
че дължи на кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.****
офис сграда „****, главница в размер на 10621,91 лева главница, договорна
лихва в размер на 1387,96 лева за периода 21.04.2017г. до 20.06.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 3553,41 лева за периода 22.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3907/27.10.2021г. по
ч.гр.дело №6765/2021г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3, ДА ЗАПЛАТИ на
3
кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда
„****, сумата 411,27 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда
„****, сумата 361,27 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № 6765/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4