Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр.Русе, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 203 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.Н.Б. ***, чрез процесуалния му
представител, против решение 302/27.04.2023 г., постановено по АНД № 2026/2022 г.
по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1085-002709/19.10.2022
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175а, ал.1, пр.трето от същия закон, на касатора са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество като отмени
наказателното постановление, а в условията на алтернативност, след приложение
на чл.28 от ЗАНН, да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба –
началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе не е депозирал
отговор по жалбата, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
въззивното решение.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решението на Районен съд – Русе е
правилно. Касационната
инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването
и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният
съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална
дейност да е допуснал нарушения. Противно на поддържаното от касатора, събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност,
както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените при тази дейност фактически изводи са обосновани и напълно кореспондират на доказателствата и поради това се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Въз основа на тях районният съд е
приел, че на 22.08.2022 г. вечерта, в гр.Русе, касаторът управлявал собствения си
мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“ с рег. № Р 1390 В. Около 21:00 часа, след
приключване на сбирка на членовете на мотоклуб, касаторът потеглил заедно с още
един мотоциклетист – св.Барбуков, към друга сбирка на мотоциклетисти в
с.Николово. Двата мотоциклета се движели един до друг по ул.“Дебър“ като спрели
на подадения сигнал с червен цвят от пътния светофар, находящ се на
кръстовището на бул.“Липник“ и ул.“Дебър“. Намерението им било след потегляне
да завият наляво и да продължат по бул.“Липник“ в посока изход от гр.Русе. По
същото време по бул.“Липник“, посока сградата на сектор „Пътна полиция“, се
придвижвал служебен автомобил на ОД на МВР – Русе, в който се намирали
полицейските служители – свидетелите Петров и Колев. В момента, в който
светофарът подал разрешителен сигнал за двата мотоциклета те потеглили като
вниманието на полицейските служители било привлечено от силния шум, издаван от двигателите
на двете машини и те насочили вниманието си към техните водачи. Касаторът пръв
ускорил и завил наляво по бул.“Липник“. След изправяне на мотоциклета той рязко
увеличил скоростта на движение, което довело до занасяне на задната гума, първо
наляво, а след това надясно спрямо оста на пътя, изпреварил другия
мотоциклетист и се загубил от погледа на свидетелите. Св.Петров потеглил със
служебния автомобил след мотоциклетите и на кръстовището с ул.“Котовск“ успял
да ги застигне и да спре водачите им за проверка.
Въз основа на събраните доказателства
въззивният съд приел, че причината за поднасянето на мотоциклета на касатора
при извършения завой наляво е била потеглянето с рязко увеличаване на оборотите
на двигателя, съпътствано с рязко завиване на кормилото, като целта на тази
маневра била загуба на сцепление и поднасяне на мотоциклета, както и
изпреварване на другия мотоциклет. Районният съд е посочил, че към момента на
извършване на тази маневра пътната настилка не е била хлъзгава и нито едно
друго МПС не е поднасяло по този начин, поради което е стигнал до извод, че тя
е умишлено предприета и е характерна за спортно автомобилно състезание, а не за
нормалното ползване на пътя по предназначение - за превоз на хора и товари,
поради което поведението на нарушителя се субсумира под санкционната разпоредба
на чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Изложените в касационната жалба
оплаквания са неоснователни.
Изцяло неподкрепено от събраните
доказателства е твърдението на касатора, поддържано и във възражението по
чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, обективирано в АУАН бл.№ 042045/22.08.2022 г., че поднасянето
на мотоциклета на касатора се дължало на това, че гумите му били студени. Нарушението
е извършено през лятото, на 22.08.2022 г., след като касаторът вече е
управлявал мотоциклета до заведението „Дъ Ривър“ на бл.“Придунавски“, както и
от това заведение до кръстовището на ул.“Дебър“ и бул.“Липник“. Разстоянието от
посоченото заведение, находящо се в гр.Русе, ул.„Чавдар Войвода“ № 33, до това
кръстовище, е около 2 км., което време на управление на мотоциклета, при
установената за този ден средна атмосферна температура в града в порядъка на 25
– 30 ° С и много
по-висока на пътната настилка, води до категоричен извод, че не това е
причината за поднасянето на машината. Освен това настилката е била суха и
чиста, т.е. липсвали са каквито и да било обективни предпоставки, които биха
могли да доведат до подобно поднасяне.
Неоснователни са и оплакванията, че
свидетелите Цветомир Петров и Калоян Колев са заинтересовани от изхода на
делото, поради което не следва да се кредитират. Показанията на тези свидетели
напълно кореспондират на видеозаписа от камерите на кръстовището, фиксиран на
приобщеното веществено доказателство (компактдиск), както и на заключението на
вещото лице по назначената техническа експертиза, с предмет на изследване така
приобщеното веществено доказателство. Както е посочило и вещото лице в своето
заключение, на кадри № № 13 – 15 се наблюдава поетапното отклоняване вляво от
праволинейното движение на управлявания от касатора мотоциклет. При движението
си напред, той ускорява, при което се наблюдава краткотрайно отклонение вляво и
вдясно на задната гума, фиксирано в кадри № № 16 – 18. Вещото лице е посочило,
че на следващите кадри № № 19 – 21 се вижда, че за да компенсира отклонението,
водачът (касатора) се наклонява наляво, докато мотоциклетът е наклонен надясно
по посока на движението, като се стреми да го въведе в праволинейно движение. Обстоятелството,
че отклонението от праволинейното движение чрез поднасяне на задната гума на
мотоциклета вляво и вдясно не е значително, не води до извод, че същото не е
умишлено. Тъкмо обратното, предприетата от касатора маневра, предвид рязкото ускорение
на машината, изисква това отклонение да е умерено, тъй като в противен случай
то няма да може да бъде компенсирано чрез използване тежестта на тялото на
водача в посока, обратна на тази на отклонението и това би довело до изгубване
на контрол над мотоциклета.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Доколкото ответникът по касационната
жалба не е направил искане и не е представил доказателства за направени
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, такива в полза
на същия не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 302/27.04.2023 г., постановено по АНД № 2026/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: