М О Т И В И  към Присъда № 9 от 25.04.2019г. по НОХД  № 58/2019 г.  по

описа на РС Свищов

              =====================================

 

 

              Обвинението против подсъдимия Л.С.И. с ЕГН ********** *** по чл. 131 а предл. 2 вр. чл. 129 ал. 2 предл. 3-то, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 08.12.2018г. в гр. Свищов, действайки при условията на опасен рецидив , причинил на М.В.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на два горни зъба довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето.  

 

                        Граждански иск  е предявен от М.В.К. *** срещу подс. Л.С.И. ***, за сумата от 20 000лева - обезщетение за причинените в резултат на престъплението неимуществени вреди – болки и страдания,  ведно със законната лихва от датата на деянието – 8.12.2018г.  до окончателното изплащане на сумата, както и претендира разноски по делото.

           

                        По така предявеното обвинение подсъдимия се признава за виновен. Защитникът му взема становище, че фактическата обстановка е установена по делото. Счита, че изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се, не го оневинява, но следвало при определяне на наказанието същото да бъде към законовия минимум, което ще изпълнело целите на наказанието . Моли по отношение на гражданския иск да бъде присъдено обезщетение по справедливост, съгласно съдебната практика. Счита, че веществените доказателства следва да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

                        Частният обвинител и граждански ищец М.В.  К., чрез повереника взема становище, че по отношение на наказанието следвало да се приеме при най-благоприятните условия за подсъдимия, но държи граждански иск да бъде уважен, тъй като същия даже бил предявен в занижен размер.

 

                        Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК  – съкратено съдебно следствие.

                       От събраните по делото и на предварителното производство доказателства, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:                      

           Подс. Л.С.И.   е роден на *** г.  в гр. Свищов. Има завършено средно  образование.  Не е женен. Не работи.  Живее в гр. Свищов. Осъждан е двадесет пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер,  повечето от които осъждания са за кражби, включително и при опасен рецидив.  Последните му осъждания са както следва: С определение от 20.03.2015г. по НОХД № 96/2015г. на РС Свищов, в сила от същата дата,  е одобрено споразумение, с което на Л.И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при строг режим, за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро  и т. 4 пр. 2-ро вр. чл. 194 НК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. а и б. б от НК. Наказанието е групирано с наказанията по други осъждания и е изтърпяно, като  на 18.09.2015г. И. е освободен от затвора, видно от отразяването в справката за съдимост.

С Определение от 31.03.2017г. по НОХД № 139/2017г. на РС Свищов, в сила от същата дата, е одобрено споразумение, с което на И. за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. а и б. б от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, при строг режим в затвор. Видно от отразяването в справката за съдимост, И. е изтърпял това наказание, като на 04.08.2017г. е освободен от затвора.

                        Св. М.К. и св. М.К. са майка и син и живеят в гр. Свищов, на ул. *******************, видно от показанията им. Имотът представлява двор с къща и постройка към нея с приземно помещение.

                        На 08.12.2018г. около 20,50 часа, подс. И. минал покрай дома им и решил да влезе в него. По това време св. К. и св. К. били в къщата в различни стаи. Подс. И. влязъл в двора и се насочил към входа на пристройката. Тогава св. К. чула шум, идващ отвън и отворила прозореца на стаята, за да разбере какво става, според показанията й. Тъй като не видяла никой, тя отишла в стаята на сина си и му казала, че отвън се чува тропане. След това двамата тръгнали да излизат навън, като св. К. вървял първи, установено от показанията на двамата свидетели. Той излязъл навън и се насочил към пристройката, тъй като установил, че шумът идва от там. Междувременно подс. И. бил влязъл в пристройката. Св. К. отворил вратата й и в този момент видял пред себе си подсъдимия. Св. К. го попитал какво прави там.  Подс. И. му отвърнал „Ти какво искаш,бе“ и веднага след това силно ударил св. К. с юмрук в областта на лявата буза. После побягнал през двора , преминал в съседната къща, а от там се прибрал в дома си. Св. К. станала очевидец на случилото се. Св. К. според показанията му, почнал да плюе зъби по земята. Оплакал се на майка си, че челюстта му не е добре и според него е счупена.  Отишъл при баща си в избата , казал му за случилото се и баща му се обадил в полицията и в спешна помощ. Св. К. бил откаран в болницата, където му направили рентгенова снимка, както и в спешна помощ му обяснили, че трябва да отиде в Плевен при специалист лицево-челюстна хирургия възможно по-скоро.

                        С нанесения удар , на св. К.  е причинено счупване на долната челюст и травматично избиване на два горни резеца.  Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, с това му е причинено трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 50 дни за счупената долна челюст. Вещото лице е описало, че К. е получил открито разместено счупване на долна челюст, закрито наместване на счупената челюст и фиксиране с назъбни шини, оток в лявата лицева половина, разклащане на зъбите от втори долу вдясно до седми долу вляво, травматично избиване на два горни резеца, неустановени точно кои. Вещото лице е заключило, че описаните травматични увреждания са в резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкият юмрук и е възможно да са получени по начин, съобщен от пострадалия и свидетелите – нанесен удар с юмрук в областта на брадичката.

                       

                       Самопризнанията на подсъдимия  кореспондират с  показанията на св. К. – л. 28 и л. 31, на св. К. – л. 30  и л. 32, обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие от 08.12.2018г. и фотолбум към него – л. 8-14, протокол за разпознаване на лица и предмети от 09.12.2018г. и фотоалбум към него – л. 33 – 34, протокол за разпознаване на лица и предмети от 09.12.2018г. и фотоалбум към него – л. 35 – 36, протокол за доброволно предаване, искане за рентгеново изследване – л. 43, епикриза на М.К. от Клиника по УНГ Болести при УМБАЛ –Д-р Г.С.П., фиш за спешна медицинска помощ, направление за хоспитализация – л. 47, характеристична справка, справка за съдимост.

 

                         С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено по безсъмнен начин, извършването на деянието, предмет на обвинението, от подсъдимия.      Безспорно се установи деянието на подс. И. ***, действайки при условията на опасен рецидив , причинил на М.В.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на два горни зъба довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето. С деянието си подсъдимият И.  е осъществил от обективна и субективна страна  престъпния състав на  чл. 131 а предл. 2 вр. чл. 129 ал. 2 предл. 3-то, вр. ал. 1 от НК. Последните осъждания, определят, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

 

                    От субективна страна подс. Л.С.И. е извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а от друга страна е искал настъпването на общественоопасните последици.

 

                     По такъв начин подсъдимият Л.С.И.  от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131 а предл. 2 вр. чл. 129 ал. 2 предл. 3-то, вр. ал. 1 от НК.

 

                        Причини за извършване на деянието - ниско правно и морално съзнание, незачитане телесната неприкосновеност на личността.

                        Смекчаващи вината обстоятелства – самопризнания, критично отношение към извършеното.

                        Отегчаващи вината обстоятелства –  предишни осъждания, недобри характеристични данни.  

 

                        Предвид горното съдът намира, че обществената опасност на деянието  е висока,  тъй като се засягат правата на личността, свързани с телесната неприкосновеност. Обществената опасност на подсъдимия И. е висока –  осъждан е многократно, предимно за кражби, настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив.

              Предвид на изложеното и като отчете личността на подсъдимия Петков,  мотива за извършване на деянието – стреснал се от появата на св. К.,  разкаянието му, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, активното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина,  критичното му отношение към извършеното,  но отчитайки, че счупването на долната челюст и травматичното избиване на два горни резеца, в съвкупност   и поотделно е причинило трайно затруднение в дъвченето и говореното на пострадалия, със срок на възстановяване около 50 дни за счупената долна челюст, като приложи разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът определи наказание за подс. И. при условията на чл. 58 а от НК. Съдът определи наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК намали с една трета, и определи наказание  в размер на три години и осем месеца лишаване от свобода.     Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 б. б  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с присъдата беше определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието три години и осем месеца лишаване от свобода.

 

                        С присъдата на основание чл. 59 ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца, се приспадна времето, през което подс. Л.С.И. е бил задържан, считано от 9.12.2018г../Постановление за задържане за 72 часа на РП Свищов от 09.12.2018г. и Определение от 11.12.2018г. по ЧНД № 427/2018г. на РС Свищов за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“/.

 

                       Гражданският иск за неимуществените вреди е в размер на 20 000 лева , който се явява частично основателен и доказан. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид характера на увреждането, времетраенето на болките, страданията и негативните емоции, интензивността им. От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза се установи, че на К. е причинено трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 50 дни за счупената долна челюст. Видно от заключението на вещото лице д- р Г., К. е получил открито разместено счупване на долна челюст, закрито наместване на счупената челюст и фиксиране с назъбни шини, оток в лявата лицева половина, разклащане на зъбите от втори долу вдясно до седми долу вляво, травматично избиване на два горни резеца. Видно от показанията на св. К., ударът бил силен, а след това започнал да плюе зъби на земята. Св. К. също дава показания, че ударът бил много силен, а след удара сина й се оплакал, че челюстта му не е добре. Установи се от показанията на св. К., че при отиването в Спешна помощ му била направена рентгенова снимка, а след това му било препоръчано възможно по-скоро да се обърне към специалист лицево-челюстна хирургия в гр. Плевен. Приложени по делото са медицински документи  - искане за рентгеново изследване от 8.12.2018г., фиш за спешна медицинска помощ от същата дата, както и направление за хоспитализация от 10.12.2018г.  с насочваща диагноза счупване на долна челюст, закрито. Съгласно епикриза от Клиника по УНГ Болести при УМБАЛ –Д-р Г.С.П. на св. К. е поставена окончателна диагноза Счупване на долна челюст, закрито. В същата епикриза е отразена анамнеза , снета по данни на болния – съобщава че на 8.12.2018г. му е нанесен побой, получил един удар с юмрук в областта на долната челюст вляво на брадичката, имал силни болки и кървене от устата, не можел да движи долната челюст. Не са ангажирани по делото свидетелски показания на св. К. относно неудобствата , които е търпял по време на лечението. Св. К. също не е разпитвана по делото за тези обстоятелства. Съдът приема за доказано, че и в момента на причиняване на телесната повреда и по време на лечението си, пострадалия К. е изпитвал болки, страдания. В конкретния случай при описаното счупване на долна челюст и избиване на два горни зъба,  пострадалият  е претърпял болки и страдания и същите не са прекратени със самото увреждане, а са продължили и след това по време на лечението след него.  Неимуществените вреди, както и имуществените съществуват обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства, а справедливостта е само критерий при определяне на неимуществените вреди. Предвид гореизложеното съдът намира, че с оглед събраните доказателства, на основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено по справедливост обезщетение за причинените неимуществени вреди/болки, страдания/ в размер на 4 000,00лева,  който размер е съобразен с времетраенето, интензивността на болките, страданията, характера на увреждането, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието – 08.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до размер на 20 000,00 лева, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

                       

                       Присъдиха се в полза на М.В.К.  и направените по делото разноски в размер на 100,00 лева, съобразно уважената част на гражданския иск,   които подс. Л.С.И.  следва да му заплати.

 

                        Присъдиха се и направените по делото разноски в размер на 160,00 лева -  ДТ върху уважения размер на  гражданския иск, както и 5,00 лева -такса за издаване на изпълнителен лист, които подс. Н.Б.Я.да заплати на РС -Свищов.

 

            Съдът присъди и направените по делото разноски  в размер на  127,44 лева, които суми подсъдимият Л.С.И.,  следва да заплати на ОД на МВР – Велико Търново, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

 

               Съдът постанови веществените доказателства по делото – ВД № 1 – Проба от засъхнала червеникава течност на марлен тампон/запечатана в хартиен плик със стикер с № Д7433/, след влизане в сила на присъдата да се унищожи.

 

               По тези съображения съдът постанови присъдата си.        

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: