№ 886
гр. Варна, 12.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Митев
при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева
и прокурора Р. Б. Л.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Частно наказателно
дело № 20253100201213 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ОБВ. Д. О. - редовно призован, води се лично от органите на РД
„Охрана“ - Варна и с адв. В. Д., редовно упълномощен от ДП и приет от съда.
Явява се преводач от и на руски език – И. В.А..
ОБВ. Д.: Разбирам руски език. Разбирам превода.
СЪДЪТ, като взе предвид, че обвиняемият не владее български език,
намира, че следва да му осигури устен превод на разбираем за него език, за
което на същия следва да се назначи преводач в настоящото съдебно
производство, поради което и на осн. чл.142 ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на обв. Д. О. от български на руски език и
обратно И. В.А..
Снема самоличността на преводача.
И. В.А. – българка, българска гражданка, с висше образование, без
родство със страните, предупредена за отговорността по чл.290, ал.2 НК,
обещава да осъществи верен и точен превод.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Д.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. Д.: Поддържам молбата, нямаме нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
същото.
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моят подзащитен е привлечен към наказателна отговорност с
работно обвинение на Варненска окръжна прокуратура за престъпление по
чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК.
В обвинението се твърди, че моя подзащитен е предварително закупил
оръжието на престъплението - кухненски нож, като е изчаквал появяването на
пострадалия Е. и го е извикал извън автомобила, след което е посегнал към
неговата телесна неприкосновеност като го е наръгал с този нож. Към момента
на първоначалното вземане на мярката за неотклонение, това работно
обвинение е било напълно достатъчно и аз споделям, че е достатъчно да се
предположи обоснованото предположение, че той е извършител на деянието,
и че има опасност да се укрие.
След изминалите точно 70 дни от извършване на деянието се откриват
нови факти и обстоятелства, които разколебават обвинителната теза, че моя
подзащитен е закупил този нож за да нарани пострадалия Е.. В хода на
разследването с наше съдействие предоставихме личния телефон на
обвиняемия. Справката, с която се установява че на 23.05.2025г. пострадалият
2
Е. е звънял лично на обв. О. Д., отправял е заплахи към него и го е заплашвал
с ред неща, които са го притеснили. Към онзи момент той не познава Е. и
питайки за телефона, от който му е звънял в украинската общност в град .... са
посочили, че този телефон е на пострадалия Е.. Имал е устна договорка със
собственика на хотел „***т“, известен като ..... хотел в гр. ..... Сключили са
споразумение да започне работа като главен готвач. На 22.05.2025г. отива в
град Варна и си закупува въпросния нож, който дебело подчертавам е в
опаковката, той не е ваден от там, като за да започне работа като главен готвач
на него са му необходими поне още 5-6 ножа за работата му и неговата идея в
този ден на 23.05.2025г. е вечерта да закупи, ако има подходящи ножове за
бъдещата му работа. Виждайки автомобила на Е., отива до автомобила има
записи, на които ясно се вижда, че отива до автомобила, не отваря врата не
прави нищо, което да провокира скандал с Е. и го пита дали той го е
заплашвал. В това време Е. излиза, отваря вратата и започва да го налага.
При вземането на мярката, в светлината на новите доказателства, считам
че обвинителната теза е разколебана за това, че става въпрос за опит за
предумишлено убийство. Тук става въпрос в самите показания, че Е.
подчертава, че е бивш военен, бил е кадрови служил в Афганистан, той има
специални умения за работа с ръкопашен бой и в показанията Е. само да
отметна казва, че обв. Д. е бил на колене, докато той го е налагал по главата и
е усетил, че го наръгва в стомаха, това са показанията на Е.. Той значи е бил в
безпомощно състояние на колене, когато той го е налагал по главата и вече в
желанието си да спре тази агресия към себе си го наръгва с ножа без да го
вади от опаковката, затова не успявам да уловя предумисъла, че е купил ножа,
за да нападне Е..
По отношение мярката за неотклонение, която молим да бъде променена
в по-лека следва да направим нов преглед на доказателствата, да преценим
наличието и липсата на обоснованото предположение за извършване на
инкриминираното деяние, да видим динамиката на събиране на доказателства.
Възможно е при произнасяне по законността мярката „Задържане под стража“
да бъде променена, обоснованото подозрение да е разколебано, новите
доказателства да посочват друг модел на поведение на обвиняемия и най –
вече, което мога да твърдя от 21.07.2025г. никакво следствено действие не е
извършвано до днес. Специално се запознах с материалите, за да проверя коя е
последната дата на следствено действие, това е искането за удължаване на
3
срока на разследването, от тогава са изминали вече 20 дни, в които моя
подзащитен без основание търпи мярката „Задържане под стража“.
На следващо място при осъществяване на контрола за законност за
изтърпяване на мярката за неотклонение, като се обсъдят доказателствата
събрани до момента може да бъде направен извода за наличието не само на
обоснованото предположение, че е намаляла опасността, дефинирана в чл.63
от НПК, а да бъде обсъждано и изминалото време, през което атакуваната
мярка за неотклонение е изтърпявана и не случайно там се разсъждава в
посока дали е намаляла опасността от извършване на престъпление и това се
извежда от чистото съдебно минало на обвиняемия, липса на други
неприключени наказателни производства, намаляла опасност обвиняемият да
въздейства върху свидетели.
На следващо място за предпоставките за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, свързани с преценката на
процесуалното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице,
това е съдействието на обвиняемото лице към органите на разследването,
коректно процесуално поведение. Ние сме съдействали както можем, дори и
никой не ни е карал, аз ходих да правя оглед на местопроизшествието,
намерих шкафа на „Спиди“ , оказа се, че има камери вътре, обадих се на
началника на Криминална полиция, но се оказа, че този шкаф е сложен в
предния ден, аз съм го видял на 30.07.2025г., а той е сложен на предния ден на
29.07.2025г., никой не ме е карал да го правя, но все пак ние оказваме
съдействие на разследването, тоест моя подзащитен има коректно
процесуално поведение.
Не на следващо място, единственото, което мога да подчертая, че
разумността на срока за „Задържане под стража“, считам че през Конвенцията
за защита на правата на човека - чл.5. т.3 чл.6 т.1 са регламентирани правата
на арестуваното лице и трябва да се направи правилния баланс между
обществения интерес, който се преследва да бъдат защитени и правата на
обвиняемото лице, ние сме казали всичко, няма нещо, което да сме казали,
което да е в противоречие със събраните от Прокуратурата доказателства, но
техния прочит в делото по същество ще бъде вече прецизирано, ще се види
дали наистина това е опит за предумишлено убийство, ще се види дали е
действал в условията на неизбежна самоотбрана и дали е бил в крайна
4
необходимост. Делото е такова каквото го направи Прокуратурата, ние ще се
включим, когато вече сме с готов обвинителен акт внесен в съда и вече ще
имаме пълна картина какво е събрано като доказателства, в момента нищо не
се събира и нищо не обосновава задържането на същия в условията на ареста.
По отношение на това, че обв. Д. няма постоянен адрес на територията
на Република България, практиката на ВКС не дава такива задължителни
предписания, достатъчно е да бъде на мястото, където се извършва
разследването или там където е извършено престъплението, да бъде посочен
точно адреса, адреса е гр. ...., ул. „***“ №4, ап.21. Техниката достатъчно
грамотно може да помогне лицето да бъде ограничено в придвижването си, да
не може да въздейства на свидетели, да не се укрие, за да избегне наказателна
отговорност. Не случайно идеята на правораздаването, е че задържането под
стража не е форма за събиране на доказателства, това е първоначално
обезпечаване, но вече 70 дни нищо не се събира, а това да стои в ареста е
необосновано, все пак бездействието на органите, които са призвани за
събиране на доказателства не вършат това което им е поверил Закона, считам
че това не трябва да бъде за сметка на обвиняемото лице.
С оглед на всичко изложено считам, че са налице предпоставките на
чл.65 НПК за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-лека, а именно „Домашен арест“, тъй като няма какво повече да
се установява по отношение на случилото се на 23.05.2025г. Остава само
правната му квалификация да бъде преценена от решаващия състав на делото
по същество, дали има опит за предумишлено убийство, дали има неизбежна
отбрана, дали има превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
Моля Ви да измените мярката за неотклонение на обвиняемия О. Д. в
„Домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: Аз ще взема отношение по повод на искането за
промяна на мярката за неотклонение в този смисъл:
На първо място в молба към наблюдаващия прокурор за извършване на
допълнителни действия по разследването защитата е посочила, че фактите,
които разказват пред Вас са установени чрез едно вътрешно частно
разследване. От тази гледна точка моля да прецените много точно кое от
разказа на защитата е част от доказателствата по делото и каква е
5
доказателствената стойност на тази част от доказателствата по делото, ако то е
такова. Дотолкова, доколкото обясненията на обвиняемия са както средства за
събиране на доказателства така и средство за защита.
На второ място искам да подчертая, че практически същите
доказателства са били обект на разследване от състав както на Окръжния, така
и на Апелативния съд, че са налице и двете предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за процесуална принуда, защото времето между двете
произнасяния е прекалено малко – обосновано предположение за авторството
на престъплението, за което е повдигнато обвинение и обоснована опасност,
че на свобода обвиняемият би могъл да се укрие или да извърши
престъпление.
Това, че установените по делото факти са били счетени за достатъчни да
наведат на предположение за обосновано подозрение в авторството на
престъплението е факт и аз, считам че събраните след този момент
доказателства не го омаловажават, не го снижават и не налагат неговата
преоценка.
Защитата твърди, че е безспорно и безопасно вземането на мярка за
неотклонение „Домашен арест“, но току що разбрах, че някакъв турски
гражданин, който бил търсен от Турция и който съдът, освободил под
„Домашен арест“ с електронно наблюдение си заминал на някъде с гривната.
Електронното наблюдение може да позволи да се установи кога лицето
напуска периметъра на електронното наблюдение, но не може да позволи след
като то го е напуснало да установим къде е то, тоест електронното
наблюдение не представлява никаква гаранция за спазване на евентуална
мярка за неотклонение „Домашен арест“, просто така е устроено.
Съдът трябва да прецени кои доказателства по делото ще оборят
оборимата презумпция на Закона по чл.63 ал.2 т.3 НПК, че на свобода
обвиняемият би могъл да се укрие или да извърши престъпление.
Тук искам да кажа две думи относно обвинението, не приемам тезата за
работно обвинение, обвинението е такова каквото го е преценил и го е
одобрил наблюдаващия прокурор на база събраните до момента
доказателства, то разбира се би могло да остане такова до края на делото, би
могло и да бъде изменено, но към настоящия момент, наблюдаващия
прокурор не го е променил, тоест той оценява събраните по делото
6
доказателства по този начин. Това не е работно обвинение, колкото да
задържим обвиняемия и да съберем някакво друго доказателство, а това е
оценката на прокурора за събраните по делото доказателства и тази оценка е
споделена от състав на Окръжния и на Апелативния съд на Варна по
производство за вземане на мярка за неотклонение, така че, ако Вие тръгнете
да изменяте марката за неотклонение, би трябвало да посочите кои конкретно
обстоятелства по делото разколебават Вашето предположение да вземете
различно решение от вече взетото и потвърдено, сиреч по силата на Закона
правно незаконосъобразно решение за мярката за неотклонение.
Това, че по делото не се работи е стандартна фраза в производствата по
мерките за неотклонение. В конкретния случай се казва, че от края на юли
няма събрани по делото доказателства. От края на юли по-точно от
31.07.2025г. делото е било разпределено на наблюдаващия прокурор с
предложение за внасяне в съда на трафични данни, което предложение е
внесено на 06.08.2025г., и на което имаме към днешна дата отговор от съда,
тоест по делото се извършват необходимите и преценени от наблюдаващия
прокурор следствени действия, които водят до събиране на доказателствена
маса.
Не е тайна, че е направено искане от страна на защитата за събиране на
доказателства от Руското министерство на отбраната относно военното
минало на пострадалия, което е оставено без уважение, но това е също
обстоятелство което е част от работата в рамките на досъдебното
производство, защото тя се върши както от разследващия орган, така и от
наблюдаващия прокурор респективно и от неговия заместник, дотолкова,
доколкото се явявам аз като такъв в момента.
Обобщавайки, моля да приемете, че не са налице нови обстоятелства,
които да налагат ревизия на приетата от Окръжен и Апелативен съд
доказателствена съвкупност дала им основание да определят, респективно да
потвърдят мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия Д..
В този смисъл моля за Вашето произнасяне.
АДВ. Д./реплика/: В светлината на чл.62 ал.1 НПК се разказва за
промяна на мярката за неотклонение, когато лицето бъде на свобода, тук не
7
говорим за лицето да бъде оставено на свобода. В наказателната доктрина
„Задържане под стража“ и „Домашен арест“ са почти приравнени като
еднакви по тежест наказания, това са мерки за неотклонение, не са форма на
наказание. Тук не говорим за оставяне на лицето на свобода, за да може да се
укрие, това че е имало инцидентен случай някой да замине с гривната и да се
укрие, ние не можем да кажем дали това лице ще свърши това нещо, ако
тръгнем с презумпция за виновност, а не за невинност значи няма смисъл да
го коментираме от там нататък. Молим Ви да уважите нашето искане.
ОБВ. Д.: Искам да ми измените мярката за неотклонение в „Домашен
арест“, ако е възможно, защото никога не съм планирал никого да удрям с
нож, а това, което се случи по-скоро беше проява на инстинкт за
самосъхранение повече отколкото действие на самоотбрана.
Домашния арест ще карам в гр. .... ул. „***“ №4, ап. 21.
Искам да кажа, че много съжалявам за това, което се случи.
Не желая писмен превод на протокола.
СЪДЪТ, след като се запозна с доказателствата по делото, съобрази
становищата на страните, изразени в днешното съдебно заседание намира, че
към настоящия момент не са налице основания за изменение на така взетата
по отношение на О. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека.
Преценявайки, всички обстоятелства свързани със законността на
задържането на лицето намира, че все още е налице обоснованото подозрение
за авторството му в деянието, за което е привлечен в качество на обвиняем и
съществува реална опасност да се укрие или извърши престъпление.
Спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение за деяние, наказуемо по
чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК, характеризиращо се с висока обществена опасност, за което
Законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 10 до 20
години.
За разлика от защитата съдът счита, че към настоящия момент не са
налице новопостъпили обстоятелства, които да дават основание за изменение
на мярката за неотклонение на обвиняемия от „Задържане под стража“ в по-
8
лека, така както се иска.
Доказателствата по досъдебното производство, установени от гласните,
писмените и веществени доказателствени средства по никакъв начин не могат
да разколебаят първоначално изградения извод за обоснованото
предположение, че същият е извършил престъплението, което се наказва с
„Лишаване от свобода“ и за наличието на реалната опасност, т.е. опровергават
твърдението за липсата на кумулативно предвидените предпоставки, визирани
в чл.63 ал.1 от НПК. Реалната опасност да се укрие или извърши
престъпление, не е хипотетична и все още съществува. Същата се извлича и от
наличието на законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.3 от НПК, която обуславя
наличието на реалната опасност да се укрие или извърши престъпление,
доколкото обв. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление,
наказуемо с „Лишаване от свобода“ повече от 10 години и липсват
доказателства, които да опровергаят тази презумпция. Така също по делото не
се установяват и обстоятелства, налагащи извод за несъответствие за
действащата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение, с изискванията за
разумен срок съобразно НПК и критериите на ЕКПЧОС и същата е годна да
обезпечи провеждането на ДП.
Що се касае до процесуалното поведение на обвиняемия в досъдебното
производство. Това че е съдействал на органите на ДП при извършване на
съответните следствено-процесуални действия е предмет на преценка и се
отчита при финализиране на делото, евентуално при определяне на наказание,
но не и към настоящия момент. В случая мярката за неотклонение, взета по
отношение на обвиняемия „Задържане под стража“ е адекватна към момента и
би обезпечила в достатъчна степен целите на чл. 57 от НПК. В този смисъл
счита, че не са налице основания за нейното изменение в по-лека и молбата
следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обв. Д. О., роден на
**********г., с ЛНЧ ***, за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение по ДП № 4014/2025 г. по описа на Четвърто РУ-ОД МВР-Варна
9
от „Задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест в 3 дневен срок от
днес пред ВАпС, като в случай на постъпване на такива въззивното
производство се НАСРОЧВА за 19.08.2025г. от 10:00 часа, за която дата да се
призове обвиняемия, чрез началника на Ареста.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача И. А. в размер на 60лв. /изд.
р.к.о./
ОБВ. Д.: Желая да присъствам на заседанието пред Апелативен съд.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съд. заседание, което приключи в 13:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10