Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___71__
гр. Кубрат, 10.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 807 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл. 415 ГПК, на основание чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - М. ШЕРИФ Ш., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Мариета Димитрова, АК-Разград, със съдебен адрес:***, пл. Възраждане № 2, ет. 2, като твърди, че в изпълнение на Договор за наем на земеделска земя от 09.07.2018 г., подписан от него и ответника - С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 11, ет. 7, ап. 18, в качеството му на земеделски производител, е предоставил за временно и възмездно ползване описания подробно в него поземлен имот – земеделска земя, съставляващ № 321009, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка, за стопанската 2018/2019 г., но не получил в договорения срок и размер наемната цена от ответника – наемател за стопанската 2018/ 2019 г., моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, който е възразил по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 411/ 07.11.2019 г. по гр.дело № 711/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, че той дължи на ищеца, претендираната сума: 1 190.00 лева (хиляда сто и деветдесет лева, нула стот.) – главница, ведно със законната лихва считано от 05.11.2019 год. до окончателното плащане, представляваща неизплатено задължение - за плащане на договорена наемна цена за ползване на собствен на ищеца поземлен имот имот – нива, № 321009, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка, за стопанската 2018/2019 г., на основание сключен между страните на 09.07.2018 г. договор за наем, както и за присъждане на разноските на страната в заповедното и настоящото производство. Исковете намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл. 415 ГПК, на основание чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ответникът - С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 11, ет. 7, ап. 18, на който е връчено съобщение на 13.01.2020 г., в 1-месечния срок за това е дал писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 396/ 06.02.2020 г., с който, чрез процесуалния си представител – адв. Л. Петков, АК – Варна, ангажира становище за допустимост, а по същество – неоснователност, на исковата претенция. Както и в постъпилото в заповедното производство възражение, поддържа, че дължимия за стопанската 2018/2019 г. наем, чийто размер не се сочи, за ползването на описания в заявлението недвижим имот е платен лично на ищеца от ответника, изцяло и в брой, пред свидетели. В о.с.з.от 20.05.2020 г. уточнява, че за стопанската 2018/2019 г. е платила в брой дължимия от нея на ищеца наем – авансово, в размер на 1 400.00 лева, от които за земеделска земя, съставляващ № 321009, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка – 1 190.00 лева, а разликата е наемна цена за друг, собствен на ищеца и ползван от нея земеделски имот с площ от 3.00 дка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 711/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за наем на земеделска земя от 09.07. 2018 г., представен в ОбщС по земеделие – гр. Кубрат, където е регистриран като документ, вх. № 21561/ 30.07.2018 г. се установи по несъмнен начин, че на посочената дата между двете страни са осъществени договорни взаимоотношения, по силата на които ищеца – в качеството на наемодател, се е съгласил да предостави на ответника – в качеството на наемател, временно – за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 год., и възмездно – 70.00 лева за декар, ползване земеделска земя, съставляваща ПИ № 321009 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка.
Ответникът се е съгласил да ползва наетата земя за производство на селскостопанска продукция и се е задължил да заплаща на наемодателя уговорената наемна цена при условията и по реда на подписания договор: след прибиране на реколтата, но не по – късно от 01.10.2019 г., в размер на 70.00 за един дка - съгласно т. II.4.1 от договора, както и, че ако забави плащането на наемната цена, дължи неустойка в размер на законната лихва върху размера на задължението за срока на забавянето.
Между страните не се спори, че в изпълнение на сключения между тях договор за наем, наемодателят е предал на наемателя наетата земя в състояние, което отговаря на договорното й ползване, а регистрирането му в ОбщС по земеделие – гр. Кубрат косвено установява, че имота е включен в земеделското стопанство на наемателя, в качеството му на земеделски производител.
От представените от отв. С. Шюкрю в о.с.з. писмени доказателства: Договор за аренда от 28.01.2015 г., Препис – извлечение от акт за смърт № 2/ 03.05.2018 г.на Кметство – с. Савин, общ. Кубрат, У-ние за наследници № 686/ 10.05.2018 г. на Община – Кубрат, и Анекс от 24.07.2018 г., вх. № **********/ 27.07.2018 г. на ОбщС по земеделие – гр. Кубрат, се установява, че между ищеца, в качеството на арендодател, и Танжу Ариф Ш., в качеството на арендатор, е бил сключен договор за аренда на процесния недвижим имот, за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2015/ 2016 г., срещу арендна цена 70.00 лева на декар за една стопанска година, като не са уговорени начини и срокове за плащане; на 02.05.2018 г. арендаторът Танжу Ариф е починал в с. Савин, общ. Кубрат; негови наследници по закон са С.Ш. – преживяла го съпруга, и децата му Мерлин и Ариф Танжу; на 24.07.2018 г. М.Ш., в качеството на арендодател, и наследниците на Танжу Ариф, б.ж. на гр. Кубрат, както са посочени по – горе, са се съгласили, че на основание чл. 27, ал. 1, т.5 от Закона за аренда в земеделието, сключения между първия от тях и наследодателя на вторите договор за аренда на процесния недвижим имот се прекратява.
От обясненията на ищеца се установява, че през 2018 г. той е получил плащане на арендната цена за стопанската 2017/ 2018 г., когато земята му е ползвана от Танджу Ариф, след смъртта му, като плащането е извършено от съпругата на починалия тогава арендатор – С. Шюкрю, изцяло и в брой; твърди, че никога не е договарял нито с Т. Ариф, нито с ответницата авансово плащане на дължимата аренда, респ. наем; договарял е и е получавал плащанията след изтичате на съответната стопанска година; не е получил плащане на договорения пряко с ответницата наем за отдадените й с писмен договор за ползване 17.100 дка земеделска земя за стопанската 2018/ 2019 г.
Годни доказателства – писмени, установяващи извършено от нея в полза на наемодателя, плащане на наемната цена, договорена в размер на 70.00 лева за 1 дка площ, или общо 1 190.00 лева за 17 дка, в договорения срок - след прибиране на реколтата, но не по – късно от 01.10.2019 г., или по – късно, предвид забраната, предвидена с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ГПК: свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: т. 4 – погасяване на установени с писмен акт парични задължения, ответницата не сочи.
В процесния случай към исковата молба е приложен подписан между страните Договор за наем на земеделска земя от 09.07.2018 г., с достоверна дата – 30.07.2018 г., когато е бил депозиран от ответницата в Общинска служба по земеделие – гр. Кубрат, постъпил в същата с вх. № 21561/ 30.07.2018 г., относно чиято истинност – автентичност, не се заявяват възражения от ответника; ищецът изрично – със становище вх. № 741/ 04.03.2020 г., отказва да даде съгласие за допускане на свидетелски показания за установяване на плащане, съставляващо погасяване на установените с писмен договор парични задължения на ответницата към него, поради което съдът е отказал да събира, сочени от ответницата гласни доказателства за установяване на това обстоятелство, както и е отказал да събира гласни доказателства, сочени от ищеца с оглед оспорване достоверността на показанията на сочените от ответницата свидетели.
Тъй като плащане на наемната цена за стопанската 2018/ 2019 г. до 01.10.2019 г. не било извършено, въпреки отправените устни покани към наемателя, на 05.11.2019 г. ищецът предявил пред РС – гр. Кубрат Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 711/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приложено по настоящото. Към заявлението си, освен заверено копие от цитирания договор за наем, е приложил и нотариален акт, установяващ правата му на собственост по отношение на отдадения под наем недвижим имот – земеделска земя.
Съдът е издал Заповед № 411/ 07.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил на длъжника - С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 11, ет. 7, ап. 18, да плати на ищеца – заявител, неплатените свои задължения по цитирания по – горе договор, както следва: 1 190.00 лева (хиляда сто и деветдесет лева, нула стот.) – главница, ведно със законната лихва считано от 05.11.2019 год. до окончателното плащане, представляваща неизплатено задължение - за плащане на договорена наемна цена за ползване на собствен на ищеца поземлен имот имот – нива, № 321009, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка, за стопанската 2018/2019 г., на основание сключен между страните на 09.07.2018 г. договор за наем; 25.00 лева – държавна такса; и 350.00 лева – адвокатски хонорар, срещу която постъпило с вх. № 3296/ 21.11.2019 г. възражение на длъжника по изпълнението. Видно от последното, посочения длъжник, заявявайки, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед за изпълнение, пояснил, че не дължи претендираната сума, без да конкретизира фактите и обстоятелствата, съставляващи възраженията му срещу иска.
Съдът разпоредил на заявителя да предяви искова претенция за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, предвид възражението на посочения длъжник, в едномесечен срок от връчването на препис от разпореждането, до внасяйки дължимата държавна такса.
Представените по делото документи в заверени копия – договори за аренда и за наем, не са оспорени от ответника.
Договорът за наем, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни, съставлява частен диспозитивен документ, подписани и от двете страни, и е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към наемодателя.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Исковете са допустими, тъй като са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответника е пасивно легитимиран по тях.
Предявеният с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, по реда на чл. 415 ГПК, иск съда да признае за установено по отношение на ответника вземането на ищеца в размер на 1 190.00 лева, дължима на основание сключен между страните на 09.07.2018 г. договор за наем, наемна цена за стопанската 2018/ 2019 година, е основателен и доказан в предявения за плащане размер.
Страните по делото са обвързани от наемно правоотношение, възникнало на основание договор от 09.07.2018 г. Наемната цена е определена в договора за наем, сключен между страните по делото, както се твърди с исковата молба. По делото не се доказа ответника да е изпълнил задълженията си в договорения размер и срокове по сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, ответника е длъжен да плати уговорената наемна цена.
Недоказано и неоснователно е възражението на ответника, че е платил авансово – през 2018 г., лично и в брой на наемодателя, наемната цена за стопанската 2018/ 2019 г., тъй като на първо място не представя писмено доказателство за извършеното плащане – разписка, подписана от кредитора, и на второ място – страните не са договаряли авансово плащане на наемната цена.
Неоснователни са заявените от защитата на ответницата възражения и доводи за логическа обоснованост на същите с оглед признанието на ищеца. Обратно на това, напълно в съответствие с писмените договорености, постигнати между него и Танжу Ариф Ш. по договор за аренда – първоначално, а в последствие и с преживялата го негова съпруга – ответницата по делото, е той да очаква изпълнение по договор за аренда, респ. по договор за наем след изтичане на съответната стопанска година, поради което също толкова логични са обясненията му, че след внезапната смърт на арендатора Т. Ш. от съпругата му през 2018 г. е получил арендно плащане за ползването на земята му през предходната 2017/ 2018 г. стопанска година, но не е получил претендираната срещу нея наемна цена за следващата – 2018/ 2019 г., стопанска година, чието плащане тя се е задължила да извърши в договорен срок - след прибиране на реколтата, но не по – късно от 01.10.2019 г..
При липсата на главно и пълно доказване на плащането, т.е. изпълнението отв. С. Ш. не може да се освободи от задължението си да заплати на наемодателя – ищец по делото, дължимия за стопанската 2018/ 2019 година не по – късно от 01.10.2019 г. наем в претендирания размер - 1 190.00 лева, който дължи съгласно подписания между страните договор и разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 05.11.2019 г., до окончателното изпълнение.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 05.11.2019 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищеца относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.00 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 350.00 лева – платено адв. възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 25.00 лв. и 300.00 лева – платено адв. възнаграждение, поради което предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 325.00 лева.
Неоснователно, с оглед изхода на делото, съставляващ уважаване на исковата претенция изцяло, е искането на ответника за присъждане в тежест на ищеца на разноските му в заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 11, ет. 7, ап. 18, вземането на М. ШЕРИФ Ш., ЕГН ********** ***, по издадена в полза на М. ШЕРИФ Ш., ЕГН **********, срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 411/ 07.11.2019 г., по гр.дело № 711/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – С.Х.Ш., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: 1 190.00 лева (хиляда сто и деветдесет лева, нула стот.) – главница, ведно със законната лихва считано от 05.11.2019 год. до окончателното плащане, представляваща неизплатено задължение - за плащане на договорена наемна цена за ползване на собствен на ищеца поземлен имот имот – нива, № 321009, находящ се в землището на с. Савин, общ. Кубрат, в местността „Яр баши“, с площ 17.100 дка, за стопанската 2018/2019 г., на основание сключен между страните на 09.07.2018 г. Договор за наем.
ОСЪЖДА С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Освободител“ № 11, ет. 7, ап. 18, да заплати на М. ШЕРИФ Ш., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 25.00 (двадесет и пет) лева – платена държ.такса, и 350.00 (триста и петдесет) лева – платено адв. възнаграждение, както и по настоящото сумата 325.00 (триста двадесет и пет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева