№ 22
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
трИ.десети декември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100900667 по описа за 2022 годИ.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „МК Л.“ ЕООД, твърди, че извършва търговска дейност по международен
автомобилен превоз на стоки, с оглед на която на 30.06.2021 г. сключил с ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З. АД, договор за застраховка „Отговорност
на превозвача“, който е със срок на действие от 12 месеца. С този договор страните са се
съгласили, че застрахователят се задължава да покрива отговорността на превозвача за
цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари при осъществен превоз с
конкретни превозни средства, едно от които представлява влекач с рег. № ******* Посочва,
че сключил договор за превоз по маршрут от Германия до Обединеното кралство на стоки,
представляващи ел. инструменти, произведени от „А.Щ. АД и Ко“ Командитно дружество,
Германия, които били закрепени на 14 дървени палета за транспортиране, чрез прозрачна
стреч опаковка, съдържащи 408 броя ел. инструменти „Щил“ с тегло от 4 974, 400 кг. –
бруто. Стойността на така превозените стоки е в размер на 157 920 евро. Стоките били
натоварени на 03.09.2021 г. на влекач с рег. № ******* собственост на ищеца и наето
ремарке. Ищецът твърди, че на 09.09.2021 г. водачът на влекача спрял за почивка на платен
паркинг на магистрала М3 от Лондон до Саунтхемптън, на запад от гр. Фарнбороу, при
северното платно в сервизна магистрална зона, по време на който престой от ремаркето на
превозното средство били откраднати част от превозваните стоки. Това са 24 броя клиринг
триони, автоматично рязане с номер на частта 41472000268 на стойност от 8 575 британски
лири, 192 броя клиринг триони, автоматично рязане с номер на частта 41472000263 на
стойност от 8 575 британски лири и 19 броя глава за резачка с номер на частта 11430113975
1
на стойност 4 512 британски лири. Ищецът изплатил обезщетение за откраднатите стоки,
което представлява претърпяна от него вреда. Ето защо счита, че за него е възникнало
правото да получи застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие,
което се покрива по сключения договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, което в
размер на 50 044, 16 лв., която сума е съобразена и с ограничението на отговорността на
превозвача за вреди от липси при превоза. Поради изложеното моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 50 044, 16 лв., представляваща обезщетение дължимо по
договора за застраховка „Отговорност на превозвача“ от 30.06.2021 г., за вредите, причинени
в резултат на настъпило на 10.09.2021 г. застрахователно събитие – загуба на товар по време
на превоз в резултат на извършена кражба, както и сумата от 2 974, 85 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 10.09.2021 г. до
11.04.2022 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З. АД, оспорва исковете.
Твърди, че ищецът не е спазил предвидения в сключения застрахователен договор срок, до
изтичане на който е трябвало да уведоми застрахователя за настъпилото събитие. Посочва,
че към предявената от застрахования претенция не са представени всички документи, с
които съгласно клаузите на застрахователния договор е уговорено да се доказва
настъпването на застрахователното събитие. Твърди, че не се доказва да е извършена кражба
на превозваните от ищеца стоки. Заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.
13 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, тъй като
превозното средство, с което е извършен превозът, е оставено в зона за почивка на товарни
автомобили, която няма контролиран достъп и не се наблюдава от специална охрана.
Посочва, че с оглед това, че кражбата на стоки от товарния автомобил, използван за
извършения от ищеца превоз, е станала, докато този автомобил е бил паркиран на
неохраняем паркинг, е налице изключен риск, който застрахователят не покрива съгласно
чл. 5, т. 16 от приложимите към застрахователния договор общи условия. Оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение, което счита за завишено спрямо
действителните вреди, които следва да се определят съобразно отговорността на превозвача,
която е ограничена по размер съгласно чл. 23, т. 3 от Конвенцията за договора за
автомобилен превоз на стоки /ЧМР/. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 435 КЗ:
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, се налага
изводът, че като правопораждащ предявеното в процеса парично вземане в размер на 50 044,
2
16 лв. факт той сочи сключен между него и ответното дружество застрахователен договор.
Ето защо и при произнасяне по основателността на иска съдът на първо място трябва да се
произнесе дали посоченият в исковата молба застрахователен договор е сключен, както и да
отговори на въпроса какъв характер има той и какви права възникват за застрахованото лице
по него като вземе предвид както неговото съдържание, по което страните са постигнали
съгласие, така и приложимите правни норми.
В производството не е спорно, че на 29.06.2021 г., между ответника ЗАД „ОЗК З. АД,
като застраховател, и „МК Л.“ ООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка със
застрахователна полица № 0310-020-2021-00046, с което е спазена изискуемата от закона
писмена форма за сключване на този вид сделка. Това се твърди от ищеца и се признава от
ответното застрахователно дружество в писмения отговор /изявление в писмения отговор на
л. 53 от делото/. По делото от ищеца е представена застрахователна полица № 0310-020-
2021-00046/ 29.06.2021 г., която не е подписана нито от представител на застрахованото
дружество, нито от представител на застрахователя. Въпреки това съдът счита, че точно
тази полица е писменият документ, с който е сключен соченият в исковата молба
застрахователен договор, защото тя е представена в производството от ищеца, който е
застраховано по нея лице, което означава, че е в негово държане, като той изрично сочи, че
се е съгласил с нейното съдържание и се позовава в процеса на действието й. На
съдържанието на представената към исковата молба полица изрично се позовава и
ответникът, който има качеството на застраховател по сключения с нея договор, като
изявление в тази насока е направено от него в подадения по делото писмен отговор /л. 53 - л.
54 от делото/. С оглед на това трябва да се заключи, че какво е съдържанието на правата и
задълженията на страните по процесния договор за имуществена застраховка от 29.06.2021
г. се доказва от съдържанието на представената от ищеца застрахователна полица № 0310-
020-2021-00046/ 29.06.2021 г.
Този застрахователен договор е сключен при установени от ЗАД „ОЗК З. АД общи
условия, при които това дружество сключва договори за застраховане на „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки” и „Отговорност на превозвача
при вътрешен превоз на товари“. Това е посочено в застрахователната полица, в която е
записано още, че тези общи условия представляват неразделна част от договора, че
застрахованият е запознат с тях и че ги приема. След като ищецът се позовава на
съдържанието на тази застрахователна полица, то трябва да се приеме, че той се е съгласил
изцяло с него и с всички изявления, които са част от него, две от които са, че описаните
общи условия, при които ЗАД „ОЗК З. АД сключва застрахователни договори са му
предадени като приложение към застрахователната полица, както и че той ги приема.
Следователно ищецът признава осъществяването на тези обстоятелства, за които са
направени описаните изявления в съдържанието на полицата. Фактът по предаване на
общите условия, при които ЗАД „ОЗК З. АД сключва договори за застраховки „Отговорност
на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки” и „Отговорност на
превозвача при вътрешен превоз на товари“, на застрахованото лице „МК Л.“ ЕООД при
3
подписване на договора и фактът, че това дружество е заявило писмено, че ги приема, не са
оспорени в хода на производството и от ответника. Ето защо съдът счита, че тези факти са
безспорни в отношенията между страните по спора и като такива се считат за установени в
процеса. Доказването на описаните обстоятелства означава, че са спазени императивните
изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ и описаните общи условия са станали задължителни за
съдоговорителя „МК Л.“ ЕООД, поради което включените в тях клаузи представляват част
от съдържанието на процесния застрахователен договор. Ответникът е представил по делото
общи условия, при които сключва застраховки „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“, като твърди, че това са общите условия, при
които е сключен и процесният застрахователен договор. Това обстоятелство не се оспорва от
ищеца в производството – тази страна нито прави изявление, че това не са приложимите към
сделката общи условия, нито пък представя общи условия, които да имат друго съдържание
и които да сочи, че са му предадени в момента на подписване на застрахователния договор.
Ето защо съдът приема за доказан в процеса като безспорен и факта, че приложимите към
процесния договор за застраховка общи условия са тези, представени от ответника,
намиращи се на л. 78 – л. 79 от делото.
При тълкуване във връзката им една с друга на уговорките, постигнати между
страните в застрахователния договор и тези на чл. 1 и чл. 4 от общите условия за сключвани
от ответника застраховки „Отговорност на превозвача при международен автомобилен
превоз на стоки“, се налага изводът, че предмет на този договор е застраховане на
отговорността на застрахования, в качеството му на превозвач, която той носи към трети
лица за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари, която възниква на
основание нормите от глава четвърта от Конвенцията за международен автомобилен превоз
на товари, нормите на ТЗ и нормите на Закона за автомобилните превози. Следователно по
силата на процесната застраховката застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
уговорените лимити риска от възникване на отговорност на застрахования в качеството му
на превозвач за обезщетяване на вредите, претърпени от трети за застрахователния договор
лица, с които застрахованият е сключил договор за превоз, които вреди са причинени в
резултат от липсата или повредата на товара, настъпила по време на изпълнение на
възложения с договора превоз.
Застраховката, при която застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на договорно
задължение или на непозволено увреждане, включително и отговорността на превозвача за
вреди от неизпълнение на задълженията му по сключен договор за превоз, притежава
характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 429, ал. 1, т. 1
КЗ. Този вид застраховка трябва да бъде разграничена от договора за застраховка срещу
рискове по превоза, която е вид имуществена застраховка и има за предмет движимите
вещи, които формират товара, който се превозва от една точка до друга с определен вид
транспорт, в качеството им на оценимо в пари благо, а няма за предмет отговорността на
4
превозвача по сключен договор за превоз за вредите, които е причинил в резултат на
неизпълнението на свои задължения, възникнали по тази сделка. Доколкото, както беше
посочено, от записаното в процесната застрахователна полица и приложимите към нея общи
условия е видно, че с нея се застрахова отговорността на превозвача за липса или повреда на
товара при извършване на възложен с договор превоз, а не самото имущество, което се
превозва като товар, то трябва да се приеме, че сключеният между страните по спора
договор е такъв за застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че за
застрахователя и застрахованото по него лице възникват права и задължения такива,
каквито са характерни за този специален вид имуществена застраховка.
Основната функция на застраховката „Гражданска отговорност“ е да бъдат
отстранени неблагоприятните последици, които възникват за застрахования тогава, когато
бъде осъществен фактическия състав, при който възниква неговата отговорност за обезвреда
към трети лица, като тази отговорност се покрие от застрахователя, при което от една страна
се обезпечава правото на увреденото трето лице да бъде обезщетено за претърпени от него
вреди, като получи обезщетение пряко от застрахователя, а от друга страна, се гарантира
запазване на имуществото на застрахования, тъй като отговорността му за обезщетяване се
поема от застрахователя. За да бъде осигурено постигането на тази цел в закона са уредени
определени права, които възникват за третото увредено лице спрямо застрахователя, както и
за застрахования към застрахователя, както и съответстващите на тях задължения, които
възникват в тежест на последния към посочените лица. Първото от тях е правото, което е
уредено в чл. 432, ал. 1 КЗ, което възниква в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, и то е правото на това лице да получи обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. Другото право е това, което е регламентирано
в чл. 435 КЗ. То възниква в полза на застрахования и се състои в това, че за застрахования
възниква вземане към застрахователя за получаване на застрахователното обезщетение. В
закона обаче е предвидена задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да се
приеме, че това право е възникнало за застрахования и тя е той да е удовлетворил
увреденото лице. Извън хипотезата на чл. 435 КЗ за застрахования не възниква вземане за
получаване на застрахователно обезщетение срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Регламентирането в закона на правилото, че застрахованият по
този вид имуществена застраховка ще има вземане за застрахователно обезщетение само в
случай че е удовлетворил увредения, има за цел да бъде избегната възможността повече от
един правни субекти да могат едновременно да искат изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, който дължи такова еднократно при настъпване на едно
застрахователно събитие. Ако се приеме, че застрахованият има вземане към застрахователя
освен в хипотезата, в която е удовлетворил третото лице, но също така и в хипотезата, в
която не го е удовлетворил, то може да се стигне до ситуация, в която застрахователят ще
трябва да плати два пъти – веднъж на застрахования по силата нa сключения между тях
застрахователен договор и втори път на увреденото лице, което не е обезщетено от
застрахования, и следователно пред него остава открит пътя в рамките на погасителната
давност да предяви пряк иск срещу застрахователя за получаване на обезщетение за
5
претърпените вреди, който би бил основателен. Това е недопустимо, поради което и
законодателят е предвидил задължително условие, което трябва да е налице, за да възникне
правото на застрахования да получи застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ и тя е той да е удовлетворил увредения. Тогава,
когато застрахованият не е заплатил на увредения обезщетение за претърпените вреди, за
него все още не е възникнало вземане към застрахователя по чл. 435 КЗ. В тази насока е
произнасянето нa ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 22 от 04.08.2014 г., постановено по т.д.
№ 1727/2013 г. по описа на ВКС, І т.о. Следователно за да бъде уважен предявеният в
процеса осъдителен иск, който е с правна квалификация чл. 435 КЗ освен наличието на
сключен между страните по спора договор за застраховка „Гражданска отговорност“, трябва
да бъдат доказани и следните факти, които са елементи от установения с приложимата
правна норма фактически състав, а именно: 1) настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят се задължава да покрива; 2) плащане от ищеца на
увреденото лице на обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Рискът, който застрахователят се съгласява да покрива по сключен договор за
застраховка „Отговорност на превозвача“, е този от възникване на отговорност на
застрахования, в качеството му на превозвач, към трети лица за причинени вреди на
основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. Това е и рискът, който
ответникът се е съгласил да покрива по процесния застрахователен договор, като в полицата
е уточнено, че отговорността, която може да възникне за превозвача, се урежда с различни
правни норми в зависимост от това дали застрахованото дружество извършва по възлагане
превозите на стоките по маршрут на територията на Република България или извън
територията на Република България. В първия случай рискът, който застраховката покрива,
е възникване на договорна отговорност на превозвача за липса или повреда на товара, която
има своето основание в нормите на действащото в Република България материално право,
които се съдържат в Закона за автомобилните превози и в Търговския закон. Във втория
случай покритият риск по процесната застраховка е възникване в тежест на застрахования
превозвач „МК Л.“ ЕООД на отговорност за липса или повреда на товара при фактическия
състав за това, уреден в Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки
/ЧМР//Конвенцията/.
Ищецът твърди, че в случая рискът, който е настъпил и от който за ответника се е
породило задължение за заплащане на обезщетение по процесния договор за застраховка, е
възникване на отговорността на „МК Л.“ ЕООД за частична липса на превозван от него
товар, настъпила по време на осъществяван от дружеството превоз, при който както мястото
на приемане на стоката за превоз, така и предвиденото място за доставянето по договора
се намират на територията на две различни държави, а именно в Германия и в Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия. С оглед на това и отношенията между
страните по описания превоз се уреждат от правилата на Конвенцията, по която страни са
както Германия, така и Обединеното кралство. Нормите на Конвенцията регулират както
сключването на договора за превоз, така и възникването на договорната отговорност на
6
превозвача за вреди. Ето защо и отговаряйки на въпросите дали по делото се установява, че
соченото в исковата молба събитие е настъпило и дали то представлява покрит риск по
договора за застраховка, сключен на 29.06.2021 г., съдът трябва да приложи нормите на
Конвенцията.
Отговорност на превозвача за вреди за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата
при доставянето , е регламентирана в чл. 17 и следващите от Конвенцията. Тя е договорна
по своя характер, което означава, че за да бъде същата ангажирана, по делото трябва да бъде
доказано, че превозвачът е страна по сключен договор за автомобилен превоз на стоки.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията договорът за автомобилен превоз на стоки е
консенсуален. Фактът на постигнатото съгласие между страните е необходимо и в същото
време достатъчно условие, за да се счита, че този договор е сключен. Освен това той е
неформален. В чл. 4 от Конвенцията е предвидено, че превозният договор се установява с
товарителница, като е уточнено и това, че липсата, нередовността или загубата на
товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз,
който остава подчинен на разпоредбите на Конвенцията. При тълкуване на тази разпоредба
се налага изводът, че наличието на товарителница, както и на друг писмен документ, не е
условие за съществуване, нито за валидността на договора за превоз, а само улеснява
неговото доказване и е необходима преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в
превозните правоотношения, тъй като по силата на закона се презюмира верността на
данните в нея до доказване на противното /чл. 9, § 1 от Конвенцията/. Съдържанието на
договора обаче може да бъде установено с помощта на всички допустими в ГПК
доказателствени средства при липса на редовно оформена товарителница.
По делото е представена ЧМР товарителница, от която съдът счита, че се установява,
че между ищеца „МК Л.“ ЕООД и дружеството „А.Щ. АД и Ко“ Командитно дружество е
сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки. В този документ има
посочена информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за
превоз – записано е, че ищецът има качеството на превозвач, а „А.Щ. АД и Ко“ Командитно
дружество - на изпращач на товара, описан е товарът, който се превозва, представляващ
уреди и части, опаковани в 14 броя палета, с тегло от 4 974, 400 кг., посочени са мястото на
натоварване и място на доставяне на стоката, както и дружеството, което е получател на
товара. Тази товарителница е подписана от представители както на превозвача „МК Л.“
ЕООД, така и на „А.Щ. АД и Ко“ Командитно дружество, поради което доказва направени
от тези юридически лица волеизявления за съгласие за сключване на договора за
автомобилен превоз на стоки със съдържание на основните престации такова, каквото е
отразено в нея. Въпреки че в товарителницата е посочено, че дружеството „ЛКВ В.
Международна транспортна организация“ АД действа като спедитор при организиране на
превоза, съдът счита, че този субект не е страна по сключения договор за превоз. Принципът
е, че тогава когато превозът се организира от спедитор, с когото изпращачът на товара е
сключил договор за спедиция, при сключването на договора за превоз участва не
7
изпращачът, а спедиторът, който действа от свое име, но за чужда сметка - на лицето, с
което е сключил спедиционния договор, поради което и именно спедиторът е страна по
превозния договор, сключен с превозвача. В случая обаче се установява, че съставената
товарителница не е подписана изобщо от представител на „ЛКВ В. Международна
транспортна организация“ АД, което се сочи, че има качеството на спедитор, което
означава, че това дружеството не е изразило воля да сключи договора за превоз със
съдържание, обективирано в текста на товарителницата.
По силата на договора за превоз, сключен с представената ЧМР товарителница, за
„МК Л.“ ЕООД, който е застрахованото по процесния застрахователен договор лице, е
възникнало задължение да извърши превоз на стоки, представляващи уреди и части,
опаковани в 14 броя палета, с тегло от 4 974, 400 кг., от Лудвигсбург, Германия до
Кембърли, Обединеното кралство.
В чл. 17, § 1 от Конвенцията е предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната
или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Регламентираната в тази норма
отговорност на превозвача спрямо правоимащия /получател или изпращач на стоката/ при
пълна или частична липса на стоката е специална имуществена отговорност за причинени
вреди, която възниква в резултат на неизпълнението, което може да е пълно или частично, от
превозвача на неговото основно задължение, което възниква по договора за превоз, да
достави стоката в местоназначението. За да се приеме, че такава отговорност е възникнала в
тежест на превозвача по процесния договор за превоз „МК Л.“ ЕООД, трябва да се докаже,
че той не е изпълнил точно задължението си да извърши възложения му превоз на стоките,
представляващи уреди и части, опаковани в 14 броя палета, от Лудвигсбург, Германия до
Кембърли, Великобритания, поради настъпила по време на превоза липса или повредата на
част или на всички тези стоки.
Ищецът твърди, че неговата отговорност в качеството му на превозвач по договора за
превоз на стоки от Германия до Великобритания е възникнала поради настъпила частична
липса на стоките – позовава се на липса на стоките, които са били опаковани в 9, 5 от
натоварените 14 броя палета. Липса на превозвания товар е налице тогава, когато той не е
доставен до определеното с договора за превоз местоназначение. Недоставянето на
превозваните стоки е факт, който по своя характер е отрицателен, поради което и не
подлежи на доказване в гражданския процес. Ето защо и за да бъде доказано, че е налице
пълна или частична липса на стоки, което обстоятелство е основание за ангажиране на
договорната отговорност на превозвача за вреди, трябва да се установи настъпването на
конкретни положителни факти, които са че стоките са предадени на превозвача и че е
започнало изпълнението на техния превоз. При доказване на тези обстоятелства и при
липсата на доказателства, установяващи пристигането на товара в местоназначението, съдът
е длъжен да приложи правилата на логическото мислене и да направи единствения
възможен извод, че е налице липса на стоките, които са предмет на изпълнения превоз.
Именно с оглед на това, че липсата на товара представлява отрицателен факт, който не
8
подлежи на доказване в гражданския процес, в чл. 20, § 1 от Конвенцията е предвидено, че
правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката
за изгубена, което се приравнява на липсваща, когато тя не е доставена до тридесет дни след
изтичане на уговорения срок или ако такъв срок не е бил уговорен, в срок от шестдесет дни
от деня на приемането й за превоз от превозвача. В практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, се приема, че в тази разпоредба е регламентирана една презумпция, при
която се счита, че товарът, който е предаден за превоз, липсва, което законодателно
разрешение е възприето, тъй като товарът може никога да не пристигне, а превозвачът да не
предприеме каквито и да било действия по доказване изпълнението на превоза или
причините за недоставянето на стоките пред правоимащото лице, както и предвид това, че
фактът на липса на превозваната стока няма как да се установява, освен с неполучаването на
товара, което пък е отрицателен факт и не подлежи на доказване в процеса. В този смисъл е
произнасянето в Решение № 60124 от 30.06.2022 г., постановено по т.д. № 1201/2020 г. по
описа на ВКС, І т.о. и Решение № 28 от 27.06.2017 г., постановено по т. д. № 3416/2015 г. по
описа на ВКС, І т.о. С оглед горното трябва да се заключи, че тогава, когато е доказано, че
товарът е предаден за превоз и този превоз е започнал, като същевременно не се установява
товарът да е доставен в местоназначението и получен от получателя, е налице липса на този
товар, която е настъпила по време на превоза и оттам че в тежест на превозвача е
възникнала отговорност да обезщети правоимащото лице за претърпените вреди, причинени
от липсата на товара. За да обори този извод превозвачът трябва да докаже или че е предал
стоката на получателя или че причИ.та за невъзможността да предаде стоката е някое от
основанията, при които в чл. 17 § 2 от Конвенцията е предвидено, че той се освобождава от
отговорност.
В случая ищецът в производството е самият превозвач и той не оспорва, а напротив
позовава се на частична липса на предадения му за превоз товар, която е настъпила по време
на извършения от него превоз, който му е възложен по силата на сключения с „А.Щ. АД и
Ко“ Командитно дружество договор за превоз по маршрут от Германия до Обединеното
кралство. Ответникът също не оспорва, че по отношение на част от стоките, които са
превозвани, е налице липса, защото не твърди, че те са достигнали до местоназначението.
Тази страна единствено оспорва причИ.та, поради която стоките липсват, като заявява, че не
се установява това да е в резултат на извършена кражба от трети за договора за превоз лица.
Ето защо трябва да се приеме, че по делото е безспорен и като такъв установен фактът на
настъпил случай на липса на част от товара по време на осъществяване от ищеца на
процесния превоз. Извод за настъпване на това обстоятелство се налага и при анализ на
приетите по делото писмени доказателства. От издадената ЧМР товарителница, с която се
доказва сключването на превозния договор, се установява, че стоки, представляващи уреди и
части, опаковани в 14 броя палета, с тегло от 4 974, 400 кг., са предадени за превоз от
изпращача на превозвача на 03.09.2021 г. Този факт е посочен като настъпил в
съдържанието на товарителницата, като доказателства, оборващи неговото осъществяване,
няма представени по делото, поради което и на основание чл. 9, § 1 от Конвенцията се счита
за доказан в процеса. Това означава, че в производството е установено, че възложеният
9
превоз на описаните стоки е започнал на 03.09.2021 г. В съдържанието на товарителницата е
посочено, че само част от този товар е получен в местоназначението от получателя, който е
дружеството „А.Щ.“ ООД, а именно само стоки, които са опаковани в 4, 5 броя палета, като
липсва отбелязване, че останалата част от стоките са получени. По делото не се твърди и не
се представят доказателства, че останалата част от превозвания товар, която представлява
стоки, опаковани в 9, 5 палета, е получена от правоимащото лице. Ето защо и по изложените
в предходния абзац съображения съдът приема, че по отношение на тази част от
превозвания товар /стоките, опаковани в 9, 5 палета/ е налице липса, която е настъпила след
като същият е бил предаден на превозвача на 03.09.2021 г., т.е. по време на превоза.
Наличието на липса на част от предадения за превоз товар означава, че превозвачът „МК Л.“
ЕООД не е изпълнил точно основното си задължение по сключения договор за превоз и е
осъществено основанието, при което в негова тежест възниква отговорност по чл. 17, § 1 от
Конвенцията към правоимащото лице за обезщетяване на вредите, причинени от частичната
липса на вещите, които са предмет на възложения превоз. За да бъде направен извод за
възникване на отговорността на превозвача за липса на стоките е без значение каква е
причИ.та, довела до тази липса, като релевантен е само фактът на недостигане на целия или
част от товара до местоназначението. С оглед на това съдът няма да разглежда тук въпроса
дали констатираната липса на част от превозваните стоки е в резултат на тяхната кражба или
не. Този въпрос би имал значение ако се твърди основание за освобождаване на превозвача
от отговорност, каквито твърдения по делото няма направени. Той би бил релевантен и при
твърдения за наличие на изключен риск или друго обстоятелство, водещо до отпадане
отговорността на застрахователя към превозвача по сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача“, каквито има направени от ответника, поради което и този
въпрос ще бъде разгледан от съда при произнасянето по тях.
След като по делото се доказа, че в тежест на застрахованото дружество „МК Л.“
ЕООД е възникнала отговорност по чл. 17, § 1 от Конвенцията за обезщетяване на вредите,
причинени от частичната липса на вещите, които са предмет на превоза, възложен с
договора за превоз, сключен с представената ЧМР товарителница, то трябва да се приеме, че
е установено настъпването на риск, който ответното застрахователно дружество се е
задължило да покрива по силата на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 0310-020-2021-00046/ 29.06.2021 г. За дата на настъпване на
застрахователното събитието съдът приема 10.09.2021 г., на която в товарителницата е
отразено от страните по превозния договор, че е получена само част от стоката, която е
предадена за превоз на 03.09.2021 г., както и че другата част не е получена поради
извършена кражба. Тази дата е в срока на уговореното със застрахователния договор
покритие – от 30.06.2021 г. до 29.06.2022 г., поради което и доказаното събитие е такова,
което е основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя за
обезщетяване на вредите, причинени на застрахования.
ЗАД „ОЗК З. АД обаче въвежда в процеса възражение, направено в подадения по
делото писмен отговор, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати
10
застрахователно обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното събитие, тъй
като то представлява риск, който страните по застрахователния договор са се съгласили, че
ще бъде изключен и с оглед на това вредите, причинени от него на застрахования, няма да се
покриват по договора за застраховка. Съдът следва да разгледа това правоизключващо
възражение, което е своевременно заявено в процеса. Твърдението на ответника, на което
той основава възражението си, е, че липсата на стоки, за която отговаря застрахованото
дружество като превозвач, е настъпила в резултат на кражба от превозно средство, което е
било паркирано на неохраняем паркинг, което представлява изключен риск съгласно чл. 5, т.
16 от общите условия за сключвани от ЗАД „ОЗК З. АД застраховки „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки”. Ищецът от своя страна прави
възражение за нищожност на тази клауза от общите условия поради противоречието й с
императивни правни норми, които не са конкретизирани, както и поради противоречието й с
добрите нрави. Ето защо и при разглеждане на възражението за изключен риск съдът първо
трябва да се произнесе по действителността на договорната клауза, в която ответникът
заявява, че е уговорено кое събитие ще представлява риск, който няма да се покрива по
процесната застраховка.
В чл. 5, т. 16 от общите условия, при които е сключен процесният застрахователен
договор, е предвидено, че не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета при
кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана,
докато е било под отговорността на застрахования. При тълкуване на волята на страните,
изразена в тази договорна клауза във връзка с предмета на договора за застраховка,
определен в съдържанието на застрахователната полица и приложимите общи условия, се
налага изводът, че страните са постигнали съгласие, че за застрахователя няма да възниква
задължение да обезщети застрахования за настъпилите вреди при осъществяване на
следните предпоставки: 1) извършена кражба от превозното средство, с което е осъществен
възложения на застрахованото лице превоз, настъпила докато то е паркирано на неохраняем
паркинг или е оставено без охрана и докато то е под отговорността на застрахования; 2)
наличие на причинна връзка между кражбата, извършена при описаните условия, и липсата
на част или на целия превозван товар. Следователно тази клауза урежда хипотеза на
уговорен между страните случай на изключен от застрахователното покритие риск. При
съобразяване на предвидения в чл. 9 ЗЗД принцип на свобода на договарянето, трябва да се
приеме, че страните по един застрахователен договор са свободни да постигнат съгласие за
това кои рискове ще бъдат покрити от застрахователя и кои ще бъдат изключени от
застрахователното покритие, като това е ограничено единствено от повелителните норми на
закона и от добрите нрави, на които постигнатите уговорки не трябва да противоречат. В КЗ
липсва норма, която да ограничава свободата на страните по един застрахователен договор
за доброволна застраховка „Гражданска отговорност“ да постигнат съгласие, че тогава
когато отговорността, която е предмет на застраховане по този договор, възниква при
определени условия, за застрахователя няма да възниква задължение за заплащане на
обезщетение за причинените вреди. В КЗ се съдържат разпоредби, с които е въведена
забрана за застрахователя да отказва плащане на обезщетение извън уредените в закона
11
хипотези, при които това е допустимо /чл. 408 КЗ/, но липсват норми, с които да са въведени
каквито и да е забрани или ограничения за страните по застрахователния договор да
уговарят случаи, в които изобщо няма да възниква задължение за застрахователя да заплати
обезщетение за претърпените от застрахования вреди. Когато се говори за „отказ за
заплащане на обезщетение“ е налице хипотеза, при която вече съгласно застрахователния
договор е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, но са
налице и обстоятелства, при които в закона е предвидено, че застрахователят има право да
откаже да го изпълни, докато в случаите на „изключен риск“ е налице хипотеза, при която
страните са се съгласили, че за застрахователя изобщо няма да възниква задължение за
заплащане на обезщетение, поради което в този случай ограниченията по чл. 408 КЗ не
намират приложение. В този смисъл е практиката на ВКС – Определение № 244 от
12.04.2011 г., постановено по т.д. № 882/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Следователно
свободата на страните по един застрахователен договор да уговорят, че определено
действие, бездействие или събитие ще представлява изключен от застрахователното
покритие риск, не е ограничена от императивна законова разпоредба. Ето защо и клауза, с
която страните по процесния застрахователен договор от 29.06.2021 г. са се съгласили, че
изключен риск ще е налице при възникване на отговорност на превозвача за вреди по чл. 17,
§ 1 от Конвенцията, когато липсата на превозваната стока е настъпила в резултат на кражба
от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, не
противоречи на закона.
Съдът счита, че клаузата на чл. 5, т. 16 от приложимите общи условия не противоречи
и на добрите нрави. Добрите нрави представляват обща правна категория при приложението
на която съдът прави конкретна преценка дали сключената сделка съответно конкретна
клауза от нея е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
Съдът счита, че тези общоприети норми не се нарушават с включването в застрахователния
договор на уговорка, с която се ограничават случаите, при които застрахователят се
съгласява да покрива риска от възникване на гражданската договорна отговорност на
застрахования за причинени вреди при извършен от него международен автомобилен превоз
на стоки, като от тях се изключват тези, при които поради конкретни факти се стига до
значително завишаване на риска от възникване на тази отговорност. Право на всеки един
застраховател е да определи конкретни събития като такива, при които рискът от настъпване
на вреди е много по-голям от обичайния, както и да прецени, че няма да обезщетява вредите,
причинени от тези събития в общия случай и при заплащане на стандартна застрахователна
премия за това. С включване на такава уговорка в съдържанието на застрахователния
договор всъщност се постига еквивалентност на насрещните престации на страните по него,
които са престацията на застрахователя да покрива конкретни рискове и престацията на
застрахования да заплаща застрахователна премия. Такава еквивалентност би липсвала в
случаите, при които застрахованият се задължава да заплаща обща застрахователна премия
за съответния вид застраховка, а в същото време застрахователят се задължава да покрива
щетите, настъпили не само от общи рискове, а и от събития, които по естеството си са
12
такива, които многократно увеличават вероятността от настъпване на щетата, поради което
и в тази хипотеза биха се засегнали принципите на справедливост и добросъвестност. С
изключване обаче от застрахователното покритие на събития, при които се стига до
значително завишаване на риска от тяхното настъпване, се осигурява тази еквивалентност
на насрещните престации на страните по застрахователния договор. Ако застрахованият
иска да бъде обезщетен за вредите, причинени и от такива събития, при които рискът от
настъпването им е много голям, той може да договори специални условия за това със
застрахователя, като се съгласи да престира и по-висока застрахователна премия, която
съобразява по-големия риск, който застрахователят се съгласява да носи. Паркирането на
превозното средство, с което застрахованият извършва възложен му превоз на товари, на
неохраняем паркинг и оставянето на това превозно средство без охрана, е такова събитие,
което увеличава многократно риска от получаване на щети от загуба на товара, защото
прави много по-вероятно извършването на кражба от него, поради което и изключването от
застрахователното покритие по застраховката, обезщетяваща вредите от възникване на
отговорността на превозвача за загуба на товар, на събитие, настъпило при осъществяване
на тези факти, води до спазване на принципа на еквивалентност на насрещните престации на
двете страни по застрахователния договор и оттам на съответствие на договореното с
общоприетите норми на справедливост. Следователно клаузата, която е част от
съдържанието на процесния застрахователен договор и в която е уговорено, че такова
събитие представлява изключен риск, не противоречи на добрите нрави. Тя е действителна и
поражда правни последици между страните по сключената сделка, като ги обвързва.
Това, че е допустимо в един застрахователен договор да бъде уговорено като
изключен риск, че застрахователят по застраховка „Отговорност на превозвача“ не покрива
отговорността на превозвача за липса на товара при извършена кражба от превозно
средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, се приема и в
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 47 от 30.07.2019 г.,
постановено по т.д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. е счетено, че за
застрахователя не възниква отговорност към застрахования за причинени вреди по този вид
застрахователен договор, поради включване в неговото съдържание на уговорка за точно
такъв изключен риск. След като такава клауза в застрахователния договор се прилага от
върховния съд, то това означава, че тя се приема за действителна и обвързваща страните с
предвиденото в нея правило.
Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че клаузата на чл. 5, т. 16 от общите
условия, при които е сключен процесният застрахователен договор, не страда от порок,
който да води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и представлява
постигната между страните по сделката действителна уговорка, която е задължителна в
техните отношения.
На следващо място, съдът трябва да отговори на въпроса дали предвидените в чл. 5,
т. 16 от общите условия факти, при които страните са се съгласили, че ще е налице изключен
от застрахователното покритие риск, са се осъществили. Тези факти са положителни по своя
13
характер, като тяхното настъпване е благоприятно за ответника в настоящия процес, поради
което и доказването им по правилата на чл. 154 ГПК е поставено в негова доказателствена
тежест. Това, че в тежест на застрахователя е да докаже, че са налице изключенията,
предвидени в общите условия, които го освобождават от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение, се приема и в практиката на ВКС – Решение № 167 от
07.02.2017 г., постановено по т.д. № 1655/ 2015 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 168
от 11.05.2016 г., постановено по т.д. № 2284/ 2014 г. по описа на ВКС, II т.о.
Както беше посочено, за да се счете, че е налице изключен риск съгласно чл. 5, т. 16
от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, трябва да се
докаже, че липсата на стоки, представляващи уреди и части, опаковани в 9, 5 броя палета,
които са предмет на възложения на ищеца превоз по маршрут от Лудвигсбург, Германия до
Кембърли, Обединеното кралство, е причинена в резултат на кражба от превозното
средство, с което е извършен превозът, докато то е било паркирано на неохраняем паркинг
или оставено без охрана.
По делото от ищеца се твърди, че липсата на стоките е получена в резултат на
извършена кражба от трети лица от превозното средство, с което той е изпълнявал
задължението си да извърши превоза на тези стоки по сключения договор. Доколкото
осъществяването на кражбата е един от фактите, който следва да бъде доказан, за да се
приеме, че е налице изключен риск по процесния застрахователен договор, то съдът счита,
че това обстоятелство е неизгодно за ищеца, защото неговото настъпване би довело до извод
за невъзникване на предявеното вземане, поради което и направеното признание, че то е
осъществено, се ползва с доказателствена сила, която следва да бъде зачетена. Тъй като това
обстоятелство ползва ответника в процеса, то съдът няма да обсъжда изобщо възраженията
му, че няма документи, издадени от официален орган, удостоверяващи извършването на
кражбата, които остава неясно с каква цел се заявяват в процеса.
В производството не е спорно, че в момента на кражбата на стоки превозното
средство, чрез което застрахованият „МК Л.“ ЕООД е извършвал възложения му превоз, е
било паркирано за ползване на задължителната почивка от шофьора през нощта на паркинг
в Обединеното Кралство, намиращ се на магистрала М3 в посока от Лондон към
Саутхемптън, на запад от град Фарнбороу. Това се твърди от ищеца в исковата молба и не се
оспорва от ответника в нито един момент от развитие на производството. Спорен по делото
е въпросът какъв е характера на този паркинг и дали той може да се квалифицира като
неохраняем такъв по смисъла на това понятие, използвано от страните в клаузата на чл. 5, т.
16 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор.
За установяване на обстоятелства, касаещи паркинга, на който е било паркирано
превозното средство в момента на извършване на кражбата от него на част от превозвания
от ищеца товар, по делото е изслушан един свидетел. В своите показания свидетелят В.Д.
посочва, че като шофьор, който осъществява превози на територията на Великобритания,
познава паркинга на магистрала М3, на който е станала кражбата. Той заявява, че този
паркинг е от големите такива във Великобритания, на които се заплаща такса за ползване,
14
има тоалетна, баня и храна за шофьорите. Свидетелят сочи също, че тези паркинги нямат
бариера, но имат камери за видеонаблюдение, като някои от тях имат охрана, но няма
охранители, с които да може да се контактува. По отношение на конкретния паркинг
свидетелят не заявява да има охрана, като посочва само, че е осветен и има полицейски
коли, които мИ.ват на час, два или три. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. в
частта относно вида на паркинга и услугите, които се предоставят на него, защото това лице
има преки впечатления за обстоятелствата, които изнася пред съда. От тях трябва да се
приеме за доказано, че паркингът, на който е било паркирано превозното средство, от което
е извършена кражбата на част от товара, предмет на извършения от ищцовото дружество
превоз, е бил осветен, че на него е имало камери за видеонаблюдение, но не е имало
бариера. Съдът счита, че от показанията на свидетеля се установява и това, че този паркинг
не е имал охрана, защото, от една страна, той не заявява изрично, че паркингът е охраняван,
а от друга страна, не уточнява и кои от т.нар. от него големи паркинги във Великобритания
са охраняеми и кои не, за да може да се счете в коя група попада този, на който е
осъществена кражбата. От факта на премИ.ване на полицейски служители около паркинга
на определен интервал от време, който се доказва от показанията на свидетеля Д., не може
да се направи извод, че този паркинг е охраняван, защото по правило полицейските
служители извършват такъв вид действия като част от присъщата за полицията дейност по
следене за спазване на обществения ред в определен район. Ето защо и предвид това, че
свидетелят не сочи, че полицейските служители са охранявали конкретния паркинг, трябва
да се приеме, че чрез правените обиколки в района на паркинга те са изпълнявали именно
тези свои задължения да следят за спазване на обществения ред.
Обстоятелствата относно паркинга, за които свидетелства в разпита си пред съда
В.Д., са описани по сходен начин и в представения по делото авариен протокол от
13.09.2021 г., съставен от авариен комисар, преводът на който документ се намира на от л.
70 до л. 74 от делото. Този протокол, тъй като е изготвен от трето лице, което няма характер
на длъжностно лице, на което по закон е възложена някаква удостоверителна функция,
представлява частен свидетелстващ документ. Той няма за автор нито една от страните по
спора, поради което и няма никаква обвързваща доказателствена сила по отношение на
ищеца и ответника за удостоверените в него факти. Съдът обаче съобразява, че в
застрахователния договор страните са постигнали съгласие, че протокол на аварийния
комисар ще бъде един от документите, чрез които в техните отношения по процесната
застраховка ще се установява начИ. на настъпването на щетите, както и техния вид.
Уговорка в тази насока има както в самата застрахователна полица – чл. 13 от нея, така и в
приложимите общи условия – чл. 14, изр. 2 и чл. 17, т. 5 от общите условия. Ето защо и
съдът приема, че по обща воля на страните протоколът на аварийния комисар има значение
в техните отношения, поради което трябва да съобрази посоченото в него относно условията
и вида на паркинга, на който е настъпила кражбата на превозваните стоки, като го обсъди в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства за тези факти, които са гласните
доказателства. В този протокол е записано, че мястото на кражбата представлява зона за
почивка на товарните камиони по магистралите на Обединеното кралство, като то не се
15
наблюдава от специална охрана на място, на него липсва поставена бариера и контролиран
вход –изход. Следователно удостоверените в протокола на аварийния комисар факти
съответстват напълно на тези, които съдът приема за установени от показанията на
свидетеля В.Д., като те също сочат на извода, че мястото, на което е било паркирано
превозното средство, с което ищецът е извършвал превоз на липсващите стоки, по време на
извършената кражба, е паркинг, на който няма постоянна охрана.
Предвид изложеното съдът приема за доказано в производството, че паркингът в
Обединеното Кралство, намиращ се на магистрала М3 в посока от Лондон към
Саутхемптън, на запад от град Фарнбороу, на който е било паркирано превозното средство,
с което застрахованото дружество „МК Л.“ ЕООД е извършвало превоза на липсващите
товари, представлява неохраняем паркинг, защото не се охранява с постоянна охрана на
място и няма поставено никакво средство за контрол на процеса по вход и изход, като не се
установява наличните камери за видеонаблюдение да се следят постоянно от човек, който да
изпълнява охранителни функции на място, от което да може да реагира при случай, налагащ
опазване на паркираните товарни автомобили и техните шофьори. Липсата на охрана на
този паркинг е причИ.та, която е позволила на трети лица през нощта, докато шофьорът е
правил почивка за сън, да достигнат безпрепятсвено до товарния автомобил и да отнемат
движимите вещи, които са били превозвани с него, т.е. паркирането на превозното средство
на неохраняемия паркинг е в пряка причинна връзка с кражбата и с получената в резултат на
това липса на превозваните стоки, които не са достигнали до местоназначението си, която е
основание за ангажиране на отговорността на „МК Л.“ ЕООД по чл. 17, § 1 от Конвенцията.
Това от своя страна означава, че по делото се доказа, че в случая е налице хипотезата на
изключен риск съгласно съгласно чл. 5, т. 16 от общите условия, приложими към процесния
застрахователен договор. Следователно по силата на този застрахователен договор за
застрахователя не възниква задължение да обезщети вредите, претърпени от застрахования
от това, че е ангажирана неговата договорна отговорност по чл. 17, § 1 от Конвенцията.
Поради изложеното трябва да се заключи, че за ЗАД „ОЗК З. АД не е възникнало
задължение по договора за застраховката „Гражданска отговорност“, сключен със
застрахователна полица № 0310-020-2021-00046/ 29.06.2021 г., да обезщети застрахования
„МК Л.“ ЕООД за причинените му вреди от описаното в исковата молба събитие. Това
прави предявеният иск по чл. 435 КЗ неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид крайният извод за неоснователност на иска за главница, то неоснователен се
явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
16
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в
размер от 7 600 лв., от които 550 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и 7
050 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МК Л.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Благоевград, пл. „*******, срещу Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК З. АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Възраждане, ул. *******, искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за
осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З. АД да заплати на „МК Л.”
ЕООД сума в размер на 50 044, 16 лв. /петдесет хиляди и четиридесет и четири лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със застрахователна полица
№ 0310-020-2021-00046/ 29.06.2021 г., между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
З. АД, като застраховател, и „МК Л.” ЕООД, като застрахован, за осъществено на 10.09.2021
г. застрахователно събитие, представляващо ангажиране на договорната отговорност на
застрахования, в качеството му на превозвач, за обезщетяване на вредите, причинени в
резултат на липса на стоки, представляващи уреди и части, опаковани в 9, 5 броя палета,
настъпила по време на извършения от „МК Л.” ЕООД автомобилен превоз на стоките, който
му е възложен по силата на сключен с „А.Щ. АД и Ко“ Командитно дружество договор за
превоз по маршрут от Лудвигсбург, Германия до Кембърли, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З. АД да заплати на „МК Л.”
ЕООД сума в размер на 2 974, 85 лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева
и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислено за периода от 10.09.2021 г.
до 11.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МК Л.” ЕООД да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З. АД сума в размер на 7 600 лв. /седем
хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17