Р Е Ш Е Н И
Е № 84
гр. Разград, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 86 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от А. Н. М. от гр. И.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0453-000023 от 17.02.2020 г., издадена от началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ –
Сливо поле, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП на жалбоподателя е
наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължимата глоба. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на заповедта, поради което се иска бъде отменена.
Ответникът не ангажира становище по
делото.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.02.2020 г. на жалбоподателя е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 0679325
за това, че на същата дата в гр. Сливо поле управлява лек автомобил „Волво С 40”
с рег. № ** **** **, като автомобилът е технически неизправен
– нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и водачът управлява МПС с неплатена
глоба по фиш № К/1785346 от 23.10.2017
г., връчен на 19.01.2018 г., - 50 лв. – нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП. При
съставянето на АУАН са били иззети свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя № ********* и контролния талон № 4057340.
На 14.02.2020 г. жалбоподателят заплатил
глобата по горния фиш, видно от разписка № 0600010464423253 от 14.02.2020 г.
На 17.02.2020 г. жалбоподателят се явил
в РУ на МВР – Сливо поле, представил разписката за платената глоба по фиша и
получил свидетелството си за управление на МПС.
С оспорената заповед на основание чл.
171, т. 1, б. „д“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на
дължимата глоба.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началника
на РУ на МВР – Сливо поле, упълномощен със заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г.
на директора на ОДМВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571/2018 г.
Оспореният административен
акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във
вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за
издаването му.
При издаване на заповедта не
са били нарушени административнопроизводствените правила. В жалбата не се сочат
процесуални нарушения и при служебната проверка съдът не констатира такива.
Заповедта обаче противоречи на материалния
закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „д” ЗДвП принудителната административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се
налага на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата
глоба. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е
установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е платил
наложена му глоба в срока за доброволното й заплащане. В случая към момента на
издаване на заповедта дължимата от жалбоподателя глоба е била заплатена.
Плащането е извършено на 14.02.2020 г., а заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена на 17.02.2020 г., като на същата дата е било върнато СУМПС на
жалбоподателя. При това административният орган не е имал основание да приложи
мярката и съгласно чл. 146, т. 4 АПК актът следва да бъде отменен.
Заповедта не съответства и на целта на закона. По смисъла на
чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Извършеното от жалбоподателя
нарушение, изразяващо се в незаплащане на дължима глоба, е било преустановено
преди издаване на заповедта, което налага отмяната й и на основание чл. 146, т.
5 АПК.
Съдът не обсъжда доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на фиша, с който е наложена глобата, тъй
като предмет на проверка в настоящото производство е единствено
законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0453-000023 от 17.02.2020
г., издадена от началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, с която на А. Н.
М. от гр. И. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП е наложена ПАМ временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
Решението не подлежи на
обжалване.