М О Т
И В И
По присъда №41/03.10.2019 година по НОХД № 670/2019
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр.Добрич по реда
на чл.247,ал.1, т.1 от НПК, изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите по досъдебно
производство №182/2018 година по описа
на Първо РУ на МВР –гр. Добрич срещу подсъдимия М.М.С., с ЕГН ********** *** за
извършено престъпление, а именно:
За това,
че 14.02.2018 г. в
гр.Добрич без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –
„марихуана” (индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0,78 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол - 3,41 %, на стойност 4,68 лв. /четири
лева и шестдесет и осем стотинки/ - престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
Съдебното производство бе проведено по реда
на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” и „б” от НПК в отсъствие на подсъдимия М.С. /тъй нар.
„задочно производство”/ поради това, че същият не е открит на посочения адрес в
хода на досъдебното производство. От представените доказателства по делото
съдим, че воденото ДП№182/ 2018 г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич също е
приключило като „задочно производство” по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй
като след първоначалното привличане на подсъдимия той е напуснал пределите на
страната и се е установил на неизвестен адрес. Сочените обстоятелства обективно
са възпрепятствали разследващия орган да осигури пълноценното му участие в
наказателния процес и това е послужило като правно основание да бъде обявен за
ОДИ с телеграма №5665/2019 год. Независимо от своевременно предприетите
действия, същите не са дали нужния резултат и деецът е останал неоткрит, с местопребиваване
на неизвестен адрес извън страната. След образуване на съдебното производство
съдът от своя страна също предприе необходимите процесуални действия по щателното издирване на подсъдимия С., но същите не дадоха целения резултат. При изложените
обстоятелства, съдът прие, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото
в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.4,б.”а” от НПК, доколкото това няма да попречи да бъде разкрита
обективната истина и установена действителната фактическа обстановка на престъпното деяние. Разглеждането на делото в хипотезата на чл.269, ал.3,т.4 от
НПК бе съобразено и
с оглед на обстоятелството, че подсъдимият има
назначен служебен защитник – адв.Д.М. ***, който
да защитава и представлява неговите законни права
и интереси в хода на съдебното производство. Следва да се поясни, че посоченият защитник е
представлявал правата и интересите на дееца и в хода на досъдебното производство.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който пледира за
признаване вината на подсъдимия М.С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, съставляващо „маловажен случай”. Аргументира
обвинителната си теза с наличието на събрани в хода на съдебното следствие
безспорни писмени и гласни доказателства, доказващи авторството на дееца към
инкриминираното деяние. Пледира за налагане на осн.чл.54,ал.1 от НК на
предвиденото в НК наказание „глоба”, което да се индивидуализира около средния
размер, а именно - 500 лева. Подчерта, че определяне на наказанието в посочения
среден размер се явява съответно на наличните отегчаващи вината обстоятелства
за дееца, който до момента вече е бил осъждан за държане на високорискови наркотични
вещества с Определение №33/09.07.2014 г. по НОХД №878/2014 г. на РС-Добрич, лошите
характеристични даннни по местоживеене и степента на обществена опасност на
проявата. Заключи, че определена в този размер наказателната санкция ще способства
да се реализира целеният от законодателя поправителен и възпитателен ефект по
отношение на дееца,както и да се въздейства възпитателно и предупредително и
върху останалите членове от обществото - в каквато насока са „специалната” и „генерална”
превенция, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. В заключение държавният
обвинител пледира за възлагане на подсъдимия и на сторените в досъдебното
производство разноски, така както са посочени в обвинителния акт.
Защитникът
- адв.Д.М. ***, представляваща законните права и интереси на подсъдимия С. в
настоящия наказателен процес не оспори изложената от прокурора фактическа
обстановка и факта, че подсъдимият е осъществил фактическо „държане” на процесното
наркотично вещество, иззето от него при извършената проверка от органите на МВР.
Сподели изцяло становището на прокурора за правната квалификация на
престъплението, а именно - „маловажен случай” по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК,
доколкото се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичаните
престъпления от този вид. По отношение на размера на наказанието „глоба” пледира
да се определи около средния размер - каквото е и предложението на държавния
обвинител. Подчерта изрично, че се надява с определянето на това по вид и
размер справедливо наказание, подсъдимият да бъде превъзпитан и поправен в
спазване на законите и добрите нрави – в каквато насока са и очертаните в чл.36
цели на НК.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На 14.02.2018 година, около 16,20
часа свидетелите И. В. М. и Д.З.Д. – служители на Първо РУ на МВР-Добрич извършвали
рутинен обход с патрулен автомобил в района на ул.”Ружа”, когато в близост до
№10 забелязали да се движи пеша подсъдимия М.М.С.. Последният бил добре познат
на служители на реда отдавна и то във връзка с други негови криминални прояви,респ.
неправомерно държане на наркотични вещества. Предвид тези обстоятелства
полицаите решили да извършат на място проверка на подсъдимия. След спирането на
патрулния автомобил св.Д.Д. забелязал, че видимо подсъдимият бил силно смутен,
както и че имал съмнително поведение. Сочените обстоятелства мотивирали дл.лице
да зададе конкретен въпрос на дееца - държи ли у себе си забранени от закона
вещества, включително и наркотици. Пред полицаите подс.С. сам признал, че има в
себе си ръчно свита цигара за лична употреба със съдържание на марихуана.
Непосредствено след това той бръкнал във вътрешния си джоб на якето и оттам
извадил саморъчно свита цигара със съдържание на суха тревна маса.
При това стечение на
обстоятелствата длъжностните лица незабавно отвели подсъдимия в Първо РУ на
МВР-Добрич за изясняване на случая. На място в Районното управление С. предал
доброволно държаната от него цигара със съдържание на суха тревна маса, за
която изрично заявил преди това, че е марихуана. Предаването ва наркотичното
вещество като процесуално-следствено действие е обективирано в „протокол за
доброволно предаване” /л.31 от ДП/. В протокола изрично е посочено, че
подсъдимият ...”предава 1 бр. ръчно свита цигара със съдържание суха тревна
маса, около 1,17 грама”.
С оглед установяване действителното
съдържание на сухата тревна маса в предадената от дееца цигара, е бил извършен
полеви с DRUG DETECT SPREY от дл. лице на ОД на МВР-Добрич,
при който масата реагирала на марихуана, канабис.
В хода на досъдебното
произовдство, с цел разкриване на обективната истина по делото и установяване
съдържанието на намереното у дееца наркотично вещество, същото е било предадено за изследване в Базова научно –техническа
лаборатория на Областна дирекция на МВР-Варна. От заключението на вещото лице по изготвената
физико-химическа експертиза – Протокол № 711 от 20.12.2018 год. на БНТЛ-Варна е установено, че сухата
кафяво-зеленикава тревна маса, съдържаща
се в един брой саморъчно свита цигара представлявао „марихуана”/индийски коноп,
канабис/ с нетно тегло 0,78 гр. и с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол -3,41%.
В хода на досъдебното
производство е извършена оценка на намереното наркотично вещество по метода на
математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от постановление на
Мин.съвет №23/29.01.1998 година, при което е установено, че стойността на
наркотичното вещество, съдържащо се в намерената у дееца саморъчно свитата
цигара от марихуана е 4,68 лева .
Изложената
и възприета от съда фактическа обстановка на процесното престъпление се
установява по безсъмнен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Д.З.Д., тези на свидетеля М.И.С. / приобщени
пореда на чл.281,ал.5 във вр. С ал.1,т.5 от НПК, дадените от обв.М.С. обяснения
в досъдебното производство, както
и всички приложени по делото писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения от НПК процесуален ред.
Съдът,
при преценка на доказателствата и доказателствените средства, за да формира
вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НПК ги възприе, като непротиворечиви,
взаимосвързани и установяващи фактите по делото, относно повдигнатото обвинение
на дееца. При оценката на доказателствените източници, на които се основава вътрешното
убеждение на съда за авторството на подсъдимия в инкриминираното престъпление може
да се посочи, че от първостепенно правно значение се явява експертното
заключение на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебна физико-химична експертиза - Протокол № 711 от 20.12.2018 год. на
БНТЛ-Варна /л.26-л.27 от ДП/. От
заключението на експерта съдим по категоричен и несъмнен начин, че предаденото
от подсъдимия високорисково наркотично вещество е марихуана с нетно тегло от 0,78
гр. и с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол -3,41%.
Държаното от подсъдимия високорисково наркотично вещество „марихуана” има
наркотично действие и е под контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите към чл.3,ал.2, включен в Списък І - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
В хода на досъдебното производство е
установено по безспорен начин, че подс.М.С. не е имал надлежно издадено
разрешително от компетентните държавни органи, позволяващо му да държи описаното
по-горе високорисково наркотично вещество, което се явява и в нарушение на
разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
От съществено правно значение за съставомерността
на инкриминираната престъпна проява се явява и направеното самопризнание от подсъдимия при
първоначалното му привличане от разследващия орган. Така, в извършения пред
разследващия орган разпит на 15.02.2018 год. деецът е направил пълно
самопризнание, че цигарата със съдържание на марихуана, която е държал
неправомерно у себе си е била предназначена за лична употреба. Заявил е още, че
много рядко е употребявал наркотици, както и че сам си е бил приготвил
/респ.свил/ въпросната цигара, преди тя ба да му бъде направена проверка от
полицаите. Съдът счита, че изложените обяснения от подс. С. следва да се
кредитират като достоверни и правдиви, но те в никакъв случай не следва да се
ценят изолирано, а единственона плоскостта на другите събрани по делото
доказателства. При тези обстоятелства, съдът приема, че с поведението си деецът
е осъществил фактическо държане върху процесната
вещ. При това без значение е какво било намерението му - дали да държи предмета
на престъплението за себе си или за друго лице / изцяло в тази насока е и практиката на ВКС
, намерила отражение в Нак.дело
№462/2011 год. ІІІ-то н.о.; Реш.по Н.Д. №100/2012 год. на ІІІ-то н.о./.
Изцяло в
подкрепа на развитата обвинителна теза се явяват и изложените в хода на съдебното следствие показания на св.Д.З.Д.,
който в качеството си на проверяващ орган и дл.лице на ОД на МВР –Добрич е
осъществил рутинни действия по извършената проверка, при която е намерена
цигарата със съдържание на марихуана. Разпитан пред съда свидетелят изложи
безпротиворечиво и обективно личните си възприятия относно фактите, при които е
осъществена проверка.Потвърди и за направеното от подсъдимия самопризнание при
проверката, че същият е държал у себе си наркотично вещество – саморъчно свита
цигара със съдържание на марихуана. Изложените фактически обстоятелства от св.Д.
ожтносно времето и мястото, където е извършена проверката на дееца , съмнителното
поведение му, както и последващите действия, отнасящи се до отвеждането в РУ на
МВР-Добрич, съдът намира за вътрешно непротиворечиви, правдиви и логични. В
контекста на изложеното следва да се отбележи, че изнесените доказателствени
факти от св.Д. намират доказателствена опора и се подкрепят изцяло от събраните
по делото писмени доказателства, доказващи съпричасността на дееца в инкриминираното престъпление.А
колкото до показанията на св.М.И.С. /приобщени по реда на чл.281,ал.5 въввр. с
ал.1,т.5 от НПК/ съдът намира за несъществени от правна гледна точка, доколкото
те не допринасят с нищо за изясняване на фактическата обстановка на
престъплението и разкриване на обективната истина. От показанията на този
свидетел, който е баща на подсъдимия, по-скоро черпим информация за проведените
действия от разследващите органи по издирването на дееца / респ.откриване
адреса и местопребиваването му/ чрез неговите близки родственици. Ето защо, от
показанията на св.С. получаваме информация по категоричен начин, че подсъдимият
м.С. в действителност е напуснал пределите на страната след привличането му
като обвиняем и се е установил на неизвестен адрес - обстоятелство, което
безспорно е съобразено от разследващия орган при провеждане на разследването по
ДП в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, тъй като същите са съставени при
условията и реда, предвиден в НПК. От друга страна следва да се подчертае, че
липсват процесуални нарушения при събирането на доказателствата, които да
налагат изключването на част от доказателствения материал на това правно
основание. В обобщение може да се заключи,
че събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен и категоричен
начин застъпената от прокурора обвинителна теза, относно авторството на подсъдимия в
инкриминираното престъпление.
Встъпвайки на доказателствената плоскост на събраните
по делото доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на 14.02.2018 г. в гр.Добрич , след
като без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
„марихуана” (индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0,78 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол - 3,41 %, на стойност 4,68 лв.,
подсъдимият М.М.С. е осъществил от обективна и суб.страна престъпния състав на чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
Съдът счита, че извършеното от дееца престъпление следва да
се квалифицира, като „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразени в тяхната логическа последователност
и взаимовръзка налагат еднозначен извод за по-ниска степен на обществена
опасност деянието от обичайните за този вид престъпления. И това е така, тъй като за квалифицирането на престъплението като
„маловажен случай” следва да съобразим не само малкото
количество наркотично вещество - 0,78 гр.
марихуана/индийски коноп/ със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 3,41% , но така също и неговата изключително
ниска стойност /4,68 лв/. В този смисъл, съдът споделя изцяло становището
на прокурора, че настоящият случай следва да бъде съобразен като „маловажен” и
с оглед всички обстоятелства, при които е осъществено престъпното деяние,
доколкото последното не разкрива онази висока степен на обществена опасност,
визирана в разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Отделно от изложеното
следва да се да отбележи
още, че за да приемем конкретен случай за „маловажен”, е необходимо да се
изхождаме преди всичко от размера на вредните последици, но така също от
значение са и другите смекчаващи обстоятелства /в тази насока ТР №23/81 на
ОСНК/. Ето защо, преценката дали дадено деяние съставлява „маловажен случай” се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, даните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното / изцяло в тази насока са
Решение №19/08 г. на ІІ н.о., Реш. №69/10 год. на ІІ н.о., реш.№ 306/09 г. на
ІІІ н.о./.
По изложените съображения, след
като съобрази, че инкриминираното престъпно деяние покрива белезите на „маловажен
случай”, съдът призна подсъдимият С. за виновен за извършеното от него
престъпление по текста на чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият
М.М.С. е наказателно отговорен пълнолетен субект. Към момента
на извършване на инкриминираната престъпна проява е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От изложеното следва
извода, че деецът е извършил престъплението като вменяем субект, доколкото в
хода на съдебното производство не се събраха доказателства, доказващи наличието
на психични заболявания и отклонения, изключващи наказателната му отговорност.
От
субективна страна деянието е осъществено при условията на „пряк умисъл”- по
смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него противоправно деяние, че държи високорисково
наркотично вещество-марихуана за лична употреба, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от неправомерното
си поведение и е искал пряко тяхното настъпване.
Като
причини за извършване на престъплението могат да се посочат – незачитането на императивни
разпоредби от законодателството на Р.България, забраняващи държането на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително.
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
Подсъдимата
М.М.С. е 33 - годишен български гражданин от ромски
произход, несемеен, с начално образование. От представената справка за съдимост
на дееца е видно, че до момента същият е осъждан с Определение №33/09.07.2014 год. по НОХД №878/2014 год. на РС-Добрич, с което е
признат за виновен за извършено продължавано престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 във
вр. с чл.26,ал.1 от НК за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 11 месеца. На осн.чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание е отложено
с изпитателен срок от три години. Представена по делото характеристика по
местоживеене съдържа имформация, че С. се движи в среди от криминалния
контингент, както и че има постъпили сигнали срещу него за нарушаване на обществения ред. От друга
страна, по делото няма писмени доказателства, от които да черпим информация за
други образувани и водени други наказателни производства срещу дееца.
Съобразявайки
приложените по делото писмени доказателства, съдът прие, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия при превес на отегчаващите над смекчаващите
вината обстоятелства.За отегчаващи вината обстоятелства съдът прие обремененото
съдебно минало лошите характеристични данни по местоживеене и обстоятелството,
че след привличането на дееца в качеството на обвиняем,същият се е укрил от
разследващите органи,установявайки се на неизвестен адрес извън страната.За
смекчаващо вината обстоятелство съдът прие оказаното съдействие липсата на
други водени и незавършени наказателни производства.
Съдът,
след като съобрази степента на обществена опасност на дееца и на престъпната
проява, квалифицирана като „маловажен случай” по смисъла на чл.354а, ал.5 във
вр. с чл.354а, ал.3, т.1 от НК прие, че следва да индивидуализира предвиденото
в закона наказание „глоба” около средния размер, а именно – 500 /петстотин/
лева. При определяне неговия размер съдът отчете като релевантно обстоятелство и
имущественото състояние на подсъдимия, който придобива трудови доходи извън
страната. Съдът прие, че така определено по вид и размер наказанието „глоба” ще
способства за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите
и добрите нрави, като едновременно с това ще въздейства възпитателно и
предупредително и по отношение на останалите членове на обществото - в каквато
насока е и тъй нар.”генерална превенция”, посочена в чл.36 на НК.
С
настоящата присъда съдът постанови неизразходваната част от иззетото в хода на
разследването по ДП №182/2018 година по описа на Първо РУ на МВР-Добрич
наркотично вещество - „марихуана”, изпратено с протокол №61515 от 12.03.2019
год.на ЦМУ, отдел „МРР-НОП” след влизане в законна сила на настоящия съдебен
акт, съобразно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да
се унищожи от съответните органи.
По отношение на приложените веществените доказателства – опаковки поставени в
един брой прозрачен плик тип „джоб” от изследвани наркотични
вещества, съдът постанови същите да останат в срока на съхранение по делото, след което да се
унищожат.
На осн. чл.189, ал.3
от НПК с настоящата
присъда подсъдимият М.М.С. бе осъден да заплати и сторените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на
49,61 лв./четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ по сметка на ОД
на МВР - гр.Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови настоящата
присъда.
Съдия: