Решение по дело №5023/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2109
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120105023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2109
гр. Бургас , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
Секретар:АНИ Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20202120105023 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.М.Д., ЕГН
********** от гр.Б против ”Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, представлявано от К.Д. и З.О.Б.
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 лева, заплатена без основание по
фактура от 12.03.2019г. за възстановяване на електрическото захранване на обект с адрес на
потребление гр.Б., с титуляр на партидата ищцата, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на имот, находящ се в гр.Б. и е
клиент на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. При извършена проверка от служители на
ЕВН било установено, че електромерът е манипулиран и не отчита консумацията на
електричество. В тази връзка бил издаден констативен протокол от 19.09.2018г. За
ползваната, но неотчетена енергия била издадена фактура за 230.65 лева. Сумата била
платена от ищцата, тъй като токът в жилището й бил спрян. За възстановяване на
ел.захранването ищцата заплатила в полза на ответника отделно сумата от 7 лева. След това,
с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 4858/2019г. на БРС “ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е било осъдено да заплати на ищцата сумата от 230.65 лева, като
платена без основание за допълнително начислена енергия. Ето защо ищцата счита, че
получена без основание е и сумата от 7 лева, платена на ответника. Клаузата от ОУ на
ответника за заплащане на такса за възстановяване на електричеството, която такса се
определя едностранно от него, е неравноправна на основание чл.143 ЗЗП и противоречи на
чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата на потребителя. Моли се за уважаване на
1
иска.
Искът е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен.
Заявява, че сумата е дължимо платена за възстановяване на електричеството, спряно по вина
на ищцата, която не е платила сметката за ток. Цената от 7 лева се дължи от крайния клиент
за предоставяне на услугата “възстановяване на електрозахранването на прекъснат за
неплатена енергия потребител“. Цената не е едностранно определена, а е правомощие на
КЕВР. Със свое решение КЕВР е приела, че цената за възстановяване на електричеството не
може да надвишава 19 лева с ДДС, поради което сумата от 7 лева е в рамките на
обоснованите разходи. Клаузата в ОУ за дължимостта на таксата не е неравноправна. Ето
защо е налице законово и договорно основание за начисляване на таксата от 7 лева. Моли се
за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
Искът е неоснователен.
Спор по фактите няма. Безспорно е, че ищцата е собственик на посочения имот и е
потребител на ел.енергия за имота.
С решение № 2385/07.10.2019г. на БРС по гр.дело № 4858/2019г. е било осъдено
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД да заплати на Д.М.Д. сумата от 230.65 лева,
представляваща заплатена от ищцата на 12.03.2019г. сума за допълнително начислена
енергия. Установено е било по делото, че ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е издало
фактура за 230.65 лева, която сума е начислена за неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за периода от 23.11.2016г. до 29.12.2016г. Сумата е
била платена от ищцата. Съдът е приел, че ищцата не дължи платеното, тъй като крайният
снабдител не е изпълнил законовото си задължение и не е превел своите Общи условия в
съответствие с чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като предвиди в тях ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Следователно вземането за сумата не е било възникнало
в сферата на ответника и плащането й е било без основание.
Сумата, макар и недължима, е била платена от Д., тъй като ел.захранването на имота
й е било спряно от доставчика. Установява се от представените доказателства, а и няма
спор, че ищцата е платила 7 лева такса за възстановяване на ел.захранването.
При това положение БРС намира, че искът за неоснователно обогатяване се явява
недоказан. Сумата от 7 лева е била платена за възстановяване на прекъснатото
ел.захранване. При плащането сумата е дадена при наличие на основание, а именно за да се
възстанови електричеството. Така че не може да се приеме, че сумата е платена изначално
2
без основание, както се твърди от ищцата. Според чл.62, ал.1 от Общите условия на
ответника, ЕВН ЕР възстановява доставката с електрическа енергия след отстраняване на
причините за преустановяването му и след като клиента е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на доставката в случаите, когато преустановяването е било по
негова вина. Няма спор, че за възстановяване на електричеството се заплаща такса от 7 лева,
съгласно тарифите на ответника. Следователно платените в случая 7 лева от ищцата са
платени с основание. Не се споделят твърденията й, че клаузата в ОУ противоречи на
чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата на потребителя. Напротив, в чл.123 ЗЕ
изрично се дава право на доставчика да преустанови временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Клаузата в ОУ не е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, като БРС не откри хипотеза
по този закон, която да се покрива с настоящия случай. Налага се извод, че сумата от 7 лева
е платена с основание, а именно да се възстанови електричеството.
Съдът намира, че в случая ищцата е претърпяла вреди от страна на “ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, а не от ответника, които вреди са в резултат на договорно
неизпълнение на доставчика по смисъла на чл.79 ЗЗД. Доставчикът неправилно е начислил
суми за ел.енергия за минал период, които обаче не се дължат и е поискал от ищцата да му
заплати тези суми, а след като тя не е платила, е спрял ел.захранването към имота й. Това му
поведение е неправомерно, като така тя е била принудена да заплати на ответника сумата от
7 лева, за да възстанови подаването на електричество. По този начин платените от нея 7 лева
представляват всъщност понесени вреди от договорно неизпълнение, за което й се дължи
обезщетение по смисъла на чл.82 ЗЗД. Ето защо ищцата има правото да търси сумата като
обезщетение за вреди.
В случая обаче иск за обезщетение за вреди не е предявяван, а делото е образувано
по иск за връщане на сумата като дадена без основание. Такъв иск обаче се явява
неоснователен и недоказан, поради което трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да се осъди да заплати в полза на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.Д., ЕГН ********** от гр.Б. против ”Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, представлявано от К.Д. и З.О.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 7 лева /седем лева/, заплатена без основание, по фактура № ********** от
3
12.03.2019г. за възстановяване на електрическото захранване на обект с адрес на
потребление гр.Б., с титуляр на партидата ищцата, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН ********** от гр.Б. да заплати на ”Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, представлявано от К.Д. и З.О.Б. сумата от 100 лева /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4