Р Е Ш Е Н И Е
№
I-109
15.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 865 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Областна
дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас (пълнм.
л. 15) против Решение № 463/03.02.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. по описа на РС Бургас.
С обжалваното решение РС Бургас е осъдил Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи на Република България - гр. Бургас, код по
БУЛСТАТ *********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да заплати на Н.Ж.И. с ЕГН **********
от гр.***, със съдебен адрес със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 20, ет.1, ап. десен - адвокат Мима Кънева, сумата от 1 789,59 лева - неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 263,12 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143
на нощен труд от 1 840 часа, положен в периода 27.09.2016г. - 27.09.2019г. по
служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв.,
както и е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на
Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ *********, с адрес ул.“Христо
Ботев“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 71,58 лв. –
дължима държавна такса и сумата от 190 лв. – съдебни разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост. Намира за неоснователна претенцията на
ищеца положения от него нощен труд да се преизчислява по правилата на КТ и
НСОРЗ, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, за да
се приравни на дневен. Намира, че приложение следва да намерят правилата на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организация и разпределение
на работното време, неговото отчитане за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Посочената наредба действала паралелно с НСОРЗ и
уреждала по специален за системата на МРВ начин заплащането на нощен труд. В
тази наредба липсвал текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд
за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в чл. 3, ал. 3,
било предвидено, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период и това означавало, че в системата на МВР
за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1
(осем часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд) и не следвало да се прилага
КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен
труд. Целта на коефициент 1,143 съгласно КТ и НСОРЗ била да се определи възнаграждение
на работника и когато работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа, но не
се работило извънредно. На работниците и служителите, които полагали нощен
труд, било заплащано по-високо възнаграждение съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи. Счита, че незаконосъобразно е приложена
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Неправилно било прието, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на МВР са
действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърли ищцовата претенция. Не се правят доказателствени искания. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса.
По делото липсва съобщение за връчване на препис от въззивната жалба
на ответната страна, но е видно, че констатираните от БРС нередовности на
въззивната жалба са отстранени от въззивника на 25.02.2020г. и препис от
въззивна жалба е изпратен на въззивника за отговор на 28.02.2020г. Писмения
отговор е постъпил на 06.03.2020г., поради което следва да се приеме, че е
депозиран в срока по чл. 263 ГПК. В писмен отговор на въззивната жалба Н.И.
чрез адв. Мима
Кънева излага съображения относно неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Съдът като намери, че въззивна жалба е подадена
в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание. В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. Въззиваемият, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, за него се явява адв. Кънева, която
намира въззивната жалба за неоснователна, моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски съгласно договор за правна защита и съдействие в
размер на 300 лева, платени в брой, представя договор за правна защита и
съдействие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по
вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба, с която Н.Ж.И.
претендира, че по силата на служебно правоотношение е заемал длъжността „старши
полицай“ II РУ
Бургас и за времето от 27.09.2016г. до 27.09.2019г. работил на 12-часови смени
по график, в това число и през нощта между 22 и 6 часа. Твърди, че положил
нощен труд общо 1835 часа, които при превръщането му в дневен чрез
преизчисление с коефициент 1,143 се равнява на 2118 часа дневен и че е положен
извънреден труд от 265 часа за периода, за който претендира да му заплати
възнаграждение в размер на 1590 лева, както и претендира обезщетение заради
забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендираните часове
извънреден труд били в резултат на преизчисления положен нощен труд с
коефициент 1,143.
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и
издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като
е увеличен размерът на предявения иск, който се счита за предявен за сумата в
размер на 1789,59 лева.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител в
МВР съгласно удостоверение от ОД на МВР Бургас за процесния период. Не е спорно,
че за процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Представят се протоколи за
отчитане на отработеното време и платежни бележки.
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 27.09.2016г.
до 27.09.2019г. ищецът е положил 1840 часа нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143
възлиза на 2103,12 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 263,12 часа и общия размер на възнаграждението за
извънреден труд е 1789,59 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи обр. 6 нощен труд не са отричани и
заплащани от работодателя като извънреден труд. Заключението на вещото лице не
е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
РС Бургас е приел, че не с спорно, че ищецът
работи в ОД на МВР – Бургас на длъжност „старши полицай“ във Второ районно
управление на ОД на МВР - Бургас и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР
има статут на държавен служител и в
предявения период 27.09.2016г. - 27.09.2019г. е полагал труд на 12-часови
работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00
часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно приложимия закон -
чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите на
смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал. 9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Приел е, че
през процесния период са действали издадените от министъра на вътрешните работи
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и Наредба
№ 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Единствено в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа
за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В
следващите две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсвало подобна изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Счетено е, че по аналогия следва да
се приложи нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/. Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 263,12
часа не била отчитана от работодателя и не била заплатена като извънреден труд.
Дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е прието в претендирания от
ищеца размер от общо 1 789,59 лв. В резултат е уважил изцяло предявения иск.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата в ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
На ищеца, съгласно заключението на вещото лице, е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Съгласно общото правило на чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал.
2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби,
които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно,
без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време ищецът е положил
нощен труд в размер на 1840часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени
на дневно работно време тези часове възлизат на 2103,12 часа, като разликата от
263,12 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по
платежни бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен
и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1789,59 лева. На
ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ето защо решението на първа инстанция е
правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 463/03.02.2020г. по
гр.д. № 8319/2019г. по описа на РС Бургас .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, да заплати на Н.Ж.И. с ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение
за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.