Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.04.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на четиринадесети
април
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 2911 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
91213/02.12.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от изп.
директор А.А.чрез
процесуален представител Б.Ю., срещу разпореждане за приети по делото разноски от 15.11.2019 г. На ЧСИ М.П., с
район на действие СГС, с peг. № 851 на КЧСИ, съгласно
получено съобщение с вх. № ЧСИ-16705/22.11.2019 г., с което съдебният
изпълнител след направено възражение е
намалил приетите разноски за адвокатския хонорар от 350.00 на
300.00 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че е подадено
възражение за прекомерност на определения адвокатски хонорар във връзка с
получена Покана за доброволно изпълнение по горецитираното изп. дело на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като е поискано същия да бъде намален до
посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата), а именно 200 лв. за образуване на
изпълнително дело. С обжалваното постановление за приети по делото разноски, ЧСИ частично
е уважил възражението за намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
взискателя, но същият е останал
прекомерно завишен. Твърди се, че ЧСИ неправилно начислил и хонорар по чл. 10, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като извън
подаване на молба за образуване на изпълнително дело процесуално
представителство не е било осъществявано. „Т.С.“ ЕАД е заплатило всички дължими
суми в срока за доброволно изпълнение,поради което и не се налага извършване на
изпълнителни действия. Посочва се, че адвокатският хонорара е прекомерен, тъй
като делото не е със значителна фактическа и правна сложност. Моли съда да бъде
отменено обжалваното разпореждане и съдът да реши въпроса по същество,
включително относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски в
производството и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Взискателят АДВОКАТСКО
СЪДРУЖИЕ „И.“ с Булстат *******, със седалище и адрес на управление ***
чрез адв. Н.И. е депозирал отговор по жалбата, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Поддържа, че след образуването на делото и с
изрична отделна молба указал на ЧСИ, че се отказва от определени изпълнителни
способи, посочил е други, както и конкретни
банкови сметки, които да бъдат запорирани. Депозирал становища, което също
представлявало отделно действие, което обосновава присъждане на юрисконскултско
вънаграждение, извън това дължимо за образуване на изпълнително дело. Подал
последваща молба, с която указал на ЧСИ,
че е съгласен за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед бързина и процесуална икономия и с цел неутежняване на изпълнителния
процес.
ЧСИ М.П. рег. № 851 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, намира следното:
Изпълнителното дело
№ 20198510402352 е образувано на 16.10.2019 г. по молба на Д.Й.Х.с
ЕГН ********** чрез Адвокатско съдружие „И.“ с Булстат *******, със седалище и адрес на управление *** чрез адв. Н.И. срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на
парично вземане в размер на 50.00 лева и разноски в изпълнението, както и
сумата от 5, 91 лв. представляващи /5,00 лв. ДТ и 0,91 лв. такса за банков
превод/. С молбата е поискано да бъде
образувано изпълнително дело за събиране на посочената сума по изпълнителен
лист от 29.05.2019 г., издаден от СРС по гр. д. № 82453/2017 г.., както и да
бъдат наложени запори и възбрани върху имущество на длъжника. Представено е
пълномощно за адв. И. и Договор за
правни услуги с нея от 09.10.2019 г., видно от който същият е сключен с предмет
възлагане образуването на изпълнително дело и воденето му въз основа на
изпълнителен лист от 29.05.2019 г., издаден от СРС по гр. д. № 82453/2017 г.. С
него е удостоверено още уговарянето на адвокатски хонорар в размер на 350 лева
за образуване и водене на изпълнително дело, като сумата се изплаща по банков
път. Представено е и платежно нареждане за изплащането й на 14.10.2019 г.
На 16.10.2019 г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 21.10.2019 г. В поканата
за доброволно изпълнение е инкорпорирано постановлението за разноски, с което е
прието за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв. (Разликата до 356.91 лв., посочени в поканата като разноски по
изпълнителното дело, са разноски за снабдяване с изпълнителен лист, в това
число държавна такса в размер на 5.00 лв. и банкова комисионна в размер на 1.91
лв.).
На 25.10.2019 г. длъжникът е депозирал по
делото възражение срещу приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с
искане същото да бъде намалено на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело
на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С
Разпореждане от 15.11.2019 г. (обжалваното по делото) ЧСИ е намалил
размера на приетото адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв.
Със съобщение, изх. № 63557/20.11.2019 г.,
получено на 22.11.2019 г., длъжникът е уведомен за Разпореждането.
След постъпването на жалбата по делото,
взискателят е депозирал молба, вх. № 92103/04.12.2019 г. с искане приетите
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималния размер
съгласно Наредба № 1/2004 г.
С
Разпореждане от 04.12.2019 г. ЧСИ е намалил приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 300 лв. на 230 лв. съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2
вр. чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. Препис от Разпореждането е връчено на
длъжника на 20.12.2019 г.
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010
г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
Уважаването на искането за намаляването
на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното
производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за
защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на
посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено под трикратния
размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т.
3 от ТР на ОСТГК №6/2012 г.
По отношение
оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че
същото е основателно. Взискателят Д.Й.Х.е представлявана от адвокат, но същият е депозирал единствено молба за
образуване на изпълнително производство. „Т.С.“ ЕАД е дружество, което
разполага с публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от
дълга, поради което и изпълнените се отличава с много ниска сложност. По делото
няма и данни да са искани или извършвани някакви изпълнителни действия.
Депозираната пет дни след образуване на изпълнителнто дело молба с изменение на
способа на изпълнение не може да обоснове извод за извършвани процесуални
действия предвид характера й на „поправка“ на първоначално подадената молба.
Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на образуване на
изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя не е
извършил никакви други необходими действия по процесуално
представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за
такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено
постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в разпореждане от
04.12.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 230,00 лева на
200 лева.
Това разрешение налага да се преизчислят и
разноските по ТТЗЧСИ в частта за начислената пропорционална такса по т. 26.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със
Забележка е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но
се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера
на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка
на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на
вземането само този разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които
е и платеното адвокатско възнаграждение. При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към
момента на определяне разноските по настоящото изпълнително дело дългът се
формира от 50.00 лева – задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 лева. или, основата за изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 250.00
лева, а размерът на пропорционалната такса е 25.00 лева
без ДДС, а с ДДС – 30.00 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ В
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО:
Съдебни разноски за настоящото производство се
дължат на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД на общо основание по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски се дължат ДТ и за юрисконсулт, каквито съдът определя по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ М.П. да намали приетото от него адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 2019********** и вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изп.д. № 20198510402745 на ЧСИ М.П. от 230.00 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ
постановлението за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение
по изп.д. № 20198510402745 на ЧСИ М.П. по отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ за сумата над 25.00 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.Х.с ЕГН ********** чрез Адвокатско съдружие „И.“ с Булстат *******, със седалище и адрес на управление *** чрез адв. Н.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата 75 лева (седемдесет и пет) лева, от
която 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение и 25.00 (двадесет и пет) лева – внесена от частния жалбоподател държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.