Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,31.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
При участието на секретаря Елена Чаушева в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, след като разгледа докладваното от
съдия Колева ВНОХД № 5083 по описа за 2018 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 18.05.2017г. по нохд
№ 21788 по описа на СРС за 2016 г., наказателно отделение, 130-ти състав
подсъдимият С.А.А. е признат за виновен по
повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено престъпление по чл.
343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр.чл. 54 НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца и „глоба“ в размер от 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 57,
ал. 1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален режим общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил задържан.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наложеното с одобрено споразумение по нохд № 371/2016г. по описа на PC- Перник
наказание „лишаване от свобода“ в размер от 6 /шест/ месеца. На осн. чл. 68, ал.
1 от НК е приведено в изпълнение и наказание „лишаване от свобода“ в размер от 4 /четири/ месеца, наложено
с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1/2016г. по описа на PC –
Радомир. На основание
чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил едно общо
най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия С.А. за деянията по нохд № 371/2016г. по описа на PC- Перник и нохд № 1/2016г. по описа на PC - Радомир, а именно лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23,
ал.З от НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание изцяло и
наказанието „глоба” в размер на 300 /триста/ лева, наложено по нохд № 371/2016г. по описа на PC- Перник. На основание чл.
59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК разноските са възложени на подсъдимия А..
Въззивната проверка е инициирана по въззивна жалба
на подсъдимия С.А.А. срещу присъда от 18.05.2017г. на
СРС, НО, 130-ти състав, с която същият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, поради което прави искане за нейната отмяна и оправдаването
му. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането
на нови доказателства.
В открито съдебно заседание подсъдимият С.А.А. се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Д.П.,
който поддържа подадената жалба.
В хода на съдебните прения държавното обвинение
посочва, че от доказателства безспорно се установява извършеното деяние и
неговото авторство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Адв. П. заявява в своята пледоария, че
неговият подзащитен се признава за напълно виновен и
е осъзнал грешките си, а изтърпените наказания „лишаване от свобода“ са
изиграли своя превъзпитателен ефект. Акцентира върху младата му възраст и
обстоятелството, че подсъдимият е баща на две деца, поради което моли размера
на наложените наказания да бъде намален.
В правото си на лична защита подсъдимият моли да не се
връща повече в затвора, за да може да помага на приятелката си и детето си,
което ще бъде оперирано. Твърди, че е осъзнал грешките си и съжалява.
В хода на последната дума подсъдимият моли за
справедливо решение и ако може да не се връща в затвора, за да гледа
семейството си.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната проверка е втора по ред. По
въззивна жалба на подсъдимия С.А. пред Софийски градски съд е било образувано
първо по реда си внохд №4311/2017г., приключило с
нова въззивна присъда № 17 от 02.02.2018г, с която е
била отменена изцяло първоинстанционната присъда и подсъдимият на основание чл.
304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК. Присъдата не е обжалвана и протестирана, поради
което влиза в сила.
По искане на главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателното производство по внохд
№4311/2017г. по описа на СГС и за отмяна на постановената по него оправдателна
присъда №17 от 02.02.2018г. е било образувано
наказателно дело №916/2018г. пред Върховния касационен съд. С решение №204 от 28.11.2018г. на
ВКС, III-то НО
касационната инстанция отменила на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК въззивна присъда №17/02.02.2018г.,
постановена по внохд №4311/2017г. на СГС и връща
делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд е констатирал, че
въззивната инстанция е допуснала грешка при интерпретация на данните в СМЕ и
несъобразяването им с правната регулация, визирана в Наредба №30/2001г. за реда
за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС,
действаща към инкриминираната дата, довели до погрешния извод, че липсват
категорични доказателства, установяващи действителното съдържание на алкохол в
кръвта.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият С.А.А. е роден
на *** ***, ЕГН: **********, българин, българско гражданство, средно
образование, неженен, работи като товарач, настоящ адрес ***. С определение, в
сила от 15.03.2016г. по НОХД № 1/2016г. по описа на PC-Радомир подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2. вр. ал.1 от НК, като за извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
три години. С определение, в сила от 07.04.2016г. по НОХД № 371/2016г. по описа
на PC- Перник подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал.1 НК, като за извършеното престъпление му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от три години и глоба в размер на 300 лева.
Свидетелите А.Б.Б., Х.Д.Д.и Р.П.Ц.– полицейски служители в 06 РУ-СДВР, били
назначени нощна смяна за времето от 19:00 часа на 01.10.2016 г. до 07:00 часа
на 02.10.2016 г.
Около 03:50 часа на 02.10.2016г. в гр. София, кв.
„Горна Баня“ на ул. „******полицейските служители спрели лек автомобил марка
„Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ******, движещ се в посока от ул. „Околовръстен
път“ към ул. „Урал“ и управляван от подсъдимия С.А.А..
Полицейските служители извършили проверка на водача на автомобила, като установили,
че той бил силно притеснен и нервен, миришел на алкохол и не представил
документ за самоличност и свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Поради обстоятелството, че водачът не представил документ за
самоличност, същият бил транспортиран до 06 РУ-СДВР, където бил установен като С.А.А. с ЕГН: **********. Пред сградата на 06 РУ-СДВР
подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“ с фабричен № ARYK-0020 за наличие на
алкохол в издишания въздух. Уредът отчел 1,25‰ алкохол. След установяване на
количеството алкохол свидетелят В.В.– младши автоконтрольор в ОПП – СДВР съставил срещу подсъдимия акт
за установяване на административно нарушение с бланков номер
658785/02.10.2016г. за нарушение на разпоредбите на Закона за движението по
пътищата. След това на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №
0023481 за явяването на последния в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД-гр. София за даване на
кръвна проба за изследване за наличие на алкохол. Подсъдимият А. се подписал
върху талона и бил отведен от полицейските служители в УМБАЛ „Св. Анна”. От
обслужващия медицински персонал била разяснена процедурата по вземане на кръв,
както и възможността да откаже да се подложи на изследването. Подсъдимият решил
да откаже да даде кръвна проба за изследване в присъствието на дежурния лекар -
свидетеля С.С.. Последната отразила отказа в
декларацията и подсъдимият се подписал пред нея.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Б.Б., Р. Пе. Ц., Х. Д. Д., В.В.Г. Н. В. Б. – М., С. П. С., обяснения на подсъдимия С.А.А., АУАН №658785 от 02.10.2016г., талон за медицинско
изследване № 0023481, лист за преглед на пациент С.А.А.
в Спешно отделение, Декларация от С.А.А., копие от
журнал на Спешно отделение, протокол № 8-67-16 от проверка на анализатори за
алкохол в дъха, справка картон на водача, извлечение от паметта на техническо
средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабричен № ARYK-0020 от 02.10.2016г. - проба № 08441, справка за
съдимост, удостоверение за раждане №********** на П.П.
С.; удостоверение за раждане на А. С. А.; епикриза от
16.10.2018г. на П. П. С.; разпореждане за насрочване на съдебно заседание и ОА
на РП-Лом; заключенията на съдебно-графическа, комплексна съдебно-психиатрична
и психологична и съдебно-медицинска експертиза.
Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна
на едни от тях, а други отхвърля. Първоинстанционният съд е дал отговор на
наведените възражения на защитата, давайки категоричен отговор относно
обстоятелството дали концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е
установена по надлежния ред. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с
проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря.
С оглед липсата на конкретни възражения от страна на
подсъдимия и защитата, настоящата инстанция следва само да обобщи анализа на
доказателствената съвкупност, въз основа на който по категоричен и безспорен
начин се установява извършеното деяние, авторството и вината.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата
на своя доказателствен анализ показанията на свидетелите Р.Ц., Х.Д.и А.Б.,
които са източник на преки доказателства относно обстоятелства от предмета на
доказване. Резонно контролираният съд е отчел трудовата ангажираност като
полицейски служители на свидетелите като основание за липса на ясни и
категорични спомени по отношение на инкриминираното деяние, вследствие на което
е дал вяра на приобщените по надлежния ред свидетелски показания, дадени в хода
на досъдебното производство. Посочените гласни доказателствени средства са
логични, безпротиворечиви, кореспондират по между си и с останалия
доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в
цялост и използва именно тях при изграждане на вътрешното си убеждение. От тях
по категоричен начин се установяват времето, мястото и часа на извършената
проверка на подсъдимия, марка и модел на управлявания автомобил,
обстоятелствата касаещи липса на документи за самоличност и СУМПС, вследствие
на което самоличността на подсъдимия е била установена в сградата на районното
управление. И тримата свидетели са категорични, че подсъдимият е изследван в 06
РУ-СДВР с техническо средство и пробата е показала положителен резултат.
Извършената проверка с техническо средство се потвърждава и от свидетеля В.Г.–
младши автоконтрольор към ОПП-СДВР към
инкриминираната дата, извършил изследването, както и от приетите по делото
писмени доказателства – извлечение от паметта на техническо средство „Алкотест дрегер 7410+” с фабричен
№ 0020, в което е отразен резултат 1,25‰ и от издадения на подсъдимия талон за
медицинско изследване. Талонът за медицинско изследване е предявен на свидетеля
Гаврилов, който потвърждава, че именно той го е съставил. Следва да се
отбележи, че показанията на свидетеля Гаврилов са годно доказателствено
средство, тъй като те пресъздават обективно, логично и последователно
обстоятелствата, свързани с предмета на доказване.
На следващо място, настоящата инстанция се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно достоверността на
показанията на свидетелите Н.Б.-М.и С.С.. Първата от
тях към инкриминирания период е заемала длъжност заместник-началник на спешното
отделение към УМБАЛ „Св. Ана“-гр. София и пред контролирания съд подробно е
дала сведения относно процедурата при вземане на кръв за изследване за наличие
на алкохол, когато лицето се яви или бъде доведено от органите на МВР и предаде
талон за медицинско изследване. Същата процедура описва и свидетелят С.С. – лекар през инкриминирания период в Спешно отделение
към УМБАЛ „Св. Ана“-гр. София, която е приела подсъдимия в инкриминирания ден. Последната
е категорична, че лицето трябва да
подпише декларацията пред нея лично, за да удостовери отказа си да даде
проба. Липсата на спомени за конкретния случай съдът отдава на характера на трудовите
функции на свидетеля, с оглед на което е невъзможно тя да си спомня всеки един
конкретен случай. Предвид това съдът се довери на показанията на свидетеля
Симеонова, чрез които се установява именно, че подсъдимият е бил в спешното
отделение към УМБАЛ „Св. Ана“-гр. София и е отказал да даде кръвна проба за
установяване на количеството алкохол. Нейните показания намират опора в
писмените доказателства по делото – талон за медицинско изследване №0023481,
декларация, че подсъдимият не е съгласен да му бъде взета кръв за изследване,
лист за преглед на пациента С.А.А. от 02.10.2016г., както и в заключението на
съдебно-графическата експертиза. В лечебното заведение подсъдимият е отказал
вземането на кръв, което е отбелязано като анамнеза в листа за преглед на
пациент от 02.10.2016г. При предявяване на документа на свидетеля С.тя потвърждава,
че тя е изписала анамнезата и е положила подпис и печат. Тук съдът намира за
необходимо да обсъди и съдебно-графическата експертиза, тъй като анализът на
заключението ще бъде пълно единствено в съпоставка със свидетелските показания
на С.и Б.-М.. Настоящата инстанция подобно на първата приема заключението на
изготвената по делото съдебно-графическа експертиза, като обоснована, даваща
компетентен отговор на поставените въпроси. След обстоен анализ на
предоставените документи – талон за медицинско изследване №0023481 и декларация
от името на С.А.А. от 02.10.2016г. относно съгласието
му да бъде взета кръв за установяване на употреба на алкохол, вещото лице е
категорично в извода си, че ръкописният текст „отказвам да дам кръв за
алкохолна проба“ в талона и графите от декларацията не са изписани от
подсъдимия. Безспорно се установява, че подписите за „декларатор“ в
изследваната декларация и „водач на МПС“ в талона са на подсъдимия А.. Относно
подписа под ръкописния текст „отказвам да дам кръв за алкохолна проба“ се
установява, че е негоден за идентификационно сравнително изследване.
Разглеждайки съвкупно становището на вещото лице и показанията на свидетеля С.съдът
установи, че те взаимно се допълват и кореспондират помежду си изцяло.
Експертизата потвърждава, че именно подсъдимият се е подписал в графата
„декларатор“, за който подпис свидетелят С.твърди, че се поставя пред нея. В
тази връзка следва да се отбележи, че въпреки заключението относно негодността
за идентифициране на подписа под текста „отказвам да дам кръв за алкохолна
проба“ именно подсъдимият се е подписал, за да удостовери отказа си. Този извод
логически следва от присъствието му в лечебното заведение, подписването на
декларацията, анамнезата, изписана в листа за преглед на пациент. Тези
обстоятелства косвено потвърждават, че именно подсъдимият се е подписал и върху
талона за медицинско изследване под ръкописния текст относно отказа.
Задълбочено и критично контролираният съд е анализирал
обясненията на подсъдимия, които се характеризират с тяхната двойнствена природа – като средство за защита и като
доказателствено средство. Правилно са оценени обясненията в частта им относно
заявеното от подсъдимия А., че няколко часа преди да бъде спрян за проверка е
употребил алкохол – две бири, като достоверни. В частта, в която А. заявява, че
не е подписвал документи в болницата и че тъй като същият не е имал пари за
изследването то не е проведено, правилно обясненията са ценени като средство за
защита. Обясненията напълно се оборват от показанията на свидетелите Б.-М. и С.,
писмените доказателства по делото и от съдебно-графическата експертиза.
Основен спорен въпрос, както и първоинстанционната
инстанция е отбелязала, е обстоятелството дали концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред и дали тя може да бъде
установена по категоричен начин. На подсъдимия е взета проба с техническо
средство „Алкотест дрегер
7410+” с фабричен №0020, като отчетеният резултат е бил 1,25‰ алкохол. Съгласно
наредба №30/27.06.2001г. /отм. 29.09.2017г./, действаща към инкриминирания
момент, след отчетен положителен резултат с техническо средство се издава
медицински талон на лицето за вземане на кръвна проба. Ако такава по вина на
лицето, употребило алкохол, не бъде взета, то алкохолната концентрация в кръвта
се счита за установена само въз основа на показанията на техническото средство.
Тук следва да се отговори на въпроса, дали то е било изправно. Подсъдимият е
бил изследван с „Алкотест дрегер
7410+” със сериен №ARYK-0020. Техническото средство успешно е преминало последваща проверка в лаборатория за проверка на средства
за измерване при ГДНП на 18.08.2016г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Следователно изследването на концентрация на алкохол в дъха на инкриминираната
дата – 02.10.2016г. е проведено с технически изправно средство, поради което и
резултат от 1,25‰ следва да се отчете
като достоверен. Последният извод не може да бъде разколебан от заключението на
изготвената в хода на първото въззивно производство
съдебно-медицинска експертиза. Първо следва да се отбележи, че експертизата е
изготвена от компетентно лице, което е отговорило пълно и обективно на
зададените въпроси, поради което съдът кредитира заключението на вещото лице.
Според СМЕ при измерване на алкохол в кръвта с процесното
техническо средство е възможно отклонение в интервал 1,19‰-1,31‰, а условно във
връзка с начина на дишане е възможно отклонение до минимално ниво 1,12‰. Самото вещо лице в заключението си
заявява, че при отказ да даде кръвна проба, концентрацията на алкохол в кръвта
на С.А. по време на инкриминираното деяние се определя въз основа на
показанията на техническото средство. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба
№30/27.06.2001г /отм. 29.09.2017г./, действала към момента на извършване на
деянието е императивна, поради което тя следва да бъде приложена в конкретния
казус. Възможните отклонение по отношение на резултатите от техническото
средство са ирелевантни с оглед отказа на подсъдимия
да даде кръвна проба и императивния характер на чл. 6 от посочената наредба.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че отчетеният резултат от 1,25 ‰
алкохол в кръвта е достоверен.
Настоящата инстанция дава вяра и на изготвената по
делото комплексна съдено-психиатрична и психологична експертиза. Същата е
изготвена от компетентни вещи лица, отговорили обективно и пълно на зададените
въпроси. От заключението се установява, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият се е намирал в обикновено алкохолно опиване – лека степен,
което не е повлияло върху психическите възможности на подсъдимия да разбира
свойството и значението на извършеното деяние.
Не на последно място въззивната инстанция кредитира
приобщените по надлежния ред писмени доказателства – справка-картон на водача А.
и справка за съдимост. От първата се установява, че подсъдимият е бил
неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точни, а от справката
за съдимост – че същият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК на
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено.
Въззивната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.
343б, ал. 2 от НК.
Безспорно от доказателствения материал по делото се
установява, че подсъдимият от обективна страна е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно че на 02.10.2016
г., около 03:50 часа в гр. София, по ул. „Николай Хрелков“
с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „Урал“, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с per. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 промила на хиляда, а именно 1,25 /едно цяло двадесет и пет/ на хиляда,
установено по надлежния ред, съгласно чл.6 от Наредба № 30/2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, въз основа на показанията на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“ проба № 0020, поради отказа на водача
да даде кръв за изследване за употреба на алкохол. Категорично от
доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият е управлявал
лекия автомобил след употреба на алкохол. Количеството алкохол в кръвта е
измерено чрез техническо средство средство „Алкотест Дрегер 7410+“. Безспорно
се доказва, че подсъдимият е бил в спешното отделение към УМБАЛ „Св. Ана“-гр.
София, където е отказал да даде кръвна проба за изследване на количеството
алкохол в кръвта. Издаденият талон за медицинско изследване не задължава
подсъдимият да се подложи на такова, а само му предоставя такава възможност.
Негов личен избор е дали ще предостави кръвна проба за изследване на алкохола в
кръвта или не. Обстоятелството, че подсъдимият А. не се е възползвал от
предоставената възможност, не прави деянието несъставомерно.
Поради фактическия отказ на подсъдимия да се подложи на такова изследване е
налице предпоставката на чл. 6 от Наредба №30/2001г., вследствие на което за
достоверно отчитане на алкохолното съдържание се приема отчетеният резултат от
извършената проверка чрез техническо средство. Именно тази хипотеза попада и в
обхвата на понятието „по надлежен ред“ съгласно чл. 343б, ал.2 от НК. В
конкретния случай техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+“ проба № 0020 е отчел 1,25‰ алкохол.
На следващо място подсъдимият А. видно от справката за
съдимост е извършил деянието, след като е бил осъден по НОХД № 371/2016г., със
споразумение на Районен съд Перник, в сила от 07.04.2016г. за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което не е реабилитиран към датата на извършване на инкриминираното
деянието. Последното е осъществено на 02.10.2016г., тоест 6 месеца след влизане
в сила на по-горе посоченото споразумение. Следователно е налице и последният
елемент от обективна страна – деецът да е осъждан с влязла в сила присъда за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК споразумението
има последиците на влязла в сила присъда.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл. Самият подсъдим в обясненията пред контролирания
съд споделя, че той е употребил 2 бири преди да се качи в лекия си автомобил.
Той е бил с ясното съзнание, че ще управлява моторно превозно средство след
употреба на алкохол. Следователно той е осъзнавал обществено опасните последици
и е желаел тяхното настъпване, като умишлено е започнал да управлява лекия
автомобил. За съставомерността на деянието е ирелевантно, дали дееца е съзнавал точната концентрация на
алкохол, изчислена в промили, след като същият е осъзнавал количеството изпит
алкохол от самия него. Категорично подсъдимият е съзнавал, че със споразумение
е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Споразумението е
сключено в него присъствие, за което той е дал своето съгласие.
Въззивната инстанция изразява съгласие с
първата и относно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени
при индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства относими към определяне на наказанието, въз
основа на които е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца и глоба от 1000 лева. Съдът не е приложил чл. 343г
от НК с оглед изгубената правоспособност от подсъдимия да управлява моторно
превозно средство.
При индивидуализацията контролираният съд като
смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел младата възраст и трудовата
ангажираност. Настоящата инстанция констатира още едно такова обстоятелство, а
именно здравословното състояние на сина на подсъдимия, както и желанието му да
се грижи за семейството си. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,25‰,
която значително надвишава съставомерната такава от
0,5‰; обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без да притежава
правоспособност; обремененото съдебно минало /като са изключени предходни
осъждания включени като квалифициращ признак/; множеството нарушения на
правилата за движения по пътищата в резултат на което е отнето свидетелството
за управление на МПС на подсъдимия. Настоящата инстанция се солидаризира с
посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Първостепенният съд правилно
е характеризирал подсъдимия като личност с трайна склонност към незачитане на
правилата за движение по пътищата. Следва да се отбележи, че подсъдимият А. е с
утвърден модел на девиантно поведение, като нито едно от наложените наказания
както по административно-наказателен, така и по наказателен ред не са
постигнали необходимите цели, а именно превъзпитание към спазване на
законоустановения ред. Напротив всички условни осъждания и замяната на
наказателната с административно-наказателна отговорност са създали чувство за
ненаказаност у подсъдимия, поради което същият е продължавал да не спазва
правилата за движение по пътищата. Дори най-тежката административно-наказателна
санкция – отнемане на СУМПС не е повлияла върху подсъдимия към осъзнаване на
поведението му и поправяне към спазване на правилата за движение по пътищата.
Предвид трайно установените наклонности към неспазване на правилата за движение
по пътищата и при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
обстоятелства първата инстанция е наложила наказанията „лишаване от свобода“ и
„глоба“ съответно към предвидения минимум от 1 година и от 1000 лева за
извършеното деяние, вместо към предвидения максимум. Предвид липсата на
съответен протест от страна на прокуратурата и забраната за влошаване
положението на подсъдимия настоящата инстанция не може да увеличи така определеното
наказание. С оглед вече посоченото относно размера на наложеното наказание
настоящата инстанция намира искането на защитата за намаляване на същото за
неоснователно.
Настоящата инстанция намери за необходимо да обсъди и
неприложимостта на института на условното осъждане предвид желанието на
подсъдимия да не бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“. Сред
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК е отрицателното изискване подсъдимият да
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Видно
от справката му за съдимост деянието е извършено дори в период на изпитателен
срок на наложено наказание „лишаване от свобода“ по нохд
№1/2016г. по описа на РС-Радомир за престъпление по чл. 343в от НК и нохд №371/2016г. по описа на РС-Перник за престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК. И по двете производства са наложени наказания „лишаване
от свобода“ за престъпления от общ характер, предвид което чл. 66, ал. 1 от НК
е неприложим.
Относно извършеното групиране на наказание на осн. чл.
25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК , наложени на подсъдимия по нохд №1/2016г. по описа на РС-Радомир и по нохд №371/2016г. по описа на РС-Перник, както и
произнасянето по реда на чл. 68 от НК, са налице основания за отмяна на присъдата на СРС в тази част. И това е така, т.к. видно от актуална справка
съдимост, са налице нови осъждания на лицето, които налагат цялостно
преразглеждане на въпросите по чл. 301, ал.1 т.3, т.6 от НПК вр. с чл. 317 от НПК .
Осъжданията на
лицето са следните:
1. със сключено споразумение по нохд №1/2016г. по описа на РС-Радомир, влязло в сила на
15.03.2016г. на подсъдимия А. е било наложено наказание четири месеца лишаване
от свобода, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.
343в от НК, извършено на 24.10.2015г.
2. със сключено споразумение по нохд №371/2016г. по описа на РС-Перник, влязло в сила на
07.04.2016г., на подсъдимия А. е било наложено наказание шест месеца лишаване
от свобода, отложено за срок от три години и глоба в размер от 300 лева за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 21.10.2015г.
3. с влязъл в сила на 31.05.2017г.
съдебен акт по нохд №6018/2016г. по описа на СРС на подсъдимия А. е било наложено наказание
пробация за срок от една година за престъпление по чл. 343в от НК, извършено на
02.08.2015г.
4. с влязъл в сила на 18.10.2017г.
съдебен акт по нохд №23132/2016г. по описа на СРС на
подсъдимия А. е било наложено наказание една година лишаване от свобода и три
години лишаване от право да управлява моторно превозно средство за престъпление
по чл. 346 от НК, извършено на 27.07.2014г.
5. с влязъл в сила на 16.05.2018г. съдебен акт по нохд
№2925/2018г. по описа на РС-Пловдив на подсъдимия е било наложено наказание пет
месеца лишаване от свобода и глоба в размер от 450 лева за престъпление по чл.
316 от НК и чл. 343в от НК, извършени на 21.02.2018г.
6. по настоящото производство, където е
определено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и глоба в размер
от 1000 лева.
Най-благоприятното за дееца групиране на наказанията
се явява обособяването на следните съвкупности :
І. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
са налице предпоставки за кумулиране на наказанията
по нохд №1/2016г. по описа на РС-Радомир, нохд №371/2016г. по описа на РС-Перник и по нохд 6018/2016г. по описа на СРС. Престъпленията, предмет
на посочените три дела, подсъдимият А. е извършил преди, за което и да било от
тях, да е имало влязъл в сила съдебен акт. Ето защо следа да се определи едно
общо и най-тежко наказание, измежду наложените, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца. Към общото и най-тежко наказание на осн. чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 3 от НК следва да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер
от 300 лева, наложено по нохд №371/2016г. по описа на
РС-Перник.
ІІ. Инкриминираното деяние по настоящото производство е осъществено на
02.10.2016г. от подсъдимия А. и е извършено в реална съвкупност с
престъпленията по нохд №23132/2016г. по описа на СРС,
поради което са налице основанията на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Предвид това следва да се определи едно общо най-тежко наказание, измежду
наложените, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода. Към
общото и най-тежко наказание на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК
следва да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер от 1000 лева,
определена по настоящото производство, както и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три години по нохд
№23132/2016г. по описа на СРС.
ІІІ. Наказанието по нохд №2925/2018г. по описа на
РС-Пловдив остава извън съвкупностите и подлежи на самостоятелно изтърпяване,
като видно от данните това е сторено в периода 22.12.18 - 13.02.2019г.
По двете съвкупности наложеното наказание не следва да се увеличава
по реда на чл. 24 от НК, тъй като размерът от 6 месеца за едната съвкупност и 1
година и 4 месеца за другата отговарят на обществената опасност на подсъдимия и
на извършените деяния, а определените наказания са годни да постигнат
визираните в чл. 36 от НК цели.
Определените общи и най-тежки наказания по двете
съвкупности следва да бъдат изтърпени ефективно, доколкото само привеждането в
изпълнение и на двете наказания лишаване от свобода би допринесло за поправяне
и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законоустановения ред в страната, като режима и на двете следва да е общ, в съотв. с чл. 57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
При изпълнение на наказанията лишаване от свобода по
съвкупностите и самостоятелно посочените следва изляло да се приспадне времето,
през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода и е бил задържан
в съответствие чл. 59, ал.1 от НК .
При изпълнение на
наказанието лишаване от свобода по първата съвкупност следва да се
приспадне времето, през което лицето е търпяло „пробация“ за времето 02.08.17г.
– до 22.02.18г., като два дни пробация да се зачитат
за 1 ден лишаване от свобода.
Обосновано предвид изхода на делото на основание чл.
189, ал. 3 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимото
лице. Пред настоящата инстанция разноски не бяха правени и такива не се
присъдиха в тежест на страните.
Въз основа на горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1 т.3 от НПК, Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 18.05.2017г. по нохд № 21788 по описа на СРС за 2016 г., наказателно
отделение, 130-ти състав в частта на произнасянето по реда на чл. 68 от НК и
чл. 25 вр. с чл. 23 от НК, като ги отменя
и вместо това постановява :
І. ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК едно ОБЩО най-тежко
наказание измежду наложените на С.А.А. за деяния по нохд №1/2016г. по описа на РС-Радомир, нохд
№371/2016г. по описа на РС-Перник и по нохд
6018/2016г. по описа на СРС, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от 6 /ШЕСТ/ месеца, което да се изтърпи при
първоначален общ режим .
ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 3 от НК изцяло наказанието глоба в размер от 300 /триста/ лева, наложено по
нохд №371/2016г. по описа на РС-Перник.
ІІ. ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените на С.А.А. за деяния по настоящото производство и по нохд №23132/2016г. по описа на СРС, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален общ режим.
ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 3 от НК изцяло наказанието глоба в размер от 1000 /хиляда/ лева по
настоящото производство и наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 /три/ години, наложено по нохд
№23132/2016г. по описа на СРС.
ІІІ. ОТДЕЛНО да се изтърпи наказанието по нохд №2925/2018г. по описа на РС-Пловдив 5 месеца лишаване
от свобода и глоба от 450 лева .
При изпълнение на
наказанията лишаване от свобода по съвкупностите и самостоятелно посоченото следва изцяло ДА СЕ ПРИСПАДНЕ времето, през което подсъдимият С.А.А. е търпял наказание лишаване от свобода и е бил задържан.
При изпълнение на
наказанието лишаване от свобода по първата съвкупност ДА СЕ ПРИСПАДНЕ времето, през което С.А.А. е търпял „пробация“
от 02.08.17г. – 22.02.18г. , като два дни пробация да се зачитат за 1 ден лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.