Р Е
Ш Е Н
И Е № 1132
гр.
Сливен, 22.12.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ
СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 282 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В.М.П.
срещу С.М.М., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр.
чл. 111, ал.1 от ЗС, във вр. с чл. 56 и следващите от ЗС и иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
От С.М.М. срещу В.М.П. са предявени насрещни искови
претенции заплащане на сумата от 8600
лв., представляваща стойността на направени разноски за ремонт, поддръжка и
запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна
постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила
стойността му с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
В исковата си молба В.М.П. твърди, че притежава учредено
право на безвъзмездно и пожизнено ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Е.,
общ. Е., обл. Я. на ул. „В. Л.“, № ., представляващ дворно място с площ от
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на С.М., че ищцата притежава учредено право на безвъзмездно и
пожизнено ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ
В законоустановения срок от ответницата е постъпил
отговор на исковата молба, в който е инкорпориран насрещен иск, приет за съвместно разглеждане
в настоящият процес с определение № 182 от 31 януари 2017 година. В подкрепа на
възраженията си ответницата по главните искове сочи, че е налице абсолютно
несъответствие между описанието на процесния имот по представения от ищцата
нотариален акт, с който тя твърди, че й е учредено правото на ползване на
дворно място с площ от
Жилищната сграда в която се нанесли се нуждаела от
неотложен ремонт, тъй като ищцата години наред не е поддържала имота и всичко в
него било изпочупено и се рушало. Подът бил с цимент и скъсан балатум. Наложило
се поставяне на ламинат; изгнилата дървена дограма и счупените прозорци,
сменила с алуминиева такава и нови прозорци; в банята поставила нова мивка и
бойлер; ремонтирала покрива като поставила нови греди с нови керемиди и
направила подпокривно пространство; поставила нови улуци на постройката;
измазала оградата около двора; поставила плочки в двора, изградила допълнителна
постройка за дърва и натурии. Стойността на извършените от нея строително
ремонтни дейности оценява на 8600 лв. - сума, включваща материалите и
заплащането на труда на строителните работници: И.Г.И.; В. К.; Н.Г.Н.; К. Р. Т.,
П. Д.. Във връзка с тези си твърдения предявява насрещна искова претенция и
моли съда да осъди ищцата по главния иск
В.М.П. да и заплати сумата от 8600 лв.,
представляваща стойността на направените от нея разноски за ремонт, поддръжка и
запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна
постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила
стойността му.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощник, който поддържа, исковата молба и моли за уважаването й. Моли за
отхвърляне на насрещните искови
претенции.
Ответницата по главния иск и ищца по насрещната искова претенция
се представлява от пълномощник, който по същество пледира за постановяване на
решение, с което предявените искове от
ищцата да не се уважават, а в случай, че приемат за основателни се моли
за уважаване на насрещната искова претенция в предявените размери. Претендира
се за присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата В.М.П. и ответницата С.М.М. са сестри.
С нотариален акт от
18.12.2006 година за дарение на недвижим имот № 74, том ХІ, рег. № 9084,
дело № 1634/2006 година, вписан по ЗС в
Служба по вписвания гр. Е., вх. рег. № 4967 от 18.12.2006 година, акт № 153,
том ХVІІІ, дело № 3656/2006 година Д. Д.
Ж. учредил на В.М.П. право на безвъзмездно и пожизнено ползване и дарил на Г. И. И. собствеността на следният свой недвижим имот, находящ се в
гр. Елхово, общ. Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ
От Нотариална покана изпратена от ищцата и връчена на
ответницата на 11.05.2016 година се
установява, че последната е била поканена в срок от 15 дни от получаване на
поканата до освободи жилищната сграда и изнесе багажа си от нея като в случай,
че не направи това е уведомена, че ищцата ще бъде принудена да потърси правата
си по съдебен ред, както и че ще й дължи
обезщетение за това, че я лишава от правото да се ползва от имота в размер на 10 лева на ден с всички законни
последици от това. Поканата е обоснована с отправено до ответницата изявление,
че без основание се е настанила в сградата и продължава да ползва същата,
вместо да ползва сглобяемата жилищна постройка в същия двор, която й била
предоставена. От показанията на свидетеля Г. И. Ив,
син на ищцата В.М.П. и собственик на имота
в гр. Е., ул. В. Л. № . се установява, че към датата на придобиване на
собствеността имотът е представлявал дворно място и къща с две стаи и кухня, в
която живеела майка му. Свидетелства, че към настоящия момент има временна дървена постройка, чиято квадратура не може да
уточни. Представлявала една стая с баня,
тоалетна и веранда. Дава показания, че самата постройка била изградена и финансирана
от страна на леля му /ответницата по делото/ с около 9 хиляди лева и нещо,
които е дала тя, а фирмата, която я построила поискала 12 хиляди лева и нещо,
като остатъкът бил заплатен от свидетеля.
Разходите за ВиК, ел. инсталация, прозорци, врати, подова настилка,
който заплатил допълнително му коствали приблизително
8 – 10 хил. лева. Дава показания, че къщата
била построена защото леля му била в тежко здравословно състояние и желаела заедно с психично болния си син да се измести по-близко до тях. Продала къща в
Дупница, с намерението да закупи имот в Елхово. Намерили подходящ имот, но тя
не го одобрила, след което майка му /ищцата по делото/ започнала да се грижи за братовчед му и след като леля му
излязла от болницата временно я пуснали в старата къща, за да може да се грижи
за сина си - братовчед му. Дава показания, че временното състояние се превърнало
в постоянно оставане от нейна страна и нежелание да напусна въпросния имот. Отказала
да напусне къщата в която първоначално и позволили да се настани и започнала да
своеволничи и прави ремонти в нея. Сменила дограмата на къщата, която била 10
годишна, като махнала дървената, махнала бойлер на дърва и ток, сменила подовата
настилка от балатум в двете стаи и коридора, и положила ламинат. Свидетелства,
че за покрива са купували нови дървета –
греди, дъски, ламперия, пред входа на къщата
имало антре, което било с метална конструкция остъклено, а в момента го
няма. Плочките в двора, стари още от са стари преди 15 години. Оградата на
двора е както я е направил
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели. При
определяне размера на обезщетението
съдът приложи правилото на чл. 162 от ГПК . Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи: За успешното провеждане на предявен по реда на чл. 111 ЗС
вр. чл. 108 от ЗС във вр. 56 от ЗС иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е притежава
право на ползване върху спорния имот, както и че същият се владее от ответника.
При доказване на тези обстоятелства ответника от своя страна е длъжен да
установи наличието на противопоставими на ищеца права, които се явяват
основание, оправдаващо упражняваната от него фактическа власт. Правото на собственост включва три
правомощия: правото на владение, правото на ползване и правото на разпореждане
с процесната вещ. При запазено вещно право на ползване титулярът на това право
има правомощието да владее и ползва процесната вещ, а собственикът разполага
само с правото на разпореждане или т. нар. „гола собственост". Когато
правото да владее вещта е нарушено, титулярът на ограниченото вещно право може
да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи без да има
основание за това. В
случая въз основа на представения по делото договор за дарение се установява,
че Д. Д. Ж. учредил на В.М.П. право на безвъзмездно и пожизнено ползване и дарил на Г. И. И. собствеността на следният свой недвижим имот, находящ се в
гр. Е., общ. Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ
Правото на ползване, подлежи на петиторна защита, както
правото на собственост съгласно чл. 111
от ЗС /Р № 561/26.06.2010 година по гр.д. № 1201/2009 година I гр.о./, По
съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се получават
гражданските и естествени плодове от нея. Затова носителят на правото на
ползване може да иска и обезщетение по чл. 59 от ЗЗД ако е лишен от ползването
върху имота. За успешното
провеждане на иска по 59 от ЗЗД в тежест на ищеца, е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на разместване на имуществени блага между
него и ответника, изразяващо се в ползването от последния на процесния имот за
релевирания период, което е довело от своя страна до собственото му обедняване
и обогатяване на последния, както и причинна връзка между двете състояния. По
делото се установява, че ищцата е носител на вещно право на ползване на
процесния имот, както и че същият е ползван от ответницата през релевирания
период, а именно:от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година. На следващо
място, съдебният състав приема, че съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че ищцата, в качеството
си на титуляр на ограничено вещно право на ползване е била лишена за времето от
27.05.2016 година до 22.06.2016 година от неговото ползване, като през същия
период вещта е ползвана от ответницата без основание. Както ответницата, така и
дори голият собственик не разполага с правото да ползва процесния имот. Следователно
от 27.05.2016 година, когато е изтекъл
срока предоставен й с връчената и нотариална покана ответницата е била длъжна
да предаде процесния имот на ищцата. Като не го е сторила, лишавайки ищцата като
титуляр на ограничено вещно право, от ползването на процесния имот, се е
обогатила без основание за нейна сметка. Съдът приема, че ползването от
ответницата от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година е осъществено без правно
основание, поради което ответницата дължи обезщетение за ползата, от която
ищцата е лишена в размер от по 10 лева на ден или общо 260 лева. С оглед
изложеното и тази ищцово претенция като основателна и доказана в пълния
претендиран размер следва да се уважи
изцяло, като обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се присъди, ведно със законната
лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба в съда на 22.06.2016
година до окончателното и изплащане.
Насрещната искова претенция предявена от С.М.М. срещу В.М.П.
за заплащане на сумата от 8600 лв.,
представляваща стойността на направени разноски за ремонт, поддръжка и
запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна
постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила
стойността му с правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустима, но е неоснователна
и като такива следва да се отхвърли. Безспорно по делото се установи, че собственик на процесния имот в
гр. Е., ул. В. Л. № . е свидетелят Г. И.
И. син на ищцата В.М.П.. Като притежател на голата собственост на процесния
имот, той притежава и правото да се разпорежда с имота. Всички действия
свързани със запазване на имота и неговото подобряване водят до обогатяване на
собственика на имота, който е отговорен за тяхното заплащане на правоимащия.
Ползвателят не отговаря за заплащането на тези разходи, включително и за
извършените подобрения. Поради това насрещната искова претенция е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на процеса и предвид обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по
производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен държавна такса в размер на 100 лева
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.111 вр. чл.108 от ЗС във вр. с чл. 56 от
ЗС за установено по отношение на С.М.М. с ЕГН ********** ***, че В.М.П. с ЕГН **********
*** чрез пълномощника си адв. Д.С.. А. *** със съдебен адрес ***, е титуляр на
ограничено вещно право на ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Е., общ.
Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД С.М.М. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П. с ЕГН **********
***, сумата 260 лева /двеста и шестдесет
лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в периода от 27.05.2016
година до 22.06.2016 година на горепосочения недвижим имот, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на 22.06.2016 година до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.М. с ЕГН ********** *** срещу В.М.П.
с ЕГН ********** *** насрещен иск за
заплащане на сумата от 8600 лева, представляваща стойността на направени
разноски за ремонт, поддръжка и запазване на имота, както и за изграждането на
допълнителната второстепенна постройка в имота, с които дейности се е запазил
имота и се е увеличила стойността му като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен
държавна такса в размер на 100 лева /
сто лева /.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: