Решение по дело №282/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2017 г. (в сила от 25 януари 2019 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20172230100282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1132

                                          гр. Сливен, 22.12.2017 година

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 282 по описа на съда за 2017 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В.М.П. срещу С.М.М., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл. 111, ал.1 от ЗС, във вр. с чл. 56 и следващите от ЗС и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

От С.М.М. срещу В.М.П. са предявени насрещни искови претенции заплащане  на сумата от 8600 лв., представляваща стойността на направени разноски за ремонт, поддръжка и запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила стойността му с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

В исковата си молба В.М.П. твърди, че притежава учредено право на безвъзмездно и пожизнено ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Е., общ. Е., обл. Я. на ул. „В. Л.“, № ., представляващ дворно място с площ от 112 кв. метра, съставляващо поземлен имот № 607 в квартал 116 по плана на гр. Е., одобрен със заповед № ЛС/Р-456/30.12.1985 година, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща  самостоятелно жилище, със застроена площ от 46 кв. метра и другите подобрения  в мястото при граници ул. „В. Л.“, ПИ № 604 и ПИ № 606. Правото на ползване било придобито на 18.12.2006 година, когато й било учредено от бившия собственик Д. Д. Ж. от гр. Я., като на същата дата  последният дарил горепосочения имот на сина й Г. И. И..  Сделките били оформени с нотариален акт № 74, том ХІ, рег. № 9084, нотариално дело № 1634/2006 година на Нотариус К. К., вписан в Службата по вписвания към РС-Елхово с вх. рег. № 4967/18.12.2006 година, акт. № 153, т. ХVІІІ, дело № 3656/2006 година. Веднага  след това  ищцата  влязла във  владение, като се установила да живее в имота и заявила за него постоянната си адресна регистрация. Сочи, че през 2010 година ответницата С.М., която е сестра на ищцата й заявила, че желае да се върне от гр. Дупница където живеела тогава в гр. Е., заедно с психично болния си син П. К. М.. Ответницата помолила ищцата и сина й да й позволят да изгради дървена постройка в двора на имота им на ул.„В. Л.“, № ., където да се настани със сина си. Същите се съгласили. Синът на ищцата сключил договор с фирмата изпълнител, като ответницата изплатила на сестра и сумата за изпълнението в размер на 9 702,28 лева. През 2012 година  ответницата си продала жилището в гр. Д. с намерение да пристигне в гр. Е., но своевременно се разболяла тежко и била настанена в болница в гр. Я.. След изписването й от болницата ответницата била в тежко състояние и ищцата решила да я прибере в дома си - в процесния недвижим имот, който бил много малък. Ищцата взела решение тя да се настани в дървената постройка, а сестра й и племенника й да останат в къщата. След като оздравяла ответницата отказала да освободи дома им и да извършва ремонти без съгласието на ищцата. На 10.05.2016 година до ответницата била изпратена покана доброволно да освободи жилището и да изнесе багажа си с уведомление, че до петнадесет дни трябва да напусне жилището, в противен случай  ще й се дължи  обезщетение от 10 лева дневно. Поканата била получена на 11.05.2016 година от ответницата М., но до подаване на исковата молба нямало предприети никакви действия.

От съда се иска да постанови  решение, с което да се признае за установено по отношение на С.М., че ищцата притежава учредено право на безвъзмездно и пожизнено ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 112 кв. метра, съставляващо поземлен имот № 607,  кв. 116 по плана на гр. Е., одобрен със Заповед № ЛС/Р-456/30.12.1985 година, заедно с построената  в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена  площ от 46 кв. м. и другите подобрения в мястото, при граници ул.“ В. Л.“, ПИ № 604 и ПИ № 606, както и да бъде осъдена С.М. да предаде владението на недвижим имот,  находящ се в гр. Е., ул. “ В. Л.“, № ., представляващ дворно място с площ 112 кв. метра, съставляващо  поземлен имот № 607 в кв. 116 по плана  на гр. Е., одобрен със Заповед № ЛС/Р-456/30.12.1985 година, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена  площ от 46 кв. м. и другите подобрения в мястото, при граници ул. В. Л., ПИ № 604 и ПИ № 606 /подробно описание на коментирания имот е дадено в допълнителна молба от 15.09.2016 година/и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата обезщетение за това, че я е лишила от правото да ползва имота в размер на 10 лева на ден, включително и лихви за забава за периода от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година./Цената на този иск и периода за който се претендира е отграничен в допълнителна молба, представена по делото/. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който е инкорпориран  насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящият процес с определение № 182 от 31 януари 2017 година. В подкрепа на възраженията си ответницата по главните искове сочи, че е налице абсолютно несъответствие между описанието на процесния имот по представения от ищцата нотариален акт, с който тя твърди, че й е учредено правото на ползване на дворно място с площ от 112 кв. м.  и жилищна сграда с площ от 46 кв. м. и имотът, описан в петитума на допълнителната й молба – поземлен имот с площ от 180 кв. м., жилищна  сграда с площ от 49 кв. м. и постройка  на допълващо застрояване с площ от 19 кв. м. Твърди се още, че е налице противоречие в описанието на квадратурата на поземления имот и сградата в него, както и противоречие и несъответствие по отношение на претендираното право на ползване. Предявения петитум бил противоречив по отношение на размера на претенциите. Счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение и отхвърлени, тъй като било налице явно несъответствие и разминаване във вида и размера на претендираното от ищцата право и поради липса на подробно и пълно индивидуализиране на претендираният имот в петитума, съобразно законовите изисквания. Поради липса на активната материално правна легитимация на ищцата, искът следвало да бъде отхвърлен. За ищцата липсвало правен интерес от водене на ревандикационен иск, тъй като не й е отнето владението на процесното дворното място с площ от 112 кв. м. за което право тя се легитимира като ползвател с нотариален акт №153, том XVIII, рег.№ 4967, нотариално дело №3656/18.12.2006 година на АВп.-Е.. Ответницата твърди, че владее само 63 кв.м. от дворното място - представляваща разликата от 118 кв.м. до 181 кв.м, а не целия имот. Посочва, че живее и ползвам процесният имот със нейно съгласие и договорка да живее и ползва построената допълнителната постройка. Изтъква, че с получените от продажбата на апартамента си в гр. Дупница парични средства ремонтирала и обзавела допълнителната постройка в дворното място. През 2013 година тя и синът и пристигнали в гр. Елхово, за да се нанесат в допълнителната постройка, която била изцяло изградена, ремонтирана и обзаведена от нея с нейни средства, но ищцата вече се била нанесла да живее там и й казала да се нанесе в другата жилищна сграда. По този начин и съгласието на ищцата, ответницата и синът и се регистрирали на адресът на процесния имот.

Жилищната сграда в която се нанесли се нуждаела от неотложен ремонт, тъй като ищцата години наред не е поддържала имота и всичко в него било изпочупено и се рушало. Подът бил с цимент и скъсан балатум. Наложило се поставяне на ламинат; изгнилата дървена дограма и счупените прозорци, сменила с алуминиева такава и нови прозорци; в банята поставила нова мивка и бойлер; ремонтирала покрива като поставила нови греди с нови керемиди и направила подпокривно пространство; поставила нови улуци на постройката; измазала оградата около двора; поставила плочки в двора, изградила допълнителна постройка за дърва и натурии. Стойността на извършените от нея строително ремонтни дейности оценява на 8600 лв. - сума, включваща материалите и заплащането на труда на строителните работници: И.Г.И.; В. К.; Н.Г.Н.; К. Р. Т., П. Д.. Във връзка с тези си твърдения предявява насрещна искова претенция и моли съда да  осъди ищцата по главния иск В.М.П. да и  заплати сумата от 8600 лв., представляваща стойността на направените от нея разноски за ремонт, поддръжка и запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила стойността му.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа, исковата молба и моли за уважаването й. Моли за отхвърляне  на насрещните искови претенции.

Ответницата по главния иск и ищца по насрещната искова претенция се представлява от пълномощник, който по същество пледира за постановяване на решение, с което предявените искове от  ищцата да не се уважават, а в случай, че приемат за основателни се моли за уважаване на насрещната искова претенция в предявените размери. Претендира се за присъждане на  направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата В.М.П. и ответницата С.М.М.  са сестри.

С нотариален акт от  18.12.2006 година за дарение на недвижим имот № 74, том ХІ, рег. № 9084, дело №  1634/2006 година, вписан по ЗС в Служба по вписвания гр. Е., вх. рег. № 4967 от 18.12.2006 година, акт № 153, том ХVІІІ, дело № 3656/2006 година  Д. Д. Ж. учредил на В.М.П. право на безвъзмездно и пожизнено ползване  и дарил на Г. И. И. собствеността  на следният свой недвижим имот, находящ се в гр. Елхово, общ. Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ 112 кв. м., съставляващо поземлен имот №  607, в кв.  116 по плана на гр. Е., одобрен със Заповед № ЛС/Р - 456/30.12.1985 година заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ 46 кв. м.  и други подобрения в мястото при граници на същото: ул. В. Л., поземлен имот №  604 и поземлен имот № 606. Данъчната оценка на имота  към момента на изповядване на сделката е възлизала на сумата 3447,70 лева.   

От Нотариална покана изпратена от ищцата и връчена на ответницата  на 11.05.2016 година се установява, че последната е била поканена в срок от 15 дни от получаване на поканата до освободи жилищната сграда и изнесе багажа си от нея като в случай, че не направи това е уведомена, че ищцата ще бъде принудена да потърси правата си по съдебен ред,  както и че ще й дължи обезщетение за това, че я лишава от правото да се ползва от имота  в размер на 10 лева на ден с всички законни последици от това. Поканата е обоснована с отправено до ответницата изявление, че без основание се е настанила в сградата и продължава да ползва същата, вместо да ползва сглобяемата жилищна постройка в същия двор, която й била предоставена.                                                            От показанията на свидетеля Г. И. Ив, син на ищцата В.М.П. и собственик на имота  в гр. Е., ул. В. Л. № . се установява, че към датата на придобиване на собствеността имотът е представлявал дворно място и къща с две стаи и кухня, в която живеела майка му. Свидетелства, че към настоящия момент има временна  дървена постройка, чиято квадратура не може да уточни. Представлявала една стая с баня,  тоалетна и веранда. Дава показания, че самата постройка била изградена  и  финансирана от страна на леля му /ответницата по делото/ с около 9 хиляди лева и нещо, които е дала тя, а фирмата, която я построила поискала 12 хиляди лева и нещо, като остатъкът бил заплатен от свидетеля.  Разходите за ВиК, ел. инсталация, прозорци, врати, подова настилка, който заплатил  допълнително му коствали приблизително 8 – 10 хил. лева.   Дава показания, че къщата била построена защото леля му била в тежко здравословно състояние и  желаела заедно с психично болния си син  да се измести по-близко до тях. Продала къща в Дупница, с намерението да закупи имот в Елхово. Намерили подходящ имот, но тя не го одобрила, след което майка му /ищцата по делото/ започнала  да се грижи за братовчед му и след като леля му излязла от болницата временно я пуснали в старата къща, за да може да се грижи за сина си - братовчед му. Дава показания, че временното състояние се превърнало в постоянно оставане от нейна страна и нежелание да напусна въпросния имот. Отказала да напусне къщата в която първоначално и позволили да се настани и започнала да своеволничи и прави ремонти в нея. Сменила дограмата на къщата, която била 10 годишна, като махнала дървената, махнала бойлер на дърва и ток, сменила подовата настилка от балатум в двете стаи и коридора, и положила ламинат. Свидетелства, че за покрива са купували  нови дървета – греди, дъски, ламперия, пред  входа  на къщата   имало антре, което било с метална конструкция остъклено, а в момента го няма. Плочките в двора, стари още от са стари преди 15 години. Оградата на двора е  както я е  направил 2 м. Свидетелят дава показания, че многократно е водил разговори с ответницата и се е противопоставял на нейното оставане в дадения имот, противопоставял се е  и на ремонтните дейности.  Казвал й, че трябва да напусне и да освободи къщата, която той и майка му ползвали. Предлагал на леля си отиде в другия имот  - дървената къща безвъзмездно, но да освободи  техния имот/ има предвид старата къща/.                                                                                             От показанията на свидетеля Н.Г.Н. се установява, че е участвал в ремонта на къщата, в която живее С., извършван две или три години дни преди Коледа.Бил ангажиран със събарянето на стария покрив, изграждането на нов покрив, изграждането на странична постройка, която служи за дърва и натурии, ремонт на оградата, боядисване на къщата от вън и боядисване на банята, вътрешни ремонти – смяна на корнизи. Стария ламаринен покрив на къщата под който имало плоча бил изцяло демонтиран и изграден нов от нови греди, керемиди, отдолу под керемидите плоскости и черна хартия под керемидите. В страни имало зидария, която затваря от двете страни покрива, направили улуци.Плащанията за труда  и материалите били направени от С.. Сменена била старата дървена дограма с алуминиева, положен бил нов ламинат.Този свидетел участвал в боядисването на банята, където знае ,че е поставен нов бойлер и мивка. Преддверието било покрито и с прозорци от алуминиева дограма.Участвал в боядисването на къщата, в измазването на оградата ,на която наредили керемиди.Свидетелства, че изградената допълнителна постройка е приблизително около три метра на два метра. Дава показания ,че нито собственика, ищцата не е възразявал срещу ремонта. Допълнителната постройка в имота била изградена от ламарините, които бяха на покрива отгоре, а верандата я затворили с тухли. Новите прозорци са поставени и на къщата и на верандата. Обезщетението за ползата, от която ищцата е лишена за периода от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година в размер от по 10 лева на ден възлиза на сумата 260 лева.                           Исковата молба е заведена в съда на 22.06.2016 година. /виж гр.дело № 273/2016 година на РС- Е../

            Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели. При определяне размера  на обезщетението съдът приложи правилото на чл. 162 от ГПК .                                 Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: За успешното провеждане на предявен по реда на чл. 111 ЗС вр.  чл. 108 от ЗС във вр. 56 от ЗС иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е притежава право на ползване върху спорния имот, както и че същият се владее от ответника. При доказване на тези обстоятелства ответника от своя страна е длъжен да установи наличието на противопоставими на ищеца права, които се явяват основание, оправдаващо упражняваната от него фактическа власт.                                                                   Правото на собственост включва три правомощия: правото на владение, правото на ползване и правото на разпореждане с процесната вещ. При запазено вещно право на ползване титулярът на това право има правомощието да владее и ползва процесната вещ, а собственикът разполага само с правото на разпореждане или т. нар. „гола собственост". Когато правото да владее вещта е нарушено, титулярът на ограниченото вещно право може да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи без да има основание за това.                                                                                                                                 В случая въз основа на представения по делото договор за дарение се установява, че Д. Д. Ж. учредил на В.М.П. право на безвъзмездно и пожизнено ползване  и дарил на Г. И. И. собствеността  на следният свой недвижим имот, находящ се в гр. Е., общ. Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ 112 кв. м., съставляващо поземлен имот №  607, в кв.  116 по плана на гр. Е., одобрен със Заповед № ЛС/Р - 456/30.12.1985 година заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ 46 кв. м.  и други подобрения в мястото при граници на същото: ул. В.Л., поземлен имот №  604 и поземлен имот № 606. В този смисъл свидетелят Ге. И. И син на ищцата В.М.П. е собственик на процесния имот в гр.  Е., ул. В. Л. № . . Предвид учреденото вещно право на ползване за ищцата, синът на ищцата, разпитан по делото като свидетел, разполага само с голата собственост на процесния имот, т.е. с правото да се разпорежда с имота. Ищцата, чиято е доказателствената тежест установява, че е титуляр на вещно право на ползване, което е противопоставимо на всеки, който владее процесния имот без да има основание за това, включително и на голия собственик проведе успешно доказване досежно този факт. Установи се от събраните в хода на делото гласни доказателства, че ответницата към момента се намира в нейна фактическа власт. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднозначни и непротиворечиви, основани на непосредствените им впечатления.  Въз основа на свидетелските показания се установява, че ответницата владее старата къща в процесния имот и отказва да я освободи. Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства за установяване на годно правно основание за владение на имота. Предвид изложеното се установяват и трите кумулативни предпоставки, обуславящи уважаване на иска с правно основание чл. 111 ЗС вр.  чл. 108 от ЗС във вр. 56 от ЗС, а именно: 1/вещно право на ползване на ищцата; 2/владение на процесния имот от ответницата и 3/липса на правно основание за владението на ответницата. С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 111 ЗС вр.  чл. 108 от ЗС във вр. 56 от ЗС следва да бъде уважен като основателен.                                                                                                                    По иска с  правно основание чл. 59 ЗЗД.

Правото на ползване, подлежи на петиторна защита, както правото на собственост съгласно  чл. 111 от ЗС /Р № 561/26.06.2010 година по гр.д. № 1201/2009 година I гр.о./, По съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. Затова носителят на правото на ползване може да иска и обезщетение по чл. 59 от ЗЗД ако е лишен от ползването върху имота.        За успешното провеждане на иска по 59 от ЗЗД в тежест на ищеца, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на разместване на имуществени блага между него и ответника, изразяващо се в ползването от последния на процесния имот за релевирания период, което е довело от своя страна до собственото му обедняване и обогатяване на последния, както и причинна връзка между двете състояния. По делото се установява, че ищцата е носител на вещно право на ползване на процесния имот, както и че същият е ползван от ответницата през релевирания период, а именно:от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година.                                                                                               На следващо място, съдебният състав приема, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че ищцата, в качеството си на титуляр на ограничено вещно право на ползване е била лишена за времето от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година от неговото ползване, като през същия период вещта е ползвана от ответницата без основание. Както ответницата, така и дори голият собственик не разполага с правото да ползва процесния имот. Следователно от  27.05.2016 година, когато е изтекъл срока предоставен й с връчената и нотариална покана ответницата е била длъжна да предаде процесния имот на ищцата. Като не го е сторила, лишавайки ищцата като титуляр на ограничено вещно право, от ползването на процесния имот, се е обогатила без основание за нейна сметка. Съдът приема, че ползването от ответницата от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година е осъществено без правно основание, поради което ответницата дължи обезщетение за ползата, от която ищцата е лишена в размер от по 10 лева на ден или общо 260 лева. С оглед изложеното и тази ищцово претенция като основателна и доказана в пълния претендиран размер следва  да се уважи изцяло, като обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се присъди, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба в съда на 22.06.2016 година до окончателното и изплащане.

Насрещната искова претенция предявена от С.М.М. срещу В.М.П. за заплащане  на сумата от 8600 лв., представляваща стойността на направени разноски за ремонт, поддръжка и запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила стойността му с правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустима, но е неоснователна и като такива следва да се отхвърли. Безспорно по делото се  установи, че собственик на процесния имот в гр.  Е., ул. В. Л. № . е свидетелят Г. И. И. син на ищцата В.М.П.. Като притежател на голата собственост на процесния имот, той притежава и правото да се разпорежда с имота. Всички действия свързани със запазване на имота и неговото подобряване водят до обогатяване на собственика на имота, който е отговорен за тяхното заплащане на правоимащия. Ползвателят не отговаря за заплащането на тези разходи, включително и за извършените подобрения. Поради това насрещната искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процеса и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС - Сливен държавна такса в размер на 100 лева

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл.111 вр. чл.108 от ЗС във вр. с чл. 56 от ЗС за установено по отношение на С.М.М. с ЕГН ********** ***, че В.М.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Д.С.. А. *** със съдебен адрес ***, е титуляр на ограничено вещно право на ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Е., общ. Е., обл. Я. на ул. В. Л., № ., а именно: дворно място с площ 112 кв. м., съставляващо поземлен имот №  607, в кв.  116 по плана на гр. Е., одобрен със Заповед № ЛС/Р - 456/30.12.1985 година заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ 46 кв. м.  и други подобрения в мястото при граници на същото: ул. В. Л., поземлен имот №  604 и поземлен имот № 606 като ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** ***, да предаде на В.М.П. с ЕГН ********** ***, владението върху описания по-горе недвижим имот.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД С.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П. с ЕГН ********** ***, сумата 260 лева /двеста и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в периода от 27.05.2016 година до 22.06.2016 година на горепосочения недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на 22.06.2016 година до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.М. с ЕГН ********** *** срещу В.М.П. с ЕГН ********** *** насрещен иск за заплащане на сумата от 8600 лева, представляваща стойността на направени разноски за ремонт, поддръжка и запазване на имота, както и за изграждането на допълнителната второстепенна постройка в имота, с които дейности се е запазил имота и се е увеличила стойността му като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен държавна такса в размер на 100 лева / сто лева /.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: