Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, X-ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВАНД № 2616 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
решение от 18.04.2019 г. по НАХД №
4918/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви
състав, е признал обв. А.П.Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.
296, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за четири деяния, извършени на
22.02.2015 г., около 11.00 ч. и около 19.00 ч., на 28.02.2015 г. и на
01.03.2015 г., като го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото
обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за две деяния, извършени на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г.
Освободил го е от наказателна отговорност, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, с
налагането на административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда)
лева. Осъдил е обвиняемия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
направените по делото разноски за експертизи, в размер на 570.38 лв., по сметка
на СРС, както и 5 лева държавна такса, за издаване на изпълнителен лист.
Недоволен
от така постановения първоинстанционен акт е останал прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал
въззивен протест с допълнение. В него се твърди, че решението на
първоинстанционния съд, в частта му, с която е признал обв. Я. за невинен, е
неправилно. Сочи се, че събраните по делото доказателства категорично
установяват извършването на инкриминираните от прокуратурата деяния от
обвиняемия и за датите 19.04.2015 г. и 20.09.2015 г. В тази връзка се извършва
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност на
показанията на свидетелите А.Я., К.Я.и К.К.. Желае се отмяна на протестираното
решение в частта му, с която обв. Я. е бил признат за невинен и оправдан и
постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно в
извършването на престъплението и за тези две дати, за които е оправдано,
съгласно повдигнатото с постановлението на СРП по чл. 375 от НПК обвинение,
като и за тях бъде освободен от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, с
налагането на административно наказание „глоба“.
С
подадения въззивен протест с допълнение не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 27.08.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста с допълнение, както и с приложените
материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, прецени,
че за правилното му изясняване не е необходим разпит на обв. Я.. Намери, също
така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 378, ал. 5, вр. чл.
313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото
срещу обвиняемото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от
свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в
съдебното заседание не е задължително.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не
поддържа протеста, но не го и оттегля. Намира, че при постановяване на
присъдата на СРС е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в противоречие между словесното изписване на престъплението и
цифровата му квалификация, изразяващо се в непосочване, при словесното му
изписване, че деянията са извършени при условията на продължавана престъпна
дейност. Намира, че е налице непроизнасяне на първия съд по повдигнатото
обвинение за периода от 11.00 часа на 22.02.2015 г. до 20.10 ч. на 20.09.2015
г. Пледира за отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане, от друг състав на първоинстанционния съдебен състав, а
алтернативно – за потвърждаване на решението на СРС.
Обвиняемият Я. има упълномощени
защитници по делото, но поради ангажираността им и неявяването им в откритото
съдебно заседание пред въззивния съд, изявява изрично желание делото да се
разгледа без тях. При упражняване на правото си на лична защита и в последната
си дума, желае протестът да бъде оставен без уважение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестираното решение,
изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният протест е подаден в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови атакувания съдебен
акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил
е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, заключение на способ за доказване – експертиза, а
именно : гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите Л.Г.С.-Л.(л. 124 – л. 124/гръб от съдебното
производство пред СРС), К.С.М.(л. 126 – л. 127 от съдебното производство пред
СРС), А. А.Я. (л. 135/гръб – л. 136/гръб от съдебното производство пред СРС) и
обясненията на обв. А.Я. (л. 136/гръб от съдебното производство) ; показанията
на св. К.К.Я.(л. 115 – 116 от досъдебното производство), Ц.Б.К.(л. 117 от
досъдебното производство), К.И.К.(л. 118 от досъдебното производство), П.О.Д.(л.
121 от досъдебното производство), Ф.К.Х.(л. 122 от досъдебното производство), Х.И.Т.(л.
129 от досъдебното производство), Н.Д.И.(л. 130 от досъдебното производство), М.С.К.(л.
131 от досъдебното производство), В.И.Д.(л. 145 от досъдебното производство), М.С.М.(л.
148 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 283 от НПК ; писмените доказателствени
средства и писмени доказателства – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на заповед за незабавна защита от 26.01.2015 г., издадена
от СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав по гр.
д. № 3950/2015 г., решение от 14.05.2015
г., постановено от СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав по гр. д. № 3950/2015 г. и решение от 16.12.2015 г.,
постановено от СГС, І-ви въззивен брачен състав по въззивно гр. д. № 11110/2015
г. (л. 43 – л. 50 от досъдебното производство) ; незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на епикриза на К.К.Я., издадена от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД – Психиатрична клиника (л. 23 от досъдебното производство), медицински
документи за същата (л. 39 – л. 41 от досъдебното производство), удостоверение
№ 223/17.03.2016 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – Психиатрична клиника (л. 58 от
досъдебното производство) ; писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ изх. № 1006/17.05.2016 г. (л. 60 от досъдебното
производство) ; удостоверение от съдебно – медицински удостоверения № 84/2014 г. и № 819/2013 г., издадени при прегледа на обв. Я.
(л. 37 – л. 38 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 126, том
V, рег. № 13481, дело № 807/2003 г. (л. 42 от досъдебното производство) ;
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на доклади и оценки от
Институт по социални дейности и практики, Център за обществена подкрепа – София,
изх. № 157/20.04.2016 г. (л. 63 – л. 102
от досъдебното производство) ; незаверени електрофотографски (ксерографски)
копия на ежедневна ведомост на личния състав от 03-ти взвод при 05 РУ – СДВР и
информационна карта на наряда от 03.06.2015 г. (л. 125 – л. 128 от досъдебното
производство) ; писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София,
изх. № 198/31.01.2017 г. (л. 137 от
досъдебното производство) ; справка за съдимост на подсъдимия (л. 9 и л. 121 от
съдебното производство) ; способ на доказване
– заключението на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на
К.К.Я.(л. 93 – л. 101 от съдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства
и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически изводи
изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд
намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерни факти е
формирано въз основата на по съществото си правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като споделя в по-голямата им част доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателства и доказателствени средства и използваните
способи на доказване - експертизи. Въззивният съд не споделя единствено
доводите на решаващия съд по фактите относно поведението на обв. Я. на две от
инкриминираните дати – на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., като намира, че
същите са формирани въз основа на превратен анализ на показанията на свидетелите
Я., Я. и К.и при пълно неглижиране на показанията на полицейските служители –
свидетелите Д.и Х..
При това, настоящата инстанция
намира, че събраните по делото доказателствени източници позволяват
фактическата обстановка да се измени, което и извърши при изпълнение на
правомощията му по чл. 316 от НПК. Основанията за изменението ѝ са
налице, доколкото, макар задълженията на СРС по разкриване на обективната
истина да са изпълнени професионално и добросъвестно, някои от релевантните към
предмета на доказване и определящи за крайния изход на делото факти, а именно поведението
на обв. Я. на две от инкриминираните дати – на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015
г., са установени неправилно от първоинстанционният съдебен състав.
Анализът на доказателствената
съвкупност по делото сочи на следното
Обвиняемият А.П.Я. и св. К.К.Я.били
съпрузи, считано от 06.07.1996 г. По време на брака си имали три родени деца – св. А. А.Я., К.А.Я. и Н.А.Я..
Отношенията между двамата се влошили и било образувано гр. дело № 20142/2015 година на 89-ти състав на СРС, за
прекратяване на брака между двамата съпрузи. В хода на същото съдът постановил
като привременни мерки предоставянето упражняването на родителските права на
двете родени от брака дъщери - К.А.Я. и Н.А.Я., на обв. А.Я..
В
началото на 2015 г. св. К.Я.подала до Софийски районен съд молба за издаване на
заповед за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) срещу
съпруга ѝ А.Я., твърдейки, че на 17.01.2015 г. Я. упражнил физически
тормоз над нея. Била издадена заповед за незабавна защита в полза на св. К.Я.срещу
обв. А.Я. от 26.01.2015 г., връчена на същия на 17.02.2015 година. Със
заповедта обв. Я. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно
насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН), по отношение на св. К.К.Я.. Също така, обв. Я. се отстранявал, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, от съвместно обитаваното със св. К.К.Я.жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4 и му се забранявало да
приближава св. К.К.Я.и горепосоченото жилище, в което ту живеела, на разстояние
по-малко от 50 метра във всяка една посока от тях. Заповедта подлежала на
незабавно изпълнение и имала действие до приключване на производството по гр.
д. № 3980/2015 г. по описа на СРС - ІІІ
ГО, 91-ви състав.
С
решение № ІІІ-91-164 от 14.05.2015 г. на
СРС - III ГО, 91-ви състав по гр. дело №
3950/2015 г., била уважена молбата на св. К.К.Я.и срещу обв. А.Я. била издадена
заповед за защита, с което същият се задължавал да се въздържа от извършване на
домашно насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, по отношение на св. К.К.Я.и
за него се въвеждало задължение да не приближава К.Я.и жилището, обитавано от
нея, на разстояние по-малко от 50 метра, във всяка една посока, за срок от 6
месеца. Заповедта за защита подлежала на незабавно изпълнение – арг. от чл. 20
от ЗЗДН. Решението било потвърдено с решение от 16.12.2015 г. на СГС - І-ви
въззивен брачен състав и влязло в сила на същата дата.
На
22.02.2015 година, св. К.К.Я.се намирала в жилището на своите родители в град
София, ул. „*******. Около 11.00 часа, обв. Я. посетил съпругата си с
настояване да оттегли молбата си за развод. Тъстът на обв. Я. – св. К.К., не
допуснал обвиняемия да влезе в жилището и дъщеря му - св. К.К.Я., разговаряла с
него на входната врата. Свидетелят К.бил в жилището, заедно със съпругата си –
св. Ц.К.. Свидетелят К.чул зет си да повишава тон на дъщеря му и да я заплашва,
че ще ѝ отнеме децата. След около 10 минути разговорът между двамата бил
преустановен.
Същият
ден – 22.02.2015 г., около 19.00 часа, св. К.К.Я., която се занимавал с мода и
дизайн, се намирала в ателието си в град София, ул. „****. Вратата била
заключена, а свидетелката се намирала вътре, докато обв. Я. прекарал десет
минути пред вратата, заплашвайки я отново, че ще ѝ отнеме децата.
На
28.02.2015 г., около 20.00 часа, св. К.К.Я.се намирала в семейното им жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, от което и обв. Я. разполагал с
ключ. Обвиняемият опитал да отключи входната врата на жилището, но не могъл,
тъй като свидетелката била поставила своя ключ в бравата на вратата от
вътрешната страна. Действията на обвиняемото лице били възприети от св. Христина Т., която
живеела в съседния апартамент № 6.
На
01.03.2015 г., около 10.00 – 11.00 часа, св. К.К.Я.отново се намирала в
жилището в ж. к. „Бъкстон“, заедно със своя баща – св. К.К.. Против волята на
съпругата си, обв. Я., придружен от едно от децата им, се появил в апартамента
и започнал отново да настоява св. К.К.Я.да оттегли молбата за развод. Въпреки
настояванията да напусне жилището, обвиняемият не го сторил и започнал да
обижда св. К.като го обвинявал, че той е причина за раздялата със съпругата му.
На
19.04.2015 г., около 16.00 ч. св. К.К.Я.и баща ѝ – св. К.К., се намирали
в гр. София, като се придвижвали по бул. „Братя Бъкстон“, когато до тях спрял
лек автомобил, управляван от обв. Я.. Последният поискал да разговаря със св. Я.,
но тя отказала. Тогава обвиняемият започнал да заплашва свидетелката, като ѝ
казал „Ще продължа да те тормозя“ и заплашил, че няма да види децата си.
На
20.09.2015 г., около 17.00 ч., обв. Я. посетил жилището, обитавано от
свидетелката, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, за да доведе
малолетните им дъщери да се срещнат с майка си. Въпреки настояванията на св. К.К.Я.да
напусне жилището, той отказал да напусне жилището и останал в него. Започнал да
заплашва свидетелката, като ѝ казал, че ако не се върне при него, ще
ѝ вземе децата, ударил я с ръце в тялото, казал ѝ, че е ненормална
и е проститутка. След като спорът между тях ескалирал, в 18.53 ч. и в 19.46 ч.
на 20.09.2015 г. св. К.К.Я.позвънила на единен национален телефон за спешни
повиквания „112“ и поискала съдействие от органите на реда. На сигнала се
отзовали св. П.Д.и св. Ф.Х. – полицейски служители при 06 РУ – СДВР, които
заварили св. К.К.Я.и обв. Я. в жилището. След тяхното пристигане и съставянето
на протокол за предупреждение спрямо обвиняемият, същият напуснал жилището.
Въз
основа на заключението на СППЕ по отношение на св. К.К.Я., първият съд е приел,
че психичното заболяване на свидетелката е с дебют през 2010 г., когато е диагностицирана
с посттравматично стресово разстройство, реактивна депресия с подобрение,
когато е била хоспитализирана в УМБАЛ „Александровска“. Втората хоспитализация
е през м. юли 2011 г., в същото лечебно заведение, с диагноза рекурентно
депресивно разстройство – втори умерено тежък депресивен епизод. Това психично
заболяване се характеризира с депресивни симптоми – безсъние, намален апетит,
понижено настроение, загуба на интереси, повишена уморяемост, спад на
активността. Това обаче не е довело до деструктивни промени на мисловния процес
и свидетелката не е имала базисни нарушения. Вещото лице Р.подчертава, че св. К.К.Я.не
е имала суицидни намерения. По време на личния преглед, свидетелката споделила,
че е преустановявала предписаната ѝ медикаментозна терапия единствено
докато е била бременна. Изложеното мотивира вещите лица да приемат, че при прегледаната
свидетелка няма нарушение на свидетелската годност.
В
хода на досъдебното производство е разпитана като свидетел и В.Д., която през
април 2015 г., в качеството ѝ на социален работник в ДСП „Красно село“,
започнала работа със семейство Янчеви по повод постъпил от св. К.К.Я.сигнал, че
съпругът ѝ осуетява контакта ѝ с децата. По време на срещите между
тях, децата и св. Д., обв. Я. упреквал съпругата си, че е луда и не полага
грижи за децата, напомнял ѝ за самоубийството на сестра ѝ. Дъщерята
К.отказвала да общува с баща си и заявявала, че е против малката ѝ сестра
Никол да става свидетел на обидните думи и отношение на баща ѝ към майка ѝ.
Обвиняемият А.П.Я. е
роден на *** г., в Плевен, българин, български гражданин, разведен, с висше
образование, работи, живущ ***, ЕГН **********.
Същият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото в по-голямата си част кореспондира с
установената и от първата инстанция. За разлика от нея, обаче, въззивният съд
не споделя фактическите ѝ изводи, че по делото е останало недоказано обстоятелството,
че на 19.04.2015 г., обв. Я. отново потърсил среща със св. К.К.Я., като намира,
че тези факти и обстоятелства се установяват безспорно от показанията на свидетелите
К.К.Я.и К., както и че на 20.09.2015 г., обв. Я. напуснал жилището на
свидетелката преди идването на органите на реда. В останалата ѝ част,
установената от настоящия съдебен състав фактология по делото по съществото си
съответства на приетата и от районния съд. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, извън гореизложените, касаещи поведението на обв. Я. на
19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. Настоящият
въззивен състав, като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
В този
смисъл, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, с оглед на доводите и
възраженията, изложени във въззивния протест с допълнение и в съдебното
заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи следното :
Въззивният съд възприе
изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на обв. Я.,
семейното му положение и съдебното му минало, като прецени, че същите са
изградени въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност и в частност – въз основа на обясненията на този
подсъдим, показанията на св. К.К.Я.и писмените доказателствени средства,
конкретно - справка за съдимост на обвиняемото лице. Съгласно обясненията на обв.
Я. и показанията на свидетелите К.К.Я., А. А.Я. и М., съдът установи фактите и
обстоятелствата, свързани с полагането на грижи от страна на обвиняемия по
отношение на малолетните му дъщери.
Първият съд е формирал
правилни и доказателствено обезпечени изводи по фактите, относно влошаването на
взаимоотношенията между обв. Я. и св. К.К.Я.към началото на 2015 г., както и действията
на последната, насочени към иницииране на производство по издаване на заповед
за незабавна защита. В тази насока, съдът правилно е кредитирал показанията на
св. К.К.Я., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като е приел, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и намират стабилна
доказателствена опора в показанията на свидетелите К., К.а и дори тези на св. М.,
която сочи, че взаимоотношенията между сина ѝ и снаха ѝ били
влошени, в резултат на което последната се преместила при родителите си, а
децата, родено от брака им, останали при обвиняемия.
Фактите и обстоятелствата,
свързани с издаване на процесната заповед за незабавна защита от 17.01.2015 г.,
както и относно решение № ІІІ-91-164 от
14.05.2015 г. на СРС - III ГО, 91-ви състав, по гр. дело № 3950/2015 г., първият съд правилно е
установил, като е взел предвид писмените доказателствени средства - заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на заповед за незабавна защита от
26.01.2015 г., издадена от СРС - ІІІ ГО, 91-ви състав, по гр. д. № 3980/2015 г., решение от 14.05.2015 г.,
постановено от СРС - ІІІ ГО, 91-ви състав, по гр. д. № 3980/2015 г. и решение от 16.12.2015 г.,
постановено от СГС - І-ви въззивен
брачен състав, по въззивно гр. д. №
11110/2015 г. (л. 43 – л. 50 от досъдебното производство). Въз основа на
показанията на св. Младен Младенов – полицейски служител при 06 РУ – СДВР, се
установява и обстоятелството, че заповедта за незабавна заповед от 17.01.2015
г., издадена от СРС - ІІІ ГО, 91-ви състав, по гр. д. № 3980/2015 г., е била връчена на обвиняемия
на 17.02.2015 г.
Настоящият съдебен
състав изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционният съдебен състав,
относно посещението на обв. Я. в дома на родителите на св. К.К.Я.– свидетелите К.а
и К., осъществено на 22.02.2015 г., около 11.00 часа и поведението му по време
на проведената среща помежду им. В тази връзка въззивният съд прецени, че тези
факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията
на свидетелите К.К.Я.и К., които са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви. Поради това, същите позволяват на инстанциите по същество да
установят по несъмнен начин фактическата обстановка по делото. Действително,
прави впечатление, че в хода на досъдебното производство, при разпита ѝ
пред водещия разследването, св. Ц.К., която също обитавала жилището, находящо
се в гр. София, ж. к. „********, не пресъздава възприятия относно посещението
на обв. Я. пред жилището им на инкриминираната дата. Това, обаче, може да се
обясни било с отсъствието ѝ от жилището в часа на посещение на
обвиняемия, било с факта, че св. Ц.К. не е била разпитвана от водещия
разследването за възприятията ѝ на инкриминираната дата, като в никакъв
случай не оборва извода на инстанциите по същество за пълната кредитируемост на
показанията на свидетелите К.К.Я.и К.в посочения по-горе смисъл. Този извод не
се разколебава и от показанията на свидетелите А. А.Я. и М., снети в хода на
съдебното следствие, които не сочат на възникнал конфликт между обвиняемия и
св. К.К.Я.на 22.02.2015 г., доколкото тези свидетели не са очевидци на
провелата се среща между обв. Я. и св. К.К.Я., а пресъздават съобщеното им от
обвиняемия, който, видно от обясненията му пред СРС, е некритичен към поведението
си и неглижира факта на издадената заповед за незабавна защита и произтичащите
от тази заповед ограничения в правната му сфера. Показанията на св. А. А.Я. и М.,
обаче, кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. К.К.Я.и
К., досежно факта на посещение на обвиняемия в дома на родителите на Я. на
инкриминираната дата, поради което и в тази им част същите следва да бъдат
кредитирани с доверие.
Въззивният съд изцяло
споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение пълната
кредитируемост на показанията на св. К.К.Я.по отношение на посещенията на обв. Я.
в ателието, в което работела, находящо се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“,
ул. „*******8, състояло се на 22.02.2015 г., около 19.00 часа, както и в
обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, състояли
се на 28.02.2015 г. и на 01.03.2015 г. Действително, по отношение на тази
категория факти и обстоятелства по делото са събрани единствено показанията на
св. К.К.Я., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Това, обаче, не
разколебава извода на инстанциите по същество, от една страна, за пълна
кредитируемост на показанията на тази свидетелка в обсъжданата част, а от друга
– за несъмнена доказаност на фактите по обвинението. И това е така, тъй като,
както вече се посочи, показанията на свидетелката по отношение на инкриминираните
инциденти на посочените дати добре кореспондират с установените силно влошени
взаимоотношения помежду им към този период от време. Също така, кореспондират и
с предходната проява на подсъдимия, насочени към нарушаване на издадената
заповед за незабавна защита и упражняване на принуда по отношение на
свидетелката (каквато е била тази на 22.02.2015 г., около 11.00 ч.). Същевременно,
в нито една тяхна част не се оборват от останалите, събрани по делото,
доказателствени източници. Поради това, настоящата инстанция прецени, че изцяло
следва да се довери на съобщеното от тази свидетелка и следва да постави
показанията на същата в основата на изводите си по фактите. Показанията на св. К.К.Я.,
по отношение на поведението на обв. Я. на 28.02.2015 г., намират
доказателствена опора и в тези на св. Т., която, макар да не свързва
възприятията си с конкретна дата, също сочи да е възприемала обвиняемия да
прави опити да отключва входната врата на съвместното им жилище със св. К.К.Я.,
при това – след като разбрала от последната за издадената заповед за незабавна
защита срещу обв. Я.. С оглед изложеното, въззивният съдебен състав намира, че така
събраните гласни доказателствени средства позволяват на инстанциите по същество
да установят фактите и обстоятелствата, интересуващи производството и в
частност – тези пунктове от обвинението, по нужния несъмнен и категоричен
начин. За този съд обвинението срещу обв. Я., касаещо деянията, осъществени на
22.02.2015 г., около 19.00 часа, в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, ул. „*******8,
и на 28.02.2015 г. и на 01.03.2015 г., в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, се
явяват несъмнено доказани.
Настоящата инстанция
намира за необходимо да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по
отношение на събраните гласни доказателствени средства по отношение на
поведението на обв. Я. и на следващата инкриминирана дата – 19.04.2015 г. За да
формира изводите си по фактите, първият съд се е доверил на показанията на св. А.
А.Я., снети в хода на съдебното следствие, че на 19.04.2015 година баща му -
обв. Я., не се е виждал с майка му – св. К.К.Я., защото бил заедно с децата си,
за да отпразнуват заедно рождения ден на най-малкото дете. Въззивният съд не
споделя изводите на първостепенния съд в посочения смисъл, като намира, че
показанията на св. А. А.Я. се оборват от показанията на свидетеля К.К.Я.и К.,
снети в хода на досъдебното производство, сравнително скоро след възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства – на 09.09.2016 г. за св. К.К.Я.и
на 15.09.2016 г. за св. К., които, при това, са напълно еднопосочни, взаимно
допълващи се и непротиворечиви. Свидетелят Я., от своя страна, депозира
показанията си пред съда на 18.04.2019 г. – три години след инкриминираната
дата, при което е напълно нелогично и житейски неубедително да се приеме, че
има напълно съхранен спомен, относно процесните факти и обстоятелства. Нещо
повече, свидетелят се затруднява да посочи годината, в която е възприел тези
факти и обстоятелства („Мисля, че преди
две години се случи това, ако не се лъжа. Ако не и три“ – вж. показанията
му на л. 135/гръб от съдебното производство), но твърди, че си спомня с точност
поведението на обвиняемия на конкретната дата – 19.04.2016 г. Това
обстоятелство, както и недвусмислено демонстрирания стремеж на св. А. А.Я.,
макар и добре обясним, да неглижира поведението на обв. Я. и влошените
взаимоотношения между него и св. К.К.Я., сериозно разколебава всеки възможен
извод за кредитируемост на показанията му, по отношение на посочените факти и
обстоятелства. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първият съд
неправилно и необосновано е поставил в основата на изводите си по фактите
показанията на св. А. А.Я., вместо да се довери на втората група гласни
доказателствени средства, които са напълно единни помежду си и не се оборват от
останалите, събрани по делото, доказателства – показанията на св. К.К.Я.и св. К..
Въззивният съд принципно
се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция, че на 20.09.2015 г.
обв. Я. посетил жилището, обитавано от св. К.К.Я., за да заведе малолетните им
дъщери да се срещнат с майка си. Тези изводи са формирани след по същество
правилен и задълбочен анализ на показанията на св. К.К.Я., които кореспондират
по несъмнен начин с тези на свидетелите Д.и Х., снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред. Не могат да бъдат споделени, обаче, изводите на СРС, по
отношение на поведението на обв. Я. на инкриминираната дата, формирани въз
основа на анализа на показанията на св. Л., снети в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, в смисъл, че заварила обв. Я. да стои спокойно
на дивана заедно с две от децата им, като след около още половин час забелязала
обвиняемия да си тръгва в проливния дъжд с двете деца. И това е така, тъй като
макар за съда да не възниква съмнение, че св. Л. депозира обективно,
безпристрастно и добросъвестно показанията си пред съда, тази свидетелка не
може да посочи точна дата, на която е възприела фактите и обстоятелствата, за
които дава показания, което, само по себе си, изключва възможността същите да
бъдат отнесени именно към инкриминираната дата. Отделно от това, всеки възможен
извод, че св. Л. депозира показания относими именно към 20.09.2015 г., се
разколебава от анализа на показанията на свидетелите Д.и Х., които еднопосочно
твърдят, че при пристигането им на адреса са заварили обвиняемия и св. К.К.Я.и
едва след отправеното му полицейско предупреждение, обв. Я. напуснал жилището.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че по отношение на поведението
на обв. Я. на тази от инкриминираните дати следва да се довери на показанията
на свидетелите К.К.Я., Д.и Х., като напълно кореспондиращи си, взаимно
допълващи се и непротиворечиви, а поради това и депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
Правилно първият съд не е
обсъдил, при постановяване на окончателния си съдебен акт, показанията на св. Ц.К.,
а относно поведението на обв. Я. на 03.06.2015 г. и на 29.05.2015 г., тези на
св. К.и св. А. А.Я., относно поведението на обв. Я. на 29.05.2015 г. и тези на
свидетелите Иванов и Колев, като е преценил, че същите не са относими към
предмета на доказване в производството.
Настоящата инстанция не
намира причини да ревизира и изводите на решаващия първоинстанционен съд,
досежно пълната кредитируемост на заключението на назначената и изготвена съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза по отношение на св. К.К.Я., като отговарящо в пълнота
на поставените му въпроси и изготвено от вещо лице, за което липсват каквито и
да е основания за съмнения в неговата обективност и компетентност, а също и
поради относимостта му към предмета на разглеждане на делото.
В съответствие с
процесуалните норми, първият съд е кредитирал и останалите събрани и проверени
по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като
относими, законосъобразно събрани и непротиворечащи си. В частност, от справката
за съдимост на обвиняемия се установява чистото му съдебно минало.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и
категоричен начин, въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и
обсъдени правилно и задълбочено доказателствени източници.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на обв. Я. не е било нарушено в нито един етап
от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на постановлението по реда на
чл. 375 от НПК, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, от които възможности обвиняемото лице се е възползвало в пълна
степен.
Събраните
на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и заключението
на приетата експертиза очертават една константна логична верига от обективни и
субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както
самите деяния, техния механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността
към същите на обв. Я..
Предвид всичко
изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа
на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и
обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от обвиняемото
лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
Настоящата инстанция
намира за необходимо да ревизира единствено изводите на първоинстанционния съд
по отношение съставомерността на деянията, осъществени от обвиняемия на
19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г. по посочения престъпен състав, като намира за
безспорно доказано извършването и на тези две деяния, като част от
осъществената единна престъпна дейност.
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този
престъпен състав.
Обект на престъплението по
чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите
в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие, респективно
Европейска заповед за защита. За осъществяване на това престъпление, от
обективна страна се изисква деецът да попречи или да осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или да не изпълни заповед за защита от
домашно насилие или Европейска заповед за защита. От субективна страна,
разглежданият престъпен състав може да се осъществи само при форма на вината „пряк“
умисъл – деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието си и
да предвижда общественоопасните му последици, както и пряко да цели
настъпването им.
В конкретния по делото
случай, обв. Я. на шест пъти е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
Видно от събраните по
делото писмени доказателствени средства, на 26.01.2015 г., СРС - ІІІ ГО, 91-ви
състав, издал заповед за незабавна защита в полза на св. К.К.Я.срещу обв. Я.,
по гр. д. № 3980/2015 г. по описа на
същия съд. Заповедта била връчена на обв. Я. на 17.02.2015 година. Със заповедта, обв. Я. се задължавал да се
въздържа от извършване на домашно насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, по отношение на св. К.К.Я.. Също така, обв. Я. се отстранявал, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, от съвместно обитаваното със св. К.К.Я.жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4 и му се забранявало да
приближава св. К.К.Я.и горепосоченото жилище, в което живеела, на разстояние
по-малко от 50 метра, във всяка една посока от тях. Заповедта подлежала на
незабавно изпълнение и имала действие до приключване на производството по гр.
д. № 3980/2015 г. по описа на СРС - ІІІ
ГО, 91-ви състав.
В нарушение на така
постановената забрана, на 22.02.2015 г., около 11.00 ч., в гр. София, ул. „*******,
обв. Я. се приближил на по-малко от 50 м. от св. К.К.Я., като посетил същата, докато
се намирала в жилището на родителите ѝ, за да разговаря с нея на входа на
жилището, настоявайки за оттегли молбата си за развод и заплашвайки я, че ще
ѝ отнеме децата.
На 22.02.2015 г., около 19.00
ч., в гр. София, ул. „****, обв. Я. нарушил издадената заповед за незабавна
защита от 26.01.2015 г., като се приближил на по-малко от 50 м. от св. К.К.Я.,
като прекарал десет минути пред вратата на ателието ѝ, находящо се на
горепосочения адрес, заплашвайки я отново, че ще ѝ отнеме децата.
На 28.02.2015 г., около 20.00
часа, в нарушение на издадената заповед за незабавна защита от 26.01.2015 г.,
обв. Я. се приближил на по-малко от 50 м. от св. К.К.Я.и обитаваното от нея
жилище, находяща се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, като посетил жилището,
в което се намирала и опитал да отключи входната врата на същото.
На 01.03.2015 г., около 10.00
– 11.00 часа, в нарушение на издадената заповед за незабавна защита от 26.01.2015
г., обв. Я. се приближил на по-малко от 50 м. от св. К.К.Я.и обитаваното от нея
жилище, находяща се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, като посетил жилището,
от което бил отстранен със заповедта и започнал отново да настоява свидетелката
да оттегли молбата за развод.
На 19.04.2015 г., около 16.00
ч., св. К.К.Я.и баща ѝ – св. К.К., се намирали в гр. София, като се
придвижвали по бул. „Братя Бъкстон“, когато до тях спрял лек автомобил,
управляван от обв. Я.. Последният поискал да разговаря със св. К.К.Я., но тя
отказала. Тогава обвиняемият започнал да заплашва свидетелката, че ще продължи
да я тормози и че няма да види децата си.
С решение № ІІІ-91-164 от 14.05.2015 г. на СРС - III ГО,
91-ви състав, по гр. дело № 3950/2015
г., срещу обв. А.Я. била издадена заповед за защита, с което обвиняемият се
задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, по отношение на св. К.К.Я.и за него се въвеждало
задължение да не приближава същата и жилището, обитавано от нея, на разстояние
по-малко от 50 метра, във всяка една посока за срок от 6 месеца. Заповедта за
защита подлежала на незабавно изпълнение – арг. от чл. 20 от ЗЗДН.
В нарушение на така
постановеното решение № ІІІ-91-164 от
14.05.2015 г. на СРС - III ГО, 91-ви състав, по гр. дело № 3950/2015 г., на 20.09.2015 г., около 17.00
ч., обв. Я. посетил жилището, обитавано от свидетелката, находящо се в гр.
София, ж. к. „*******, ап. 4, за да доведе малолетните им дъщери да се срещнат
с майка си. Въпреки настояванията на св. К.К.Я.да напусне жилището, той останал
в него и започнал да заплашва свидетелката, че ще ѝ вземе децата. Първият
съд правилно отбелязва, че посещението на обв. Я. в жилището, обитавано от св. К.К.Я.на
20.09.2015 г., е било по повод осъществяване на контакт на свидетелката с двете
ѝ деца, съобразно постановените от съда привременни мерки за контакт с
децата. Това обстоятелство, обаче, не разколебава извода, че обв. Я., посещавайки
и оставайки в жилището на свидетелката до пристигането на полицейските
служители – свидетелите Д.и Х., в нарушение на постановената заповед за
незабавна защита, обективно и субективно е изпълнил състава на чл. 296, ал. 1
от НК, тъй като същият е имал реална възможност да организира виждането на
децата с майка им без лично да ги води, респективно да доближава на по-малко от
50 метра свидетелката и обитаваното от нея жилище, т. е. без да нарушава
издадената заповед за защита. Това е могло да стане, като например децата бъдат
заведени от роднини и/или близки на обвиняемия или на св. К.К.Я., както и ако
срещата с тях е била организирана посредством социалния работник в ДСП „Красно село“ – св. В.Д., която през
април 2015 г., е работила със семейството или по още множество начини, за които
е имало реална и обективна възможност. Невъзползвайки се, обаче, от нито една
от алтернативните възможности, с ясното съзнание, че по този начин ще наруши
издадената му забрана за приближаване на св. К.К.Я.на по-малко от 50 метра, и
то в обитаваното от нея жилище, обв. Я. следва да се приеме, че съвсем
съзнателно е нарушил съдебната заповед, респективно е консумирал състава на
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Установеното безпротиворечиво по делото
негово поведение на инкриминираните дата и място, а именно заплахите към св. К.К.Я.,
нанасянето на удари с ръце по тялото ѝ и оставането в жилището въпреки
изричната ѝ молба да го напусне, ясно сочат на единственото желание на
обв. Я. да наруши въведената му с процесната заповед забрана, за да разговаря
със свидетелката и да се опита да я убеди за пореден път да се върне при него,
дори чрез отправянето на заплахи, използвайки за това като предлог и повод
необходимостта на майката от контакт с децата си, както и на децата да видят
майка си. Посоченото, освен че не дерогира по никакъв начин, както вече се
обоснова, осъществяването на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, а е и
изключително укоримо и неприемливо от морална гледна точка.
От субективна
страна, обв. Я. е извършил всяко от деянията с форма на вината „пряк“ умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Обвиняемият
е съзнавал, че по отношение на него е била издадена заповед за защита от
домашно насилие – връчена му лично, срещу подпис, на 17.02.2015 г., съзнавал е,
че шесткратно нарушава постановената правна забрана да доближава св. К.К.Я.и
обитаваното от нея жилище и е осъществил активно поведение, явяващо се в разрез
с правната забрана, като пряко е целял това свое поведение. Вярно, точно и с
професионализъм, първата инстанция е извела наличието на субективния факт – умисъла, именно от правилно
установената по делото обективна фактология.
Доколкото всяко от
инкриминираните деяния е осъществено от подсъдимия въз основа на отделно
решение да не изпълни издадената заповед за защита от домашно насилие, следва
да се приеме, че подсъдимият е осъществил шест деяния, които законът позволява
да се обединят в рамките на единна продължавана престъпна дейност. Деянията,
подсъдимият осъществил при условията на продължавано престъпление, по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъществил е повече от две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Мотивиран от горното,
настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил принципно правилни,
обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от
обективна и субективна страна, на вменените на обв. Я. инкриминирани деяния,
извършени на 22.02.2015 г., около 11.00 ч. и около 19.00 ч., на 28.02.2015 г. и
на 01.03.2015 г., като в съответствие с материалния закон правилно ги е
квалифицирал като престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед изложените по-горе
мотиви и наличието на съответен протест в тази насока, обаче, настоящата
инстанция намира, че на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
следва да отмени присъдата на СРС - НО, 21-ви състав, постановена по НАХД № 4918/2018 г. по описа на същия съд, в
частта, в която обв. А.П.Я. е оправдан по повдигнатото обвинение за две деяния,
извършени на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., включени в продължаваната
престъпна дейност, и вместо това да го признае за виновен по така повдигнатото
му обвинение и в това, че на 19.04.2015 г., около 16.00 ч., в гр. София, на бул.
„Братя Бъкстон“, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за
незабавна защита от 26.01.2015 г., по гр. д. № 3980/2015 г. по описа на CPC - III ГО, 91-ви състав, която била издадена
на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, връчена му на 17.02.2015 г., по силата на
която се задължавал да се въздържа от извършване на насилие по отношение на св.
К.К.Я., ЕГН **********, живуща ***, ж. к. „*******, ап. 4, с която бил отстранен
от съвместно обитаваното със същата свидетелка горепосочено жилище и му се забранявало
да се приближава на по-малко от 50 метра, във всяка една посока, от нея и от упоменатото
жилище, в което тя живеела, като се приближил на по-малко от 50 метра до св. К.К.Я.и
ѝ казал „Ще продължа да те тормозя“ и в това, че на 20.09.2015 г., за
времето от 17.00 ч. до 20.10 ч., в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за защита, която била издадена
с решение № ІІІ-91-164/14.05.2015 г. по
гр. д. № 3980/2015 г. по описа на CPC - III ГО, 91-ви състав, на основание чл.
15 от ЗЗДН, и му била връчена на 14.07.2015 г., по силата на която се задължавал
да се въздържа от извършване на насилие по отношение на св. К.К.Я., ЕГН **********,
забранявало му се да се приближава на по-малко от 50 метра, във всяка една
посока, от нея и от жилището, в което тя живеела в ж. к. „Хаджи Димитър“, ул. „*********,
ап. 93, за срок от шест месеца, като я е приближил на по-малко от 50 метра,
казал ѝ, че ако не се върне при него ще ѝ вземе децата, ударил я с
ръце в тялото, казал ѝ, че е ненормална и е проститутка и отказал да си
тръгне от жилището.
Независимо от направената
ревизия на фактическите и правни изводи на първоинстанционен съд, настоящата
инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите му, че по отношение на обв. Я. са налице
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК,
за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, като в същото време отсъстват отрицателните предпоставки на ал. 7 на
същата норма, възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК. Обвиняемото лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и не е
било освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV
от НК към момента на извършване на всяко едно от обединените в продължавана
престъпна дейност деяния, признато е за виновно за умишлено престъпление, за
което се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“, не са
настъпили имуществени вреди от нито едно от деянията, като в същото време то не
е било извършено в пияно състояние, не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при или по повод
изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления.
Точно и вярно е отмерен от
районния съд и размерът на административното наказание „глоба”, наложено на
обвиняемия, а именно такава, в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Правилно
първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността на обвиняемия полаганите
от него системни грижи при отглеждането на малолетните му дъщери и полаганите
усилия да не прекъсва контакта им с майката, особеното емоционално състояние, в
което се е намирал при осъществяване на деянията, продиктувани от желанието му
да запази семейните отношения със св. К.К.Я.и продължителния период от време, изминал
между датата на извършване на деянията и датата на постановяване на
окончателния съдебен акт на първа инстанция. Въззивният съд изцяло се
солидаризира с отчетените от първия такъв смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, като намира, че като такова следва да бъде отчетено
още и трудовата му заетост. Правилно СРС не е отчел като смекчаващо
отговорността на обвиняемия чистото му съдебно минало, като е съобразил, че
липсата на предходно осъждане е сред кумулативно изискуемите предпоставки за
приложение на привилегията на закона по чл. 78а, ал. 1 от НК.
Същевременно,
като отегчаващи отговорността на обвиняемото лице, настоящата инстанция намира
големия броя деяния, включени в продължаваната престъпна дейност – шест, както
и отправяните обидни и заплашителни реплики от страна на обвиняемия спрямо св. К.К.Я.,
при осъществяване на инкриминираните деяния.
Вън
от горното, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно районният съд е
определил следващото се на обвиняемия административно наказание при сериозен
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер на минимума,
предвиден в закона. Така определения размер на административното наказание
„глоба” в най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същото, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна, ще се спомогне обвиняемият да се
превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на
обществото, а от друга страна – тази санкционна последица ще въздейства
възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на обвиняемото лице,
което да бъде в пределите на закона.
С
оглед изхода на делото, разноските по него правилно са възложени на признатия
за виновен подс. Я., в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК.
Същите са правилно изчислени.
Настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на атакувания съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
Действително,
налице е визираното от прокурора несъответствие между словесното и цифрово
описание на престъплението, за което обв. Я. е признат за виновен от първия съд.
Районният съд е пропуснал да посочи обективните и субективни признаци на
осъществената от подсъдимия продължавана престъпна дейност. Така констатираното
нарушение, обаче, не е от категорията на съществените. Същото първо не води до
накърняване правото на обвиняемия да разбере действителната воля на решаващия
първоинстанционен съд, и второ - в мотивите към присъдата си районната съдебна
инстанция достатъчно ясно и еднопосочно е посочила, че възприема и квалифицира
инкриминираната престъпна деятелност именно като продължавана такава (л. 145 от
първоинстанционното дело – л. 9 от мотивите).
При извършената, на
основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на протестираното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото следва
да бъде изменено, в указаните по-горе части, а в останалата му част – потвърдено.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и
чл. 338, вр. с чл. 334, т. 2 и т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 18.04.2019 г. по
НАХД № 4918/2017 г. на СРС – НО, 21-ви
състав, в частта, в която обвиняемият
А.П.Я., ЕГН **********, е оправдан по повдигнатото обвинение за две
деяния, извършени на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., включени в
продължаваната престъпна дейност, и вместо това ПРИЗНАВА обвиняемият
А.П.Я., ЕГН **********, за виновен по така повдигнатото му обвинение в
това, че на 19.04.2015 г., около 16.00 ч., в гр. София, на бул. „Братя
Бъкстон“, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за
незабавна защита от 26.01.2015 г., по гр. д.
№ 3980/2015 г. по описа на CPC - III ГО, 91-ви състав, която била издадена
на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, била му връчена на 17.02.2015 г., по силата
на която се задължавал да се въздържа от извършване на насилие по отношение на К.К.Я.,
ЕГН **********, живуща ***, ж. к. „*******, ап. 4, бил отстранена от съвместно
обитаваното с К.К.Я.горепосочено жилище и му било забранено да се приближава на
по-малко от 50 метра, във всяка една посока, от нея и от упоменатото жилище, като
се приближил на по-малко от 50 метра до К.К.Я.и й казал „Ще продължа да те
тормозя“ и в това, че на 20.09.2015 г., за времето от 17.00 ч. да 20.10 ч., в
гр. София, ж. к. „*******, ап. 4, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - заповед за защита, която била издадена с решение № ІІІ-91-164/14.05.2015 г., по гр. д. № 3980/2015 г. по описа на CPC - III ГО, 91-ви
състав, на основание чл. 15 от ЗЗДН, и му била връчена на 14.07.2015 г., по
силата на която се задължавал да се въздържа от извършване на насилие по
отношение на К.К.Я., ЕГН **********, забранявало му се да се приближава на
по-малко от 50 метра, във всяка една посока, от нея и от жилището, в което тя
живеела в ж. к. „Хаджи Димитър“, ул. „*********, ап. 93, за срок от шест
месеца, като е приближил на по-малко от 50 метра, казал ѝ, че ако не се
върне при него ще ѝ вземе децата, ударил я с ръце в тялото, казал ѝ,
че е ненормална и е проститутка и отказал да си тръгне от жилището.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.