НОХД № 158/2018 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия П.И.Б. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, с основно образование, общ работник, неженен,
осъждан, за това, че на 27.01.2018 година, в град Пазарджик, обл. Пазарджик, по
ул. „Генерал Гурко”, е управлявал МПС - лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****,
без свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без такова
свидетелство, наложено му с НП № 17-1818-000307/20.07.2017 година на Началник
Сектор към ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, връчено му лично на 31.07.2017
година, влязло в сила на 08.08.2017 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият П.И.Б. не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение. Дава обяснения, че знае, че има издадено СУМПС, което е
валидно до 2019 г., не знаел да му е било отнето, получил е лично НП №
17-1818-000307/20.07.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик,
но не го бил прочел и не бил разбрал какво получава, поради което и е
управлявал автомобил на инкриминираната дата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
което да бъде изтърпяно ефективно и наказание глоба в предвиден от закона
размер.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, като моли съда при индивидуализацията на наказанието да се
вземат предвид и смекчаващите вината обстоятелства, най-вече оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина.
В дадената му последна дума подсъдимият предоставя на
съда какво да реши.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.И.Б. е неправоспособен шофьор. На
31.07.2009 г. му е издадено СУМПС № *********, валидно до 28.07.2019 г.
Впоследствие обаче е образувано досъдебно производство, тъй като е установено,
че при подаване на заявлението за издаване на свидетелство за управление на
МПС, подсъдимият е ползвал неистински официален документ - Свидетелство за
основно образование серия Е-02, № 080088 с per. № 1125/12.10.2002 година,
издадено от ОУ „Любен Каравелов” в град Пещера на негово име. След приключване
на разследването е внесен обвинителен акт в съда и е образувано НОХД №
2410/2009 г. по описа на Районен съд Пазарджик. С присъда по същото дело П.И.Б.
е признат за виновен за това, че на 27.07.2009 година в град Пазарджик,
съзнателно се е ползвал пред Р.М.С.от гр. Пазарджик при подаване на Заявление
за издаване на документи за самоличност на български граждани № А04241 291, вх.
№ 1- 5488/27.07.2009 година за Свидетелство за управление на МПС, от неистински
официален документ - Свидетелство за основно образование серия Е-02, № 080088 с
рег. № 1125/12.10.2002 година, издадено от ОУ „Любен Каравелов” в град Пещера
на негово име, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца и на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определено наказанието да се търпи при строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на
05.01.2010 г. С Присъдата е постановено вещественото доказателство -
свидетелство за основно образование с рег. № 1125/12.10.2002 год. издадено от
ОУ „Любен Каравелов“ да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи. Подсъдимият
Б. е изтърпял наказанието лишаване от свобода на 27.03.2010 г. След влизане на
присъдата в сила СУМПС на подсъдимия е обявено за невалидно през 2016 г., след
получаване на присъдата в сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик. Непосредствено
след това - на 07.06.2016 г. на подсъдимия Б. е съставен акт за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и въз основа на него на 23.06.2016 г. му е издадено НП №
16-0315-000424, връчено му на 20.07.2016 г. и влязло в сила на 28.07.2016 г.
Въпреки това подсъдимият Б. продължил да управлява МПС. На 25.03.2017 г. на
подсъдимият отново е съставен АУАН за управление на МПС без да е правоспособен
водач и му издадено НП № 17-1006-001604/27.06.2017 г. за нарушение на чл.150 ЗДвП, връчено му същия ден и влязло в сила на 05.07.2017 г. На 27.06.2017 г. за
пореден път е съставен АУАН на подсъдимия за управление на МПС без да е
правоспособен водач. Въз основа на този АУАН е издадено и наказателно
постановление № 17-1818-000307/20.07.2017 г. на началник сектор към ОД на МВР
град Пазарджик, с което на подсъдимия Б. е било наложено административно
наказание глоба за управление на МПС без да притежава СУМПС. НП №
17-1818-000307/20.07.2017 г. е връчено срещу разписка лично на подсъдимия на
31.07.2017 г. – обстоятелство, което и самият той потвърди в съдебно заседание.
Наказателното постановление е влязло в сила на 08.08.2017 г. като необжалвано.
Така издадените му НП и наложените му с тях глоби обаче не възпрели подсъдимия
и той, макар и неправоспособен, продължил да управлява МПС. На 27.01.2018 г.,
около 11,00 часа в град Пазарджик, по улица „Генерал Гурко” подсъдимият
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ****, като на
същата улица бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелят Т.Г.
и свидетелят С.Л.. Те изпълнявали поставените им задачи по регулиране на
движението във връзка с поставяне на рекламен билборд, когато забелязали движещия се автомобил „Опел“,
модел „Астра” по ул. „Генерал Гурко”, който бил със счупена регистрационна
табела и пребоядисан номер. Тъй като полицейските служители се усъмнили, Л.
подал сигнал със „Стоп“ палка на водача да отбие и спре. След спирането на
автомобила, полицейските служители установили, че водач е подсъдимият П.Б.. Тъй
като подсъдимият не представил документи, между които и СУМПС, била извършена
проверка в ОДЧ, като се оказало, че Б. не притежава свидетелство за управление
на МПС и управлява в едногодишния срок, след като е наказан за същото деяние по
административен ред. За това му бил съставен АУАН с бланков № 556672/27.01.2018
г., подписан и получен от Б. без възражения, след което подсъдимият е отведен в
РУ на МВР Пазарджик, където е задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Видно от приложената справка за водач от сектор „ПП”
при ОД на МВР Пазарджик, подсъдимият Б. е неправоспособен шофьор, като преди
инкриминирания период има съставени общо 21 АУАН, като въз основа на тях има
издадени 19 НП, с които са му налагани наказания за различни нарушения по ЗДвП.
Преди инкриминирания период Б. има издадени и 7 ел. фиша за нарушения на ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията
на самия подсъдим, показанията на свидетелите Т.Г. и С.Л., както и от писмените такива – АУАН
серия Д бл.№ 556672, писмо до сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, копие от
присъда по НОХД № 2410/2009 г. по описа на Районен съд Пазарджик, справка за
нарушител/водач, НП № 17-1818-000307/20.07.2017 г., справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние. Тя не се оспорва и от защитата в
хода на делото.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Г. и С.Л.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Разпитаните свидетели са категорични, че именно
подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Астра”с рег. № **** по улица „Генерал Гурко” в гр. Пазарджик. Техните
показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност,
тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и са дадени
от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти се
потвърждават и от всички останали събрани доказателства по делото. Самият
подсъдим, макар и да не се признава за виновен с оглед твърденията му, че има
СУМПС, валидно до 2019 г., също не отрича, че на инкриминираните дата и място е
управлявал лек автомобил. Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от
писмените доказателства, находящи се в делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият П.И.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият П.И.Б. ***, е
управлявал МПС - лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****, без свидетелство за
правоуправление и в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без такова свидетелство, наложено му
с НП № 17-1818-000307/20.07.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Пазарджик,
РУ Пазарджик, връчено му лично на 31.07.2017 година, влязло в сила на
08.08.2017 г. Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият не е
притежавал СУМПС, което е обявено за невалидно, наказван е многократно по
административен ред за управление на МПС без СУМПС, наясно е бил, че последното
такова наказание преди инкриминираната дата му е с НП №
17-1818-000307/20.07.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пазарджик, връчено му лично на 31.07.2017 година, влязло в сила на 08.08.2017
г. като необжалвано и въпреки това се е качил отново да управлява автомобил.
Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на подсъдимия,
че не знаел, че СУМПС му е невалидно. След справка в деловодната система на ПРС
съдът установи, че видно от приложените към присъдата по НОХД № 2410/2009 г. по
описа на Районен съд Пазарджик мотиви, разглеждането на делото е протекло в
присъствието на подсъдимия П.Б. и последният е взел отношение по обвинението,
като е заявил в съдебно заседание, че се признава за виновен и е дал обяснения
за извършеното. Видно е, че още към онзи момент Б. е осъзнал, че СУМПС не му е
издадено законосъобразно. Дори и към онзи момент все пак обаче да не е разбрал,
че е неправоспособен водач, то последното е станало негово достояние в хода на
поне три полицейски проверки впоследствие, за което са му съставени АУАН и
издадени въз основа на тях НП, с които е наказан за това, че е неправоспособен
водач. Тези проверки са били съответно на 07.06.2016 г., 25.03.2017 г. и на 27.06.2017
г. Звучи несериозно и нелогично обяснението на подсъдимия, че получил НП №
17-1818-000307/20.07.2017 г., без да го чете и не разбрал за какво е наказан.
Подсъдимият е грамотен и ако не е прочел НП, сам се е поставил в тази ситуация,
поради което и не следва да черпи права от собственото си нехайно поведение. А
освен всичко друго е наказан и в предходни моменти, като едва ли следва да
приемем за нормално във всеки един от тези пъти, когато е спиран за проверка от
полицейски служители и му е съставян АУАН, че е неправоспособен водач,
подсъдимият да не е разбрал, че го наказват именно защото не притежава СУМПС.
Факт е, че дори и самото СУМПС не се е намирало във владение на подсъдимия по
време на спирането му в инкриминираната дата, което е още една индиция, че той следва
да е бил достатъчно наясно по отношение на обстоятелството, че управлява МПС
без да притежава СУМПС.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на
случайните граждани и минувачи.
Съдът
прецени като висока и обществената опасност на подсъдимия, който за период от
20 години е осъждан общо 6 пъти, търпял е ефективно наказание лишаване от
свобода, с лоши характеристични данни и наложени множество (общо 26) наказания
по ЗДвП за различни нарушения.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността
му, като отчете като отегчаващи обстоятелства наличието на предходни осъждания,
лошите характеристични данни и наложените наказания по ЗДвП, невключени в състава на
сегашното деяние. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
вземат предвид семейното положение на подсъдимия, трудовата му ангажираност и
оказаното съдействие на разследването чрез признаване на неизгодни за него
обстоятелства. Настоящият съдебен състав все пак счита, че последните не са нито
многобройни, нито се явяват изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК не би могла да намери приложение.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Размерът на наказанието следва
да бъде определен отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко
това съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца и глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик. Наказанието е определено
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, макар и
на пръв поглед отегчаващите вината обстоятелства да са значителни. Така
определеното наказание обаче съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се със сравнително висока степен на
обществена опасност. Предходните осъждания на подсъдимия, множеството му наложени
наказания по ЗДвП, част от които за управление на МПС без СУМПС, както и
начинът и мястото на извършване на процесното деяние - управлението на автомобила посред бял ден с
ясното съзнание, че подсъдимият е неправоспособен, демонстрират явното му
пренебрежение към законите на страната и органите на реда и обуславят извод за
престъпна упоритост и дързост при осъществяването му. Ето защо съдът намира, че
така наложеното наказание ще отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Наложената
глоба е съобразена и с имущественото състояние на лицето, тъй като подсъдимият
работи, получава добри трудови доходи и притежава МПС, видно от лично
попълнената от него декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние. Ето защо съдът намира, че размерът на глобата се явява съразмерно определен
и съответстващ на доходите на подсъдимия и като наказание не се явява
прекомерно тежко за последния.
Съгласно
разпоредбата на чл.343г НК съдът следва да постанови лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, но подсъдимият е неправоспособен шофьор,
поради което тази разпоредба се явява неприложима в случая.
При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият Б. ще
има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така
преценения период на лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да
върши престъпления.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да се
изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: