Решение по дело №666/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

                              гр.ВРАЦА,17.05.2022 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на четвърти септември  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                        

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                   

         

при секретаря Б.СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора......                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 666  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.Б. ***-0000256/09.06.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.10, т.1 от ЗАПр., е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата и в допълнително писмено становище, се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

         Ответната страна не е ангажирала представител и конкретно становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

На 03.06.20 г. около 14.35 ч., на гл.път Е-79, км.92, контролни органи на РД”АА”-Враца –св.А.А. и Л.К.спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател специален автомобил „Скания Р164 ГА“, кат.№3 с рег.№****** и прикачено полуремарке с рег.№******, който извършвал обществен превоз на товари по маршрут с.Гранитово-гр.София със заверено копие на съответен лиценз на Общността и съответен пътен лист №233730/02.06.20 г. МПС-то било оборудвано с аналогов тахограф. При проверката свидетелите установили, че за датата 02.06.20 г., водачът е използвал тахографски лист за времеви период по-дълъг от този, за който е предназначен, без от това да има загуба на данни. При тези констатации, контролните органи съставили на място срещу жалбоподателя АУАН№264449/03.06.20 г., в който е посочено, че водачът „е използвал тахографски лист от 02.06.20 г. за период от време по дълъг от този, за който е предназначен и това не е довело до загуба на данни”. Така описаното поведение е квалифицирано в акта като нарушение на чл.34, пар.1, изр.3,пр.1 от Регламент 165/14 на ЕС.

Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на жалбоподателя без възражения. Последвало издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението е наложена глоба, на основание чл.93в, ал.10, т.1 ЗАПр.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на А.А. /актосъставител/ и Л.К./свидетел по акта/, цитираните пътен лист, тахографски лист и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в производството по установяване на нарушението и издаване на процесните АУАН и НП са допуснати множество съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на последното на формално основание, а именно:

         Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент /ЕС/№165/14 г., тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. В случая в обстоятелствените части на процесните АУАН и НП, актосъставителят,съответно АНО дословно са преписали въпросната разпоредба, но без никакво конкретно изложение на фактически обстоятелства за това какъв е бил максималният период, за който е предназначен и може да се използва процесния тахографския лист.  

         На следващо място, в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че проверката е извършена на 03.06.20 г. на гл.път Е-79, км.92, като водачът „е използвал тахографски лист от 02.06.20 г...“ за обществен превоз на товари, съгласно пътен лист№233730/02.06.20 г. по маршрут от с.Гранитово  за гр.София. Видно от самия пътен лист, началната дата на превоза е 02.06.20 г.,06.00 ч., продължил последователно на същата дата и на 03.06.20 г.с конкретни часове на пристигане и отпътуване по маршрут с начална точка гр.София-гр.Мездра-с.Гранитово, гр.Мездра, с.Гранитово, с последно вписани маршрутни и времеви данни към 03.06.20 г.,12.30 ч. от с.Гранитово.  При тези фактологични данни, спрямо изключително лаконичното съдържание на обстоятелствените части на процесните АУАН и НП, в случая остава неясно коя е датата на извършване на вмененото нарушение, възприета от актосъставителя и АНО.Остава неясно и мястото на извършване на нарушението, като предопределящо решаването на правния въпрос за компетентността на АНО по правилата на чл.48 ЗАНН / в случая с оглед маршрута-правилата на чл.48, ал.2 ЗАНН/.

          На последно място, в АУАН и в НП фактологично е прието, че неправомерното използване на тахографския лист от жалбоподателя, не е довело до загуба на данни, представляващо основание за санкциониране на нарушението по чл.93в, ал.10, т.2 ЗАПр.Същевременно обаче, АНО е наложил санкция по чл.93в, ал.10,т.1 ЗАпр., приложима само в случаи на загуба на данни.

         Всички горепосочени пропуски, непълноти и противоречия в съдържанието на процесните АУАН и НП досежно фактическите параметри на вмененото нарушение, както и несъотвествието между фактическото и юридическо обвинение и основание за налагане на санкцията, се явяват допуснати в нарушение на императивните изисквания на чл.42,т.3 и т. 4 и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Затова и са от категорията на абсолютните  и съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора по същество.

         При така изложените съждения, обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна.

         Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000256/09.06.20 г. на Директора на РД“АА”-Враца, с което на А.Б.П. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/14 е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на основание чл.93в, ал.10,т.1 от ЗАПр.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: