Р Е Ш
Е Н И Е № 269
гр.Кюстендил, 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП - Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №287/2021г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Регионална дирекция
„АА“ – София, ул.“Витиня“ №1 обжалва решение №260193/05.07.2021г. на КРС,
постановено по АНД №195/2021г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се претендират
разноски.
Ответникът чрез пълномощника в
писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставане в сила решението на районния съд. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП –
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260193/05.07.2021г. на КРС, постановено по
АНД №195/2021г., с което е отменено НП №42-0000099/13.01.2021г.
на директора на РД
„АА“ – С. „А.Т.Г.“ ЕООД гр.К. е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП с административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл.57,
ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, поради недоказаност на административното нарушение
от обективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС.
Производството пред въззивния съд
е образувано по жалба на „А.Т.Г.“ ЕООД гр.Кюстендил срещу НП №42-0000099/13.01.2021г. на директора на РД „АА“ – София.
Прието е от фактическа страна, че на 05.02.2020г. дружеството, в качеството на
превозвач по чл.2, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г., е допуснало до управление
водача П. М. Б. на влекач Д*** с рег.№**** за извършване на международен превоз
на товари, без водача да е психологически годен. За нарушение на чл.57, ал.1 от
Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
е съставен АУАН №281121/29.12.2020г., а въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
Към преписката са представени като
писмени доказателства товарителница от 05.02.2020г., извлечение от дигитален
тахограф и справка от информационната система към ИА „АА“.
Осъществявайки контрол за
законосъобразност на въззивното решение касационната инстанция намира същото за
правилно, доколкото споделя изводите за недоказаност на административното
нарушение от обективна страна. Нарушителят
е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтП – санкционна норма, предвиждаща административно наказание за превозвача
за нарушение, изразяващо се в допускане на водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за международен превоз. Изискването е
отнесено към нормата на чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, според която лицето по чл.2, ал.1
допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници
и товари само водачи, които са психологически годни. Следователно, за да има
извършено нарушение е необходимо да се докаже чрез годни доказателствени
средства, че водача не е бил психологически годен на датата, на която е
извършен превоза. С оглед събраните писмени и гласни доказателства касационният
съд приема, че това обстоятелство не е
безспорно установено. В АУАН и НП
като водач на влекача е посочено лицето Пламен Максимов Борисов без
индивидуализиращи белези. Справката в регистъра на психологическите изследвания
на водачи за явяванията на психологическо изследване е извършена само по ЕГН,
без посочване на име. В преписката не се съдържат други доказателства, от които
да е възможно установяването на идентичност между лицето- водач и лицето с
посочено ЕГН ********** в справката, поради което КАС счита, че е невъзможна
индивидуализацията на водача, за когото се твърди в акта, че не е
психологически годен. В този смисъл
обективен елемент от състава на нарушението се явява недоказан и обуславя
незаконосъобразност на НП.
Като е достигнал до идентичен правен извод, въззивният съд е постановил
правилно решение. Същото ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Воден от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260193/05.07.2021г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №195/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: