РЕШЕНИЕ
Номер 721/22.10. Година
2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІІ наказателен състав
На16октомври 2019г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 01425 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- Р.К.С. срещу НП №18-1158-004158 от
07.11.2018г. издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР Перник,с
което са му наложени
следните административни наказания:
-по
чл.179 ал.3 т.2 от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/–глоба в размер на 1 500лв.
-по
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 10лв.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
представител не изпраща.
В
съдебно заседание жалбоподателят са представлява от адв.Стефанов ,който пледира
за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление, като поддържа доводите,инвокирани в подробната писмена жалба.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
09.09.2018 г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция към ОД МВР Перник, е
съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,в който е
отразил следните относими за процеса обстоятелства:
На
09.09.2018 г. в 23:20 ,часа в община Перник,по Лот 0 на АМ Струма,жалбоподателят е управлявал автобус
„Неоплан Н516 СХД“ с регистрационен №
КН0101АС /категория М3/, с посочена собственост, с посока на движение от град
София към град Дупница, като при извършена проверка на километър 26 е било установено, че автобусът няма залепен
валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Водачът
не представя свидетелство за управление на МПС. След направена справка е
установено, че водачът притежава валидно свидетелство за управление на МПС от
съответната категория.
Като виновно нарушени законови разпоредби в АУАН се сочат : чл.139 ал.5 и чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП/Закон за движение по
пътищата/.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящето
наказателно производство.
С обжалваното
Наказателно Постановление,административно наказващият орган е наложил
административни наказани,в абсолютния им
законов размер, поради което и съдът не изследва приложението на правилата за
индивидуализация на административното наказание,дефинирани в нормите на чл.27
ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на свидетелят Г.А.Г.- актосъставител, АУАН,копие на
фискален бон ,копие от паспорта на жалбоподателя с данни за излизане и влизане
на територията на РБългария, Заповед на Министъра на вътрешните работи относно
правомощията на актосъставителя, както и на административно наказващият орган.
Във
връзка с тази заповед ,съдът не установява незаконосъобразност, преценявана
през изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП-или актът е съставен, а
обжалваното НП издадено от компетентни лица.
След
предявяване на АУАН липсват писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице,поради което съдът следва да се
произнесе по същество.
По
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта ,с която
е описано,вменено темпорално първото по
ред административно нарушение съдът го намира за незаконосъобразно.
Приложената
административно наказателна разпоредба в редакцията действаща към датата на
вмененото нарушение ,както и датата на издаване на обжалваното наказателно
постановление предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност
на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което
не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или
на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е
различно от одобреното,като се наказва с
глоба в абсолютен законов размер според вида на пътното превозно средство.
Съществува
и друг административно наказателен състав /чл.179 ал.4 от Закона за движението
по пътищата/според който се налага административно наказание на водач ,който
управлява пътно превозно средство по републиканските пътища ,за което е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по-ниска
от нормативно установената за съответната категория.
При
което изпълнителното деяние,което се вменява в конкретния случай не припокрива
признаците на нито един от горепосочените административно наказателни състава,а
разширителното тълкуване в административно наказателното производство е
недопустимо.
Ето
защо съдът счита,че на това основание
обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено,без
съдът да изследва и анализира останалия доказателствен материал :копието на
фискалния бон,датата на закупуване и вид на винетката за 2018г.,данните за
осъществен евентуален международен
превоз на пътници,според конкретни разпоредби от вече отменената НАРЕДБА за условията и реда за
събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата
/отменена 28.12.2018 г./според видовете винетки и тяхната валидност.
Тъй като в писмената жалба акцентът е
върху наказателното постановление,с което е приложен състава на чл.179 ал.3,т.2
от Закона за движението по пътищата, но в първия абзац на писмената жалба се
визира и наложеното административно наказание по чл.183,л.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата,съдът счита, че следва да обсъди законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление в цялост.
По отношение законосъобразността на наказателното постановление в частта,с която
е наложеното наказание по чл.183 ал.1
т.1 от ЗДвП-в тази му част обжалваното
НП не страда от пороци, и следва да бъде потвърдено.
Административното нарушение е свързано с
неизпълнение на законовото задължение на водач, при управление на МПС да
носи свидетелството за управление на МПС
от съответната категория и контролен
талон към него.
Доказателства,от които да бъде направен правен
извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление в тази му част не се сочат от страната
жалбоподател,а неконкретизацията на конкретното предложение/в АУАН/ не нарушава
правото му на защита.
Наложеното
наказание е в абсолютния законов размер,поради което съдът не анализира
това второ по ред наложено наказание по
отношение на индивидуализацията на размера на наказанието,по вид “глоба”.
Водим от гореизложеното, съдът на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
Изменя
НП №18-1158-004158 от 7.11.2018г. издадено от началник на сектор ПП
към ОД на МВР Перник, с което на Р.К.С. ***,
ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания:
-по
чл.179 ал.3 т.2 от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/–глоба в размер на 1 500лв.
-по
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 10лв,
КАТО
ОТМЕНЯ НП в частта, с която на основание чл.179 ал.3 т.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/му е
наложена глоба в размер на 1 500лв.,и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е
изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Богдан Велев/