Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 / 12.02.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 552 по описа на съда за 2020 г. и за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е
образувано по жалба на К.М.Д. *** Тошево срещу Заповед № ЧР-02-31/29.10.2020 г.
на областния управител на област Добрич, с която на основание чл.106, ал.1, т.2
от ЗДСл, поради съкращаване на щата, е прекратено служебното й правоотношение,
считано от 29.10.2020 г.
Жалбоподателката не е съгласна с
издадената заповед и излага доводи за нейната незаконосъобразност. Възразява,
че в заповедта липсват мотиви, което нарушава правото й на защита. Счита, че
заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като
соченото материалноправно основание за прекратяване на служебното
правовоотношение - съкращаване на длъжността - на практика не съществува и
твърди, че съкращаване на щата не извършено. Възразява, че заповедта е издадена
в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.4 от АПК. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. С.А. заявява, че поддържа
жалбата и моли заповедта да бъде отменена.
Ответната страна, областен управител на
област Добрич, чрез юрисконсулт Р.Б. оспорва изцяло жалбата, като заявява, че поддържа
писмения си отговор от 10.11.2020 г., в коъйто са изложени съображения за
законосъобразност на издадената заповед, неоснователност и и недоказаност на жалбата. Моли да се потвърди
изцяло Заповед № ЧР-02-31 от
29.10.2020г. на областен управител на област Добрич, като законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба от К.М.Д. да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Жалбоподателката, К.М.Д., с висше
юридическо образование, специалност „Право“ е била назначена в Областна администрация
–Добрич на длъжността „Младши експерт“ V ранг в Дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“, считано от 18.01.2016г.,
видно от Заповед № ЧР-02-3/11.01.2016г. на областния управител, Детелина Н.
(л.425).
Със Заповед № ЧР-02-27/09.12.2016г. К.Д. е преназначена на длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“(л.429).
На 20.02.2019 г. г-жа Д. е повишена в ІV
младши ранг със съответната заповед.
На 16.04.2019 г. К.Д., по нейна молба, отново е назначена на длъжността „Младши експерт“ в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ с придобития ІV ранг, видно от Заповед № ЧР-02-32/16.04.2019г., издадена от следващия областния управител, К.К..
Служебното правоотношение на жалбоподателката
е било прекратено със Заповед № ЧР-02-39/29.11.2019 год. на областен управител
на област Добрич на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – съкращаване на щата.
Заповедта е отменена с Решение от 12.03.2020г., постановено по адм.д. №
735/2019 г., влязло в сила на 21.10.2020г., когато е оставено в сила с Решение
№ 13009/21.10.2020г., постановено по адм. дело 5346/2020 на Върховен административен
съд, V отд. В съдебните решения е прието, че не е налице реално съкращаване на
щата и заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон.
След отмяната на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката е подала молба с вх.
№ ПО-05-5 от 26.10.2020 г. до областния управител, с която е заявила, по реда
на чл.122, ал.1 от ЗДСл, че се явява на 26.10.2020 г. в Областна администрация
Добрич, за да заеме длъжността „Младши експерт“ в дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“ (АКРРДС).
Със Заповед № РкД-20-124 от 27.10.2020 г.
(74) областният управител на област Добрич е възстановил заеманата от
жалбоподателката длъжност преди уволнението й като е съкратил създадената на
нейно място длъжност „Младши експерт“ в дирекция „АКРРДС“, свързана с функции,
задължения и изисквания за подпомагане на
областния управител с оглед задълженията му по Закона за водите и
Наредбата за условията и реда за осъществяване на условията за техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и
за контрол на техническото им състояние, включително и с функции да координира
и контролира прилагането на мерките по здравеопазването на животните във връзка
със създадената епизоотична комисия към областния управител.
С тази заповед е наредено да се изготви
ново поименно длъжностно разписание и заповед за възстановяване на К.Д. на
предишната й длъжност. Заповедта е мотивирана с влезлите в сила съдебни решения
за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение .
На 28.10.2020 г. областният управител е
издал Заповед № ЧР-03-1 на основание чл.122, ал.3 от ЗДСл, с която е наредил на
К.Д. да се изплати обезщетение в размер на основната й заплата от деня на явяването
й на работа 26.10.2020 г. до деня на действителното й допускане да изпълнява
служебните си задължения - 29.10.2020 г. Със заповедта е определен и размерът
на полагащото се обезщетение.
Със Заповед № ЧР-02-30 от 28.10.2020 г. Д.
е възстановена на длъжността „младши експерт“, ІV ранг в дирекция „АКРРДС“.
Заповедта е връчена на 29.10.2020 г. като на тази дата на К.Д. е връчена и
длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“ (л.62-66), според
която основната цел на длъжността е да подпомага областния управител при
взаимодействието му с органите на местно самоуправление и местна администрация
и според която професионалните изисквания за заемане на длъжността са завършена
степен „бакалавър“ по специалностите икономика, право, инженерни науки,
администрация и управление.
На същата дата, 29.10.2020г., на която
на жалбоподателката е възстановена на работа, е връчена и оспорената в
настоящото производство Заповед № ЧР-02-31/29.10.2020 г. за прекратяване на
служебното правоотношение, която отново е мотивирана със извършено на
29.10.2020г. съкращаване на щата по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
В мотивите на оспорената заповед е
цитирана Заповед № РкД-20-127 от 29.10.2020г. на областен управител на област
Добрич ( л.78). Няма даннни жалбоподателката да е била запозната със тази
заповед, но от съдържанието й се установява, че считано от 29.10.2020 г. длъжността,
на която жалбоподателката е възстановена
на работа, т.е. „младши експерт“ в дирекция „АКРРДС“ се съкращава, считано от 29.10.2020 г. Съкращава се и и още една длъжност за младши експерт, за която е
упоменато, че е към момента свободна, незаета. Вместо двете длъжности за младши
експерт са създадени две нови длъжности за старши експерт в дирекция „АКРРДС“.
От административната преписка се установява,
че съкращаването на двете длъжности за „Младши експерт“ в дирекция АКРРДС е извършено
въз основа на Доклад рег. № РкД-15-16 от 29.10.2020 г. на главния секретар на областната
администрация, който е предложил на областния управител горепосочената промяна
в длъжностното разписание.
С доклада, на първо място, се предлага съкращаване
на наличната свободна към 29.10.2020г. длъжност „Младши експерт“ в дирекция „АКРРДС“,
свързана с актуване, стопанисване и управление на имоти, държавна собственост и
създаване на нейно място длъжност „Старши експерт“ в същата дирекция и със
същите функции. На второ място се предлага съкращаване на длъжността „Младши
експерт“ в дирекция „АКРРДС“, на която на тази дата е възстановена
жалбоподателката. Посочено е, че свързана с да
подпомага областния управител при взаимодействието му с функции по подпомагане
на областния управител при взаимодействието му с органите на местно
самоуправление и местна администрация и създаването на нова длъжност „старши
експерт“, с различна образователна-квалификационна степен „магистър“ по някоя
от специалностите по професионално направление архитектура, строителство е
геодезия.
В докладна записка №
ЧР-07-1/19.10.2020г. на директора на дирекция АКРРДС до главния секретар на
областната администрация (67) се споменава, че със Заповед №
РкД-20116/13.10.2020г. областният управител е възложил на юрисконсултите от
дирекция АПОФУС да осъществяват административния контрол за законосъобразност
на актовете на общинските съвети и на кметовете на общини.
С издадената на основание
чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 7, ал. 1, т. 24 и т. 27 от
Устройствения правилник на областните администрации Заповед № РкД-20-127 от
29.10.2020 г. областният управител е наредил да се изготви ново длъжностно разписание
и ново поименно разписание на длъжностите, считано от 29.10.2020г., да се
изготвят съответните длъжности характеристики и да се изготви заповед за
прекратяване на служебното правоотношение с К.Д., считано от 29.10.2020г.
Ответникът представя по делото новосъставените
длъжностни характеристики за длъжността „Старши експерт“. Представена е длъжностната
характеристика за новата длъжност „Старши експерт“ с области на дейност
регионално развитие, околна среда и имоти, създадена на мястото на съкратената
на 29.20.2020г. длъжност „Младши експерт“ със същите функции. Видно е, че тя е
била връчена на 02.11.2020г. за подпис на П.К.- старши експерт, която вече е
заемала длъжност „Старши експерт“ в дирекция „АКРРДС“, според поименното щатно разписание
от 14.10.2020г.
От новото длъжностно разписание, в сила
от 29.10.2020 г. (л.72), е видно, че в дирекция „АКРРДС“ предвидената численост
на персонала от 16 души е непроменена. От тях 12 души са предвидени за
назначаване по служебно правоотношение, а 4 по трудово правоотношение.
Предвидените длъжности са за: 1 директор, 5 главни експерти, 4 старши експерти,
2 младши експерти, 1 главен специалист (трудов договор) и 3 специалисти (трудов
договор. От поименното разписание е видно, че към 29.10.2020г. има две заети и
две свободни длъжности за „Старши експерт“ и три заети длъжности за „Младши
експерт“, сред имената на които, не фигурира името на жалбоподателката.
Видно от представеното предходно
поименно щатно разписание в сила от 14.10.2020г. (л.68-69) преди трансформациите
в дирекция „АКРРДС“ е имало следните длъжности: 1 директор, 5 главни експерти, 2
старши експерти, 5 младши експерти, 1 главен специалист (трудов договор) и 3
специалисти (трудов договор). Преди промените от петте длъжности „Младши експерт“
три са били заети и две са били свободни, а двете длъжности „Старши експерт“ са
били заети от служителите П.К.и В.П..
От съдържанието на Заповед № РкД-20-124/27.10.2020г., се установява, че преди извършените на 29.10.2020 г. промени едната свободна длъжност „Младши експерт“ в дирекция „АКРРДС“ е била с функции, задължения и изисквания, свързани със задълженията на областните управители по чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите и т.н. От Доклад № РкД 15-16/29.10.2020г. на главен секретар на областна администрация Добрич се установява, че другата свободна длъжност „Младши експерт“ в дирекция АКРРДС е била с функции, задължения и изисквания, свързани с актуване, стопанисване и управление на имоти-държавна собственост. От данните по делото се установява, че горепосочените две длъжности са създадени от 01.12.2019г., в резултат на предходното прекратяване на служебното правоотношение с Д.. Установява се също, че от момента на създаването на горните две длъжности за „младши експерт“ в АКРРДС, т.е. 01.12.2019 г. до 29.10.2020 г. - момента на възстановяването на работа на К.Д. по реда на чл.122, ал.1 от ЗДСл., на новосъздадените длъжности не са били назначени служители и те са били незаети.
От мотивите на съдебните решения по
адм.д. № 735/2019г. от описа на АдмС-Добрич и по адм.д. № 5346/2020г. по описа
на ВАС е видно, че прекратяването на служебното правоотношение с К.Д., извършено
с отменената по съдебен ред Заповед № ЧР-02-39/29.11.2019г., е било мотивирано
също с чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. и с необходимостта от създаване на длъжност
за подпомагане на областните управители във връзка със задълженията им по чл.
138а, ал. 3 от Закона за водите и т.н.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, а разгледана по същество, за
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган – областен управител, който е органът по назначаването по см. на чл.108,
ал.1 от ЗДСл и е компетентен да прекрати служебното правоотношение съсъ
служител в областната администрация.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона форма и има съдържанието по чл.108, ал.1 от ЗДСл.
Заповедта е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречия
с материалния закон и целта на закона като съображенията на съда за това са
следните:
Служебното правоотношение на
жалбоподателката К.Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС.
Според цитираната норма, органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността. В
случая срокът за предизвестие не е спазен, но на основание чл. 106, ал. 4 ЗДС е
разпоредено изплащане на обезщетение в размер на основната заплата.
Съкращаване на длъжността по смисъла на
чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е налице при кумулативна наличност на следните
предпоставки: 1/ отпадане на длъжността като нормативно определена позиция и 2/
пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или
такова значително изменение на същите, че новата им съвкупност и изискванията
за тяхното осъществяване налагат извод за качествено нова длъжност.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, длъжност в
администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или
по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика.
Трансформацията
на една длъжност в друга, налага новата да е различна, както по своето
нормативно наименование, така и по преките задължения и функции, които в
сравнение със съкратената длъжност осъществява. Съкратената длъжност трябва да
не фигурира като нормативно наименование в длъжностното разписание на
ведомството или ако фигурира, то трябва да е намалена нейната обща численост.
В случая е намалена общата численост на
персонала, заемащ длъжността „Младши
експерт“ в дирекция АКРРДС като е извършена трансформация на заеманата от
жалбоподателката длъжност за младши експерт и на незаетата длъжност за младши експерт в
две длъжности за старши експерт в същата дирекция, видно от утвърденото ново
длъжностно разписание.
Съдът намира, че реално съкращаване на
щата няма, тъй като длъжността продължава да съществува като система от
функции, задължения и изисквания, които са нормативно установени в чл. 17, т.8, т.9 и т.10 от Устройствения правилник на
областните администрации. Запазена е числеността на специализираната
администрация в дирекцията, запазени са и функциите на двете съкратени
длъжности, запазено е нивото на длъжността-експертно, запазени са изискванията
за минимален ранг за заемане на длъжността – V. Независимо, че за едната
длъжност за старши експерт са предвидени в длъжностната характеристика
изисквания за професионална област, различна от тази на жалбоподателката и са предвидени
различни преки задължения, свързани с необходимостта от подпомагане на
областния управител във връзка със задълженията му по Закона за водите, то това
не обосновава реалното съкращаване на щата.
Видно от чл.17, т.8, т.9 и т.10 от
Устройствения правилник на областните администрации, основната дейност на
специализираната дирекция „Административен контрол, регионално развитие и
държавна собственост", в която жалбоподателката е възстановена на
длъжността „Младши експерт“ преди да бъде отново уволнена, е свързана именно с
функции, задължения и изисквания, съгласно длъжностната й характеристика. Видно
от Устройствения правилник не е отпаднало задължението на служителите от
специализираната областна администрация да подпомагат осъществяването на контрол
по изпълнението от общинската администрация на делегирани функции от
съответните органи на централната държавна власт, да осигуряват упражняването
на контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете на
общини и да осигуряват упражняването на контрол по законосъобразността на
актовете и действията на органите от местното самоуправление и местната
администрация на територията на областта в случаите, когато това е възложено на
областния управител със закон или с друг нормативен акт. Всъщност това е
основната дейност на специализираната администрация. Присъщите за длъжността
функции не само, че са запазени, но не биха могли да бъдат и премахнати, тъй
като са нормативно установени.
Органът по назначението има право самостоятелно
да прецени на кое лице да прекрати служебното правоотношение, но в случаи, когато
на същата длъжност са назначени повече лица или когато назначените служители не
отговарят на изискванията за новата длъжност.
В случая тези условия не са налице. Преценка
на органа дали да освободи определен
служител по принцип не може да бъде предмет на съдебен контрол, тъй като тя е
извършена в сферата на неговата оперативна самостоятелност. Въпреки това,
според практика на ВАС преценката на органа по назначаването следва да е
съобразена с принципите за законност, установени в чл. 4, ал. 2 от АПК и чл.2, ал.1, т.1 от Закона за администрацията, които са
основни в дейността на държавната администрация, вкл. и при упражняване на
правомощията на органа по назначението по чл.7, ал.1, т.24 и т.27 от
Устройствения правилник на областните администрации. Преценката на органа по назначаването следва да е
съобразена и с обявения в чл.81 от ЗДСл стабилитет на държавната служба. Отделно
от това разпоредбата на чл. 6 от АПК императивно изисква административните
органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо.
Непосредствено преди да бъде уволнена, жалбоподателката е била възстановена на работа по реда на чл.122 от ЗДСл, съгласно който при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
В случая е явно, че органът по
назначението не е целял да спази законовата норма, а само да демонстрира
формалното, привидното й спазване, тъй като целта му е била повторно
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката.
От преписката е видно, че са издадени
съответните предхождащи заповеди, както и заповед за възстановяване на Д. на
заеманата от нея длъжност, но е видно също така, че в същия ден са извършени
трансформации в щатното разписание с цел да се обоснове „съкращаване“ на щата и
да се връчи незабавно в същия момент оспорената в настоящото съдебно
производство заповед за прекратяване на служебното правоотношение. На една и
съща дата, заеманата от Д. длъжност е възстановена и отново съкратена, този път
чрез трансформирането й в по-висока степен „Старши експерт“.
Тези действия се извършени при
съществени процесуални нарушения, тъй като Д. не е уведомена, че предстои
отново съкращаване на заеманата от нея длъжност, не й е предложено да заеме
наличните свободни длъжности, да изрази становище и да се защити от внезапното
си оставяне без работа.
Прекратяването на служебното
правоотношение с К.Д. е извършено на привидно правно основание по чл.106, ал.1,
т.2 от ЗДСл, без реално съкращаване на щата и при превратно упражняване на
власт.
По горните съображения съдът приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и неговата цел. Същата следва да се отмени на
основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
На жалбоподателката е оказана безплатна
правна помощ, видно от представения Договор за правна защита и съдействие №
269970 от 21.12.2020г. и с оглед чл.143, ал.1 от АПК е основателна претенцията
на процесуалният й представител адв.С.А.-ВАК за присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателката има качеството на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, тъй като е
юрист. На процесуалния й представител следва да се присъди възнаграждение за
адвокат в минималния размер от 500 лева, определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, възнаграждението е 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд -Добрич
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.М.Д. *** Тошево ЗАПОВЕД
№ ЧР-02-31/29.10.2020 г. на областния управител на област Добрич, с която на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение,
считано от 29.10.2020 г.
ОСЪЖДА Областна администрация - Добрич
да заплати на адвокат С.А.Н., вписана във Адвокаска колегия-Варна, сумата от
500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
оспорване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд –Добрич до Върховен административен съд на
РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: