Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на петнадесети
февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Д.Арнаудов
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №19 по описа
за 2021г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от „Е.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.И.М., срещу Решение № 260156 от 02.12.2020г., постановено
по АНД № 1283/2020г. по описа на Районен съд– град Шумен. С обжалвания съдебен
акт е изменено Наказателно постановление №
27-0001074/03.07.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.чл.414,
ал.3 от КТ на „Е.“ ЕООД, *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева, като размерът на имуществената санкция е намален на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същото решение касаторът
е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, град Шумен сторените
деловодни разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Навеждат се аргументи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, предвид непосочване в АУАН и НП на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Обосновава се и тезата за липса на осъществено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ,
тъй като за наличието на нарушение по посочения законов текст е необходимо
невръчването на трудов договор и удостоверение за регистрацията му, а в случая
трудовият договор е подписан от страните дни преди проверката и е връчен на
работника в деня на проверката. Твърди се също, че при липса на сключен писмен
трудов договор поведението на работодателя не съставлява нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ, а такова по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1,
ал.2 от КТ, тъй като чл.63, ал.2 от КТ изисква наличие на сключен и връчен
трудов договор, и непредставяне на работника на копие от удостоверението по
чл.62, ал.3 от КТ. Застъпва се и тезата за приложимост на по-леко наказуемия
състав, визиран в чл.415в от КТ, респективно за маловажност на нарушението,
както и за нарушаване изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за вписване в НП
на законовия текст, визиращ конкретен състав на нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Аргументира се и тезата за недоказаност на вмененото на касационния
жалбоподател неизпълнение на административно задължение. Въз основа на
наведените съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното
решение и да постанови друго по съществото на
спора, с което да отмени потвърденото
с него НП. В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И.Н.от
ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Претендира присъждане на договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен, редовно
призована, не изпраща представител. В депозирани писмен отговор и писмено становище, изготвени от процесуалния й представител юрисконсулт Д.В.И, редовно упълномощена, оспорва основателността на жалбата, считайки, че решението на Районен съд - град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което предлага
да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално
допустима, а разгледана по същество - за
неоснователна. Смята, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
то да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за
процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния
акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен
съд - град Шумен е изменил Наказателно постановление № 27-0001074/03.07.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.чл.414, ал.3 от КТ на „Е.“ ЕООД, *** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като
размерът на имуществената санкция е намален на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева. Със същото решение касаторът е осъден да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, град Шумен сторените деловодни
разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
За да достигне до този
правен извод, въззивният съд
е приел от фактическа страна, че при извършена
проверка от контролните органи на 15.05.2020 г. в обект "строеж на
бизнес и спа хотел", находящ се на ул.Перуника в
гр.Шумен, лицето И.З.И.се намирал на обекта и извършвал инсталиране на оборудване
за машинно полагане на вътрешни мазилки, като декларирал писмено, че е започнал
работа на 15.05.2020г., с работно време от 08.30 до 17.00 часа и уговорено
месечно възнаграждение в размер на 600 лева. Във връзка с направените
констатации П.С.и Г.П.– служители в Дирекция "Инспекция по труда",
гр.Шумен, извършили документална проверка, при която дружеството-работодател
представило трудов договор, носещ подписите на И.И.и
управителя на "Е."ЕООД, сключен на 13.05.2020г., регистриран в
системата на НАП на 18.05.2020г. в 17.17 часа. На 04.06.2020 г. срещу дружеството – касационен жалбоподател бил съставен АУАН
№27-0001074 за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, който
бил връчен на същата дата
на управителя на "Е."ЕООД, ***. Впоследствие не били депозирани писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка,
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, наложил
на касатора „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че административнонаказателното производство
е проведено законосъобразно,
като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен
орган - Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“, осъществяващ правомощия на административнонаказващ орган по чл.47, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗАНН. Заключил е, че по безспорен начин
е установено, че работодателят е допуснал до работа работника И.З.И., без да му връчи
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което представлява неизпълнение на административно зцадължение по чл.63, ал.2 от КТ. Въз основа на това
решаващият съд е приел, че касаторът
е осъществил състава на нарушението, посочено в акта и в наказателното постановление. Счел е също, че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.415в, ал.1 от КТ, извеждайки извод за съставомерност на санкционираното неизпълнение
по приложения административнонаказателен състав.
Същевременно е обосновал тезата за неправилна индивидуализация на наложената
имуществена санкция, с оглед на което е намалил размера на
същата до минималния такъв, предвиден в чл.414, ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки
делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.
При разглеждане
на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор
и е извел обосновани изводи, които
се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което
на основание чл.221 ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила. При изготвянето на същия
са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Правилно съдът
е приел, че с най-голямо
значение за изясняване на фактическата
обстановка са показанията на
свидетелите П.В.С.и Г.П.П.,
които са извършили проверката в обекта и непосредствено са възприели осъществяваната
от И.И.трудова дейност. Същите дават ясни
и непротиворечиви сведения относно
релевантните факти, обосноваващи констатираното
нарушение. Техните показания кореспондират
със събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, а и по същество по делото не са ангажирани доказателства,
които да ги опровергават. С оглед на това становището на съда, че нарушението е доказано,
е правилно и обосновано. Съдът
е изложил убедителни съображения,
изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, подробно е обосновал своя извод, както
за авторството на деянието,
така и за правната му квалификация.
По-конкретно, при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи
за съставомерност на наказаното административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Приложимият законов текст е
обвързан с
императивната разпоредба на чл.62, ал.3 от КТ, която
задължава работодателя в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор да изпрати
уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените
отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета на повдигнатия административнонаказателен
спор, се съдържа в чл.63, ал.2 от КТ, забраняващ на
работодателя да допуска работника или служителя на работа, без да му е връчил
документите по чл.63, ал.1 от КТ, в т.ч. и копие от уведомлението за сключването
на трудовия договор с работника, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция
за приходите. Така посочената нормативна уредба еднозначно
и императивно задължава всеки
работодател да допуска на работа само тези лица, на които е връчил копие от сключения писмен трудов договор и от уведомлението за сключването на трудовия договор,
заверено от ТД на НАП. Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай е установено престиране на работна сила от
страна на лицето И.И.при липса на връчено заверено копие от уведомлението за сключването на трудовия договор, доколкото от приложеното по делото писмено обяснение от посоченото лице и от
показанията на разпитаните
свидетели се установява по безсъмнен
начин, че на 15.05.2020г. И.И.е полагал труд в строителен обект на "Е."ЕООД,
без да му е било връчено въпросното заверено копие от
уведомление за сключения трудов договор. Това е така, доколкото
трудовият договор е заверен в ТД на НАП едва на
17.05.2020г., което изключва
възможността копие от това уведомление, заверено от НАП, да е било връчено на работника преди тази дата. Този извод не се опровергава от факта, че на работника е бил връчен екземпляр от сключения трудов договор, тъй като наред с това
законът задължава
работодателя да връчи на работника и копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. Правилно районният съд е отхвърлил застъпената и пред касационната
инстанция теза за приложимост на чл.415в, ал.1 от КТ,
тъй като в чл.415в, ал.2 от
с.к. изрично са изброени нарушенията,
които не могат да се квалифицират като маловажни по смисъла на чл.415в,
ал.1 от КТ, в т.ч. и нарушението
на чл.63, ал.2 от КТ.
Съдът намира
за неоснователна тезата на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗДвП, тъй като както в АУАН, така и в НП се съдържат описание
на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и описание на доказателствата,
които го потвърждават. Не е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, тъй като в НП фигурира изрично позоваване както на бланкетната санкционна разпоредба – чл.414, ал.3 от КТ,
така и на конкретната материалноправна норма, която е
нарушена – чл.63, ал.2 от КТ.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон по смисъла,
вложен в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Ограничена в пределите
на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция
не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр.с чл.144 от АПК, във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за
правната помощ и
чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. / в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен следва да бъде присъдена сума в размер
на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на "Е."ЕООД, ***.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от
АПК, във вр.с чл.63, ал.1
от ЗАНН, Шуменският административен
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260156 от 02.12.2020 г., постановено по АНД №1283/2020 г. по описа на
Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА
„Е.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.М., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежат на обжалване.
Влязло в сила на 12.03.2021 г.