№ 457
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
И.а Стоилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Д. К. Г.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 18 от 17.09.2024г. по нохд № 130 /2024 по описа на
Окръжен съд - Монтана подсъдимият И. Т. И., роден на ********г. в
гр.Монтана, живущ в с.***, обл.***, ул.„***“ № **, българин, с българско
гражданство, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2020г. около 22:30ч в
общ.Монтана при движение по републикански път II-81, км 104+500, с посока
на движение от гр.Лом към гр.Монтана, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ м. „Голф“ с рег.№ *******,
собственост на А. Г. А. от с.***, обл.***, нарушил правилата за движение -
чл.21 ал.1, ред втори, колона трета от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойности на скоростта в км/ч извън населено място за ППС от Категории „B“
- 90 км/ч, като управлявал МПС със 132 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходеца И. С. Г. от гр. ***, обл. ***, като деянието е извършено
след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол
/ТНС/ и деецът е избягал от местопроизшествието поради което и на
основание чл. 343 ал. 3 пр.2 и 5, б. "б", пр.1 вр. ал. 1 б. "в" вр. чл.342 ал.1 пр.3
1
НК вр. чл.54 НК вр. чл.58а ал.1 НК е ОСЪДЕН НА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване. НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г НК е ЛИШЕН ОТ
ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата
на отнемане на свидетелството за правоуправление.
Постановено е УНИЩОЖАВАНЕ, след влизане на присъдата в сила, като
вещи без стойност на веществените доказателства по делото - счупено парче
от черна броня; черна пластмасова декоративна решетка от лек автомобил;
кръгла черна пластмасова емблема „Фолксваген“ с диаметър 12.5см и
емблема „GTI“; червена пластмасова емблема „Фолксваген“ и ВРЪЩАНЕ на
собственика А. Г. А. на л.а. марка „Фолксваген“ м. „Голф“ с рег. № *******
/оставен на съхранение в базата на ОД на МВР Монтана в м. „Палековото“/.
Подсъдимият И. И. е ОСЪДЕН да заплати по бюджета на МВР, по сметка
на ОД на МВР Монтана сумата 5 516.51 лв. /пет хиляди петстотин и
шестнадесет лева и 51 стотинки/ разноски по ДП и 5.00лв. при издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата се обжалва в частта, касаеща наложеното наказание с
въззивни жалби от повереника на частния обвинител и защитника на
подсъдимия.
В жалбата на адв. Е. Б. – повереник на Е. И. Г. наложеното наказание се
преценява като занижено, което го прави явно несправедливо - определеният
размер на лишаването от свобода е крайно недостатъчен, както за поправянето
и превъзпитанието на дееца, така и за постигане целите на генералната
превенция, като затвърждава утвърдената вече представа сред
обществеността, че причиняването на смърт при управление на МПС не се
наказва строго. Като недостатъчен се преценява и размерът на наказанието
лишаване от права. Акцентира се, че „през годините с налагането на ниски
присъди не се постигат целите на генералната превенция по смисъла на чл.36
от НК“ , предвид огромният брой на ПТП с тежък резултат, дължащи се на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, и същата не следва
да се пренебрегва за сметка на личната превенция, макар последната „да е от
особено значение“. Излагат се доводи, че при определяне на наказанието
следва да се държи сметка за личността на дееца, но не за сметка на
последиците на извършеното от него, като наказанията трябва да създават
чувство за справедливост както за подсъдимия, така и за пострадалите и
другите членове на обществото, „чиято воля се изразява в постоянното
завишаване размера на наказанията, предвидени за този род престъпления“.
Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС при определяне на
наказанието е необходимо да се разгледа преди всичко въпросът дали
подсъдимият може да бъде поправен с така определеното му наказание, но
2
наред с този извод е и преценката дали обществото ще е достатъчно
предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение, като съдът
е длъжен да направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната
превенция, която не може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел
на наказанието, като извършеното престъпление като често явление, изисква
по-интензивна реакция за въздействието на наказанието върху гражданите и
обществото като цяло. Счита се, че в конкретния случай определеното
наказание се явява несправедливо и с оглед личността на дееца - подсъдимият
си е послужил с фалшива диплома, за да се снабди със свидетелство за
правоуправление, като макар и да е реабилитиран, това обстоятелство,
бидейки свързано с безопасността на движението по пътищата, не може да не
бъде отчетено като отегчаващо вината, наред с управлението на МПС със
132км./ч. в тъмната част на денонощието и след употребата на наркотични
вещества, обстоятелство, което е поставило возещите се и всички участници в
движението в постоянна опасност, като не може да не се вземе предвид и
факта, че свидетелят А. Г. се е доверил на подсъдимия да го вози, защото имал
свидетелство за правоуправление, като едва ли би му доверил живота си, ако
е знаел, че е употребил наркотични вещества. Поради това и отчитайки
съпричиняването на пострадалия, наказание около средния размер на
предвиденото от НК /след редукцията по чл.58а НК/ – шест години лишаване
от свобода, би постигнало целите както на личната, така и на генералната
превенция. Настоява се наказанието по чл.343г НК да бъде с максимално
предвидения от закона срок, а именно 3 години плюс определения срок на
лишаването от свобода, като предвид разпоредбата на чл.58а ал.5 НК следва
да бъде за срок от 12 години. В заключение се настоява за изменение на
присъдата на основание чл.334 т.3 НПК в горния смисъл.
В жалбата на адв.Ю. Н. – защитник на подсъдимия И. присъдата се
обжалва в частта на наложеното наказание лишаване от свобода като начин на
изтърпяване, както и в частта на размера на наказанието лишаване от
правоуправление на МПС, като неоснователна и незаконосъобразна,
постановена „при съществени нарушения на материалния закон и
неправилното му приложение, съобразно съдебната практика към момента на
деянието“. Прави се искане за отмяна присъдата и постановяване на друга, с
която да се приложи чл.66 НК с петгодишен изпитателен срок по отношение
на наказанието лишаване от свобода и намаляване размера на наказанието
лишаване от право да управлява МПС. В допълнението към жалбата се
възразява, че съдът неправилно е интерпретирал закона, приемайки че
подсъдимият е осъждан при данни за настъпила реабилитация по право, както
и отчитайки като утежняващи обстоятелства честотата на осъществяване на
тези престъпления на общия криминогенен фон в последните години при една
и съща статистика. Не е отчетено като смекчаващо обстоятелство това, че
3
автомобилът управляван от И. е бил със затъмнени стъкла на фаровете,
значително намаляващо видимостта и осветеността на пътното платно, като
въпреки отказа за назначаване на допълнителна САТЕ, предвид релевираните
доводи от защитата, съдът сам може да констатира това обстоятелство,
допринесло съществено за настъпване на вредоносния резултат, като вземе
предвид, че управлението от подсъдимия е било инцидентно и автомобилът не
е бил негова собственост. Размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода се намира за справедлив, като се възразява относно начина на
изтърпяване. Излагат се твърдения, че съдът неоснователно е отдал
приоритет на генералната превенция за сметка на индивидуалната (която би
следвало да има водещо значение), при обсъждането на която е допуснал
нарушение в аналитичната си дейност, приемайки завишена опасност на дееца
и конкретното деяние, ненамиращи подкрепа в материалите по делото.
Акцентира се, че интензивността на престъпленията против транспорта
изискват адекватна наказателна политика, но според практиката на ВКС „тя
не би следвало да се отъждествява единствено и само с налагане на
ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат“. Защитата
не споделя и приетата за завишена обществена опасност на конкретното
деяние, изведена само от квалификацията му и неаргументирана от съда.
В съдебно заседание представителят на САП оспорва въззивната жалба
на подсъдимия, като намира присъдата на първоинстанционния съд за
правилна, обоснована и законосъобразна, а определеното наказание по вид и
размер за справедливо и целесъобразно, поради което моли за
потвърждаването й.
Поверникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена, като бъде завишен размера на наказанието. Обръща
внимание, че по делото няма доказателства за твърдяното от защитата
обстоятелство, че подсъдимият е бил пушил марихуана два дни преди ПТП,
което се явява ново обстоятелство и защитна теза. Навежда доводи, че
възражението във връзка със събиране на доказателства на досъдебното
производство не е нарушение, налагащо връщане на делото на досъдебна
фаза, както и че техническата неизправност на автомобила е отговорност на
водача.
Частният обвинител Г. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба, като
моли да бъде обърнато внимание на специалната и индивидуалната
превенция, както и на фактическата обстановка на процесното ПТП и
смекчаващите вината обстоятелства. Подчертава, че не се касае за настъпило
ПТП в населено място, а в пътна отсечка между две села, отдалечена на
повече от 10-15 км, през нощта, където не се очаква, че някой ще се разхожда
4
„по средата на пътното платно във всякакви посоки“. Макар да не отрича
наличието на квалифициращото обстоятелство (след употреба на наркотично
вещество), настоява да се вземе предвид, че подзащитният му е употребил
една цигара марихуана два дни преди случилото се, „не е бил дрогиран, не е
бил в състояние на абстиненция или неясно съзнание при шофирането си“,
както и че за първи път е управлявала процесния лек автомобил, за да
извърши услуга на свой приятел. Обстоятелствато, че същият е бил със
затъмнени фарове не е било изследвано по експертен път в хода на ДП
(въпреки изрично направеното искане в тази насока), с което счита че са били
ограничени правата на подсъдимия, в частност правото на защита,
независимо, че това нарушение би могло да бъде отстранено в съдебна фаза и
не налага връщане на делото в досъдебна фаза, но предвид факта, че делото е
било разгледано по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК
това е станало обективно невъзможно. В заключение настоява за приложение
на чл.66 НК, като се прави алтернативно искане в случай, че се приеме, че
наказанието следва да остане ефективно, да бъде намален размера му.
Подсъдимият И. в лична защита изразява съжаление за станалото, а в
последната си дума моли за по-лека присъда.
След като прецени наведените доводи във въззивните жалби,
становищата на страните в хода на съдебните прения и провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери
за установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371 т.2
НПК, което обстоятелство задължава въззивната инстанция при настоящия
инстанционен контрол да проконтролира дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на правната уредба на
диференцираното производство – налице ли са предпоставките за прилагане
на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2
НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазен ли е
предписаният ред за допускане и провеждане на съкратеното съдебно
следствие, както и дали присъдата е постановена в съответствие с
изискванията на чл.373 ал.3 НПК.
В настоящото инстанционно производство с приоритетно значение се
явява проверката за допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото наличието на такива, в случай че са неотстраними от въззивния
съд, обуславят необходимост от отмяна на обжалвания съдебен акт на това
основание, което прави безпредметно обсъждането на въпросите, свързани със
същината на обвинението. Тази проверка САС дължи служебно, независимо
дали е сезиран с изрично възражение, съгласно чл. 314 НПК, каквото в случая
е направено от защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения пред
5
въззивната инстанция, като се претендира да е допуснато съществено
процесуално нарушение на досъдебното производство, което е останало
несанкционирано от окръжния съд в хода на проведеното разпоредително
заседание, имащо за последица ограничаване на правата на подсъдимия.
Съдът констатира, че в хода на проведеното разпоредително заседание на
17.09.2024г. от защитата е било изразено становище за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
подзащитния му, което макар и „отстранимо в съдебна фаза“, но с оглед
желанието им делото да бъде разгледано по диференцираните производства
по Глава 27 от НПК, „съществено ограничава неговото право за отстраняване
на такива нередности в съдебния процес, поради което „единствената и правно
гарантирана възможност е делото да бъде върнато с оглед отстраняване на
това съществено нарушение, явяващо се от значение за правилното решаване
на делото. Същото се отнася до направено и неуважено в хода на досъдебното
производство искане „за назначаване на допълнителна автотехническа
експертиза, която да се съобрази с обстоятелството, че въпросното МПС, с
което е настъпило ПТП-то, е със затъмнени фарове, допълнително направени,
които ограничават съществено видимостта и осветената зона на водача, което
води до съществена промяна на така приетата автотехническа експертиза“.
Развити са съображения, че това нарушение ограничава правата на
подзащитния му да се ползва от диференцираните производства в съдебната
фаза и ако бъде отстранено съществено ще промени правната квалификация и
изводите на прокуратурата. Алтернативно е направено искане, в случай че
съдът приеме, че такова нарушение не е допуснато, делото да бъде разгледано
по реда на чл.371 т.2 НПК.
От отразеното в съдебния протокол е видно, че липсва надлежно
произнасяне на съда по направеното от защитника искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като е отразена
единствено бланкетна констатация, че съъдт намира, че „не е налице и
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване
правата на обвиняемия, на пострадалия и негови наследници“(л.52 от нохд №
130/2024г.). Освен изложени мотиви, отсъства и надлежен диспозитив в този
смисъл, като на страните не е била указана възможността и срока за
обжалване и протестиране по реда на Глава 22 от НПК, съгласно чл.249 ал.3
НПК. Изчерпвайки обсъждането на въпросите по чл.248 НПК, в същото
съдебно заседание съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.
От изложеното следва извод, че липсва надлежно произнасяне на съда със
съответно определение по въпросите, подлежащи на обсъждане в
6
разпоредително заседание, като по този начин в случая е бил пропуснат цял
един етап от съдебното производство, касаещ подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание, с което е бил нарушен
процесуалният стандарт, осигуряващ упражняването на процесуалните права
на подсъдимия и защитника му в разпоредителното заседание.
Първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото по
реда на Глава 27 от НПК незабавно след провеждането на разпоредителното
заседание, с оглед разпоредбата на чл.252 ал.1 НПК, която обаче не трябва да
се прилага изолирано от разпоредбата на чл. 249 ал. 3 НПК, с която е
въведена възможност за обжалване на определението по чл.248 ал.1 т.3 НПК,
изискващо отлагане на делото, с оглед гарантиране правото на страните за
нейното упражняване т.е. съдът е следвало да пристъпи към разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие незабавно след
разпоредителното заседание, но само ако страните не са релевирали доводи за
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза,
каквито в случая са били направени от защитата на подсъдимия, което го е
задължавало да се произнесе надлежно по същите, със излагане на съответна
аргументация, и да отложи делото, за да им предостави възможност за
обжалване на отказа за прекратяване на съдебното производство.
На следващо място САС служебно констатира, че доказателствената
преценка на окръжния съд за разглеждане на делото по диференцираната
процедура по чл.371 т.2 НПК се явява незаконосъобразна.
Провеждането на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК
изисква валидно и доброволно изявление на подсъдимия относно признаване
в цялост на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. След като установи, че
това самопризнание намира подкрепа в събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът има правомощие на основание чл.372 ал.4
НПК да постанови, че производството ще се проведе по диференцираната
процедура. В нея подсъдимият получава по-леко наказание, съгласявайки се с
известни процесуални ограничения, свързани с възможността да оспори
описаните в обвинителния акт факти и да участва лично в събирането на
доказателства и в проверката на доказателствените средства, като
допустимата му защита остава ограничена само в параметрите на признатите
фактически положения по внесения обвинителен акт.
В първоинстанционното производство, подсъдимият е заявил желание
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, като съдът
надлежно му е разяснил правата по чл.371 НПК, уведомявайки го, че
доказателствата от досъдебното производство и самопризнанието, което е
направил ще се ползват при постановяване на присъдата. Констатирайки, че
7
направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът на основание чл.372 ал.4 НПК е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва същото без да събира
доказателства за фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като след постановяване на това определение изявлението на
подсъдимия по чл.371 т.2 НПК е станало неотегляемо.
Признаването в цялост на фактите, изложени в обвинителния акт,
предопределя ограничения в обхвата на инстанционния контрол и
фактическите рамки на въззивното решение, като в настоящото контролно
производство САС дължи проверка дали първоинстанционния съд е спазил
законовата уредба на диференцираното производство, законосъобразността на
направената от него доказателствената преценка. спазен ли е редът за
допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и изпълнени ли са
изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК при постановяване на присъдата, като
при липса на контатирани нарушения не разполага с процесуална възможност
да реши делото при фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с вече
признатите от подсъдимия факти.
В това особено производство съдът при постановяване на присъда в не
извършва типичния анализ на доказателствата по чл.305 ал.3 НПК, като
основната оценка на доказателствената маса е предварителна и се свежда до
преценка дали заявеното от подсъдимото лице признаване на фактите, се
подкрепя от инкорпорираните на досъдебното производство доказателства.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС подкрепата
на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не
следва да се абсолютизира и приравнява на пълна еднопосочност на
доказателствените източници и съответност в цялост на установените чрез тях
фактически данни, като е достатъчно надлежно приобщените и проверени
доказателства, убедително и безусловно да потвърждават признатите от
подсъдимия факти.
По настоящото дело подсъдимият е признал фактическите обстоятелства,
изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за
тях. Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните по делото доказателства, включително и относно обстоятелството,
че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 132 км/ч, като според
поддържаното от обвинението фактическо положение така избраната от него
превишена скорост на движение е била в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, поради което му е вменено нарушение на чл.21 ал. 1
ред 2 колона 3 от ЗДвП. В заключението на ползваната от държавното
обвинение тройна автотехническата експертиза обаче се съдържа експертен
8
извод, че и при тази скорост движение на управлявания от подсъдимия лек
автомобил ударът е бил предотвратим (виж л. 79 том 3 от ДП). Несъмнено от
съществено значение при решаване на въпроса за наказателната отговорност
на дееца е установяването на пряка причинно-следствена връзка между
конкретното нарушение на правилата за движение и причинения вредоносен
резултати, и макар тази преценка да е правна, тя е обусловена от фактическите
положения.
В заключението на тройната автотехническа експертиза не се съдържа
извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
произшествието е превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал
автомобила т.е. експертните изводи не подкрепят направеното от подсъдимия
признание на подобен причинно-следствен факт, като в тази връзка резонно
възниква въпросът дали изобщо в случая е била приложима диференцираната
процедура по чл.371 т.2 НПК. На въпрос №7 „При каква скорост на водачът
би имал възможност да предотврати сблъсъка с пешеходеца и респ. да
предотврати ПТП?“ е даден следния отговор: „Осветеното разстояние
пред автомобила, при внимателно следене на пътя пред водача и липсата на
трафик е позволявало, да се избегне възникването на ПТП. Независимо от
горното, превишаването на разрешена скорост на движение от водача на
МПС, настоящата експертиза, не толерира скорост по-висока от
разрешената и отново посочва, като безопасна такава движението със
скорост от 90 км/ч“, а на въпрос № 9 „Водачът на МПС-то имал ли е
възможност да извърши правомерна маневра за предотвратяване на
произшествието?“ е отговорено така: „Заключението в т.7 на
настоящата експертиза, категорично потвърждава възможността на
водача да избегне ПТП, при условие, че не беше употребил наркотично
вещество.“(л. 82 том 3 от ДП) При обсъждането на този въпрос на л.79
(част Констатации, изчисления и факти, отнесени към поставените в
експертизата задач ) е дадено следното пояснение: „От цитираните в
предходната точка, данни и факти и направените изчисления, в по предни
точки, се установи, че при условие „водачът на МПС беше следил
внимателно пътя пред себе си“, дори и при скоростта на движение, с която
се е движил е имал възможност да предприеме заобикаляне на пешеходеца на
пътя (защото не е имало насрещен трафик) и да избегне ПТП, но наличието
на употреба на наркотично вещество от водача, не може да даде сигурност,
че това е щяло да се случи.“
Допълнителен проблем в тази насока създава и обстоятелството, че
вещите лица, изготвили тази експертиза са разгледали единствено хипотезата,
при която управлението на процесното МПС е било на дълги светлини,
изключвайки движение на къси светлини, позовавайки се единствено на
9
показанията на водача на МПС - „От представените по делото показания на
водачът на МПС, изрично е уточнено, че в условията на ПТП, водачът се е
движил на дълги светлини.“(виж л.76 том 3 от ДП), поради което всички
изчисления и изводи от тях са правени на база тази информация.
Действително информация за това обстоятелство се съдържа единствено и
само в проведения разпит на И. И. в качеството на свидетел от 21.08.2023г.
(л.52 том 3 от ДП), предхождащ по време привличането му в качеството на
обвиняем, които обаче не могат да бъдат ползвани при доказателствената
преценка за нуждите на диференцираното производство по чл.371 т.2 НПК. В
последващите му обяснения, дадени като обвиняем, информация в тази
насока липсва (л.123-124 том 3 от ДП), такава не се открива и в други гласни
доказателствени източници, както и в останалата доказателствена
съвкупност.
В този смисъл определението, постановено от Окръжен съд - Монтана по
реда на чл.372 ал.4 НПК се явява незаконосъобразно, тъй като
самопризнанието на подсъдимия не намира подкрепа в инкорпорираните по
делото доказателства.
На досъдебна фаза по делото е била изготвена съдебно автотехническа
експертиза по документи от друго вещо лице, при която е била разгледана
хипотезата за управление на лекия автомобил на къси светлини, като при
определената от нея скорост на движение от 109,51 км/ч в зоната на ПТП е
дадено заключение, че ударът е бил непредовратим, а безопасната скорост на
движение е изчислена на 64, 25 км/ч ( л.96-108 том 2 от ДП). Изводите и
констатациите на тази експертиза обаче не са част от фактическото изложение
в обвинителния акт и както вече бе посочено по-горе, въззивната инстанция
не разполага с възможност да приема за установени фактически положения,
различни от изложените в обвинителния акт и признати от подсъдимия
именно поради естеството на диференцираната процедура в конкретната й
разновидност.
В контекста на изложеното, САС приема, че присъдата следва да бъде
отменена поради допускането на съществени и неотстраними по реда на
въззивния контрол процесуални нарушения, като делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав на етап разпоредително заседание.
Обсъждането на останалите доводи на страните за явна несправедливост
на наложеното наказание в случая е безпредметно, предвид изхода на делото в
настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 1 вр.
чл.334 т.1 НПК, Апелативен съд - София
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 18 от 17.09.2024г. по нохд № 130 /2024 по описа
на Окръжен съд - Монтана.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Монтана за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на етап разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11