РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно
административно наказателно дело № 20211010600102 по описа за 2021
година
С Решение № 26 от 12.02.2021 г. по АНД № 14/2021 г., Специализираният
наказателен съд, XIV състав, е признал обвиняемият С. П. Ч. за ВИНОВЕН в
извършването на престъпление по чл.313, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това
че при условията на продължавано престъпление, в периода 11.11.2015 г. –
04.12.2015 г., в гр.С. и гр.С., в качеството на к.на община С., с две деяния е
затаил истина, в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
както следва:
на 11.11.2015 г. в гр.С., пл. „Д.“ *, Общински съвет С., като к.на община
С., затаил истината, а именно, че той е едноличен собственик на капитала и
управител на „Б. а. по б.“ **** с ЕИК **********, като затаил тази истина с
декларирането, че не заема друга длъжност и не извършва дейност,
несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност, в
съставена и подадена от него писмена декларация № */11.11.201* г. по
входящия регистър на община С., която по силата на закона (чл.12, т.1 вр. с
чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.5 от ЗПУКИ) се подава пред орган на властта –
1
Общински съвет С. (чл.17, ал.1 от ЗПУКИ) за удостоверяване на истинността
на определено обстоятелство – незаемане от негова страна на друга длъжност
и неизвършване на дейност, която съобразно Конституцията или специален
закон е несъвместима с неговото положение на кмет на община (чл.5 от
ЗПУКИ и чл.41 от ЗМСМА);
на 11.11.2015 г. в гр.С., пл. „Д.“ *, Общински съвет С., като к. на
община С., затаил истината, а именно, че той е едноличен собственик на
капитала и управител на „Б. а. по б.“ **** с ЕИК *********, като затаил тази
истина с декларирането на липса на участие в търговски дружества, в
съставена и подадена от него писмена декларация № */11.11.201* г. по
входящия регистър на Общински съвет С., която по силата на закона (чл.12,
т.2 вр. с чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.14, ал.1, т.1 от ЗПУКИ) се подава пред орган на
властта – Общински съвет С. (чл.17, ал.1 от ЗПУКИ) за удостоверяване на
истинността на определено обстоятелство, а именно обстоятелства, които
биха довели до конфликт на интереси – участие в търговски дружества към
датата на избирането (чл.5 вр. с чл.14, ал.1, т.1 от ЗПУКИ и чл.41 от
ЗМСМА),
като на основание чл.78а от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на
1 000 (хиляда) лева,
като го е признал за НЕВИНЕН в това, че на 04.12.2015 г. в гр.София,
ул. „Антим“ I, № 17, ет.6, в качеството му на к.на община С., затаил истина в
частен документ – декларация с вх. № ***/04.12.201* г. по описа на Сметната
палата, в която по изрични разпоредби на закона – ЗПИЛЗВДДД (отм.), а
именно чл.2, ал.1, т.29, чл.3, ал.1, т.4, чл.4, ал.1, т.1 от ЗПИЛЗВДДД (отм.) е
бил специално задължен да удостовери истината, че е бил едноличен
собственик на капитала на „Б. а. б.“ **** с ЕИК *******, а той удостоверил в
раздел IV, т.2 от декларацията, че няма дялове в дружества с ограничена
отговорност, въпреки че съгласно Учредителен акт от 26.05.201* г. на „Б. а.
по б.“ **** той е бил едноличен собственик на капитала на дружеството и
употребил този документ, като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства пред Сметната палата на Република България и го е
ОПРАВДАЛ по квалификацията по ал.3 на чл.313 от НК.
***
2
Против решението е постъпила жалба от адв. И. Л., защитник на
обвиняемия Ч., с оплаквания за материално-правна и процесуална
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че деянието е несъставомерно, а
наред с това, че не е доказано от обективна и субективна страна. Навежда се и
довод за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането,
проверката и оценката на доказателствения материал, които не се
конкретизират. Претендира се и явна несправедливост на наложеното
наказание. В тази връзка се иска, решението да бъде отменено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на СНС или да бъде отменено и
обвиняемият да бъде оправдан изцяло.
***
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на
Апелативна специализирана прокуратура оспорва въззивната жалба, като
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
законосъобразно и обосновано. Счита, че следва да бъде отстранена
допусната техническа грешка при отразяването на инкриминирания период в
диспозитива на първоинстанционното решение, в който неправилно е
включена датата 04.12.2015 г., отнасяща се до деяние, за което обв. Ч. е
оправдан.
Обвиняемият и защитникът му, редовно призовани, не са се явили (без
да сочат уважителна причина) за последното по делото съдебно заседание на
АСНС и не са участвали в пледоариите пред въззивната инстанция.
Апелативният специализиран наказателен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и законосъобразността на обжалваното решение,
във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от
НПК намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в
чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.
***
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С. П. Ч. е роден на **.**.197* г. в гр. П., българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с постоянен
адрес гр. С., ул. „Б.“ № * и с настоящ гр.С., ул. „И.“ № *, ЕГН **********.
3
На 26.05.201* г., на проведено Учредително събрание, било взето
решение за учредяване на търговско дружество „Б. а.по б.“ **** със седалище
гр. С., област П., ул. „Б.“ № * и предмет на дейност: организиране,
провеждане, администриране на спортни турнири по белот, както и други
дейности и услуги, разрешени от закона. Съгласно съдържанието на
Учредителния протокол обв.Ч. бил едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството.
На същата дата обв.Ч., чрез пълномощника си адв. Г. И., подал
заявление пред Търговския регистър към Агенцията по вписванията за
регистрация на горепосоченото еднолично дружество с ограничена
отговорност. С оглед на предвидения в закона ред били депозирани и
необходимите за това документи: договор за възлагане на управление
съгласно чл.141, ал.6 от Търговския закон, декларация по чл.141, ал.8 от
Търговския закон, декларация по чл. 142 от Търговския закон, декларация по
чл.13, ал.4 от Закона за търговския регистър, декларация-съгласие, образец от
подпис по чл.141, ал.3 от Търговския закон, вносна бележка за откриване на
сметка и за набиране на капитал, протокол от Учредително събрание на „Б. а.
по б.“ ****, Учредителен акт и пълномощно. След проверка от длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията на законосъобразността
на подаденото заявление и приложените към него документи, същите били
одобрени и дружеството с наименование „Б. а. по б.“ ****било вписано в
съответния регистър на 01.06.201* г. Така предвид конститутивното действие
на вписването, считано от горепосочената дата, дружеството възникнало като
правен субект, а едноличен собственик на капитала в размер на 10 лева и
управител на учредената фирма бил обв.Ч..
При произведените местни избори през есента на 201* г. обв.Ч.,
издигнат като кандидат от ПП *** („,***“), бил избран за к. на община С.,
област П. на втори тур, който факт бил обективиран в Решение №
***/01.11.201* г. на Общинската избирателна комисия. Било издадено и
Удостоверение № * от 05.11.201* г. за избран к. на община, като на същата
дата обв.Ч. положил клетва, подписал клетвен лист и от този момент встъпил
в изпълнение на служебните си задължения, в качеството си на к.на община
С..
Считано от 05.11.201* г., предвид заеманата от обв.Ч. длъжност, същият
4
следвало да удостовери определени обстоятелства, изискващи се съобразно
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ,
отменен впоследствие на 23.01.2018 г.) и Закона за публичност на
имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности
(ЗПИЛЗВДДД, впоследствие също отменен), като преследваната от първите
два закона цел била недопускане на несъвместимост с публичната длъжност
на к. на община и съществуването на паралелни правоотношения, които при
изпълнението на държавна служба или на друга дейност да влязат в
противоречие, или да поставят под съмнение изискванията за независимост и
добросъвестност при осъществяване на пълномощията. Видно от самото
наименование на последния от изборените закони, обв.Ч. следвало да
декларира имуществото си, тъй като заемал длъжност с особена обществена
значимост, като целта на закона била препятстване на корупционни практики
и осигуряване на прозрачност.
В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (в
редакцията му към момента на извършане на деянието – ДВ бр.12 от
13.02.2015 г.) се съдържали императивни разпоредби, съобразно които кметът
като лице, заемащо публична длъжност по чл.3 от ЗПУКИ, следвало да
подаде пред органа, който го назначава декларация за липса на
несъвместимост по чл.12, т.1 вр. с чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.5 вр. с чл.13, ал.1 от
ЗПУКИ в 7-дневен срок от назначаването му, като определение за
несъвместимост се съдържало в разпоредбата на чл.5 от ЗПУКИ, според която
„лице заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да
извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е
несъвместима с неговото положение.“ Ограничения в горепосочения смисъл
били предвидени от законодателя в специален закон, а именно Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА, в редакцията
му към месец ноември 2015 г., ДВ бр. 53/2014 г.), в частност в разпоредбата
на чл.41 от ЗМСМА, съгласно която за кметовете на общини съществувала
несъвместимост, изразяваща се в две хипотези – нямали право да извършват
търговска дейност, както и да бъдат управители в търговски дружества по
време на мандата си. В едномесечен срок от полагане на клетвата, лице, което
при избирането му за кмет участвало в органи на управление или
осъществявало търговска дейност следвало да предприеме необходимите
5
действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от
заеманата длъжност, и да уведоми писмено за това председателя на
общинския съвет и общинската избирателна комисия.
Съгласно разпоредбата на чл.12, т.2 вр. с чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.14, ал.1,
т.1 от ЗПУКИ, к. на община следвало да подаде и декларация за частни
интереси, по образец, в 30-дневен срок от избирането или назначаването му и
да посочи обстоятелствата, които биха довели до конфликт на интереси, като
участие в търговски дружества и в органи на управление на юридически лица.
Относимите разпоредби на действалия към момента на извършване на
деянието ЗПУКИ били следните:
„Чл.3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон,
са:
8. кметовете, заместник- кметовете на общини и на райони;
Глава втора
ЗАБРАНИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНА ДЛЪЖНОСТ
Чл.5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга
длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или
специален закон е несъвместима с неговото положение.
…
Глава трета
ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕСЪВМЕСТИМОСТ И ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ
Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:
1.декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;
2.декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно
приложението;
3.декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;
4.декларация за частен интерес по конкретен повод.
…
Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по
чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.
(2)Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е
6
длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да
предприеме необходимите действия за отстраняване на
несъвместимостта.
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон
не е предвидено друго.
Чл. 14. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по
чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му. В
декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до
възникване на конфликт на интереси, като:
1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол
на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и
извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането
или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или
назначаването;
…
(2) Лицето по ал.1 може да прави промени в декларираните
обстоятелства в срок до един месец от подаването на декларацията по ал.
1, когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки.
(3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава
като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.
…
Чл. 17. (1) Лицето, заемащо публична длъжност, подава декларациите
по чл. 12 пред органа, който го избира или назначава, или пред съответната
комисия – за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3.
(2) Декларациите се обявяват на интернет страницата на органите
по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.“
По силата на действалия тогава чл.41 от ЗМСМА
(1) Кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските
наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на
общини не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския
закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски
дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски
посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни
7
и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на
мандата им.
(3) В едномесечен срок от полагането на клетвата, съответно от
приемането на решението на общинския съвет, лице, което при избирането
му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал.1, предприема
необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за
освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това
председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия.
(4) Заместник-кметовете на общини и на райони, кметските
наместници и секретарите на общини при назначаването им на
съответната длъжност представят декларация, удостоверяваща
изискванията по ал. 1.
Съгласно чл.2, ал.1, т.29 вр. с чл.3, ал.1, т.4 вр. с чл.4, ал.1, т.1 и ал.2 от
тогава действалия Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи
висши държавни и други длъжности (в редакцията му към момента на
извършане на деянието, ДВ бр.17/2015г.), кметът на община попадал сред
задължените субекти по смисъла на закона и съобразно това си качество било
необходимо да депозира декларация по образец на хартиен или електроенен
носител в публичния регистър на Сметната палата за притежаваното от него
имущество и доходите му, включително за притежаваните дялове в търговски
дружества, като срокът за изпълнение на вмененото задължение бил
едномесечен и започвал да тече от встъпването му в длъжност.
Конкретните приложими текстове на действалия тогава ЗПИЛЗВДДД,
били следните:
„Чл. 2. Декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и
в чужбина:
т.29. кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и
заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети;
Чл. 3. (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 декларират в публичния регистър
следното имущество и доходи:
т.4. ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и
командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това
число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на
8
бонова (масова) приватизация;
Чл. 4. (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 декларират:
т.1. имуществото по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 4 в срок до един месец от
встъпването им в длъжност и от освобождаването им от длъжност;
(2) Лицата по чл. 2, ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от
председателя на Сметната палата, на хартиен и електронен носител,
както и изрично писмено съгласие за предоставяне на данни от
декларацията, когато такова съгласие е необходимо по силата на закон.
Декларация, подадена само на електронен носител, се смята за неподадена,
освен когато е подадена в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис.
С оглед изпълнение на задълженията за деклариране, произтичащи от
цитираните законови разпоредби на ЗПУКИ и ЗМСМА, на 11.11.201* г. в
сградата на общината, находяща се в гр. С., пл. „Д.“ № *, обв.Ч., попълнил
два броя декларации.
В декларацията по чл.12, т.1 вр. с чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.5 от ЗПУКИ с
вх. № */11.11.201* г. обв. Ч. не отразил, че е едноличен собственик на
капитала и управител на „Б. а. по б.“ **** въпреки че бил такъв, като вместо
това заявил, че не заема длъжност и не извършва дейност, която съгласно
Конституцията или специален закон е несъвместима с качеството му на к..
Същият изписал ръкописно трите си имена, посочил длъжността си, подписал
декларацията и отбелязал актуалната дата – 11.11.201* г.
В декларацията по чл.12, т.2 вр. с чл.3, т.8, пр.1 вр. с чл.14, ал.1, т.1 от
ЗПУКИ с вх. № */11.11.201* г. обв. Ч. премълчал обстоятелствата, които
водели до конфликт на интереси, а именно, че е едноличен собственик на
капитала и управител на „Б. а. по б.“ ****, като посочил, че към датата на
назначаването му на длъжността к. на общината (05.11.201* г.) нямал участие
и не е бил управител на търговски дружества, което извършил чрез
вписването на „НЕ” в бланката с оставени точки за попълване на изискуемата
информация. Обвиняемият Ч. изписал ръкописно трите си имена, длъжността
си, актуална дата 11.11.201* г. и се подписал.
След като приключил с попълването на горепосочените декларации по
чл.12, т.1 и по чл.12, т.2 от ЗПУКИ, обв. Ч. ги предал на техническия си
9
сътрудник – свид.Х. Б., чрез която ги представил пред Общински съвет на
гр.С.. Въпросните декларации били приети от свид.К. П. – технически
секретар в Общинския съвет. Свид.П. положила върху същите правоъгълен
печат, след което вписала ръкописно цифров текст върху печата,
представляващ входящи номера, съответно № */11.11.201* г. и №
*/11.11.201* г., отразяващи въвеждането на декларациите в общия входящ
регистър. След като свид.П. приключила с обработването им, декларациите
били вписани и в друг регистър от свид.Л. И., заемаща длъжността общински
съветник в Общински съвет гр.С.. Същата отразила в хоризонтална графа № 1
на водения от нея регистър (представляващ тетрадка), че на 11.11.201* г. са
подадени две декларации по чл.12, т.1 и чл.12, т.2 от ЗПУКИ от обв.С.Ч..
На 25.11.201* г. в гр. С., обв.Ч. попълнил в електронен вариант
декларация, изискваща се съгласно чл.2, ал.1, т.29, чл.3, ал.1, т.4, чл.4, ал.1,
т.1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши
държавни и други длъжности (отм). В раздел IV, т.2, таблица № *с
наименование “дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни
дружества”, той отразил, че няма нищо за деклариране, което сторил с
маркиране на знак “Х”. На последната страница отбелязал актуална дата –
25.11.201* г., след което разпечатал декларацията, която получила контролно
число 8D30D2D9 и ръкописно положил подписа си. Обвиняемият Ч. я
изпратил по пощата до Сметната палата, находяща се в гр.София, ул.
„Антим” I, № 17, ет. 6. След постъпване на документа у адресата,
декларацията била входирана с № В ***/04.12.201* г. на 04.12.201* г.,
въведена в електронната система и публикувана в интернет портала на
Сметната палата от свид.А. Д., заемаща длъжността експерт в дирекция
„Публичен регистър“ към Сметната палата.
Вследствие, при извършена проверка на декларираните обстоятелства
по чл.7 от ЗПИЛЗВДДД (отм.) се установило несъответсвие между
подадената встъпителна имуществена декларация от обв.Ч. и информация от
външни регистри, като проверката приключила със следното заключение:
„Подал встъпителна декларация през 201* г. Не е декларирал притежавани
дялове в „Б. а. б. ****, гр. С.“. С уведомително писмо изх. № ПР-**-**-***
от 01.06.201* г., адресирано до обв.Ч., същият бил уведомен за
констатираното несъотвествие, установено при извършване на проверката,
като му била предоставена възможност за депозиране на писмени възражения
10
и посочване на писмени доказателства в тяхна подкрепа. Обв.Ч. на
неустановена дата изготвил писмо с отговор до Сметната палата, което при
обработката му получило вх. № Пр-**-**.**/08.06.201* г., като текстът му
имал следното съдържание: “Потвърждавам, че не съм декларирал
притежаваните от мен дялове в „Б. а. б.” ****, гр. С.”.
На 13.05.2020 г. било образувано досъдебно производство № 77/2020 г.
по описа на СО-СП, пр.пр. № 39/2020 г., което приключило с внасяне в съда
на постановление от прокурор при СП с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обв. С. П. Ч. на основание чл.78а от НК и
налагане на административно наказание за престъпление по чл. 313, ал.3 вр. с
чл.26 от НК.
Горната фактическа обстановка се припокрива с възприетите от СНС
фактически положения, които първата инстанция е счела за безспорно
установени от следните събрани по делото доказателства и доказателствени
средства, включително ценените по реда на чл.378, ал.2 НПК от досъдебното
производство такива, а именно: показанията на свидетелите Н. С., И. И., К. П.,
С. П., Х. Б., Л. И., А. Д., Я.У., М. Ч. – отчасти (л. 38-39 от
първоинстанционното производство), отчасти обясненията на обв.Ч. (л.39-40
от първоинстанционното производство), заключението на изготвената по
делото графическа експертиза (т.12 от ДП), приложените писмени
доказателства – документи от Агенция по вписванията, касателно
дружеството „Б. а. б.” ****(т.13, л.8-21 от ДП), декларация № */11.11.201* г.
и декларация №*/11.11.201* г. (т.8, л.40 от ДП), клетвен лист (т.8, л.41 и т.14,
л.9 от ДП), Решение за избор на к. (т.14, л.7 от ДП), удостоверение за избран
к. на община (т.14, л.8 от ДП), входящ регистър на декларации (т.14, л.28 и
л.33 от ДП), справка за подадени по пощата декларации (т.15, л.3 от ДП),
декларация № В ***/04.12.201* г. (т.15, л.7 от ДП), входящ регистър (т.15,
л.14 от ДП), уведомление за недекларирано обстоятелство (т.15, л.76 от ДП),
потвърждение за недекларирано обстоятелство (т.15, л.74-75 от ДП), справка
от КПКОНПИ (л.32 от първоинст.производство), характеристична справка
(т.10, л.20 от ДП), свидетелство за съдимост на обвиняемия (т.10, л.26 от ДП),
както и приложеното веществено доказателство тетрадка-регистър.
Основателно първостепенният съд е преценил, че за всички
обстоятелства, касаещи обективните признаци на инкриминираната
11
деятелност, в доказателствената съвкупност противоречие няма, като
подаването на инкриминираните дакларации (по време, място и начин) не се
оспорва и от самия обвиняем в обясненията му, чиято защитна стратегия е
насочена към личните му субективни представи.
Показанията на изброените по-горе свидетели, с изключение
показанията на свид.М. Ч. (майка на обвиняемия) правилно са били ползвани
в тяхната цялост, за изграждане на фактическите изводи по делото, защото са
поднесени добросъвестно, обективно и не се конфронтират по между си и с
останалите доказателства по делото.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че показанията на
останалите разпитани в досъдебната фаза свидетели (И. И., М.Б., Р. М., Р. П.
и Р. Г.) не допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
Във въззивното съдебно следствие са приобщени следните писмени
доказателства: отговор по направено запитване до председателя на АК-П., с
изх. № 28*/06.10.202* г.; справка от НБД „Население“ с пълни данни за М. Х.
М.; отговор от Агенцията по вписванията с изх. № **-00-18..**20/16.10.202*
г., ведно с приложено към отговора удостоверение от 05.10.202* г за
дружеството „Б. а. б.“ ****.
От събраните по делото писмени доказателства и по-специално от
клетевен лист (т.8, л.41 и т.14, л.9 от ДП), Решение за избор на к. (т.14, л.7 от
ДП) и Удостоверение за избран к. на община (т.14, л.8 от ДП) се установява
безспорно, че обв. С.Ч. е заел длъжността к. на община С. от 05.11.201* г., в
което качество е следвало да удостовери истинността за определени
обстоятелства чрез подаването на декларации пред органи на власт,
изискващи се съгласно законовите разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, Закона за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси и Закона за публичност на
имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. От
показанията на свидетелите Х. Б., К. П., Л. И. и от съдържанието на
декларация № */11.11.201* г. и декларация № */11.11.201* г. се установява
несъмнено, че обв.Ч. на 11.11.201* г. в сградата на общината, находяща се на
цитирания по-горе адрес в гр.С. е изготвил два броя декларации, в които
декларарирал обстоятелства по чл.12, т.1 вр. чл.5 от ЗПУКИ и по чл.12, т.2 от
ЗПУКИ. От писменото доказателство – декларация № В ***/04.12.201* г. се
12
установява още, че обв.Ч. на 25.11.201* г. в гр.С. е съставил и декларацията,
изискваща се съобразно законовите разпоредби на ЗПИЛЗВДДД.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
обв.Ч. е подал въпросните 3 броя декларации пред органи на власт – на
11.11.201* г. представил пред Общинския съвет декларациите по ЗПУКИ, а на
04.12.201* г. представил пред Сметната палата декларация по ЗПИЛЗВДДД.
От справка за подадени по пощата декларации (т.15, л.3 от ДП), входящ
регистър (т.15, л.7 от ДП) и показанията на свид.А. Д., вкл. депозираните от
нея в първоинстанционното производство, по делото е безспорно установено,
че на 04.12.201* г. обв. Ч. е представил декларация пред Сметната палата за
удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, изискуеми
съобразно ЗПЛИЗВДДД. Необходимо е да се отбележи, че показанията на
свидетелките Д. и Я.Н. У. – Т. са еднопосочни относно обстоятелството, че
меродавна дата за подаване на декларация по ЗПИЛЗВДДД е тази на
обработката й, когато служител на дирекция „Публичен регистър“ въведе
декларацията в електронния регистър, постави й входящ номер и дата, след
което се публикува на сайта на Сметната палата. С оглед на това, настоящата
инстанция приема, че за дата на депозиране на изискуемата декларация
следва да се счита 04.12.201* г., когато същата е била обработена, а не
25.11.201* г., когато е била изпратена по пощата от обв.Ч.. Това
обстоятелство се изяснява за прецизност, но в случая няма съществено
значение, доколкото за конкретното деяние обв.Ч. е бил оправдан.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено още, че и
в трите декларации, представени пред органи на власт и изискуеми съгласно
действалите тогава ЗПУКИ и ЗПИЛЗВДДД, обв.Ч. е затаил истина.
На първо място, от приобщените по делото документи от Агенцията по
вписванията, несъмнено се установява, че към момента на депозирането на
първите две декларации, а именно на 11.11.201* г., изискуеми по ЗПУКИ,
обв.Ч. е продължавал да бъде собственик и управител на „Б. а. б.“ ****. В
подкрепа на същия факт са и показанията на свид.Н. С., която е участвала при
извършването на проверка по повод на подаден сигнал за извършено
нарушение от обв.Ч. по чл.41 от ЗМСМА, като същата е предала доброволно
набор документи, получени за нуждите на проверката, включително копие на
договор за възлагане и управление от 26.05.201* г. и копие от разпечатка от
13
Търговския регистър за „Б. а. б.“ **** от 01.06.201* г.
На следващо място, от приложеното по делото писмено доказателство
– Уведомление за недекларирано обстоятелство (т.15, л.76 от ДП) е видно, че
при извършена проверка е било констатирано несъответствие между
обстоятелствата, посочени от обв. Ч. в декларация от 04.12.201* г. по
ЗПИЛЗВДДД и действителното му имуществено състояние. Несъответсвието
се изразявало именно в това, че към момента на деклариране, обв. Ч.
всъщност е бил едноличен собственик на капитала на „Б. а. б.“ **** и
управител на същото дружество, макар да е отразил, че „няма нищо за
деклариране“. Безспорно от приобщените писмени доказателства е
установено, че обв.Ч. е бил официално уведомен за това обстоятелство, както
и че същият е поправил невярното деклариране, като е изпратил официално
писмо до Сметната палата.
От заключението на изготвената и приета по делото графическа
експертиза (т.12 от ДП) се установява, че подписите за „декларатор“ и в
трите инкриминирани декларации са положени от обв.С.Ч.. Установява, се и
че свид.К. П. е изписала ръкописния цифров текст в правоъгълен син печат на
Общински съвет – С. в декларацията по чл.12, т.1 вр. с чл.5 от ЗПУКИ с вх. №
*/11.11.201* г. и в декларацията по чл.12, т.1 вр. с чл.14 от ЗПУКИ с вх. №
*/11.11.201* г. Несъмнено се установява, че обв.Ч. лично е подписал и всички
документи, депозирани в Агенцията по всписванията за учредяване на
въпросното еднолично дружество. Въззивната инстанция намира, че
експертното заключение е отговорило пълно, обективно и компетентно на
поставените му задачи, поради което го кредитира изцяло, като в този смисъл
ползването му и от първостепенния съд за формиране на фактическите
изводи по делото, се явява правилно.
Самият обвиняем Ч., при дадените от него обяснения не е оспорил, че е
попълнил и подписал и трите депозирани от него инкриминирани
декларации. Същият обаче е отрекъл да е знаел към момента на
декларирането, че учреденото от него дружество „Б. а. б.“ **** не е заличено,
с твърденията, че в рамките на около две седмици след като встъпил в
длъжност при първия си мандат като к. посетил заедно с майка си адв.М., с
намерение да прехвърли притежаваната от него фирма на своята майка –
свид. М. Ч.. Според обясненията му, по съвет на адвоката, взел друго
14
решение, което повече го удовлетворявало – дружеството да бъде заличено и
за целта попълнил и подписал необходимите документи, които адв.М. му бил
предоставил. Твърдял е, че се доверил изцяло на адвоката си, поради което го
упълномощил да придвижи цялата документация, свързана със заличаване на
фирмата, а за обстоятелството, че едноличното му дружество не било закрито,
научил от писмо на Общинската избирателна комисия, което получил едва
при втория си мандат. Същевременно, обвиняемият е заявил, че нямал спомен
да е получавал уведомление от Сметната палата за това, че фирмата му е все
още действаща, дори отрекъл да е виждал предявеното му от СНС
уведомление, а при предявяването на насрещния отговор по въпросното
уведомление, признал, че го е подписал, но прехвърлил отговорността за
съставяне на текста му върху свои „сътруднички“ („съставен е от мои
сътруднички, а аз съм го подписал“). По думите му с изготвения отговор по
негово нареждане, намерението му всъщност било да декларира, че няма
дялове в каквито и да е фирми и така в качеството си на к. да подаде
своевременно пред Сметната палата цялата изискуема от него информация. Ч.
е заявил, че не разполага с копия на подписаните от него документи (има
предвид предназначените за заличаване на дружеството и упълномощаването
на адв.М.), като същите останали при адвоката, който впоследствие починал.
В сходен смисъл са и показанията на свид.М. Ч., разпитана в
първоинстанционното производство, които предвид близката родствена
връзка с обвиняемия, първоинстанционният съд основателно е подложил на
внимателен анализ и съпоставка с останалата доказателствена съвкупност.
АСНС се солидаризира с мнението на първостепенния, че обясненията
на обв.С.Ч. в разискваната им част и подкрепящите ги показания на свид.М.
Ч. за същите обстоятелства, са алогични и изолирани, поради което правилно
не са получили доверие. Въззивната инстанция, с оглед изпълнение на
задължението си за разкриване на обективаната истина, е положила
необходимите усилия за събиране и на допълнителни доказателства във
връзка с упоменатите твърдения. Отправено е запитване до председателя на
АК-П. за посочване на местонахождението на архива на покойния адв.М. М.,
като от съдържанието на получения отговор с изх. № 287/06.10.2021 г. се
установява, че същото не е известно. От изисканата и приобщена справка от
НБД „Население“ с пълни данни за лицето М. Х. М., е видно, че същият
действително е починал, но това се е случило чак на 12.04.2020 г., т.е. повече
15
от четири години след подаването на декларациите, респ. след твърдяната от
Ч. среща с адвоката, като в този смисъл недоумение будят изявленията на
обвиняемия, че хем адв.М.се отнесъл към него некоректно, хем, че въпреки
това в последствие не го потърсил, за да обсъдят казуса, т.е. не му търсил
сметка на какво се е дължало поведението му. От изпратения отговор от АВ и
приложеното към него удостоверение за актуално състояние на дружеството
към 05.10.2021 г., е видно, че юридическото лице и към датата на издаване на
удостоверението продължава да съществява, като прехвърлянето на
дружествения дял от обвиняемия на неговата майка се е случило на
18.12.2019 г., т.е. няколко години след декларирането, а в началото на 2020 г.
е било вписано заличаване на Ч. като управител. Съобразно текста на писмото
от АВ, не са били подавани изобщо документи за заличаване на „Б. а. б.“
****.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обясненията на обв.Ч.
са несъотносими към първите две дения, които са извършени шест дни след
встъпването му в длъжност, а именно на 11.11.201* г., доколкото в
обясненията си същият е посочил, че е посетил адвокат и подписал документи
за заличаване на дружеството около две седмици след встъпване в длъжност,
което се оказва, че е след подаването на декларациите по ЗПУКИ. За момента,
в който се е състояла претендираната среща, показанията на свид.М. Ч. не
могат да се ползват, защото поради явната си противоречивост са ненадежден
източник на доказателствена информация в тази връзка. Същата твърди, че
срещата с адвоката била проведена в интервала края на 2015 г. или началото
на 2016 г., но същевременно ленсира, че била проведена две седмици след
изборите, а последните са били произведени втората половина на месец
октомври 2015 г.
Освен това, обосновано СНС е приел, че предвид съдържанието на
изпратения отговор от обв.Ч. до Сметната палата „Потвърждавам, че не съм
декларирал притежаваните от мен дялове в „Б.а.б.“ ****, гр. С.“ може да
се направи извод, че деецът изцяло е съзнавал, че продължава да е едноличен
собственик на капитала на визираното дружество, а обясненията му, какво
имал предвид с това изречение, изобщо не кореспондират на действителния
смисъл на отговора. Освен това, същият отговор не е бил просто част от
рутинния документален оборот на общината, за да се допусне възможността
16
да е бил изготвен по усмотрение на другиго и подписан без проверка от к., а
го е касаел пряко лично, при напълно осъзнаваната важност на изискуемата
коректност в обявяване на имущественото му състояние пред Сметната
палата.
Що се отнася до версията на Ч., че на единствената проведена среща с
адвоката, последният поел ангажимент и съответно отговорност да заличи
дружеството, поради което обвиняемият считал, че всичко е наред, тя се
преценява единствено за защитна. Тази версия е поднесена общо,
неконкретно и наивно се опитва да внуши, как с една визита при юрист,
ангажиментите на обвиняемия са били приключени. Като се има предвид
обаче, че процедурата по заличаване на ЕООД, не е толкова бърза и
документално облекчена в сравнение с регистрацията, че отнема месеци,
съобразно законовите изисквания за провеждането й на етапи и съответните
предвидени за това срокове, че включва ликвидация, проверка от органа по
приходите, други действия по осигуряване на документация от
представляващия дружеството, е крайно неубедително твърдението, как
адвокатът просто подготвил на място някакви документи (неясно какви),
обвиняемият ги подписал и юристът му обявил, че с това фирмата ще бъде
заличена.
Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
защитата за субективна несъставомерност на извършеното от обв.Ч..
***
При така установената фактология по делото, крайният правен извод на
СНС за това, че обв. С.Ч. с първите две деяния, извършени на 11.11.201* г., е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.313, ал.1 от НК, се явява изцяло законосъобразен.
От обективна страна се установява, че обв.Ч. на 11.11.201* г. в сградата
на общината, находяща се в гр. С., пл. „Д.” № *, е затаил истина в два броя
декларации, съответно с вх. № */11.11.201* г. и с вх. № */11.11.201* г.
В първата декларация с вх. № */11.11.201* г., изискуема по чл.12, т.1 от
ЗПУКИ, обв. Ч. е отбелязал, че не заема друга длъжност и не извършва друга
дейност, която да е несъвместима с положението му на к.. В декларацията с
вх. № */11.11.201* г., изискуема по чл.12, т.2 от ЗПУКИ, обв. Ч. е отразил, че
няма участие и не е управител на търговски дружества. Същевременно, по
17
делото е безспорно доказано, че обв.Ч. към момента на декларирането на
горепосочените обстоятелства е бил едноличен собственик на капитала и
управител на „Б. а. б.“ ****. Въпреки съзнаването на този факт, същият е
попълнил горепосочените декларации и лично ги подписал, като по този
начин е осъществил изпълненително деяние на престъплението по чл.313,
ал.1 от НК, като е „затаил истина“ в процесните декларации.
В диспозицията на нормата на чл.313, ал.1 от НК се изисква деецът да
затаи истина или потвърди неистина в „писмена декларация..., които по
силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет се дават
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства...“. В конкретния случай инкриминираните документи
представляват декларации по утвърден образец, които се дават по силата на
определен конкретен нормативен акт – ЗПУКИ пред Общинския съвет, за да
бъде удостоверена чрез тях истинността на определени обстоятелства,
свързани с изясняване публично и окончателно на всички възможни пречки
пред съответното лице да изпълнява определената му функция, както и
установяване на всички негови зависимости или ангажименти в една или
друга посока, които могат да имат неблагоприятно въздействие при
упражняването на съответните му правомощия. Правилен е изводът на СНС,
че Общинският съвет отговаря на дефиницията, съдържаща се в разпоредбата
на чл.93, т.2 НК, защото е орган на местно самоуправление, разполагащ с
определени властнически правомощия (раздел III от ЗМСМА). Правилно
първостепенният съд е отбелязал, че се установява качеството „к.” на
обвиняемия, което макар да не е предвидено като съставомерен признак за
извършеното престъплление, е от значение с оглед произтичащите
задължения в горецитирания закон.
Основният спорен по делото въпрос е свързан със субективната
съставомерност на осъщественото от обв.Ч.. Доводите на същия, че не знаел,
че е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество
„Б.а.б.” ****, защото бил посетил адвокат, при който попълнил и подписал
документи за заличаване на въпросната фирма, не почиват на доказани факти.
Ето защо, АСНС отхвърля защитните възражения за субективна
несъставомерност и на свой ред също приема, че инкриминираните деяния са
осъществени при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обв.Ч. е
съзнавал общественоопасния характер на проявите си, че затаява истина
18
досежно обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала и управител
на търговско дружество „Б. а. б.“ **** чрез подписването на всяка една от
инкриминраните декларации, изискващи се по ЗПУКИ, като пряко е целял
това негативно изменение на обективната действителност. Касае се за
формално престъпление, което е довършено с осъществяване на
изпълнителното деяние и за съставомерността му не е необходимо
настъпването на вредоносен резултат. Обвиняемият е имал възможност
спокойно да обсъди и да прецени всички условия и обстоятелства, при които
би могъл да попълни деклараирациите с вярно съдържание, но въпреки това е
решил да затаи истина, като не посочи действителните си зависимости и
паралелни правоотношения. Имал е ясна представа за незаконосъобразните си
действия, които е извършил, като е искал да заема длъжността к. и
едновременно с това да продължи да бъде управител и едноличен собственик
на горепосоченото дружество.
Правилно СНС е посочил, че са налице изискуемите съгласно чл.26,
ал.1 от НК и Тълкувателно решение № 52 от 09.11.1988 г. по н.д. № 34/1988 г.
ОСНК на ВС предпоставки за обединяване на първите две деяния, в единно
продължавно престъпление – деянията осъществяват състав на едно и също
престъпление (по чл.313, ал.1 НК), извършени са през непродължителен
период от време – на една и същата дата (11.11.2015 г.), при една и съща
обстановка (в сградата на общината на гр. С.) и при еднородност на вината
(пряк умисъл), като второто се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го.
Правилно е отбелязано, че не са налице основанията за приложение на
по-благоприятен закон по чл.2, ал.2 от НК. Това е така, защото текстът на
разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК не е изменян след извършване на
деянието. По отношение на позитвната уредба, към която бланкетна норма на
НК препраща, следва да се отбележи, че правилно са приложени действашите
към момента на извършване на дениято разпоредби на ЗПУКИ. Действително
понастоящем посоченият закон е отменен, но неговите изисквания за
аналогично деклариране са възпроизведени в Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Относно възраженията за допуснати процесуални нарушения, тези
възражения са съвсем неконкретизирани. Въззивният съд не открива
19
процесуални пропуски в процесуалната дейност на СНС, включително и при
извършената с обжалваното решение преквалификация на извършеното
престъпление. В случая, сравнявайки санкционните части на разпоредбите по
чл.313, ал.1 от НК и чл.313, ал.3 от НК, се установява, че двете са еднакво
наказуеми, поради което положението на обв.Ч. не е било влошено. На
следващо място, нововъведената норма не води до съществено изменение на
фактическите положения, установени в постановлението, с което
обвиняемият е бил предаден на съд, поради което не е било нужно изменение
на обвинението и прилагането на техниката на чл.378, ал.3 от НПК. Не се
нарушава правото на справедлив процес по смисъла на чл.6, пар.3 (а) и (b) във
вр. чл.6, пар.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), доколкото защитата следва да бъде
осигурена и в рамките на фактите, и в рамките на тяхната правна
интерпретация. В настоящия казус престъпленията по чл.313, ал.1 и чл.313,
ал.3 от НК са ситуирани в Глава IX на НК, поради което имат идентичен
обект на закрила, а именно обществните отношения, осигуряващи реда и
правната сигурност при документирането. Сходство се открива и в
очертаното от законодателя изпълнително деяние, което и при двете се
изразява в потвърждаване на неистина или затаяване на истина в документ, в
нарушение на установено нормативно задължение за удостоверяване на
истинността на дадени обстоятелства. Двете деяния се разграничават по
следните признаци – инкриминираните документи по чл.313, ал.1 от НК
представляват декларации, чието съдържание е нормативно установено и
които се дават пред орган на власт за удостоверяване на истинността на
обстоятелства, изискуеми по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет, докато ал.3 на същата разпоредба се отнася до частни
документи, които се употрябяват пред всяко трето лице като доказателство за
невярно удостоверени обстоятелства или изявления. С оглед на изложеното
АСНС счита, че в случая не се касае за установяване на нови фактически
положения, доколкото всички елементи от престъпния състав са били
известни на обвиняемия и срещу тях той е имал възможност да се защити.
АСНС споделя изводите на първата инстанция, че обв.Ч. не следва да
носи наказателна отговорност за това, че на 04.12.2015 г. е депозирал пред
Сметната палата декларация с вх. № В ***/04.12.201* г., изискваща се
съгласно чл.2, ал.1, т.29, чл.3, ал.1, т.4, чл.4, ал.1, т.1 от ЗПИЛЗВДДД (отм.), в
20
която е затаил истина за действителното си имуществено състояние, като е
посочил, че „няма нищо за декларариране“, а всъщност е бил едноличен
собственик на капитала и управител на „Б. а. б.“ ****. Действително същото
формално отново осъществява визирания състав на престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, но в случая е от съществено значение, че преди образуването на
наказателното производство и след уведомление от Сметната палата за
констатирано несъответсвие в подадената на 04.12.2015 г. декларация, деецът
е извършил своеобразно коригиране на невярно декларираното обстоятелство.
Обвиняемият Ч. на 08.06.2016 г. е изпратил писмо до Сметната палата, лично
подписано от него, в което посочил действително си имуществено състояние,
а имено: “Потвърждавам, че не съм декларирал притежаваните от мен
дялове в „Б. а. б.” **** гр. С.”, т.е. че притежава дялове, които не е
декларирал. Основателно СНС е възприел, че това обстоятелство заличава
престъпния характер на извършеното. Действително в разпоредбите на чл. 7
от ЗПИЛЗВДДД не е била предвидена хипотеза, в която при констатиране на
несъответствие, лицето, за което се отнася, да може да извърши последваща
корекция. Въпкреки това, такава възможност е била предоставена на обв.Ч. с
изпратеното му Уведомление от Сметната палата. Същият се е възползвал от
нея, изпратил е насрещно писмо, видно от съдържанието, на което се е
разграничил от първоначално декларираното невярно обстоятелство.
Впрочем в приложимите разпоредби на ЗПКОНПИ, възможността за
подаване на коригираща декларация при установено несъответсвие е изрично
въведена (което обстоятелство е заявено и в показанията на свид.Я. Н. У. –
Т.). С оглед изложеното АСНС намира, че обв.Ч. правилно е бил признат за
невинен за третото му вменено деняние, осъществено на 04.12.2015 г.
Въпреки законосъобразното оневиняване, СНС е пропуснал с
решението изрично да признае за невинен и да оправдае обв.Ч., за това
продължаваното престъпление да е било реализирано в периода след
11.11.2015 г. (т.е. оправдаването да обхване и датата 04.12.2015 г.), както и да
е било реализирано и в гр.С., с което населено място обвинителната теза е
свързвала декларирането конкретно пред Сметната палата. В този смисъл
решението следва да бъде изменено, като се извърши необходимото
редуциране във времевите и териториалните параметри на продължаваното
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, съобразно правомощията на въззивната
инстанция по чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.
21
С изменението на практика се осъществява необходимата корекция,
претендирана от прокурора в пледоарията му пред въззивния съдебен състав.
Правилна е преценката на СНС, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за прилагането на правния институт, предвиден в глава
VІІІ, раздел ІV от Общата част на НК. Условията на чл.78а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност са свързани с
предвидената в закона наказуемост за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, а
именно – „лишаване от свобода“ до три години или глоба. Както се посочи и
по-горе, престъплението е на просто извършване и не визира съставомерен
резултат, т.е. от него не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, а отделно не са налице и законовите
пречки на чл.78а, ал.7 от НК.
В последната редакция на чл.78а НК, действаща към момента на
извършване на деянието, се предвижда административно наказание глоба в
размер от 1 000 до 5 000 лева. Първоинстанционният съд е наложил глоба в
минималната законова стойност. Верен е изводът на първата инстанция, че е
налице съществено смекчаващо отговорността обстоятелство – изтеклият
продължителен период от извършване на дениято до настоящия момент. За
смекчаващо не е следвало да се третира обстоятелство, че липсват
доказателства от дейността си като к., обвиняемият да е облагодетелствал
собственото си дружество, защото при обичайните случаи на престъпления от
този вид, не се касае за облагодетелстване лично или другиго от заеманата
длъжност. Въззивният съд също не констатира утежняващи обстоятелства, но
дори такива да бяха налични, положението на виновния не би могло да се
влоши, поради липсата на протест.
По досъдебното производство няма разходно оправдателни документи,
удостоверяващи направени разноски (дори в постановлението за предаването
на обвиняемия на съд, такива не са отразени, въпреки назначената и изготвена
графическа експертиза). Разноски не са направени и в производствата пред
двете инстанции.
Предвид горното, въззивният съдебен състав счита, че жалбата по
заявените в нея искания, следва да бъде оставена без уважение, а решението
да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
22
Ето защо Апелативният специализиран наказателен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 26 от 12.02.2021 г. по административно
наказателно дело № 14/2021 г. на Специализирания наказателен съд, ХIV
състав, като признава обвиняемия С. П. Ч. за невинен в това да е извършил
продължаваното престъпление в периода след 11.11.2015 г., както и в това
същото да е било осъществено и в гр.С., както го оправдава по повдигнатото
му обвинение в този смисъл.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23