Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72
гр.Русе, 12.ІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 17 декември през две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 796 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М.С.С. чрез пълномощника си адвокат М.
е обжалвала решението на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 242/2019
год. в частта относно брачната вина,упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака на страните малолетно дете,режима на лични
отношения,издръжката и ползването на семейното жилище.Развива оплаквания за
неговата неправилност и иска отмяната му и постановяване на ново решение,с
което се признае изключителната вина на съпруга за прекратяване на брака,да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете,като бъдат определени мерки за поддържане на лични отношения
между бащата и детето-всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 17 часа и
един месец през лятото,когато майката не е в платен отпуск,да се присъди
месечна издръжка за детето в размер на 140 лева,считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване и да й се предостави
ползването на семейното жилище в с.Н****,област Р****.Претендира разноските в съдебното производство.В
жалбата и в съдебно заседание развива подробни доводи в подкрепа на наведените
оплаквания.
Ответникът П.Г.П. счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
Страните по делото са съпрузи от
28.VІІІ.2012 год. и родители на малолетния Р.
Г.П.,роден
на **** год. В съдебното производство и двамата поддържат
становище за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните им
отношения,но всеки от тях го обосновава с различни обстоятелства.Според ищеца
то е резултат и последица от поведението на ответницата,която в продължителен
период от време,систематично пренебрегвала интересите на семейството,не се
грижила за домакинството,създала извънбрачни връзки ,станали достояние както на
съпруга ,така и на широк кръг от хора в населеното място,и изобщо водила начин
на живот,в който поставила личния си интерес и удобства пред този на
семейството и най-вече на малолетното им дете.Жалбоподателката,от своя
страна,счита че непоправимото разстройство в брачните им отношения се дължи на
поведението на ищеца, изразяващо се в упражнявано физическо насилие и тормоз
над нея,в присъствие на детето.
В обжалваното решение след анализ на
събраните по делото доказателства,районният съд е стигнал до извода,че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.Приел е също,че
бащата има по-добри възпитателски качества,които най-вече се проявяват в
полаганите грижи за детето,в създаването на спокойна и уютна семейна среда,на
поведението му,което дава положителен пример на детето .В протитовес на това
съдът е приел,че поведението на майката и нейното отношение към брака,изразената
неприязън към бащата и редица действия,създали у детето неверни представи за
него ,определят възпитателски качества и морален облик на родител,който не може
да бъде добър пример за детето .Така е стигнал до извода,че интересите на
детето изискват упражняването на родителските права да се предостави на
бащата,като по отношение на майката е определен режим на поддържане на лични
отношения ,съобразен с нуждите на детето да се поддържа емоционалната близост с
майката,да общуват достатъчно време,така че да се развиват отношенията на близост,доверие
и разбирателство.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено поради
следното:
Анализът на събраните по делото
доказателства налагат извода ,че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните е на жалбоподателката.Поддържаните в
жалбата доводи,че изводът на районния съд в същия смисъл е резултат на
неправилна оценка на доказателства и по-конкретно неоснователно отхвърляне на
свидетелските показания на свид.В. Н. и безкритично възприемане на показанията на
посочените от ищеца свидетели Г. Ф. и П. И.,които следвало
да се преценяват в контекста на разпоредбата на чл.172 ГПК,настоящият състав
намира за неоснователни. Свидетелят Н. бил колега на
страните в периода 2015-2016 год.,а сега е колега със жалбоподателката ,но няма
лични впечатления и не изнася непосредствено възприети факти за отношенията
между страните,а само нейни оплаквания за физическо насилие от ищеца.В
подобен смисъл са и показанията на свидетеля И.
А.,който чувал от жалбоподателката за неразбирателство
и проблеми със съпруга й,както и за подадена от нея жалба за нанесен побой.Обсъжданите
показания не са преки и категорични и не намират подкрепа в останалите,събрани
по делото доказателства.Що се отнася до заявеното от детето за физическо
насилие на бащата спрямо майката в проведеното интервю от вещото лице-**** А. А.,като част от проведеното изследване,въз основа на
което е изготвено приетото от съда експертно заключение,то според вещото лице
това е внушено на детето,защото липсва разказ за такъв случай,и на следващо
място,защото детето дава отговор/“Тати иска постоянно пари на мама“/,който няма
нищо общо с въпроса.Съдът възприема това заключение като компетентно, обосновано
и даващо отговор на всички поставени въпроси.
И пред тази инстанция не се събраха
доказателства за упражнено по отношение на жалбоподателката физическо насилие
от ищеца. По образуваното по нейна молба
производство за защита от домашно насилие под № 780/2019 год.по описа на
БРС/след приключване на устните състезания по настоящия спор в районния съд/е постановено
решение от 9.Х.2019 год.,с което молбата за защита е отхвърлена като
неоснователна.Всичко това дава основание на съда да заключи,че твърденията на
жалбоподателката за упражнено спрямо нея,а и спрямо детето, насилие от страна
на бащата,са израз на защитна теза,останала недоказана в процеса,чрез която се
стреми,включително и по реда на ЗЗДН да получи благоприятен за нея изход по
спора за брачната вина,мерките за упражняване на родителските права и
ползването на семейното жилище.
По делото са събрани доказателства
относно брачните провинения на жалбоподателката,които имат отношение както към
въпроса за брачната вина,така също и за това кой от двамата родители е
по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака
им малолетно дете.Те налагат извода,че с цялостното си поведение тя поставя личните
си интереси над тези на семейството,на детето,проявява липса на отговорност
като родител,с което вреди на неговите интереси.Този извод следва на първо
място,от опитите й да пренесе своята неприязън към съпруга си и у детето,да
създаде у него представи,че бащата е виновен за неразбирателството между
родителите и раздялата им,че иска да ги изгони от жилището,че упражнява
физически тормоз над нея и така да
наруши емоционалната връзка между бащата и детето.Тези действия са се отразили
негативно върху цялостното развитие на детето,у което се наблюдават симптоми на
синдром на родителското отчуждение-безусловна и автоматична подкрепа на майката,склонност
да оправдава нейното поведение и да обвинява бащата за влошаване на отношенията
между родителите.Прави впечатление също формираното у детето убеждение,че ще
остане с родителя,който остане в къщата,очевидно внушено му от майката,което
съдът възприема и оценява като търсене на изгода ,да получи чрез използване на
детето ползването на семейното жилище. Не без значение в тази връзка е и
обстоятелството, че проявената заинтересованост на майката от развитието на детето в училище,както
се сочи в социалния доклад,датира от предявяването на иска за развод.Съпоставено
с намерението на жалбоподателката да напусне семейството си и заживее с друг
мъж,връзката с когото е станала достояние както на съпруга й,така и на широк
кръг от хора в селото,с предпочитанията да прекарва свободното време в
компанията на колеги,без ангажименти към семейството и най-вече към детето,то
този интерес не може да се оцени като искрена родителска загриженост ,а
по-скоро като избор на поведение,насочено към постигане на благоприятен за нея
изход на спора.
Съдът съобразява полаганите от
бащата грижи за детето и активните действия,предприети за преодоляване на
емоционалната отчужденост на детето,включително с получаване на професионална
помощ.Пред въззивната инстанция се събраха доказателства за настъпили нови
обстоятелства след приключване на производството пред районния съд.Изпълнено е
определението на съда за определяне на привременни мерки относно упражняването
на родителските права и режима на лични отношения и то вече живее с баща
си.Според свидетелката Р. Д.,чиито показания съдът цени съобразно разпоредбата
на чл.172 ГПК, детето е спокойно и се чувства добре,а свидетелката му помага в
поддържането на домакинството и грижите за детето.Изложените обстоятелства
налагат извода,че бащата е по-отговорния родител,който полага необходимите
грижи за възпитанието и израстването му,който осигурява на детето подкрепа,дом
и чувство за сигурност.За това интересите на детето налагат той да упражнява за
в бъдеще родителските права.
В същото време съдът отчита силната
привързаност на детето към майката и важността тази връзка да бъде съхранена.Ръководен
от същите съображения районният съд е определил режим на поддържане на лични
отношения на майката с детето,който съответства на тази потребност и е изцяло в
защита на интересите на детето.
По тези съображения и изложените в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК,жалбата се явява неоснователна.Решението в обжалваната част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено,а в тежест на жалбоподателката съдът
възлага разноските на ответника по жалбата в настоящото производство в размер
на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175
от 3.ІХ.2019 година на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 242/2019
год.в частта за брачната вина,местоживеенето и упражняването на родителските
права по отношение на малолетния Р. П.Г.,режима на
лични отношения,издръжката и ползването на семейното жилище.
ОСЪЖДА М.С.С. да
заплати на П.Г.П. сумата 600 лева разноски в производството пред окръжния съд
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в частта относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето,режима на лични отношения и ползването на семейното
жилище в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
В частта за брачната вина решението
е окончателно.
В частта,с която бракът между М.С.С. и П.Г.П.
е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: