РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Добрич, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230101245 по описа за 2022 година
Производството е по чл.55 ал.1 пр.2-ро и чл.55 ал.1 пр.1-во от Закона за
задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. София,
ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.
София, бул.“***“ №***, ет.***, ап.***, представлявани от процесуалния
представител адвокат В. С. В. с адрес за призоваване гр. София, ул.“***“
№***, ет.***, ап.***, срещу Т. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ул."***“ №***, ет.*** по чл.55 ал.1 пр.2-ро от Закона за задълженията и
договорите за осъждането на ответницата да заплати на всеки от ищците
сумата от по 9333.33 лева (девет хиляди триста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки), представляваща припадащата се 1/3 част от общата
сума в размер на 28000 (двадесет и осем хиляди) лева, която е била получена
при неосъществено основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от
банковата сметка на починалия на 06.12.2021 г. наследодател на ищците В. Г.
В., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба по пощата (28.04.2022 г.) до окончателното плащане; на 14.09.2022 г. е
подадена поправена искова молба, в която е посочено, че при условията на
1
евентуалност при отхвърлянето на посочените по-горе искове са предявени
искове по чл.55 ал.1 пр.1-во от Закона за задълженията и договорите за
осъждането на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от по
9333.33 лева (девет хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща припадащата се 1/3 част от общата сума в размер
на 28000 (двадесет и осем хиляди) лева, която е била получена при липсата на
основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на
починалия на 06.12.2021 г. наследодател на ищците В. Г. В. В исковата си
молба ищците са заявили, че на 06.12.2021 г. техният наследодател В. Г. В. е
починал; на основание на чл.5 и чл.9 от Закона за наследството наследници са
те като негови синове и съпругата му В. П. Д. – В., като всеки от тях следва да
получи по 1/3 от наследственото имущество; ищците са приели наследството
по опис; наследодателят е починал от онкологично заболяване, като през
последните 2 месеца болестта му е била в напреднал стадий, не е можел да се
придвижва самостоятелно и е приемал болкоуспокояващи медикаменти;
ответницата Т. В. К. е дъщеря на съпругата му В. П. Д. – В. от предишен брак;
на 13.10.2021 г. от левовата си сметка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД – гр.
София В. Г. В. е наредил по сметка на ответницата в същата банка сумата от
28000 лева, като преводът е извършен с посочено основание „покупка
мебели“; такова основание не е осъществено и Т. В. К. се е обогатила
неоснователно с посочената сума; тя трябва да върне на всеки ищец по 1/3 от
сумата съобразно наследствената му част; настояват за уважаването на
исковете и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор от ответницата
(подписан от процесуален представител, чието пълномощно е представено в
дадения едноседмичен срок за отстраняването на нередовностите, т.е. на
22.06.2022 г.), в който сочи, че предявените искове са изцяло неоснователни;
ищците са направили други твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба по гр. дело №859/2022 г. по описа на ДРС, че процесната сума е била
преведена обратно малко по-късно на наследодателя на ищците; затова
ответницата няма как да се е обогатила; по другото дело ищците сочат, че
именно заради превода на процесните средства се доказва привидността на
сключения от техния баща договор за покупко – продажба на недвижим имот,
от която произтичат техни наследствени права на собственост върху имота от
по 1/3 за всеки от двамата; не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 пр.2-ро от
2
Закона за задълженията и договорите, защото самите ищци твърдят
наличието на договорно основание за извършването на процесния превод,
което изключва наличието на института на неоснователното обогатяване; не
се сочи покупката на мебели да е прекратена като договор и не се сочи дали
тя е изпълнена; не е налице фактическо основание за претенцията, тъй като
преведените от наследодателя на ищците парични средства имат своето
договорно основание, което валидно е възникнало и изпълнено от страните;
ответницата не се е обогатила за сметка на В. Г. В., който е бил неин втори
баща. В отговора си от 04.11.2022 г. на предявените при условията на
евентуалност искове по чл.55 ал.1 пр. 1-во от Закона за задълженията и
договорите ответницата заявява, че същите са неоснователни; както е
посочено в първоначалния отговор прехвърлянето на средствата е станало по
изричната воля на наследодателя на ищците, който като титуляр на средствата
може да разполага с тях в полза на когото намери за добре; ищците следва да
докажат, че сумата е прехвърлена без основание на ответницата, като само
твърдението, че ответницата неоснователно се е обогатила, не е достатъчно да
се приеме, че исковата претенция е основателна; сумата може да бъде
предадена на всякакво основание – В. Г. В. да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата;
сумата е дадена на валидно правно основание по волята на В. Г. В. на
ответницата, която му е била като негова дъщеря и се е грижила за него; за
разлика от нея ищците не са проявявали интерес към баща си, освен когато са
го лишили от наследствената му земя и са я продали за стотици хиляди
левове; приемайки ответницата за своя дъщеря, В. Г. В. е превел сумата, за да
продължи същата да се грижи за него, което е направил по собствена воля и
правото му да се разпореди със собствените средства е било за ответницата
привилегия и благодарност за всичко, което е направила за него; настоява за
отхвърлянето на предявените искове и за присъждането на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищците са
посочили, че от приетите по делото справки – извлечения за движенията по
сметките на В. Г. В. в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД – гр. София безспорно се
установява, че на 13.10.2021 г. от левовата си сметка той е наредил на
ответницата по нейната сметка в същата банка извършването на превод за
сумата от 28000 лева с основание „покупка мебели“; Т. В. К. не е оспорила
3
получаването на сумата; от тълкуването на текста „покупка мебели“ е
логично да се предположи, че сумата е заплатена като продажна цена за
придобиването на собствеността върху някакви мебели, като срещу
заплатената цена ответницата е трябвало да предаде на В. Г. В. платените от
него мебели; Т. В. К. не е доказала да е осъществила някаква насрещна
престация срещу получената сума и така да е осъществено основанието за
този паричен превод; затова същата дължи връщането на получената сума
поради неосъществено основание; с посочената сума реално биха могли да
бъдат закупени огромно количество мебели, като буди недоумение защо на
човек с тежко онкологично заболяване са му били нужни мебели на такава
стойност и защо е решил да ги „купува“ точно от доведената си дъщеря,
която няма нищо общо с мебелната индустрия; и двамата разпитани
свидетели не знаят В. Г. В. да е купувал мебели; има и други странни
обстоятелства около процесния паричен превод, които са обосновали
предявяването на евентуалните искове; факт е, че сумата е получена от
ответницата и впоследствие не е върната, въпреки че срещу преведената сума
наследодателят на ищците не е получил нищо от Т. В. К.; настояват за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответницата чрез своите процесуални
представители е заявила, че предявените искове са неоснователни и
недоказани; в случая е имало уговорка между бащата на ищците и дъщерята
на неговата втора съпруга; процесната сума не се явява наследство и не може
да бъде търсена от наследниците; договорът за поръчка може да бъде устен и
такъв очевидно е съществувал между В. Г. В. и Т. В. К., като тази
договореност не е отпаднала и понастоящем; затова исковите претенции са
изцяло неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени, а на ответницата да
бъдат присъдени направените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените главни искове по чл.55 ал.1 пр.2-ро от Закона за задълженията
и договорите и евентуални искове по чл.55 ал.1 пр.1-во от Закона за
задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, главните искове по чл.55 ал.1 пр.2-ро от Закона
за задълженията и договорите са основателни.
4
По делото е безспорно установено, а не се и оспорва от страните, че на
13.10.2021 г. наследодателят на ищците В. Г. В. е превел по банкова сметка на
ответницата сумата от 28000 лева (това става ясно и от приложената на лист
38 от делото справка за движението по сметките на В. Г. В., като
получаването на сумата се признава от ответницата). В платежното
нареждане изрично е посочено, че преведената сума е с основание „покупка
мебели“. Въпреки дадените от съда указания по никакъв начин ответницата
не е доказала, че е върнала на ищците (респективно на техния наследодател)
процесните суми или че посоченото правно основание „покупка на мебели“ за
извършеното прехвърляне на средства от банковата сметка на наследодателя
на ищците е било осъществено. От показанията на ангажираните от нея
свидетели С. П. Д. и К. Ц. С. не се установява да е имало предаване на мебели
от ответницата или пък връщане на получената парична сума в размер на
28000 лева от нейна страна. На лист 37 – 41 от делото се намират подробни
справки за движението на сумите по банковите сметки на В. Г. В. от
25.08.2021 г. до датата на смъртта му; от тях също не се установява Т. В. К. да
е върнала по банков път получената сума в размер на 28000 лева на
наследодателя на ищците. Неоснователно е възражението на ответницата, че
липсва неоснователно обогатяване с оглед на наведеното от ищците по гр.
дело №859/2022 г. по описа на ДРС твърдение, че на 13.10.2021 г. В. Г. В.
прехвърлил на дъщерята на своята съпруга Т. В. К. сумата от 28000 лева с
посочено основание „покупка на мебели“, а малко по-късно на същия ден
получил от В. П. Д. – В. сумата от 30000 лева за покупката на недвижим имот;
от намиращата се на лист 38 от делото хронологична справка за движението
по сметката се установява, че получаването на сумата от 30000 лева от В. П.
Д. – В. с основание „покупка на имот на бул.“***“ №***“ е станало в 13.39
часа, а нареждането на сумата от 28000 лева за „покупка на мебели“ на Т. В.
К. е станало в 13.52 часа, т.е. след това. След като сключеният между В. Г. В.
и Т. В. К. договор за покупко – продажба на мебели не е осъществен, то
ответницата трябва да върне на ищците съобразно наследствените им части
от по 1/3 в съответствие с представеното удостоверение за наследници (на
лист 4 от делото), чл.5 и чл.9 от Закона за наследството заплатената при
неосъществено основание сума, която е била в общ размер от 28000 лева, т.е.
в размер на по 9333.33 лева за всеки от тях, заедно с поисканите законни
лихви върху тях от датата на подаването на исковата молба по пощата
5
(28.04.2022 г.) до окончателното плащане; предявените искове са основателни
и следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищците трябва
да бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски в общ размер
на 2063.37 лева (в това число 746.67 лева първоначално внесена държавна
такса, 15 лева внесени държавни такси за издаването на общо 3 броя съдебни
удостоверения, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и
101.70 лева разноски във връзка с образуването и воденето на изпълнително
производство по допуснатото обезпечение на исковете).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.*** да заплати на Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.“***“,
бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 9333.33 лева (девет хиляди триста
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща припадащата
му се 1/3 част от общата сума в размер на 28000 (двадесет и осем хиляди)
лева, която е била получена при неосъществено основание на 13.10.2021 г. от
ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на 06.12.2021 г.
наследодател на ищците В. Г. В., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба по пощата (28.04.2022 г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.*** да заплати на С. В. В. с ЕГН ********** от гр. София, бул.“***“ №***,
ет.***, ап.*** сумата от 9333.33 лева (девет хиляди триста тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки), представляваща припадащата му се 1/3 част
от общата сума в размер на 28000 (двадесет и осем хиляди) лева, която е била
получена при неосъществено основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез
превод от банковата сметка на починалия на 06.12.2021 г. наследодател на
ищците В. Г. В., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на исковата молба по пощата (28.04.2022 г.) до окончателното плащане.
6
ОСЪЖДА Т. В. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.*** да заплати на Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.“***“,
бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и С. В. В. с ЕГН ********** от гр. София,
бул.“***“ №***, ет.***, ап.*** сумата от 2063.37 лева (две хиляди шестдесет
и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща направените
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №1245/2022 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищеца Г. В. В. номер на банкова сметка, по която могат да
бъдат платени посочените по-горе суми - банкова сметка в „***“АД – гр.
София с IBAN ***.
Посочен от ищеца С. В. В. номер на банкова сметка, по която могат да
бъдат платени посочените по-горе суми - банкова сметка в „***“АД – гр.
София с IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7