РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На
двадесети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №5229 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Р.“ ООД, против НП
№ 03-010376/10.10.2018 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на „Р.“ ООД е наложено административно
наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е
формулирано искане за отмяната му.
Алтернативно се иска намаляване на
размера на наложената санкция.
В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на АНО оспорва
жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да
бъде потвърдено. Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
07.08.2018 г., служители на ДИТ – Варна
- свидетелят Д. заедно със свои колеги, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в магазин за парфюми находящ се в гр. Варна, бул. „Трети март“№77 , стопанисван от „Р.“
ООД.
При
пристигането си в обекта свид. Д. възприела лице, което извършва трудова
дейност – Дебора Колеманова.
Съставен бил
констативен протокол, и декларация, в която Д. Колеманова декларирала, че
работи за „Р.“ ООД при определено работно време от 8.30 до 21 часа, с
определено трудово възнаграждание в размер на 450 лева без да е сключен трудов
договор между страните в писмена форма.
Впоследствие,
въз основа на проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че
с Д. Колеманова не е сключен трудов договор към датата на проверката. При това
положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и на 11.09.2018 г. бил съставен АУАН срещу дружеството за това,
че като работодател е допуснал до работа
лицето Колеманова да престира
труд в полза на „Р. “ООД без да е
сключен трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения. Депозирал писмени такива в срок.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал в което
възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и
дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3
от КТ – Имуществена санкция над минималния размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
такива-показанията на св.Д.. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и
последователни.
При така
установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл.
416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е
налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези
възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не
представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на
чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор –
писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В
настоящия случай лицето Колеманова е била установена да работи в
обект, където жалбоподателят е извършвал търговска дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на
характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от
събраните доказателства Колеманова е извършвала дейност, свързана с периодично
престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова
функция, в случая тази за длъжността „продавач консултант”.
За това съдът прие, че въззивното
дружество като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1
от КТ и не е налице основание за отмяна
на НП, поради материална
незаконосъобразност.
В случая
административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на
чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния
размер се явява прекомерна. За това
съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния
размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а
именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е
посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като
се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите
правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може
да бъде квалифицирано като „маловажно“.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по
делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
По изложените
съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 03-010376/10.10.2018
год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на „Р.“ ООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3
от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание
„Имуществената санкция“
от 5000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: