Решение по дело №1614/2016 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№   82           /10.02.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1614 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Н.Н.Ю. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Ю. Н.Х. и Н.С.Х..

Ищцата твърди, че била собственичка по силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 77195.730.195 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК София, с административен адрес: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. "Изгрев", с площ от 383 кв.м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 220, при граници на имота: 77195.730.196, 77195.730.305, 77195.730.193, 77195.730.194, за което бил издаден нотариален акт /НА/ за собственост № 48, том IV, нот. дело № 1756/1992 г. В последствие построила в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 77195.730.195.1, със застроена площ от 82 кв.м. и гараж с идентификатор № 77195.730.195.2, със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи: 1. В гореописания имот тя живяла заедно със сина й С.Х.Х., съпругата му Ю.Н.Х. и внучката Н.С.Х. в продължение на дълги години с ясното съзнание, че именно тя била собственик на имота, а останалите го обитавали с нейното знание и съгласие, като не били предявявали собственически претенции. Поддържа се, че от 1982 г. владяла имота, като преди две години синът й С.Х. се разболял от рак и за да не му бъде в тежест за него, отишла да живее при дъщеря си. Той починал на 20.04.2016 г. и след няколко дни ищцата решила да се върне отново в собствения си дом, но разбрала, че на 13.06.2016 г. процесният имот бил придобит по давност и наследство от ответниците съгласно НА за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 35, том II, рег. номер 3421, нот. дело № 219 от 2016 г. на нотариус Владилена Сиртова. Така те оспорвали правото й на собственост върху него, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот по силата на давностно владение и да се отмени НА за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 35, том II, рег. номер 3421, нот. дело № 219/2016 г. на нотариус Владилена Сиртова. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответниците оспорват исковете като допустими, неоснователни. Твърди се, че процесният имот бил предоставен от ищцата на нейния син и на съпругата му Ю. Н.Х. за построяване на къща, чийто строеж бил частично завършен през 1993 г., когато те заедно с дъщеря им се нанесли там, а доизграждането на къщата продължило още няколко години. За периода от 1993 г. до настоящия момент ищцата никога не била живяла в имота, нито го била владяла, като през всички тези години живяла в гр. Хасково, на ул. "Червена стена" № 7, вх. А, ет. 4, ап. 25 и на ул. "Гара движение" № 18 заедно с другия си син. През целия този период процесният имот бил владян с намерение да бъде своен от ответницата Ю. Х. и съпруга й, като собствеността върху имота и приращенията /построените сгради/ впоследствие била обективирана с НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 35, том II, рег. № 3421, нот. дело № 219/2016 г. на нотариус Владилена Сиртова.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С НА № 48 от 25.08.1992 г., том IV, дело № 1756/1992 г. на Нотариус при Хасковският районен съд ищцата е призната за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.

От представените 2 бр. приходни квитанции от Община Хасково се установява, че за периода 2010 г. - 2016 г. ищцата е заплащала дължимите местни данъци и такси за за процесния имот.

С НА № 35 от 13.06.2016 г., том II, рег. № 3421, нот. дело № 219/2016 г. на нотариус Владилена Сиртова ответниците са признати за собственици по давност и наследство върху процесния недвижим имот.

От удостоверение за сключен граждански брак-дубликат, издадено въз основа на акт № 0093/13.03.1987 г., препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт № 0364/21.04.2016 г. и удостоверение за наследници № 1911/04.05.2016 г., всички от Община Хасково, се установява, че С.Х.Х. е починал на 21.04.2016 г. в гр. Хасково и е оставила следните законни наследници: Ю. Н.Х. – съпруга, с която е сключил граждански брак на 13.03.1987 г., и Н.С.Х. – дъщеря.

По делото са представени множество фактури, стокови разписки и експедиционни бележки за строителни материали, като само в малка част от тях за получател е посочен наследодателят на ответниците.  

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. А. О. и .С. Х. Х. /сочени и водени от ищцата/, К. Г. К. и С. Д. М. /сочени и водени от ответниците/ за обстоятелства относно владеенето по процесния имот, като показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 12.01.2016 г. /л. 95 – л. 97 по делото/.

При преценка на така събраните противоречиви гласни доказателства съдът дава вяра на свидетелите, ангажирани от ответниците. И двамата са лица с трайни и непосредствени лични впечатления, за разлика от свид.  Ф. А. О., който в периода 1998 г. - 2003 г. е живял в Турция, а от 2005 г. до 2010 г.  е изтърпявал наказание ,,лишаване от свобода“. На следващо място, те се явяват трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, за разлика от свид. С. Х. Х., която е дъщеря на ищцата, поради което несъмнено има интерес от благоприятен изход за майка си.

От показанията на свидетелите К. Г. К. и С. Д. М. се установява, че след връщането на ответницата Ю. Х. и покойния й съпруг от Турция през 1990 г., двамата започнали да правят ремонти в съществуващата в имота къща и пристроили нова сграда, оградили го и т.н., като им помагал единствено баща му и неговия брат. Ищцата много рядко била забелязвана там, защото живеела при по-малкия си син и работила в неговия магазин, а по-късно помагала за отглеждането на децата им, като няма данни да е притежавала ключ за имота.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен такъв за същото право.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

За да бъдат уважени предявените положителни установителни претенции, е необходимо да се установи при условията на пълно главно доказване, че ищцата е собственик на процесния имот на соченото от нея правно основание. Когато страните се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, както е и в случая, те трябва да докажат, че са упражнявали фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държат като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това, владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението – да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собственика на присвоения имот. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, каквато е и настоящата хипотеза, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им се извършава по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не би могло да се приеме за категорично установено, че до 1992 г. ищцата е владяла процесния имот. Според кредитираните показания на свид. К. Г. К. и С. Д. М., тя и семейството й са напуснали Република България през 1989-1990 г., но са се завърнали същата година, като веднага след това покойният й син С.Х.Х. заедно със съпругата си и ответница по делото Ю. Н.Х. са започнали да обитават имота, да надстрояват и пристрояват съществуващата там сграда, да извършват подобрения в него, като тези им действия са били възприети от майката и тя не им се е противопоставила. Касае се за действия, който са характерни единствено за индивидуален собственик и установяват безспорно външно афиширано намерение за своене на имота. При това положение и доколкото ищцата твърди, че е упражнявала фактическа власт от 1982 г. /вж. уточняващата й молба от 12.09.2016 г. – л. 17 по делото/, следва, че към датата на съставяне на НА № 48, том IV, дело № 1756/1992 г. на Нотариус при Хасковският районен - 25.08.1992 г., не е бил изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен период от време за придобиване на процесния имот по давност.

Дори и да не се приеме изложеното по-горе, следва да се има предвид, че съгласно чл. 99, предл. 1 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие. Както се посочи вече, след 1990 г. и до настоящия момент ответницата Ю. Н.Х. и покойният й съпруг са се установили в имота, започнали са да надстрояват и пристрояват съществуващата сграда, да извършват подобрения в него. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о., дори когато владението е установено чрез предаване на фактическата власт от предишния собствени или владелец, и няма данни тя да е отнета, действат презумпциите на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. След като лицето, на което е предадено владението, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, както е в случая, и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, или от предишния владелец, който не защити фактическото си състояние с посесорни искове и не препятства в продължение на десет години упражняването на фактическа власт върху имота, това сочи на промяна на намерението за своене. Ето защо, от кредитираните показания на свид. К. Г. К. и С. Д. М. може да се приеме за доказано установяването на самостоятелна фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот и упражняването й повече от 10 години от ответницата Ю. Н.Х. и покойният й съпруг. Следователно, констатацията на нотариуса в съставения по реда на чл. 587 ГПК НА № 35, том II, рег. № 3421, нот. дело № 219/2016 г. на нотариус Владилена Сиртова, към датата му - от 13.06.2016 г., не е опровергана. Поради това ответниците действително са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно владение и наследяване, респ. ищцата не го притежава.

Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са неоснователни и доказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

При този извод относно спорното материално право, не би могло да се уважи искането за отмяна на НА № 35 от 13.06.2016 г., том II, рег. № 3421, нот. дело № 219/2016 г. на нотариус Владилена Сиртова, тъй като произнасяне по него се дължи само в случай, че спорът беше решен в полза на ищцата.

С оглед изхода на делото и че ответниците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 000 лв. за платено възнаграждение на един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.Ю., ЕГН ********** ***, срещу Ю. Н.Х., ЕГН ********** и Н.С.Х., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Ю. Н.Х. и Н.С.Х., че Н.Н.Ю. е собственик по силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 77195.730.195 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК София, с административен адрес: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. "Изгрев", с площ от 383 кв.м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 220, при граници на имота: 77195.730.196, 77195.730.305, 77195.730.193, 77195.730.194, ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 77195.730.195.1, със застроена площ от 82 кв.м. и гараж с идентификатор № 77195.730.195.2, със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи: 1.

ОСЪЖДА Н.Н.Ю., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ю. Н.Х., ЕГН ********** и Н.С.Х., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     СЪДИЯ:

    /п / не се чете.

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./