№ 440
гр. Враца, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 570/01.09.2022 г. на
Районен съд – Бяла Слатина, постановено по ч. гр. д. № 20221410101115, с
което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд за
разглеждане на искане с вх. № 165435/09.08.2022 г. по описа на СРС, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 42856/2022 г. по описа на СРС, 50
състав, за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и
сведения по чл. 115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, във вр. с чл. 62,
ал. 5 вр. с ал. 6 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, вр. с чл. 91, ал. 2,
т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, вр. с чл. 133,
ал.5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, по
отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********.
След като прецени данните по делото и изложените от районните
съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съдебното производство е започнало по молба на директора на ТД-
София на КПКОНПИ за разкриване на банкова тайна и инвестиционна
търговска тайна относно Г. Б. Б., ЕГН **********.
Молбата е депозирана пред Софийски районен съд и е образувано ч. гр.
д. № 42856/2022 г. по описа на същия съд, 50 състав. С Определение №
1
19976/09.08.2022 г. Софийски районен съд е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Бяла Слатина. В
мотивите районният съд е посочил, че при определяне на местно
компетентния районен съд, който да разгледа искането за разкриване на
банкова тайна, следва да се приложат по аналогия разпоредбите на чл. 116 и
чл. 153 ЗПКОНПИ, както и нормите за местна подсъдност в ГПК за общия
исков процес, а не за охранителните производства по ГПК. Поддържал е, че
производството по разкриване на банкова тайна по същността си не е
охранително и е сходно с производствата по спорна съдебна администрация,
при които молителят освен, че цели да постигне изгодни за себе си правни
последици, то последните засягат правната сфера на друго лице с неизгодни
последици, както и че целта при съдебното управление на граждански
правоотношения не е разрешаването на правен спор със сила на пресъдено
нещо, а оказването на друг тип съдействие, различен от дължимото безспорно
съдействие в охранителното производство. Въз основа на тези мотиви е
приел, че местно компетентен да разгледа искането е районния съд по
постоянен адрес, респ. седалище и адрес на управление, на проверяваното
лице. Тъй като проверяваното лице Г. Б. Б. е с постоянен адрес в с. ***, общ.
Бяла Слатина, съдът е заключил, че компетентен да разгледа делото е
Районният съд в град Бяла Слатина.
След постъпване на делото в Районен съд – Бяла Слатина, е образувано
ч. гр. д. № 20221410101115 и с Определение № 570/01.09.2022 г. по това дело
същият съд е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд за
разглеждане на молбата за разкриване на банкова тайна и инвестиционна
търговска тайна. В мотивите на съдебния акт този съд е посочил, че
производството, регламентирано в ЗПКОНПИ има едностранен характер,
поради което и спрямо него следва да се приложат общите правила на
охранителните производства, конкретно чл. 531, ал. 2 ГПК, според който
местно компетентен е съдът по седалището на молителя - ТД на КОНПИ, гр.
София. От друга страна е поддържал, че дори да се приеме, че се касае до
спорна съдебна администрация, в който случай следва да се приложат общите
правила на ГПК, уреждащи подсъдността, то делото отново се явява
неправилно изпратено за разглеждане по същество от Районен съд - Бяла
Слатина. Изтъкнал е, че съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, компетентен е
съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, че
2
за така уредената местна подсъдност съдът не следи служебно, а само по
направено възражение от ответника, което в случая няма как да бъде
направено, доколкото производството има едностранен характер, поради
което по аналогия следва да бъдат приложени правилата, уреждащи
охранителните производства, които имат едностранен характер, поради което
съдът е приел, че компетентен да се произнесе е СРС.
Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен
съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното
искане за разкриване на тайната по чл. 62, ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК, е
Софийският районен съд.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 115 ЗПКОНПИ Комисията и директорите на
териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата
тайна, на търговската тайна по чл. 91, ал. 3 от ЗПФИ и сведенията по чл. 133,
ал. 2 от ЗППЦК, когато това е необходимо. По повод разкриването на
информация съобразно цитираните законови разпоредби, безспорно е, че
родовата компетентност принадлежи на районния съд предвид чл. 62, ал. 7
ЗКИ, чл. 91, ал. 3 ЗПФИ и чл. 133, ал. 5, т. 2 ЗППЦК. В посочените законови
разпоредби, както и в ЗПКОНПИ, липсва регламентация на въпроса за
местната подсъдност относно произнасянето по исканията, намиращи
правното си основание в чл. 115 ЗПКОНПИ. Тази законодателна празнота
трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия.
Регламентираното в чл. 115 ЗПКОНПИ производство притежава всички
характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се
развива само с участието на заинтересованото лице – Директорът на ТД на
КПКОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска
разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща
тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. По тази причина местната подсъдност
на основание чл. 531, ал. 2 ГПК принадлежи на районния съд по седалище на
молителя, което в случая се намира в гр. София и съответно обуславя
компетентността на районния съд в този град.
Не могат да бъдат споделени съображенията на Софийски районен съд
за приложение на правилото на чл. 105 от ГПК. Общата местна подсъдност
изхожда от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за
ответника съд, с оглед на това, че той става страна в производството не по
3
собствена воля и не е известно дали искът срещу него е основателен. За
разлика от обезпечителното и исковото производство за отнемане на
незаконно придобито имущество, които са двустранни и ответникът взема
участие на определен етап от развитието им, производството по разкриване на
тайната по чл. 62, ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК е едностранно, тъй като започва
и се развива само с участието на заинтересованото лице – директорът на ТД
на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска
разкриване на тайната, поради което не са налице съображенията, обуславящи
компетентност на съда по постоянния адрес на този субект.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
производството по чл. 115 ЗПКОНПИ е охранително по своята същност, тъй
като има за предмет оказване на съдебно съдействие за правомерно
упражняване на граждански права, и съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК компетентен
да се произнесе по молбата на директора на ТД на КПКОНПИ – гр. София е
Софийски районен съд.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД –
София на КПКОНПИ с вх. № 165435/09.08.2022 г. по описа на СРС, за
разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по
чл. 115, ал.1 от ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 62, ал. 5 вр. с ал. 6 от ЗКИ, вр. с чл.
91, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ, вр. с чл. 133, ал.5 от ЗППЦК, е Софийски районен съд.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд за разглеждане на
молбата.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Бяла Слатина за постановеното
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5