МОТИВИ към присъда № 10 от 24.03.2016 г. ,
постановена
по НОХД № 198/14 г. по описа на СОС
Подсъдимият Т.Н.М.
, е предаден на съд затова, че през периода
01.01.2008 г. – 30.04.2012 в гр. Силистра , обл. Силистра, в условията
на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери – 6 252.98 лв.
като не
е подал годишни данъчни декларации по чл.
50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица както следва :
- През периода 01.01.2008 г.- 30.04.2008
г. не
е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен
облагаем доход за 2007 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ
се по чл.
48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2007
г. данък
в размер на 2 364.05 лв.
- През периода 01.01.2009 гг –
30.04.2009 г. .
не е подал годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за получен облагаем доход за 2008 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ
се по чл.
48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2008
г. данък
в размер на 98.25 лв.
- През периода 01.01.2010 г – 30.04.2010 г. . не
е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен
облагаем доход за 2009 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ
се по чл.
48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2009
г. данък
в размер на 356,90 лв.
- През периода 01.01.2011 – 30.04.2011 г. . не
е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен
облагаем доход за 2010 г. като е избегнал установяването и плащането на следващ
се по чл.
48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2010
г. данък
в размер на 1.08 лв.
- През периода 01.01.2012г. –
30.04.2012 г. .
не е подал годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за получен облагаем доход за 2011г. като
е избегнал установяването и
плащането на следващ се по
чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ за
2011 г. данък в размер на 3 432.50лв.
Престъпление
по чл.255, ал.1,т.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
Подсъдимият Н.Т.М. е предаден на съд за това, че през периода
30.04.2010г. – 02.05.2012г. в гр. Силистра , обл.
Силистра , в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 256.61 лв. като е затаил
истина в подадени годишни данъчни декларации по „чл. 50 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица както следва :
- На 30.04.2010 г. е затаил истина в
подадена годишна данъчна декларация №19 00006572/30.04.2010 г по чл. 50 от ЗДДФЛ относно размера на
получения облагаем доход за 2009 г. като е посочил сумата от 1 798.42 лв., а не
действителния размер от 9 796.60 лв. със следващ се по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ данък в размер на
898.54 лв.
- На 02.05.2011 г. е затаил истина в
подадена годишна данъчна декларация № 194391000320742/02.05.2011 г по чл. 50 от ЗДДФЛ относно размера на получения облагаем доход за 2010 г. като е посочил
сумата от 809.85 лв., а не действителния размер от 23 364.36 лв. със следващ
се по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ данък в
размер на 2 215.47 лв.
- На
02.05.2012 г. е затаил истина в подадена годишна данъчна декларация №
194391200488705/02.05.2012 г. по чл. 50
от ЗДДФЛ относно размера на получения облагаем доход за 2011 г. като е посочил
сумата от 1 900 лв. , а не действителния размер от 2 726.39 лв. със следващ
се по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ данък в
размер на 142.60 лв.,
Престъпление по чл. . 255, ал.1, т.2 , пр. 2, във вр. с чл. 26 от НК .
Подсъдимата Д.Т.М. е предадена на съд затова, че през периода
01.01.2010 г. – 30.04.2012 в гр. Силистра , обл.
Силистра , в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 790,74 лв. като не е
подала годишни данъчни декларации по чл.
50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица както следва :
- През
периода 01.01.2010 г.- 30.04.2010 г. не е подала годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2009 г. като е избегнала
установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2009 г.
данък в размер на 968.81 лв.
- През
периода 01.01.2011 г.- 30.04.2011 г. не е подала годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2010 г. като е избегнала
установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2010 г.
данък в размер на 2 498.61лв.
- През
периода 01.01.2012 г.- 30.04.2012 г. не е подала годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ за получен облагаем доход за 2011 г. като е избегнала
установяването и плащането на следващ се по чл. 48, ал.1, от ЗДДФЛ за 2011 г.
данък в размер на 323.32 лв.,
Престъпление по чл. 255, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 26 от НК.
В
съдебно заседание, подсъдимите се
явяват лично, съответно подс. Т. М. с редовно
упълномощен защитник , за останалите двама подсъдими – назначен служебен.
Окръжна прокуратура поддържа така
повдигнатите и предявени обвинение, като
малко преди приключване на съдебното следствие бе направено искане за изменение
на обвинението по отношение на престъпната деятелност на подсъдимия Т.М., което
не беше допуснато поради отказ на ОП Силистра за изложи съображения и най-вече
факти, по които подс. Т М. да се защитава.
Предявения от страна на Министъра
на финансите гр. иск в размер е приет за
съвместно разглеждане.
С оглед събрания доказателствен
материал, настоящата инстанция приема за установено следното:
Подсъдимият Т.М., Н.М. и Д.М. са
в родствени връзки, съответно – син, баща и майка.
Подс.
Т. М. и подс. М. са безработни, а подс.
Н. М. е ЕТ с фирма „НТД - Н.М.
По повод получен сигнал в „БОП“
Силистра, че подс. Т. М. е трудово неангажиран, а
закупува земеделски земи , регистрира голям брой МПС-та на свое име и наличие на данни, че през 2006 г. е бил
задържан в гр. Лион ,Франция, за извършено престъпление против паричната и кредитна
системи, и издирван от испанските власти, на тримата подсъдими е била извършена
данъчна ревизия за периода 01.01.2007 г –
31.12.2011г. Изготвени били ревизионни доклади и издадени ревизионни актове,
влезли в сила. Констатациите от тези актове, впоследствие са послужили и
повдигане на обвинения срещи тримата подсъдими.
Всеки един от
тримата подсъдими има качеството на местно физическо лице съгласно ЗДДФЛ и е
данъчно задължен да подава за годишен период ГДД.
При ревизията
е било установено, че и тримата подсъдими са се разпореждали с парични средства
с неустановен произход, които не са били декларирани и за които не са заплатили
дължим данък по ЗДДФЛ.
По отношение на подс.
Т. М. е било прието, че за 2007г. паричният поток е представлявал приходи в размер на 5 847.31 лв. ,
/ формирани от доходи получени от работа
в чужбина – 2 302.31 лв. ; 500 лв. – заем от „Джет кредит“ и
3 045лв. – теглене от банкови
сметки/ и разходи в размер на
18 627.50 лв. /формирани от 1368.50 лв.
–паричен разход средно на лице по данни на НСИ; 14 166.66. лв. – покупки
на МПС; 3 050 лв. – вноски в банкови сметки; 10 лв. платени данъци и 32.40
лв. – нотариални услуги/
През данъчния период – 2007 г. на името
на подс. Т.М. са били внесени и регистрирани шест
леки автомобили. С нарочни пълномощни колите са били предоставени за ползване
на румънски граждани, впоследствие продадени на същите лица.
БМВ 316 И с
рег. № СС 27-13 СА , закупена за сумата от 1955.83 лв;
Фолксваген
голф Венто с рег. № СС36-81 СА – 1588.40 лв.;
Фолксваген
Голф № СС 26-47 СА – 694.93 лв;
Опел Тигра № СС 23-91 СА – 3 375,35 лв.
БМВ 316 И с №
СС 35-07 СА – 1 985.50 лв.
Видно
разходите на подс. Т. М. са надвишавали приходите с
12 780.25 лв. Доход, който не е бил деклариран, тъй като не е била
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в периода от 01.01.2008
г. – 30.04.2008 г. Съгл. Чл. 48, ал.1
от същия закон тези средства са подлежали на облагане с дължим данък в размер
на 2 364.25 лв.
Данъчните
органи не са приели обясненията на Т.М., че е започнал данъчния период с
11 000 лв., като 6 000 лв. е получил от дядо си Т.И.М., тъй като
същия е починал на 29.12.2007 г. , средствата му възлизали само от отпусната
пенсия и не е могъл да направи дарение на внук си. Разследване в тази насока в
досъдебното производство липсва.
Въпреки това е
било прието, че следващият се данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период
2007 г. възлиза на 2 364.25 лв, като подс. Т. М. не е подал изискуема ГДД за облагаем доход в
размер на 12 780.25 лв.
Застъпвайки
трайна линия на защита, че въпросните автомобили не са закупувани от него, а
само е било използвано името му, за да бъдат внесени в страната и продадени на
други лица – именно на лицата К.Ф.; Д.Д.; Р.п. А. и Б.Д.А.,
които са осигурили предварително сами средствата за закупуване на процесните
автомобили/ , подсъдимият и неговата защита пожелаха събиране на доказателства.
В тази връзка, въпреки положените усилия, не бяха събрани такива, в полза на
подсъдимия. Всеки един от разпитаните
румънски граждани заявява, че предварително не е давал пари , а покупката на
самия автомобил се е осъществила само и единствено, чрез подписване на
пълномощно, чрез което е придобил право да управлява МПС-то, собственост на подс. Т. М. и след известно време са били оформени и самите
продажби, като са платили и посочените в договорите суми. В резултат на това
защитната линия бе променена с обяснението, че подсъдимият само получавал
възнаграждение в размер на 100 евро, за да бъде използвано името му, при вноса
и регистрацията на процесните коли, без да посочи кой, кога и как е внасял автомобилите, кой е плащал за
тях, кой е получавал парите от последващите продажби.
През периода
от 11.09.2006 г. до 05.07.2007 г. подсъдимият Т.М. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в затворническо заведение в гр. Лион Франция.
Видно от
приложените германски договори за покупко-продажба на автомобилите за купувач
се е подписал именно подс. Т. М.. С тези договори
колите са преминавали през различни държавни граници, за да достигнат в
Р.България. Прави впечатление , че л.а. БМФ 316 И с рег. № 27-13 СА е закупен
на 21.01.2007 г./ дата , на която подсъдимият все още е изтърпявал наказание
лишаване от свобода/. В конкретния
случай се навяват изводи за друг
вид престъпна дейност, за която не е
било провеждано никакво разследване и не би следвало да се прави друг коментар,
освен за липса на доказателства, подкрепящи защитната версия на подсъдимия Т. М..
В хода на
съдебното следствие бяха събрани, обаче,
достатъчно доказателства, оборващи тезата на обвинението досежно
финансовите възможности на дядото на подсъдимия. Видно от приложените
документи, за продажба на недвижим имот и от свидетелските показания на св. М.Г.,
Тодор М. дълги години се е занимавал с отглеждане на животни и през лятото на
2007 г. е продал 14 декара ЗЗ в
землището на с. Попина, ведно със животни и други вещи, като от тази сделка е
получил около 14-15 000 лв. Именно от тук следва извод, че дядото на подс. Т. М. е имал възможност да прави различни финансови
дарения на децата и внуците си. В частност на подс.
Т. М. в размер на 6 000лв., както е заявил самия подсъдим. Тези дарения са необлагаеми съгл.
разпоредбата на чл. 44, ал.6 от ЗМДТ и не подлежат на изрично деклариране.
Предвид
горното съдът приема, че в периода от 01.01.2008г. до
30.04.2008 г. подсъдимият е бил длъжен да подаде ГДД за данъчен период 2007 г.
с облагаема основа в размер на 6 478.07 лв. и следващ се данък в размер на
885.17 лв. така както е установило вещото лице по назначената в съдебната фаза
съдебно-счетоводна експертиза / I
– вариант/, като не приема останалите два варианта, тъй като изводите по тях не
се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Въпреки,
че подсъдимият е бил извън пределите на Р.България повече от шест месеца , но съгл.
Чл. 4 от ЗДДФЛ той е местно физическо лице по смисъла на закона, тъй като
преимуществено живее в пределите на страната и центърът на жизнените му
интереси е именно в България и се явява носител на данъчни задължения.
Паричният поток за 2008 г. е бил определен
от данъчните органи както следва: Приходи – 1500 лв
от продажба на три автомобила , всеки един от по 500 лв.; 1220 лв теглени от банкови сметки с общ размер на 2 720 лв.
и
разходи от 3 788.91 лв ,формирани като : 3 069.96лв. среден разход на лице
по данни от НСИ, 688.95 лв. вноски в банкови сметки и 30 лв. платени данъци.
При
направения баланс се установява разлика в размер на 1 068.91 лв. Сума
,която се явява облагаем доход с дължим за 2008 г. данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 98.25 лв.
Пред
данъчните органи подс. Т. М. отново е направил
възражение за неправилно определен паричен поток в частта на приходи като е
заявил, че е получил дарение от дядо си в размер на 5 000 лв.
В
хода на съдебното дирене не се събраха доказателства в полза на защитната линия
на подс. Т. М.. Напротив, видно от приложения акт за
смърт Тодор М. /дядо на подсъдимия/ е починал на 27.12.2007 г. и е било
невъзможно да предостави каквито и да било средства на някого след смъртта си.
Както
бе посочено и по-горе, разпитаните по
делегация румънски граждани са купували от подс. Т. М.
леки автомобили за посочените в договорите за продажби суми.
В
подкрепа на така установеното се явява и вътрешното противоречие в защитната
версия на подсъдимия. Същият оспорва само разходните констатации във връзка с
колите, но не и приходните такива, т.е възразява срещу това, че е разходвал
средства за тяхното закупуване за данъчния период 2007 г, но не и срещу
получените от продажбите средства, посочени като приходи през данъчен период
2008 г. В същото време твърди, че е
получавал само по 100 евро като възнаграждение за услугата, която е вършел на
действителния собственик на автомобилите.
С
оглед на горното и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът прие за
действително дължим данък за този процесен данъчен
период сумата от 92.95 лв.
Според
приложения РА за данъчен период – 2009 г.
е бил установен следния паричен поток:
Приходи
– 9 800лв. заем от св. К.И.Д., получени със запис на заповед от 17.07.2009
г. и 28 445.04 – тегления от банкови сметки, общо в размер на
38 245.04 лв.
Разходи
– 2 813.04 – паричен разход средно на лице по данни на НСИ, 5 063.03
лв. покупка на МПС БМВ 520 И с рег. № СС59-85 СВ, 33 636.39лв. вноски в
банкови сметки, 220.03 лв. платени данъци и 206.40 лв. – нотариални такси.
В този баланс
данъчните органи са приели, че разходите надвишават приходи с 3 693.85 лв.
, която сума се явява доход с недоказан произход и следващ се данък за 2009 г. в размер на
356.90 лв.
Разследване
какъв е действителния произход на сумите от 33 636.39 лв., внесени в
банковите сметки на подс. Т. М. не е провеждано, нито
от данъчните органи, нито от разследващите в досъдебното производство.
В хода на
съдебното дирене предвид опитът на ОП Силистра да обори факти, описани и приети
в полза на подсъдимия още на досъдебното производство, бе извършен превод на
документи, доказващи финансовата независимост на св. Д.. Видно от същите лицето
е с трайни трудови навици, упражнявани в чужбина, в частност Норвегия и е имало
възможност да предостави описаните средства. По делото на налични свидетелските
му показания и запис на заповед, от които е видно какъв е произходът на сумата
от 9 800 лв. включени към приходи на подс. Т. М.
за 2009 г.
При
изготвянето на заключението си вещото лице е отчело всички налични по делото
доказателства и е установило дължим
данък по ЗДДФЛ в размер на 352.50 лв. – първи вариант от експертизата, която
сума бе приета и за безспорно доказана от съда.
За 2010 г. паричният поток на подс. Т. М. е бил определен като приходи в размер на
29 560.84 лв., формирани от – 20 060 лв. тегления от банкови сметки;
9500лв. заем от св. Х. Д.С. със запис на заповед от 25.08.2010 г. и разходи в
размер на 29 773.26 лв, формирани от –
2 895 лв. паричен разход средно на лице по данни на НСИ; 17 164.96
лв. вноски в банкови сметки / с неизследван произход/ ; 5 670 лв. покупка
на поземлен имот – овощна градина с площ
20.993 дка в с. Алеково с НА от 03.12.2010 г. ; 3680 лв. покупка на поземлен
имот – овощна градина – с площ от 14 дка в гр. Алфатар с НА от 16.12.2010 г.
;363.30 лв. нотариални услуги.
Видно
за поредна данъчна година разходите на подс. Т. М. са
надвишавали приходите.
Депозираните
свидетелски показания от Х.С. и наличния запис на заповед за сумата от
9 500 лв. съдът счете за достоверни относно доказване произхода на тази
сума. Липсват по делото доказателства, от които да се прави извод за
лъжесвидетелстване или друго престъпление.
И
в този случай съдът приема заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в първия му вариант, защото е в унисон със събраните доказателства,
касаещо доход с неустановен произход и дължим данък за периода в размер на
88.57 лв.
Съгласно
РА, въз основа на който се гради фактическото обвинение /ведно с фактите в
полза на подсъдимия и срещу него/ за 2011 г. приходите на подс.
Т. М. са възлизали на 23 703.31 лв , формирани
от 16 310.86 лв. тегления от банкови сметки; 392.45 лв. продажба на скраб и 7 000 лв. предоставени от майка му – подс. Д.М.. Разходите на подсъдимия са възлизали на
58 229.85 лв., формирани от 2 900.04 лв. паричен разход средно на
лице по данни на НСИ; 17 977.85 лв. вноски в банкови сметки / отново с
неизследван произход, както в ревизионното , така и в досъдебното производство/
;5 190 лв. – покупка на три поземлени имота; 29 900 лв. покупка на
апартамент по НА от 29.12.2011 г. ; 400 лв. покупка на МПС; 757.50 лв. платени
данъци и 1 104.46 лв. нотариални услуги.
Данъчните
органи са приели,че разходите надвишават приходи с 34 526.54 лв., явяващи
се средства с недоказан произход и дължим данък в размер на 3 432.50 лв.
С
оглед събраните по делото доказателства досежно покупко продажбата на
апартамент по НА от 29.12.2011 г. съдът не кредитира свидетелските показания на
св. С.К. /страна по сделката/ че продажната цена на апартамента възлиза на
65 000 лв. По делото са налице НА за сумата от 29 900лв.,
предварителен договор за покупко продажна с предадени на ръка 5 000 лв.
капаро и разписки за получени допълнително суми в размер на 24 900 лв.
Липсват доказателства , от които да се прави извод, че приложения НА е бил
предмет на документно престъпление или такива, които да доказват, че свидетелят
е получил сума в размер на 65 000 лв. пред нотариуса и то в брой, като се
има предвид законовата забрана, определяща максимума за плащане в кеш по такива
сделки.
Предвид
заключението / първи вариант/ на вещото лице , безспорно установен доход с
недоказан произход за 2011 г. следва да се приеме сумата от 29 496.54 лв.
и следващ се данък по ЗДДФЛ в размер на 2 929.49 лв.
С оглед
изложеното от фактическа страна и направения анализ на доказателствата съдът
приема от обективна и субективна страна, че с
действията си подс.
Т. М. е довършил престъпния състав на
чл. 255, ал.1, т.1 във вр. с чл. 26 от НК.
Като местно физическо лице, подс. Т. М. е бил длъжен в периода от 01.01 до 30.04. на
годината следваща данъчния годишен период да подаде ГДД съгл. чл. 50 от ЗДДФЛ.
Безспорно в
конкретния случай за данъчен период 2007г. той е следвало да подаде годишна
данъчна декларация в рамките от 01.01.2008г. до
30.04.2008 г.;
За данъчен
период 2008 г. – от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г.;
За данъчен
период 2009 г. – от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г.;
За данъчен
период 2010 г. – от 01.01.2011г. до 30.04.2011 г.;
За данъчен
период 2011 г. – от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г.
Такива данъчни
декларации подсъдимият не е подал за нито един от процесните пет периоди. По
този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК - 4 348.68 лв., съгласно
приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза в първия й вариант.
Субективният
елемент за извършване на престъпление е налице и се доказва безспорно от
обясненията на подсъдния и наличните по делото доказателства . В обясненията си
Т. М. оспорва предимно размерът на установените дължими данъци, но не и фактът
на тяхното укриване.
Подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици .
Престъпния
състав на чл. 255, ал.1 от НК е довършен в условията на продължавано
престъпление с пет деяние като всяко едно от тях осъществява поотделно един
състав на едно и също престъпление.Деянията са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид и
отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства
–чистото съдебно минало , до колкото не е налице процедура по признаване на
присъда, постановена от друга държава.
- като отегчаващи вината обстоятелства –
стремеж към придобиване и ползване на блага, чрез незачитане на правовите порядки в страната,
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54и 36 от
НК наложи наказание лишаване от свобода
в размер на две години и глоба в размер на 1000 лв., изтърпяването на което бе
отложено на осн.
чл. 66 от НК за срок от пет години.
С налагането на това наказание, по преценка на
съда, в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и
най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия Т. М.. С оглед на високата
степен на обществената опасност на деянието , така наложеното ще го постави в
условия на морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно
съзнание за спазване на правовия ред в страната.
По отношение
на възраженията от страна на ОП Силистра, най-вече досежно покупко-продажба на
недвижим имот от 29.12.2011 г. следва да се посочи, че не са налице банкови
документи /както се твърди/ че е извършено плащане в размер на 65 000 лв.,
а не на 29 900лв, както е по НА.
Що се касае до
искането за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, мотивите за
това станаха известни на съда и останалите страни, едва в хода на съдебните
прения.
Относно подс. Н.Т.М. , съгласно изготвения ОА е било прието,
че подавайки ГДД за процесните данъчни периоди – 2009 г., 2010г., 2011 г. е
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери –
3 256.61 лв. като е затаил истина в подадените декларации.
При съдебното
дирене се установи, че подс. Н. М. е едноличен
търговец с фирма ЕТ „НТД – Н.М.“ с предмет на дейност търговия с напитки.
За всеки
данъчен период своевременно е подавал дължимите ГДД, като само и единствено
затаяване на истина по отношение на дължимия данък е било налице за данъчен
период 2010 г.
При определяне
на паричния баланс за процесните периоди с оглед събраните писмени
доказателства, доказващи финансовите възможности на майката на подсъдимия –
доходи от пенсии, доходи от наеми, продажби на земеделски земи, доходи от
рента, свидетелските показания на св.Г. и експертизата на вещото лице се
приема, че същата е разполагала с достатъчно финансови средства, за да
подпомогне сина си. Направила е дарение в размер на 15 000 лв. в полза на подс. Н. М., което съгласно разпоредбите на ЗМДТ е
необлагаемо и не подлежи на изрично деклариране.
Видно от
заключението на вещото лице :
За данъчен период 2009 г.
приходите възлизат на 26 623.68лв.,
формирани от 1798.42 лв. – разпределена печалба от дейността като ЕТ;
15 000 лв. – получени като дарение от майката си Стояна М.;7 лв. –
дивидент от А. Инвест Холдинг; 9 818.26 лв.
явяваща се ½ от изтеглена сума от
депозит в размер на 10 040 евро с левова равностойност 19 636.53
лв. на името на подс.
Д. М..
Разходите
възлизат на 14 895.32 лв. , формирани от 2 463 лв. паричен разход
средно за лице по данни на НСИ; 9 779.15 лв. – ½ от вноска по
депозит в размер на 10 000 евро с левова
равностойност 19 558.30 лв. на името на подс. Д.
М.; 182.10 лв. платени суми за потребена вода; 371.07
лв. платени суми за гласови услуги и 2 100 лв. покупка на недвижим имот по
НА № 38/18.11.2009 г., явяваща се ½
от 4200 лв.
В конкретния
случай не се установява недостиг на средства, а остатък в размер на
11 728.37 лв., налице е положително салдо.
За този
данъчен период – 2009 г. , подс. Н. М. е подал данъчна декларация в законов срок за
доходи подлежащи на облагане с патентен данък , като е посочил че облагаемият
му доход е в размер на 1798.42 лв. С оглед на установените от експертизата
резултати, следва да се приеме, че липсва затаяване на истина и подсъдимият
правилно и коректно е попълнил приложенията към ГДД, която е подал на
30.04.2010 г.
Прави
впечатление, че при изготвяне на РА данъчните органи са използвали неясен метод
за изчисляване на приходи, разходи и краен резултат за определяне на дължим
данък върху недекларирани средства.
Твърди се и в
ОА акт, че за данъчен период 2009 г. приходите на подс.
Н. М. са възлизали на 14 185.97
лв. , разходите на 15 229.33
лв. , като остатъкът възлизал на 8 753.24
лв. , който пък се прибавял към разликата от приход и разход / 1043.36 лв./
и се получавала сума в размер на 9 796
лв. , която се включва във формирането на годишната данъчна основа. Въз
основа на тия сметки, които не можаха да бъдат точно обяснени и от св. Б.Б. /извършил ревизията/ е бил начислен и дължим данък в
размер на 898.54 лв. Не стана ясно от къде и как се получава остатък от 8 753.24 лв., при положение че
ревизорът е приел за начално салдо сума в размер на 2 562.29 лв., а още по-малко бе изяснено защо този остатък се
прибавя към разликата между приход и разход на средства. Това именно мотивира
съда да назначи и повторната съдебно-счетовна
експертиза, при която да се използва един и същ метод за определяне на паричния
поток относно тримата подсъдими.
Подобен подход
при определяне на дължим данък е използван и за данъчен период 2010 г. и 2011
г. , така също и по отношение на подс. Д. М..
За данъчен период 2010 г. съдът приема,
че приходите на подс. Н. М. възлизат на
12 835.47 лв., формирани от 11 728.37 лв. начално салдо към 01.01.2010 г.; 809.85 лв. разпределена печалба от дейността
като ЕТ; 117.25 лв. теглене от банкови сметки;180 лв. доход от рента.
Разходи в
размер на 38 993.41 лв., формирани от 2 423.04 лв. паричен разход
средно за лице по данни на НСИ; 58.86 лв. ½ от платени суми за потребена вода; 6 500 лв. ½ от дарена сума на
съпругата му подс. Д. М.;
11.51 лв.
платени данъци;
30 000
лв. – ½ от 60 000 лв. покупка на недвижим имот по НА № 59/ 09.09.2010 г.
За този
данъчен период – 2010 г. – се установява отрицателно салдо в размер на
26 157.94 лв. , като след приспадане на дължимите суми за осигуровки
облагаемият доход възлиза на 24 948.34 лв. и дължимият по чл. 48 от ЗДДФЛ
данък е 2 494.83 лв.
На 02.05.2011
г. подс. Н. М. е подал ГДД като е посочил, че
облагаемият му доход възлиза на 809.85 лв. , вместо действителния такъв в размер на 24 948.34 лв.
Относно
покупката на недвижим имот по НА № 59/09.09.201 г.
искането на ОП Силистра / съображенията,
за което станаха известни в пренията/ сумата от 60 000 лв. да бъде
отнесена към облагаемия доход на подс. Т.М. , следва
да се посочи, че липсва промяна на фактите по тази сделка. В ревизионното и
досъдебното производство е било прието, че собствеността върху тия средства са
в режим на СИО между двата подсъдими Н. и Д. Минкови. От друга страна,
държането на парите от подс. Т. М., не доказва друга
собственост. Тримата подсъдими са в роднински връзки и няма пречка до момента
на изповядване на сделката парите да бъдат съхранявани от член на
семейството.
За данъчен период 2011 г. според ОА
паричният поток от приходи в размер на 6 985.48 лв. и разходи в размер на
3 418.69 лв. водел до недостиг на средства в размер на 2 591.43 лв. Как и защо, при положително
салдо в размер на 3 566.79 лв., е било прието, че се касае до недостиг и
съответно до сформирана данъчна основа в размер на 1 426.07 лв. с дължим
според прокурора данък в размер на 142.60 лв. не стана ясно?
С оглед
предприетия еднакъв подход за изчисляване на паричния поток и заключението на
вещото лице, съдът приема за установено , че приходите за данъчен период 2011 г. на подс. Н. М. са
в размер на 6 400 лв. и се сформират от 1 900 лв. разпределена
печалба от дейността като ЕТ; 1 900 лв.разпределена печалба от дейността
като ЕТ; 4 500 лв. продажба на апартамент по НА № 178/23.12.2011г. – сума
явяваща се ½ от 9000 лв.
Разходите в
размер на 3 266. 53 лв. се формират от 2 592 лв. – паричен разход
средно за лице по данни на НСИ; 152.17 платени суми за потребена
вода и 522.36 лв. платени данъци.
Получава се
положително салдо в размер на 3 133.48 лв. и не е налице данъчна основа
подлежаща на облагане.
На 02.05.2012
г. подс. Н. М. е подал ГДД като е посочил , че
облагаемият му доход е 1 900 лв.
Предвид
горното , съдът приема, че подс. Н. М. не е
осъществил престъпния състав на чл. 255, ал.1, т. 2, пр.2 от НК. Подсъдимият е
избегнал установяване и плащане на данъци в размер на 2 494.83 лв. сума,
която по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК не се явява „големи размери“. Липсата
на елемент от обективна страна на престъпния състав води до несъставомерност
на престъплението, в което е обвинен подс. Н.М..
Предвид това
съдът постанови оправдателна присъда и призна подс. Н.М.
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал.1, т.2, пр. 2 от НК.
Досежно подс. Д.М.
при определяне на данъчните й задължения, ревизиращите органи са използвали
същия подход като при подс. Н. М.. И тук се
установяват неясноти относно принципа на определяне на облагаемата годишна
основа, като например за данъчен период 2009 г.- приходи в размер на 12 915.76 лв.;
разходи в размер на 16 111.73лв и се
твърди, че разходите надвишават приходите с 9 812.90 лв., върху която е
определен и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 968.81 лв. Сума , която не може да бъде обяснена с 16
111.73лв - 12 915.76 лв. = 3 195.97
лв. Подобни разминавания се установяват и в следващите два данъчни периода –
2010 г. и 2011 г. , включени в обвинението.
Предвид
изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза съдът приема :
За данъчен период 2009 г. приходите на подс. Д. М. възлизат на 11 987.18 лв,
формирани от 2 035.89 лв – начално салдо към 01.01.2009 г., получено от положително салдо към 31.12.2008
г.; 9 818.26 лв. – ½ от изтеглена сума от депозит в размер на
10 040 евро с левова равностойност 19 636.53 лв. /Средства в режим на
СИО/;133.03 лв. тегления от банкови сметки.
Разходи в
размер на 15 767.87 лв., формирани от 2 613 лв. – паричен разход
средно за лице по данни на НСИ; 9779.15 лв. ½ от вноска по депозит в
размер на 10 040 евро с левова равностойност 19 636.53 лв. /Средства в режим на
СИО/; 744 лв. – вноски в банкови сметки; 182.10 лв. платени суми за потребена вода; 2100 лв. покупка на недв.
имот по НА № 38/18.11.2009 г., сума
равна на ½ от 4 200 лв, равностойността
на имота; 346.62 – платени данъци.
Установеният
недостиг на средства в размер на 3 780.69 лв. се явява с неустановен
произход и след включването му към
годишната данъчна основа, подлежи на облагане с данък в размер на 296.95 лв.
За данъчен
период 2010 г. вещото лице е установило недостиг на средства в размер на
23 964.50 лв. Сама, явяваща се с неустановен произход и подлежаща на
облагани по ЗДДФЛ. Тази сума е сформирана като отрицателно салдо между приходи
и разходите на подс. Д. М., а именно:
Приходи в
размер на 29 996.07 лв. , получени от – 12.75.86 лв. тегления от банкови
сметки; 9 500 лв. заем от К.Д. /запис на заповед и св. Показания в тази
насока/; 1920.21 лв. дарение от майка й Петранка Йорданова и 6 500 лв.
дарение от подс. Н. М..
Разходи в
размер на 53 960.57лв, сформирани от – 2 576.04 лв. паричен разход
средно за лице по данни на НСИ; 20 229.30 лв. вноски в банкови сметки;
30000лв. покупка на недвижим имот по НА № 59/09.09.2010
г. -1/2 от стойността на имота 60 000 лв.
След включване
на отрицателното салдо в годишната данъчна основа, дължимият за тия средства
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 2 275.49 лв.
За данъчен
период 2011г. установените приходи са в размер на 19 275.26 лв. формирани
от 14 775.26 лв. тегления от банкови сметки; 4 500 лв. продажба на
апартамент и разходи в размер на
16 569.32 лв. , формирани от 2 724 лв. паричен разход средно за лице
по данни на НСИ; 6 563.07 вноски в банкови сметки; 700 лв. предоставени
суми на подс. Т. М.; 152 .17 лв. платени суми за потребена вода и 130.08 платени данъци.
Установено е
положително салдо в размер на 2 707.95 лв. При определяне на годишната
данъчна основа вещото лице не е установило такава, която да подлежи на облагане
по реда на ЗДДФЛ.
От тази
фактическа обстановка следват правни изводи за несъставомерност
на престъплението , в което е обвинена подс. Д. М..
Действително
подсъдимата не е подавала ГДД , изискуема по чл. 50 от ЗДДФЛ за нито един от
следващите се данъчни периоди – в конкретния случай за 2009г. , 2010 г. и 2011
г. дължимият данък за тези три периода, видно от заключението на вещото лице
възлиза на обща стойност в размер на 2 572.44 лв. сума, която не може да
обоснове наличие на големи размери – над 3000 лв., съгл. разпоредбата на чл.
93, т. 14 от НК.
Липсата на
елемент от обективна страна на престъпния състав води до несъставомерност
на престъплението, в което е обвинена подс. Д.М..
Предвид това
съдът постанови оправдателна присъда и призна подс. Д. М. за невиновна в извършване на престъпление
по чл. 255, ал.1, т.1 от НК.
По отношение
на предявения гр. иск срещу всеки един
от подсъдимите , съдът прецени, че следва да го остави без разглеждане и да
прекрати производството в тази му част ,
по следните съображения:
Гражданският
иск в наказателния процес може да бъде приет за разглеждане само, ако се
основава на деликтно основание по чл. 45
от ЗЗД, но не и на друго облигационно или друго законно основание, извън
непозволено увреждане.
Безспорно
данъчните задължения възникват ех lege
и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния материален
данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия
и се явява една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от
органите по приходите. Следователно, правопораждащият
юридически факт за възникването на данъчни задължения, дори и те да не са
престъпление, винаги е законът.
За възникване
на отговорност за обезвреда при деликт
юридическият факт е противоправното деяние, с което
виновно се нарушава забраната да не се вреди другиму, вкл. и когато деянието е
престъпление. Граждански иск, който има договорно или друго облигационно
основание, или друго предвидено в закона извън облигационно право основание, което
не е деликт, е недопустим за приемане за съвместно
разглеждане в наказателния процес
При положение,
че задължението за внасяне на данъци възниква в резултат на действието на
съответната норма в закона, при възникване на предвиденото в нея данъчно събитие
(доход-данък), а не на нарушаване на задължението „да не се вреди
другиму", в резултат на което възниква правото на обезщетение за настъпила
вреда като пряка и непосредствена последица от деликт,
каквото по правило е и престъпното деяние, е
ясно, че задължението за плащане на данък възниква още преди деянието да
е придобило характера на данъчно престъпление т.е., вземането на държавата не
произтича от престъпното деяние, а съществува преди него.
При избягване
на установяването или неплащане на данъчни задължения, когато са в големи
размери, т.е., когато деянието е обявено и за престъпление, задължението за
плащане на данък, обаче, е възникнало още преди деянието да е придобило
характер на данъчно престъпление. Независимо дали то е само административно нарушение
или е придобило и характер на престъпление - поради големите си размери, с него
не възниква автоматично задължение за дееца за обезщетение на вреди като пряка
и непосредствена последица от престъпление, освен ако те не са настъпили на
деликтно основание. Ако се приеме, че това е вярно, то би следвало да се
установи абсурдното положение, че с възникването на всяко данъчно задължение,
което не е престъпление, възниква и задължение за обезвреда
с правно основание непозволено увреждане. При евентуално уважаване на
гражданския иск на деликтно основание и при наличие и на изпълнителен титул по
реда на ДОПК, ще се стигне до абсурдното положение да не може да се направи
възражение за неоснователно обогатяване от два пъти плащане на едно и също
задължение, тъй като двете вземания ще имат различно основание - едното като
данъчно задължение, другото като обезщетение за причинена с престъплението- деликт вреда
В конкретния
случай съдът приема , че вземането на
Държавата не произтича от
престъплението, а е на друго законно основание; вредата не произтича от
деянието и гражданският иск е недопустим., тъй като данъчното задължение
възниква по силата на закона при настъпването на определеното в него данъчно
събитие.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.