Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
23.06.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова гр.дело № 16302 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по редовни
и допустими въззивни жалби от ответника“М.Е.“ АД представлявано от изпълнителния
директор Г.Д., чрез П.С.вх. №3091923/30.11.2017 г. и вх. №
5180994/30.11.2017 г. по рег. на СРС срещу
решение, постановено в открито съдебно заседание от 18.10.2017 г., по гр.д. № 15219/2013 г., по описа на
СРС, 58 състав, с
което е постановено да се издаде в полза на „Ф.К.“ ООД дубликат на изпълнителен
лист за вземане срещу „М.Е.“ АД, на основание решение №II-58-95 от 19.05.2014 г. по гр.д.
№15219/2013 г. по описа на СРС, 58 състав и решение от 13.03.2015 г. по гр.д.
№14327/2014 г. по описа на СГС, административно отделение, III-г състав за сумата от 1635,72 лв. –
разноски в първоинтанционното исково произовдство и 1500,00 лв. – разноски във
въззивното производство.
Във
въззивните жалби се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се
твърдения, че ответното дружество не е било редовно призовано за съдебното
заседание, в което е постановено обжалваното решени. Излага се, че ответникът е
депозирал становище по молбата за издаване на дубликат, което обаче не е било
взето предвид от съда. Сочи се, че вземанията по изпълнителния лист, на който
се иск издаването на дубликат са били предмет на договор за цесия от 15.03.2016
г. и вземането е прехвърлено от „Ф.К.“ ООД на трето лице-Д.Д.М., като
уведомлението до длъжника е било представено по делото с депозирано от
ответника становище по молбата по чл.409, ал.1 ГПК. Излага се, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело по описа на ЧСИ Г.Дичев, по което
периодично са постъпвали суми, като към становището по молбата за изп. лист, от
ответника било представено съобщение за насрочено предявяване на разпределение
на сумите. Въз основа на изложеното се поддържа, че молителя злоупотребява с
правото си да му бъде издаден дубликат на изп. лист. Иска се отмяна на
обжалваното решение.
Ответникът по жалбата „Ф.К.“ ООД не е депозирало отговор
на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
ответника по жалбата Ф.К.“ ООД е бил представляван от редовно упълномощения
адв.М., който излага доводи за неоснователност на подадената жалба. Иска
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени данните по делото и взе предвид съдържанието на
въззивната жалба, приема следното:
Съгласно чл. 409, ал.4 ГПК постановеното по молба по
чл.409, ал.1 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист подлежи на
обжалване по общия ред, което означава
приложимост на общия режим за обжалване на решенията, постановявани в исковото
производство. т.е. по реда на Глава двадесета от ГПК „Въззивно обжалване“ - чл. 258 и сл. ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество, обжалваното решение е и правилно, поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по чл.409,
ал.1 ГПК – за издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист.
От материалите по делото се установява, че в полза на „Ф.К.“
ООД въз основа на влязлото в сила на 24.12.2015 г. решение №II-58-95, по гр.д. №15219/2013 г. по описа на СРС, 58
състав са издадени и получени от ищеца два изпълнителни листа на
22.01.2016 г. Единият изп. лист е за следните суми- 17180,18 лв.-
представляваща неплатена цена за продадени стоки по фактура №**********/23.06.2008
г. ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до
окончателното изплащане, 8605,51 лв.- представляваща законна лихва за забава за
периода 23.06.2008 г.-01.11.2012 г. и 1515,71 лв. – разноски в заповедното
производство по гр.д. №54690/2012 г. по описа на СРС, 58 състав. Вторият изп.
лист е за следните суми: 1635,72 лв.- разноски в първоинстанционното
производство и 1500,00 лв.- разноски във въззивното производство. Молбата за
издаване на дубликат от 25.08.2017 г. касае изпълнителния лист за разноските в
първоинстанционното и въззивното производство, като от ищеца се поддържа се
оригиналът на същия е изгубен.
За да се уважи молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист, следва да се докаже, че 1. изпълнителният лист е издаден и
получен от страната, в чиято полза е постановено решението и от която изхожда
молбата за издаване на дубликат, както и че 2. изпълнителният лист е изгубен
или унищожен, като последните две предпоставки са алтернативни. Тежестта за
установяване в процеса на изгубването или унищожаването на изп. лист се носи от
страната, която иска издаването на дубликат от него. Доказателствените средства
в тази насока не са ограничени от процесуалния закон, т. е. това доказване може
да бъде проведено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства.
Съгласно практиката на ВКС, изгубването на първообраза на
изпълнителния лист може да се изразява както в това държателят му да бъде лишен
от владението му вследствие действията на трети лица, така и в незнанието от
молителя на точното местоположение на изпълнителния лист в обитаваните или
владени от него помещения, включително когато самият съдебен изпълнител или
негов служител е предал изпълнителния лист на трето лице, което неоснователно
го задържа и по този начин препятства принудителното изпълнение /Решение №
45/08.07.15 г. на ВКС по гр. д. № 2585/14 г., IV г.о. /. В трайната съдебна практика е прието, че когато е
установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия и в
продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин,
това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен /в този смисъл така Решение № 56 от 4.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 263 от 12.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 134 от 17.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV г. о., ГК/.
Ответникът /длъжник по изпълнителния лист/ не е
представил доказателства за опровергаване наличието на предпоставките по чл. 409 ГПК или че има образувано изпълнително
дело; не е релевирано и възражения за погасяване на дълга, въз основа на
обстоятелства, настъпили след съдебното решение за установяването му, вкл. не е ангажирал доказателства за плащане,
нито за това, че листът е в наличност и че се намира в държане на подателя на
молбата за издаване на дубликат.
По отношение на конкретно наведените с въззивната жалба
доводи съдът намира следното: неоснователно е възражението на ответника, че е
бил нередовно призован за заседанието на 18.10.2017 г., в нарушение на
изискването на чл.56, ал.3 ГПК. Видно от разписката за призоваване на ответника
по молбата по чл. 401, ал.1 ГПК / л.89 делото пред СРС/ „М.Е.“ АД е редовно
уведомено за съдебното заседание, като призовката по гр.д. № 15219/2013 г. е
връчена на 02.10.2017 г. на адреса на управление на дружеството при приложение
на чл.50, ал.1 вр. ал.3 ГПК. Съобщението до дружеството получено на 12.10.2017
г. при нарушение на правилото по чл.56, ал.3 ГПК е изпратено по ч.гр.д. №
54690/2012 г. – заповедното производство.
Твърденията на ответника по молба за наличието на договор
за прехвърляне на вземането на „Ф.К.“ ООД в полза на трето лице и за образуване
на изп. дело за вземането, по което са постъпвали суми от ответника не са
подкрепени от представени по делото доказателства. Представените със
становището писмени документи – уведомление за цесия по чл.99, ал.4 ЗЗД,
призовка за принудително изпълнение по изп. дело № 20167810400228 по описа на
ЧСИ Г.Д.и съобщение до длъжника за явяване за предявяване на разпределение на
сума постъпила по посоченото изп. дело са във връзка с издадения изпълнителен
лист за сумите 17180,18 лв.- представляваща неплатена цена за продадени стоки
по фактура №**********/23.06.2008 г. ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до
окончателното изплащане, 8605,51 лв.- представляваща законна лихва за забава за
периода 23.06.2008 г.-01.11.2012 г. и 1515,71 лв. – разноски в заповедното производство
по гр.д. №54690/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, а не във връзка с
изпълнителния лист за разноските в първоинстанционното исково производство и
въззивното такова. Посочените документи не представляват доказателства за
прехвърляне на вземанията по изп. лист за разноски и образуване на изп. дело за
същите.
Правилата на логиката и възприетото становище в
цитираната по-горе съдебна практика изискват в този случай да бъде прието за
установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по листа и вземането
на който не е погасено по друг начин, е изгубил документа.
Тъй като доводите за неправилност на обжалваното решение
наведени във въззивната жалба са неоснователни, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът
по жалбата „Ф.К.“ ООД. Процесуалният му
представител адв. М. е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени доказателства за
заплащане на същата сума / видно от приложения договор за правна помощ на л.15
от делото пред СГС възнаграждението е заплатено в брой и съгласно указанията
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. по тълк.
дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС същият служи за разписка/. „М.Е.“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на „Ф.К.“ ООД сумата от 400 лв.- разноски във въззивното производство.
Доколкото решението, въз основа на което е бил издаден
първообразният изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване,
настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК / в този смисъл
мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г., ОСГТК/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 18.10.2017 г., по гр.д. № 15219/2013 г., по описа на СРС, 58 състав
ОСЪЖДА „М.Е.“ АД, ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния
директор Г.Д., със седалище и адрес на управление:***, индустриална зона „*******№*******да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК: *******,
представлявано от управителя Е. Е.С., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 400,00 лв.- разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.