Решение по дело №582/2019 на Районен съд - Карлово

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 23.10.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 582 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № ****/17.07.2019 година на Началника на група П.к.л при Р.н.М.К.н.С.П.У., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят С.П.У. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението, счита, че са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като наличието не такива дори не били обсъждани от наказващия орган. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Н.Д. и свидетеля Т.М., ангажираните от жалбоподателя свидетели А.Г. и Н.Г. и приложените и приети писмени такива – Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-1500/23.01.2019г., справка за средства за измерване, преминали периодичен преглед, справка от Община Карлово, талон за изследване, възражение,  справка за нарушител, два броя докладна записка, съдът намира за установено следното:

На 12.06.2019 г., около 00.34ч. служителите на ** на *** - К., Д. и М. изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, като се движили с патрулен автомобил в с. Р., по  ул. Р.. Забелязали идващ срещу тях от 15-20м. товарен автомобил Форд Рейнджър  с рег. № ****, който се движел по ул. Х.Я.. Автомобилът бил с включени фарове и работещ двигател. При приближаване на полицейския автомобил, товарният отбил, преминал в насрещното платно за движение и спрял. Веднага до него спрял и патрулния автомобил.  Свидетелката М., която била в непосредствена близост до водача (жалбоподателя), тъй като автомобилът му бил с десен волан, му поискала документите за проверка. Той ги представил, след което му било предложено да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. У. първоначално отказал, но после се съгласил. При проверката техническото средство Дрегер Алкотест 7410 с № AREN-0144, отчело 0.65 на хиляда в издишания въздух. Водачът приел показанието на техническото средство, което саморъчно вписал в издадения му талон за изследване, не пожелал друг вид изследване. В автомобила освен У. имало още едно лице. 

За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Д., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 231406/12.06.2019г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

На 17.07.2019г. компетентният орган, Началникът на група П.к. при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на У., на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, като обстоятелствата по извършване на същото са описани по идентичен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното административно наказание. Индивидуализиран е нарушителят.

Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на актосъставителя и на свидетеля М. се установява, че са възприели процесния автомобил в момент на управление от страна на жалбоподателя, с включени фарове и работещ двигател, същият се е движил срещу тях, като след като ги е забелязал е преминал в тяхното, насрещно за него платно за движение, където е спрял, а непосредствено до него веднага след това са спрели и те. Техническото средство е отчело 0.65 на хиляда алкохол в издишания въздух. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и М.. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В показанията на посочените свидетелите не съществуват съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Същите са и свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са в унисон и с писмените доказателства по делото. От жалбоподателя се възразява, че автомобилът му не е бил в движение, а е бил паркиран на улицата. В подкрепа твърденията на нарушителя, че автомобилът не е бил в движение процесната вечер са единствено показанията на свидетеля Г., негов приятел. Съдът не кредитира показанията на посочения свидетел. Същият като приятел на жалбоподателя не е лишен от заинтересованост от изхода на делото, за разлика от горепосочените свидетели, чиито показания като еднопосочни и обективни съдът ползва. Освен, че показанията на Г. са отречени от кредитираните доказателства, същите не кореспондират и с изложените от жалбоподателя твърдения във възражението срещу АУАН и в жалбата, където се сочи, че в автомобила си е бил с двама свои приятели, с които разговаряли, а поводът да е в него бил, че търсил необходими му документи за следващия ден, докато Г. сочи, че са били само с У. в автомобила на последния, а поводът да са в него, бил, че жалбоподателят вземал пари, за да ги върне на другия свидетел Г., на когото гостували преди това.

При установените факти, съдът счита, че правилно от контролния и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя представлява нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Нарушението на посочената разпоредба се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 1 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят е приел показанието, като не е пожелал друг вид изследване. Резултатът от измерването е 0.65 на хиляда алкохол, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са определени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите контролни точки.

Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция на „маловажен случай“, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Законодателят е предвидил въвеждането на забраната по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП водачите на ППС да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с оглед обстоятелството, че концентрация на алкохол в кръвта на водача над посочената значително влияе на преценката му на пътната обстановка и обуславя забавяне на реакциите му, което състояние на водача застрашава не само неговото здраве и живот, но и здравето и живота на останалите участници в движението. В случая съдържанието алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.65 на хиляда, значително над въведената законова граница. На следващо място видно от приетата справка за нарушител/водач У. е санкциониран неколкократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/17.07.2019 година на Началника на група П.к. при Р.н.М.К. с което на С.П.У., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.