Решение по дело №32/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. чл. 84, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Производството е образувано по жалба на З. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, търсещ закрила, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Марица гардънс“ №18, вх.Б, ет.4. ап.25, против решение №12078/20.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.75 ал.1. т.2 и 4 във връзка с чл.8 и чп.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие е приложимия материален закон. Счита обжалваният административният акт за постановен в нарушение на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Счита изложените съображения, основаващи отказа за незаконосъобразни, тъй като административният орган е игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност.

Посочва се, че неправилно от страна на Държавна агенция за бежанците се приема, че не може да се направи обоснован извод за наличен в момента вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки че административният орган оценява положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определя насилието във всички част и на страната като безогледно. Намира анализът на изложената в решението обстановка в Сирия за формален, който не кореспондира с личната му бежанска история. Административният орган разглежда данните общо, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхожда. Органът не е изследвал обстоятелството относно местоживеенето му в Сирия и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат жалбоподателят. Намира, че административният орган превратно тълкува и не съобразява предвижданията на Решение на Съда на ЕС 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане па молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Твърди, че провинция Халеб е разделена на зони, контролирани от бунтовнически въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство, на зони, контролирани от режима на А. и на няколко отделни области и анклави, контролирани от кюрдските Сирийските демократични сили (SDF) и свързаните с тях Отряди за защита на народа (YPG). От Африн до А. Б. и Д. територията е контролирана от подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA), а региони в западната част на провинцията са под контрола на групировката "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS). Клетки на "Ислямска държава" (ИД) също присъстват в южната част на Халеб. Наличието на толкова много различни военни формирования води до постоянни сражения, включително с тежки оръжия при което страда и цивилното население. Именно поради тези обстоятелства се страхува за живота и здравето си и се опасява, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата на произход. Счита, че посочените причини представляват основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ.

Относно аргументите, че представлява заплаха да националната сигурност, счита, че административният акт в тази част е постановен в противоречие с материалните разпоредби на чл.12, ал.1. т.6 и ал.2. т.4 във връзка е чл.1Е от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. Счита, че както наведеното правно основание по чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 от ЗУБ, така и изложените в акта фактически основания в тази връзка се явяват в нарушение на посочените материални разпоредби, доколкото органът наред с това е изложил и мотиви, и правни основания по чл. 75 ал.1, т.2 и 4 за изначалната липса на основание за предоставяне на международна закрила по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Следователно, няма как законосъобразно да се приложат и изключващите клаузи по чл.12. ал.1. т.6 и ал.2. т.4 от ЗУБ, защото двоен отказ на закрила не е правно възможен.

Предвид изложеното намира, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила като е приел, че становището на ДАНС е обвързващо за него и не е изискал представянето на фактите и обстоятелствата за съставянето му, за да е в състояние да се запознае с относимите факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на международна закрила по общия ред на ЗУБ. Поради това и намира, че обжалваният акт в тази му част се явява немотивиран, тъй като липсват релевирани фактически основания за прилагането на чл. 12, ал. 1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ.

В съдебно заседание назначеният служебен защитник адв. Т. Ч. поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена. Счита административният акт за немотивиран, тъй като административният орган не е извършил необходимото, за да изследва страната на произход, както и страната, за която твърди, че жалбоподателят може да се върне. Счита, че са представени доказателства за наличието на основанията по чл.8 от ЗУБ.

Претендира присъждане на разноски в минимален размер в полза на Национално бюро за правна помощ.

Ответникът – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния представител юрк. Е. Х., в представените писмени бележки намира жалбата за неоснователна. Счита, че по делото са събрани доказателства за актуалното положение в държавата Сирия, а използваната такава от административния орган е последната актуална.Намира процесното решение за издадено при спазване на административнопроизводствените нравила и правилно приложение на материалния закон. В случая правилно административният орган е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание разпоредбата на чл. 8 и хуманитарен статут на основание разпоредбата на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Счита, че не са налице субективният и обективният елементи на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“. В тази връзка намира, че адм.орган е извършил задълбочен анализ, като е обсъдил всички факти и обстоятелства, и е установил, че няма доводи преследване, нито се се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова. Правилно е била анализирана представената бежанска история и са били установени редица несъответствия в представената бежанска история. ДАБ при МС намира, че твърдението на жалбоподателя, че е напуснал територията на Сирия легално през 2012 г., но въпреки посоченото обстоятелство посочва, че е търсен от държавата си на произход и от групировките, за да се сражава на тяхна страна. Административния орган счита, че лице, което е търсено от държавните органи в страната си на произход, за да се присъедини към редовната армия, не би имало възможност легално и необезпокоявано да премине граничните контролно-пропускателни пунктове безпрепятствено, още повече, че жалбоподателят е посетил първоначално сирийското посолство в гр. София, за да му бъде подновен националния паспорт, но след като разбрал от служители, че е търсен в Сирия, същия решил да не му издават нов документ за самоличност. ДАБ при МС приема, че при наличието на реална опасност от преследване и/или тежки посегателства от страна на държавата, чийто гражданин е лицето, не би предприело каквито и да е действия за посещение на посолството на Сирия поради риск за неговата безопасност и сигурност, което в настоящия случай не се установява. Изтъква, че чужденецът не може да представи каквито й да е доказателства, че в Сирия е търсен, както от редовната армия, така и от групировките, за да се присъедини към тях.

Окръжна прокуратура Пловдив, чрез представителя си, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Счита решенето на председателя на ДАБ към МС за правилно. Намира, че в момента в Сирия има действащо правителство, независимо от обстоятелството, че на територията на държавата пребивават военни съединения от съседни на нея държави. Деспотичният режим на Б. А., който е бил причина за дългата и кървава война, е останал в миналото, поради това намира, че не са налице възможности за тежки посегателства срещу жалбоподателя. Следва съдът да има предвид, че жалбоподателят е лице, което е осъждано за престъпление свързано с високо рискови наркотични вещества.

Административен съд – Пловдив намира, че оспореният акт е връчен надлежно на своя адресат на 22.11.2024 г. (съгласно посоченото в решението), а жалбата, въз основа, на която е образувано настоящето производство е депозирана чрез административния орган на 28.11.2024 г. Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, чиито права и законни интереси са накърнени. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административното производство по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е образувано с регистрирането на З. А. на 20.10.2022 г. в РПЦ - гр. София по подадена от чужденеца молба с искане за предоставяне на международна закрила.

На 20.12.2022 г. в РПЦ - гр. София, отдел „ПМЗ - кв. Овча купел" с търсещия международна закрила е проведено интервю, обективирано в Протокол с peг. № УП 21902.

На 30.11.2022 г. в ДАБ при МС е постъпило Писмо с Peг. № М-24214 от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) относно отправено на 21.10.2022 г. запитване за чуждия гражданин на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. Съдържащата се информация в писмото, сочи, че ДАНС възразява на З. А. да бъде предоставена международна закрила в Република България, тъй като лицето представлява заплаха за националната сигурност.

По подадената на 20.10.2022 г. молба за международна закрила от сирийския гражданин е издадено решение № 9577/05.06.2023 г. от заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на търсещия международна закрила на основание чл. 75, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Въз основа на постъпилите данни от ДАНС, при издаване на решението, административният орган се е позовал ва нормите на чл.12, ал.1, т.6 и на чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ. Молителят е обжалвал издадения индивидуален административен акт пред Административен съд - София-град (АССГ), за което е образувано адм. дело № 6295/2023 г. по описа на Първо отделение, 12 състав. С решение № 5318 от 08.08.2023 г. по посоченото административно дело е отменено издаденото от заместник - председателя на ДАБ при МС решение, с което на сирийския гражданин е отказано предоставянето на международна закрила в Република България. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), който с решение № 3466 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9979/2023 г. е оставил в сила решението на АССГ. Административната преписка е върната в ДАБ при МС за ново произнасяне в производство по общия ред по молба с peг. № РД 09-3944/20.10.2022г. за международна закрила, подадена от З. А..

Във връзка с дадените задължителни съдебни указания към административния орган с горепосочените съдебни решения, постановени по адм. дело № 6295/2023 г. по описа на АССГ и по адм. дело № 9979/2023 г. по описа на ВАС за съобразяване на даденото тълкуване в Решение на СЕС от 19 ноември 2020 г. по дело EZ, С-238/19, за обсъждане на извършеното от сирийския гражданин престъпление на територията на Република България за притежание на наркотици, както и за необходимостта от съобразяване с изложени от СЕС мотивите по дело С-159/19 при издаване на индивидуалния административен акт, от страна на административния орган с писмо с рeг. № УП 21902 ат 13.05.2024 г. е изискано писмено становище от ДАНС на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ.

Отправено е и писмено запитване до СГС и до PC - гр. Свиленград, с искане за представяне на постановените присъди по НОХД № 5683/2005 г.; НОХД № 3324/2008 г. и НОХД № 216/2012 г. спрямо З. А..

Предвид установените факти и обстоятелства, както и въз основа на събраните данни от проведеното в РПЦ - гр. София на сирийския гражданин от 20.12.2022 г., приема, че се констатират редица несъответствия и разминавания при излагането на фактите и обстоятелствата, свързани с бежанската му история, както относно личното му положение, така и с държавата му по произход. Според органа са налице противоречия в твърденията на лицето, а именно: заявява, че е напуснал легално през 2012 г. държавата си по произход, но въпреки посоченото обстоятелство посочва, че е търсен и от държавата и от групировките, за да се сражава на тяхна страна. Според органа, лице, което е търсено от държавните органи в страната си по произход, за да се присъедини към редовната армия, не би имало възможност легално и необезпокоявано да премине граничните контролно-пропускателни пунктове безпрепятствено. Освен това първоначално съобщава, че е посетил сирийското посолството в гр. София, за да му бъде подновен националният паспорт, но след като е разбрал от служители, че е търсен в държавата на произход, но не знае поради каква причина, решил да не му издават нов документ за самоличност. Впоследствие посочва, че поради необходимостта от заплащане на 290 евро за издаване на нов паспорт, е отказал да му бъде извършена посочената услуга. Органът е посочил, че при наличието на реална опасност от преследване и/или тежки посегателства от страна на държавата, чийто гражданин е лицето, не би предприело, каквито и да било действия за посещение на посолството, в което работят служители, представители на държавата, поради риск за неговата безопасност и сигурност, което в настоящия случай по отношение на З. А. не се установява. Според органа, търсещият международна закрила не представя, каквито и да било доказателства, че в Сирия е търсен, както от редовната армия, така и от групировките, за да се присъедини към тях. Изрично по време на интервюто в РПЦ - гр. София е заявил, че при навършване на 18-годишна възраст е служил в сирийската армия. Не заявява, за каквото и да било изразено от негова страна политическо мнение в държавата си по произход, което да е в разрез с установения в страната режим.

С решението си административният орган е приел, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. Единствено съобщаването на данни от страна на сирийския гражданин, че е търсен в Сирия след започването на войната, както от страна на режима, така и от страна на действащите на територията на страната групировки, без да е подкрепено с каквито и да било доказателства, без посочване на конкретни дати, място и наименование на сформираните въоръжени групировки, не може да обоснове предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган е приел, че сирийският гражданин е имал единствено за цел да представи бежанска история, която да обоснове евентуално предоставяне на международна закрила в Република България. От изложеното от чужденеца по време на интервюто е констатирано, че твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и конкретно по чл. 8, ал. 5, т, 5 от ЗУБ, нито твърдения за основателни опасения от преследване на основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и чужденецът не може да бъде приет, като бежанец по смисъла на ЗУБ.

Органът се е позовал на т. 57 от Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 19 ноември 2020 година по дело С-238/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Hannover (Административен съд Хановер, Германия) с акт от 7 март 2019 г., постъпил в Съда на 20 март 2019г., в рамките на производство по дело EZ срещу Bundesrepublik Deutschland, в което е посочено, че съществува силна презумпция, че отказът да се отбие военната служба при условията, уточнени в член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС, е свързан с едно от петте основания, разписани в член 10 от цитираната Директива.

Посочва, че разпоредбата на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС предвижда за действията на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми: буква д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2. Позовава се е на нормата на чл. 10 от Директива 2011/95/ЕС - Мотиви за преследване в параграф 1, буква а) – буква д), като е приел, че понятието „политическо мнение" обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6 от Директива 2011/95/ЕС, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на търсещия международна закрила. Като е взел предвид изложеното, както и че нормата на чл. 9, параграф 3, от Директива 2011/95/ЕС, изрично разписва, че в съответствие с член 2, буква г) между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1 от настоящия член или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка, административният орган е приел, че З. А. не декларира нито пред административния орган, нито пред съдебните инстанции свое членство в политическа партия или организация, не изповядва определени политически възгледи, в т.ч. такива, които не се толерират от официалните власти или са критични към провеждани от тях политики, които да са им станали известни и/или да се приписват на кандидата - т. 80 и 81 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН.

Въз основа на цитираните норми на член 6 от Директива 2011/95/ЕС, т. 58 и т.59 от Решение на СЕС от 19 ноември 2020 година, постановено по дело С-238/19, административният орган е приел, че в случая не се установява да са налице данни, сочещи, че сирийския гражданин е отказал участието си във военна служба в държавата си по произход поради убежденията си, тъй като не е заявил, изразявал каквото и да било политическо мнение или наличието на убеждения, които да се в разрез с редовната власт в държавата му по произход, нито че е налице силен конфликт на ценности и политически или религиозни възгледи между заинтересованото лице и органите на държавата на произход.

Органът се е позовал и на нормата на член 4, параграф 3, букви а) - в) от Директива 2011/95/ЕС, според която при оценяването на молбата за международна закрила на лично основание следва да се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, относими информации и документи, представени от молителя, както и неговият личен статут и личното му положение. Позовал се е в тази връзка на справка с вх. № МД-02-3/15.10.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС, съдържаща информация относно отношението на властите в Сирия спрямо млади мъже, неотслужили военна служба и завърнали се в родината. Направен е извод, че по отношение на сирийския гражданин не се установява наличието на опасност от наказателно преследване или наказание за отказ да отбие военната служба в случаи на военни действия в държавата му по произход. Предвид посочената справка и обстоятелството, че към настоящия момент сирийският гражданин е на 49 години, то предпоставките за привличане към редовната сирийска армия по отношение на З. А. са отпаднали.

С решението си органът е заключил, че предвид заявената от З. А. бежанска история, може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай не се установяват опасения за сигурността на живота на молителя в Сирия, които да са относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Посочено е, че за търсещия международна закрила липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 9, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. Поради това искането на З. А. в частта за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Органът е посочил, че търсещият международна закрила не прави обосновани изявления за наличието на реална опасност от тежки посегателства във връзка с възможността за прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, според която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Такива твърдения от страна на сирийския гражданин не са направени. Въз основа на заявеното от него, според органа, не може да се формира извод, че той е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, понятията „смъртното наказание", „екзекуцията", както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в държавата му на произход" използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС) - обхващат ситуации, при които молителят за субсидиарна закрила е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Разписаните в чл. 15, букви а) и б) от Квалификационната директива понятия и в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за международна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. Такива в случая не се установяват. Органът е приел, че кандидата не са налице законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. За тази цел е изготвена справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирия и конкретно обл. Халеб - районът, в който е роден и е живял, търсещият международна закрила. Направен е извод, че самото присъствие на цивилно лице в района на обл. Халеб не би било достатъчно за установяване на реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Няма данни в обл. Халеб да е налице безразборно насилие, което да достига високо ниво и съответно да се изисква по-ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността. Органът се е позовал на тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно постановеното от CEO Решение от 17 февруари 2009 г., наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване, е изложено на реална опастност да претърпи тежки и лични заплахи. В постановеното на 17 февруари 2009 г. Решение на Съда в Люксембург по дело № С - 465/07, на чл. 15/ б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (Директива 2011/95/ЕС), касаещи силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата, или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба.

Органът посочил изпратеното писмено становище от ДАНС на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ относно чуждия гражданин, в което по постъпила писмена информация, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на сирийския гражданин.

Административният орган се позовава на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ - Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. По смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителните разпоредби на НК – „Тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От приложените по административната преписка съдебни документи, а именно: Споразумение, Присъда и 2 /два/ бр. Решения, постановени по наказателни дела от общ характер се установи, че PC - гр. Свиленград със свое протоколно определение № 321 от 25.04.2012 г. е одобрил постигнато Споразумение по НОХД № 216/2012 г. по силата на което сирийският гражданин се е признал за виновен в това, че на 12.12.2011 г. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 5040 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. Следва да се има предвид, че съобразно нормата на чл. 383, ал. 1 от НПК - Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Нормата на чл. 234, ал. 1 от НК, указва, че който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Установено е също, че с Присъда № 180/13.06.2011 г. по НОХД № 3324/2008 г. по описа на СГС, НК, 26 състав сирийският гражданин е осъден на „Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ години и глоба в размер на 50 000 лв. - за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С Решение № 85 от 02.04.2012 г. по ВНОХД № 1297/2011 г. по описа на Апелативен съд-гр. София, НО, 6 състав Присъда 180 от 13.06.2011 г. по НОХД № 3324/2008 г. по описа на СГС, НК, 26 състав е изменена, като: на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл. ал. 2, пр. 1, хип. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.1 от НК З. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от 14 /четиринадесет/ години и глоба в размер на 120 000 лв. Престъплението е преквалифицирано в такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, 4 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и З. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 8 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК СГС е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 14 /четиринадесет/ години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 120 000 лв. С Решение № 331/12.07.2012 г. по дело № 1021/2012 г. по описа на ВКС, решението на АС - гр. София е оставено в сила.

Разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК, указва, че който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Точка 1 на ал. 2 от чл. 354а от НК, сочи, че когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Доколкото в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, а в нормата на чл. 354а, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, следва да се приеме, че извършените от чужденеца деяния представляват по смисъла на Наказателния кодекс "тежко престъпление", поради което органът приема, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ.

Според административния орган с действията си сирийския гражданин е показал, че не зачита установения правов ред в държавата, в която е потърсил международна закрила, като с оглед и на осъществените състави на престъпленията по чл. 234, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2 от НК представлява и заплаха за българското общество, която е достатъчно сериозна, видно от деянието, за което е осъден по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а именно: без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 37 166 кг. амфетамин на стойност 1 114 980 лв.; 54,21 гр. амфетамин на стойност 1 626,30 лв.; 6,04 гр. амфетамин на стойност 181, 20 лв. и 2,14 гр. амфетамин на стойност 64,20 лв., като деянието е имало за предмет вещества в големи размери. Високата степен на опасност на извършеното престъпление, както умишленото участие в съучастие с други лица при извършване на престъплението, сочат за склонност към извършване и на други неправомерни деяния, които могат да засегнат сериозно основните интереси на държавата и на обществото. В конкретния случая са осъществени квалифициращите признаци „особено големи размери" и „особено тежък случай". Описаната фактология в съдебните решения на престъпното посегателство/ обективирана в конкретика за предварителна подготовка и организация на неправомерното деяние, за механизма на осъществяване и съпричастните към него лица, за характера и особеностите на инкриминирания предмет, количествените и стойностни параметри, сочи на усложнена форма на престъпна дейност. Извършеното от сирийския гражданин накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с установения правов ред, от което е произтекъл сериозен отзвук и наложителност за своевременна реакция на правоохранителните и правоприлагащи органи.

Освен това осъщественият състав на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК също е с висока степен на обществена опасност, а именно: на 12.12.2011 г. на ГКПП „Капитан Андреево"-шосе, общ. Свиленград е държал акцизни стоки без бандерол - 180 броя кутии цигари марка „RGD" и 960 броя кутии цигари марка Veteran, общо 1140 броя кутии цигари, всички без поставен акцизен бандерол, на стойност 5039,40 лв., като случаят е немаловажен.

Предвид извършените престъпления от сирийския гражданин е констатирано наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществото. Извършените от чужденеца престъпления са с висока степен на обществена опасност с оглед на обществените отношения, които се засягат в държавата, динамиката и разпространеността на престъпленията от този вид и сериозните последици от тях, високата обществена опасност на сирийския гражданин се обуславя от конкретното му участие в горепосочените престъпления, начинът на извършване на престъпленията, мотивът за извършването им, с цел облагодетелстване и голямото количество наркотични вещества, които е държал без надлежно разрешение в гараж в гр. София.

С установяване на извършените от сирийския гражданин престъпления следва да се посочи, че превес взима спазването на обществените интереси, правата на гражданите в държавата, които е необходимо да бъдат защитени и в бъдеще от осъществяване на престъпления по реда на НК. Декларираната от З. А. причина да остане в Република България, тъй като е свикнал с живота в страната, тъй като съпругата и сина му също живеят в гр. София е с личен и социално-икономически характер, извън предметния обхват по ЗУБ. В настоящия случай сирийският гражданин подава молба за международна закрила след като е освободен през 2022 г. от затвора, след изтърпяно наказание „Лишаване от свобода" и не му е подновено разрешението за легално пребиваване на територията на страната от компетентните органи.

По отношение на личното и семейното положение на търсещия международна закрила органът посочва, че по време на интервюто лицето е заявило, че съпругата му и детето му живеят в отделно жилище в гр. София, като той ги посещава от време на време. Посочено е, че в случая е изпълнено изискването на чл. 8, т. 2 от Европейската конвенция за правата на човека - Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Въз основа на заявените от сирийския гражданин факти и обстоятелства по време на проведеното на 20.12.2024 г. в РПЦ - гр. София интервю не може да се направи извод, че З. А. има трайни социални, семейни, културни връзки с Република България и изградена социална среда на живот. През по-голямата част от периода на пребиваване на територията на страната чужденецът е бил в място за лишавани от свобода, като дори и към настоящия момент след освобождаването му заявява, че живее отделно от съпругата си.

Органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според която чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ал. 4 на същата норма указва, че от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

В хода на настоящото производство от страна на ответника се представиха два броя писма относно актуалната обстановка в Сирия.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира следното:

Решението, предмет на настоящото производство, е издадено от компетентен орган – председател на Държавната агенция за бежанците, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България; отнема временна закрила в случаите по чл. 17, ал. 5.

Съдът намира, че издаденият административен акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил подробни съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя информация в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните фактически съображения в решението са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

При издаване на обжалваното решение не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с жалбоподателя е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице. Изрично е заявено от интервюираното лице, че не желае преводач на български език. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, в това число и е изпълни указанията на съда при предходното разглеждане на делото да събере информацията относно извършените от молителя престъпления, предвидените и наложени на лицето наказания.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Административният орган много подробно е обсъдил всички събрани факти по делото - бежанската история на З. А. и събраните писмени доказателства заедно и поотделно, като е направил обосновани изводи, въз основа на които ответникът е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ предвижда условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя З. А. интервю не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващият не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната бежанската история и не се установяват по делото. Жалбоподателят не твърди в страната си на произход да е заплашван лично, спрямо него или семейството му да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Опасения от преследване поради неотбивана военна служба са обсъдени от органа в решението, още повече, че жалбоподателят е заявил, че е отбил военната си служба. По отношение възможността за включване сирийската в армията от страна на жалбоподателя, административният орган много подробно е изследвал правните и фактически обстоятелства, като правилно е установил, че по отношение на жалбоподателя Алисса не са налице основания същият да бъди привикан за участие в армията, поради което не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че пристигнал в Република България легално с виза през 1997 г. Харесало му е и е останал в държавата, като от 1997 г. до 2012 г. е пътувал доста често от Република България до Сирия. В началото на 2012 г. е напуснал окончателно държавата си по произход отново легално, влязъл с в Република Турция и е пристигнал в Република България с автобус. Излага твърдения, че повече не се е завръщал в Сирия. Живял е в гр. Халеб и е напуснал заради войната. Държавата е била разделена на две, като от една страна е бил режимът, а от друга страна Сирийските демократични сили, като всяка една страна е искала да се присъедини към нея и да се сражава. Счита, че ако се завърне в държавата си по произход ще бъде обесен, поради отказа му да се сражава на страната на всички групировки. При навършване на 18-годишна възраст е служил в сирийската армия, като редник, но не си спомня, през коя година. Не е налице информация търсещият защита да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, нито не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока.

Заявената от лицето информация е била подробно обсъдена от административния орган, като правилно е прието, че не се съдържа информация за осъществено спрямо търсещото защита лице от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и конкретно по чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, нито твърдения за основателни опасения от преследване на основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Следва да се посочи, че по отношение на обстановката в Сирия към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната и от представените справки от страните, като представената справка от 12.12.2024 г. от страна на жалбоподателя е по-неактуална, отколкото тези от м.януари. Съдът кредитира информацията, изложена в справките от 07.01.2025 г. и от 14.07.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в дйржавата на произход на жалбоподателя да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Поради това правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение на отказът да се предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква "в" от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т.1,.т.2 и т. 3 от ЗУБ.

 

Съдът намира, че и в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В настоящия случай З. А. въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В проведеното интервю същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имала проблеми с официалните власти в страната си.

По отношение на третата причина за предоставяне на хуманитарен статут- тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Посочената норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ кореспондира изцяло с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т. 39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

От изложеното става ясно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие. Необходимо е да се посочи, че сигурността на държавата по произход на жалбоподателя търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Поради това и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

Видно от информацията в представената от жалбоподателя справка вх. №МД-02-124/12.12.2024 г. и от тези в представените такива в хода на съдебното производство – Справка вх.№ МД-02-7/ 07.01.2025 г. и вх. №МД-02-20/14.01.2024 г., в периодите преди и около изготвянето им в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада град Хама, а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. Според справките на 9 декември 2024 г. Администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководена от "Хаят Тахрир ал Шам" (НTS) обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент Б. А.. В изявление, публикувано ден след свалянето от власт на А., посочената администрация обявява амнистия и заявява, че животът на войниците ще бъде в безопасност и че последните не трябва да бъдат нападани.

Видно е от информацията, посочена в цитираните справки от м.януари, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на издаване на административният акт в Сирия не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да продължава да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликта да е бил на нива, при които съществува реален риск от страна на населението да понесе тежки посегателства. Проблемите със сигурността са били спорадични и не са обхващали всички провинции на Сирия. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като е приел, че няма добре обосновани съмнения за преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за международна закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следва да е изключително, каквото от съдържащата се информация в горецитираните и приложени по административната преписка Справки не се установява. Не се констатира и спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия и конкретно в населеното място, в което е живял.

Както е известно, в началото на м. декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. Този общоизвестен факт, удостоверен и в представените справки на Дирекция"Международна дейност при ДАБ, не променят положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от тези източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в държавата Сирия са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на Сирия. Освен това, както в представените справки, така и в медиите, се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които се завръщат или са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се отчита голям обратен миграционен поток в посока Сирия, като данните за броя завърнали се сирийци в Сирия, според информацията, постоянно расте. От справките и от общоизвестните факти за Сирия става ясно, че засега тенденциите за общото положение в тази страна са по- скоро положителни, като тази тенденция продължава и ситуацията в Сирия се стабилизира.

От общодостъпната информация за Сирия и от приложените по делото справки, става ясно, че дори да се приеме, че в тази страна и понастоящем е налице въоръжен конфликт, но същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Поради това не може да се приеме, че със самото си присъствие в родния си край на гр.Халеб или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ.

Не на последно място административният орган е обсъдил разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с изисканата информация от РС- Свиленград, Софийски градски съд, Апелативен съд - София, съобразно указанията на АССГ и ВАС, във връзка с осъждането на лицето. Правилно административният орган е приел, на база събраните доказателства за осъждането на лицето в Република България, че извършените от чужденеца деяния представляват по смисъла на НК „тежко престъпление“, поради което е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците.

Няма спор, че с протоколно определение № 321/25.04.2012 г. е одобрено Споразумение по НОХД № 216/2012 г. на PC - Свиленград е видно, че жалбоподателят е признат за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, поради което е и на основание чл. 234, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба в размер на 5040 лв. На основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Също така с Присъда № 180/13.06.2011 г. по НОХД № 3324/2008 г. по описа на СГС, НК, 26 състав, сирийският гражданин З. А. е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години и глоба в размер на 50 000 лв. - за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, т. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С Решение № 85 от 02.04.2012 г. по ВНОХД № 1297/2011 г. по описа на Апелативен съд - София, НО, 6 състав Присъда № 180/13.06.2011 г. по НОХД № 3324/2008 г. по описа на СГС, 26 състав е изменена, като на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с чл., ал. 2, пр. 1, хип. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК З. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от 14 години и глоба в размер на 120 000 лв. Престъплението е преквалифицирано в такова по чл, 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и З. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 8 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК СГС е определил общо най-тежко наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 120 000 лв. С решение № 331/12.07.2012 г. по дело № 1021/2012 г. по описа на ВКС, II НО Решението на Апелативен съд-София е оставено в сила.

Въз основа на представените доказателства съдът намира, че извършените престъпления от жалбоподателя, макар и към настоящия момент с изтърпяна присъда, сочат за наличие на действителна и висока степен на сериозна заплаха за обществото. Съгласно нормата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Видно от оспореното решение на ДАБ, административният орган е извършил подобна преценка на относимите факти и обстоятелства и е взел предвид цялостното съдебно минало на чужденеца. Посочени са извършените криминални деяния, за които са наложени наказания.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя несъобразяване с правото на европейския съюз в областта на бежанците и практиката на СЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление, каквото в случая безспорно е налице.

Според настоящия съдебен състав, административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянието, извършено от търсещото защита лице, представлява основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай, в какъвто смисъл е решение по дело C- 159/21 на СЕС.

Няма спор, че жалбоподателят е осъден за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.В разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, а в нормата на чл. 354а, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, поради което следва да се приеме, че извършените от чужденеца деяния представляват по смисъла на чл.93, ал.7 НК „тежко престъпление“, поради което е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците.

Правилно административният орган е тълкувал и разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ, според които чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото. При тези данни за извършени от лицето престъпления, очевидно е, че жалбоподателят е с трайно изградени престъпни навици и при установените по делото факти не може да се ползва от горецитираната разпоредба на ал. 3 на чл. 4 от ЗУБ и попада в хипотезата на ал. 4.

В заключение административният орган е изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход, като е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер, или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по реда на чл.8 или чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.

Водим от изложеното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, търсещ закрила, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Марица гардънс“ №18, вх.Б, ет.4. ап.25, против решение №12078/20.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.75 ал.1. т.2 и 4 във връзка с чл.8 и чп.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.