№ 84
гр. Сливница, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200304 по описа за 2021 година
В. Г. Ж., ЕГН ********** от с.С., общ.А., обл.В., чрез адв.Стоилова-ВАК е подал жалба
срещу наказателно постановление № 20-1204-001593 от 07.08.2020г., издадено от началник
група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, излагайки
съображенията си, а именно, че МПС не се е движело по пътищата на страната ни, а
проверката е извършена на ГКПП Калотина. На отделно основание твърди липсата на вина,
предвид установения факт, че управлаваното от него МПС не е негова собственост. Моли за
отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Към жалбата си не
представя доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се
представлява. Чрез пълномощника си, представя писмено становище.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР София, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител. В писмено становище, представя
административнонаказателната преписка и моли да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 11.06.2020г., около 10,00ч. на ГКПП Калотина за вход в страната пристига лек
автомобил „Ровър“, с финландска регистраци № GIX-757, управлявано от жалбодателя и с
пътуващ Е. Ф.. При извършената гранична проверка, жалбодателят представил и
документите за автомобила. Установено било, че автомобилът е собственост на Е. Ф. и че е
дерегистриран от 05.06.2020г. За констатираното от граничните власти, било изискано
съдействието на служителите на ОДМВР-София, свидетелите П.К. и С. И.. На място , на
ГКПП Калотина, свиделите, предвид установената дерегистрация на лек автомобил „Ровър“,
с финландска регистрация № GIX-757, св.К. съставя АУАН №188375 от 11.06.2020г. в
1
присъствието на свидетеля И. и Ж. – граничен полицай на жалбодателя, за извършено от
него нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, а именно за това че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Жалбодателят е депозирал възражение срещу издаденият
АУАН, като представя в превод документите на автомобила. Въз основа на съставеният
АУАН №188375 от 11.06.2020г. е издадено процесното НП № 20-1204-001593 от
07.08.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на
жалбодателя Ж. е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1
ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Материалите са докладвани на РП-
Сливница, която след извършена предварителна проверка по случая с постановление от
29.09.2020г., прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като е приела че
липсва престъпление и е изпратила материалите за преценка за ангажиране на
административната отговорност на В.Ж.. След получаване на материалите от
прокуратурата, АНО е връчил издаденото НП № 20-1204-001593 от 07.08.2020г.
В съдебно заседание са представени документите на лек автомобил „Ровър“, с
финландска регистрация № GIX-757, от които се установява, че автомобилът е собственост
на Е.Ф., закупен от Финландия на 05.06.2020г. Преустановено е движението на МПС на
същата дата. И от същата дата има валидно сключена застраховка.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетеля, П.П., както и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с АУАН №188375 от
11.06.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление НП № 20-1204-001593 от 07.08.2020г., издадено от началник РУ
към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
По същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по
2
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Настоящия съдебен състав следва да обсъди дали посочената норма, предвиждаща
задължения за водачите на МПС, е нарушена от жалбоподателя.
По делото се доказа, че жалбодаткелят е управлявал МПС, когато се е явило на ГКПП
Калотина за вход в страната ни. Доказа се, че собственикът на автомобила е пътувал с него –
Е.Ф.. Доказано е че автомобилът е дерегистрирано във Финландия, от където е купено от
свидетеля Феимов. Доказано е също така, че още при влизането в страната, граничния
служител е установил, че автомобилът е дерегистриран и е поискал съдействия от
служители на КАТ, като е жалбодателят е изчакал идването им на самата граница на
страната ни на наша територия.
От обективна страна, за да е съставомерно деянието, за което е привлечен към
административна отговорност жалбодателя, следва да е „управлявал“ МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване. Т.е. изпълнителното деяние се осъществява чрез действие.
В настоящия случай, жалбодателят няма данни да е управлявал процесното МПС на
територията на страна ни.
На следващо място, това деяние следва да е извършено виновно (умишлено или
непредпазливо). В конкретния случай липсват безспорни доказателства относно вината на
жалбодателя, т.е. той да е знаел, че управляваното от него МПС е дерегистрирано.
Документите които са представени за проверка са на името на собственика на МПС,
пътуващ с него, като липсват каквито и да е било доказателства за това жалбодателят да е
знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със служебно прекратена регистрация.
От това следва категоричния извод, че деянието не е извършено умишлено.
Не би могло да се приеме и че същото е непредпазливо, защото това означава
жалбодателят да е могъл да предвиди, че регистрацията е прекратена, при условие че е
пътувал с автомобила от Финландия до Балгария.
При положение, че автомобилът е бил с белезите за редовна регистрация-табели и
талон, то ползвателят не е имал каквито и да е било данни за прекратяването.
Поради това съдът достигна до крайния извод, че извършеното от жалбодателя не
съставлява нарушение, поради което и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, което налага обжалваното НП да бъде
изцяло отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв се възлагат на другата страна. В настоящия случай,
жалбодателят е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен
хонорар в размер на 300,00лв. В представеният списък по чл.80 ГПК, освен заплатеният
хонорар се претендират и разноски на адвоката за транспорт в размер на 128,00лв.
Възивваемата страна е направила възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, като претендира присъждането му в минимален размер съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода
на делото, шжалбодателят има право на присъждане на разноски. В конкретния случай
претенцията за заплащане на транспортните разходи на адвоката е неоснователна и не
следва да бъде уважавана. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на АПК, пътните
разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват в какъвто
смисъл е установената практика (Определение № 8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. №
7342/2008 г., IV о., Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г.,
III г. о., ГК, Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о. и
др.).
Съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
3
възнаграждение е неоснователно. Видно от приложеният договор за правна защита и
съдействие, договореното възнагрпаждение е в размер на 300,00лв., което отговаря на
установената правна и фактическа сложност , като е съобразено и с чл.8 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради и което
следва да бъде присъдена в искания размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1204-001593 от
07.08.2020г., издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с
което на В. Г. Ж., ЕГН ********** от с.С., общ.А., обл.В., е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР София, С-Р ПП да заплати на В. Г. Ж., ЕГН ********** от с.С.,
общ.А., обл.В. сумата от 300,00(триста) лева, разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4