Решение по дело №2990/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Уко България“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Габрово, представлявано от управителя М. И. К., подадена чрез пълномощник - адв. И. Ц. И. , срещу решение № 1260/29.10.2024г. , постановено по АНД № 3076/23г. по описа на Районен съд – Варна , с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № КХ –14 от 16.06.2023 г. на директора на ОДБХ [населено място].

Заявеното основание за обжалване е допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Жалбоподателят счита за погрешна преценката на решаващия съд за съставомерност на деянията от обективна страна. Дружеството е закупило единствено отработени растителни мазнини , които не могат да се определят като странични животински продукти , попадащи в обхвата на Регламент № 1069/2009г. В проверения от контролните органи обект не се извършва дейност по събиране на животински мазнини и поради тази причина същият не подлежи на регистрация по реда на чл.229, ал.1 от ЗВМД. Дружеството притежава валидно разрешение , издадено от БАБХ , а работната му площадка в [населено място], община Габрово има регистрация в ОДБХ-Габрово. Допълнително се твърди отсъствие на анализ за маловажност на случая. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се отмени издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът , не се представлява, но депозира писмени бележки, в което е обективирано искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация – директорът на ОДБХ-Варна , чрез пълномощник изразява позиция за неоснователност на жалбата , която подробно аргументира в депозиран писмен отговор на жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност .

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление № КХ - 14 от 16.06.2023 г., издадено от директора на ОДБХ [населено място], с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 442, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложена имуществена санкция от 500 лева и на основание чл.443,ал.2 от същия закон му е наложена имуществена санкция от 1000 лв.

От фактическа страна РС-Варна е приел, че на 14.03.2023 г. служители на ОДБХ [населено място] са извършили проверка на обект в [населено място], [улица], сграда № 4, стопанисван от „Уко България“ ЕООД. Установили са съхранение в зелени пластмасови бидони на използвано готварско олио от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни в склад. „Уко България“ ООД не е регистрирано в ОДБХ [населено място]. Установено е също ,че „Уко България“ ЕООД транспортира отработени растителни и животински мазнини с транспортно средство с рег. № [рег. номер], без да е подало заявление за регистрация на моторното превозно средство по реда чл. 246, ал. 1 от ЗВМД.

За да потвърди процесното НП, ВРС е счел отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство. Според решаващия съд наказаното дружество е съхранявало отработени растителни мазнини (използвано готварско олио) в процесния склад, а използваното олио за готвене представлява „кухненски отпадък“ по смисъла на на т. 22 на Приложение I от Регламент (ЕС) № 142/ 2011 г. а според чл. 10, б. „п“ от Регламент (ЕО) № 1069/ 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/ 2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, буква „е“ се категоризират като странични животински продукти - материал от категория 3. Обстоятелството, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците не освобождава дружеството от задължението да регистрира обекта и по реда на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и също така да регистрира транспортното средство, с което транспортира странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини), в случая моторно превозно средство с рег. № [рег. номер] в съответната ОДБХ.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на закона. Районният съд се е позовал на разпоредбата на т.22 от приложение І на Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 година . Пълното наименование на този общностен акт е Регламент за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива т.е. налице е правната конструкция на регламент по прилагане на друг регламент. С еднакъв по степен юридически акт се детайлизира уредбата в основния акт.

Според чл.2 ,т.2 от основния регламент / Регламент (ЕО) № 1069/2009г. / той не се прилага за следните странични животински продукти: кухненски отпадъци, с изключение на тези, които произхождат от превозни средства, работещи по международни линии; са предназначени за хранителни цели; са предназначени за преработка чрез стерилизация под налягане или за преработка чрез методите, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея, буква б), или за преобразуване в биогаз или за компостиране.

Следователно основният регламент № 1069/2009г. се прилага само за кухненски отпадъци като вид странични животни продукти , които произхождат от превозни средства, работещи по международни линии; са предназначени за хранителни цели; са предназначени за преработка чрез стерилизация под налягане или за преработка чрез методите, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея, буква б), или за преобразуване в биогаз или за компостиране.

Няма доказателства по административнонаказателната преписка описаното в НП използвано готварско олио да произхожда от превозни средства, работещи по международни линии; да е предназначено за хранителни цели или да е предназначено за преработка чрез стерилизация под налягане или за преработка чрез методите, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея , буква б), или за преобразуване в биогаз или за компостиране, поради което се налага извод, че това готварско олио не попада в обхвата на правна регулация на цитирания регламент и съответно на регламента по неговото приложение , към който препраща чл. 245 от ЗВМД , вменяващ задължение за правните субекти да транспортират странични животински продукти и продукти, получени от тях със специализирани транспортни средства в съответствие с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

На следващо място, районният съд е счел, че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 442, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗВМД. Цитираната административнонаказателна разпоредба гласи, че който произвежда, предлага на пазара или извършва търговия със суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, в обект, който не е регистриран по чл. 229, ал. 1 или по чл. 229а, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Съставомерен признак на това нарушение е производството на суровини и храни от животински произход. В ДР на ЗВМД няма дефиницията на понятията "суровини от животински произход" и "храни от животински произход ". Според т. 3 на чл. 3 от Регламент № 1069/2009 г. „продукти от животински произход“ означава продукти от животински произход съгласно определението в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004.

"Продукти от животински произход“ са храните от животински произход, включително мед и кръв; живите двучерупчести мекотели, живите бодлокожи, живите мантийни и живите морски коремоноги, предназначени за човешка консумация,други животни, предназначени за предварителна обработка с оглед да бъдат доставени живи на крайния потребител т. 8.1 от преиложение І на Регалмент №853/2004г. /

Установеното в стопанисван от касатора обект използвано готварско олио не представлява нито суровина от животински произход, нито храна от животински произход съобразно легалното определение на понятието , а разширително тълкуване на тази правна норма е недопустимо, тъй като с нея се въвежда състав на административно нарушение т.е. ангажира се юридическа отговорност на правни субекти . При такива случаи съгласно чл. 46, ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл.

В обобщение обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна поради неговата неправилност и вместо него следва да се постанови отмяна на издаденото от касационния ответник НП.

При този изход на правния спор съдът дължи произнасяне по допустимото искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски , които съобразно материалите по делото са заплатен в брой адв. хонорар от 1600лв. за процесуално представителство пред ВРС и заплатено в брой адв. възнаграждение от 1500 лв. за защита пред касационната инстанция. Направеното възражение за прекомерност от насрещната страна по делото съдът счита за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност . В тази връзка следва се присъди минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. – от по 800 лв. за въззивна и за касационна инстанция на основание чл. 18, ал.2 от цитираната наредба.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 1260/29.10.2024г. , постановено по АНД № 3076/2023г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КХ - 14 от 16.06.2023 г. на директора на ОДБХ [населено място], с което на „Уко България“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 442, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена имуществена санкция от 500 лева и на основание чл.443, ал.2 от същия закон е наложена имуществена санкция от 1000 лв.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на „Уко България“ ООД с ЕИК ********* съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 1600 / хиляда и шестотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.