Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260127
гр.
Пловдив, 03.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми август две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3932/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Д.К. против Наказателно
постановление № 19 – 1030 – 012744 от 10.01.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Оспорва се и приетата за установена фактическа обстановка. На база изложеното,
формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата, поради което моли обжалваното постановление да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно постановено.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са
следните:
Както в АУАН, така и в НП е
приета за установена следната фактическа обстановка:
На 19.12.2019 г., около 15,30
часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Менделеев“ с бул „Менделеев“, жалбоподателят
управлявал автомобил /автобус/ „Форд Транзит“ с рег. № ****, посока гр.
Асеновград, като от средна лента за движение преминал в крайна лява лента, като
ударил движещия се в същата посока направо лек автомобил „Тойота“ с рег. № ****и
допуснал ПТП с материални щети.
Сочената фактическа обстановка
сочи на квалификация на допуснатото нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП, като същевременно, както в АУАН, така и в
НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 25, ал.1 ЗДвП - предприемайки маневра, създава опасност
за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП.
Гореизложеното води до извод, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между
изложените фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация. Недопустимо е ангажиране на
административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато
несъответствие между факти и правната норма под която се подвеждат. /така
Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. №
582/2014 г. на Административен съд – Пловдив /.
Констатираното погрешно
квалифициране в АУАН и НП на приетите за установени фактически положения е
безспорно основание за отмяна на НП, доколкото този порок няма как да бъде
отстранен на съдебна фаза.
Безспорно, както в теорията, така
и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ПП ВС 1/ 1953 год., съгласно
което всеки правораздавателен акт, с
който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно
и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се
приемат за установени, както и приложимите
към тях правни норми.
От гореизложеното следва, че за
да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице
пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти и правната
квалификация, под която те са подведени от контролните органи. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и сочената като нарушена правна норма в АУАН и
НП, освен че представлява неправилно приложение на правилния закон, неминуемо
води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки
на нарушението, за което е
санкционирано - тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от сочената от
наказващия орган като нарушена правна норма.
Посочването в АУАН и НП на
неправилна правна квалификация представлява порок в дейността на контролните
органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност
за първи път да издири и да приложи
сам коректната материалноправна или санкционна норма, ако те не са
надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните
норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността
му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно издири
и накаже дееца за релевантните материалноправна и санкционна норма, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С оглед гореизложеното обжалваното НП следва да бъде
отменено.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото
обаче такива не се претендират, то и не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19 – 1030 – 012744 от 10.01.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на А.Д.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 25, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.