Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.10.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5829 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2018 г. по гр.д. № 64325/14 г.,
СРС, ГО, 59 с-в е признал за незаконно
уволнението на Р.С.Л., ЕГН **********,*** и отменил Заповед № 86 от 03.10.2014 г. и Заповед № 43 от 03.10.2014г. на Управителя на „Д.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.К., с които на основание чл. 190, ал.
1, т. 2, 4 и 7 от КТ във вр. с чл. 187 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание-„дисциплинарно уволнение”, като незаконосъобразни. Възстановил е Р.С.Л., ЕГН **********,*** на заеманите преди незаконното уволнение длъжности
"Ръководител складово стопанство" и "Ръководител отдел
доставки" по основен трудов договор от 25.06.2013г. и трудов договор за
допълнителен труд от 25.06.2013 г. в „Д.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Т.К.. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.К. да заплати на Р.С.Л., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 12 177, 12 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба -
24.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за периода 03.10.2014 г. - 03. 04.2015 г., през които ищеца е останал без
работа, както и сумата в размер на 500
лева, представляваща направени по делото
разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК - адвокатски хонорар за
един адвокат. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.К., да
заплати по
сметка на Софийският Районен съд сумата в размер на 847, 08 лева, представляваща държавни такси
от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30
лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 487, 08 лева за оценяемия иск по
чл. 225, ал. 1 от КТ, както и депозит за изготвяне на експертиза по делото,
платен от бюджета на съда в размер на 300 лева.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, според приложеното УАС, чрез
пълномощника по делото адвокат Н.Г. от САК, със съдебен адрес:*** с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че неправилно съдът е приел, че е налице
несъответствие на процесните заповеди-Заповед № 86 от 03.10.2014 г. на „Д. Р.“
ЕАД и Заповед № 43 от 03.10.2014 г. на „Д.“ АД с разпоредбите на закона, а
именно с чл.188, т.3 от КТ, тъй като в този текст е посочено само „уволнение“,
а в обжалваните заповеди е посочено „дисциплинарно уволнение“ и разликата между
двете формулировки нарушава правото на въззиваемия на защита. Излага подробно
съображенията си в тази насока, като се позовава и на трайната съдебна практика
на ВКС, в чиито редица решения се използва термина дисциплинарно уволнение. По основателността на иска заявява, че се
напълно неоснователни твърденията на ищеца, че в заповедите за дисциплинарно
уволнение не са обективирани конкретни нарушения на трудовата дисциплина, с
което се нарушава разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Напротив, заповедите са
мотивирани, като са посочени обстоятелствата довели до налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповеди № 43 от 03.10.2014 г. на „Д.“
АД и № 86 от 03.10.2014 г. на „Д. Р.“ ЕАД
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ са посочени обстоятелствата, представляващи
груби нарушения на трудовата дисциплина и станали основание за издаването на
съответната заповед, а именно: неявяване на работа в течение на три
последователни дни от 29.09. до 01.10.2014 г., злоупотреба с доверието на
работодателя, непосочване на причина и непредставяне на документи за отсъствие
от работа за периода 02.06.-01.07.2014 г., неизпълнение на възложената работа и
неспазване правилата на предприятието. Сочи, че извършване на процесното
нарушение, а именно неявяване на работа в течение на три последователни дни от
29.09. до 01.10.2014 г. е установено
по безспорен начин и е обективирано в Констативен протокол за установяване за
извършено дисциплинарно нарушение № 112/ 02.10.2014 г. - по отношение на „Д. Р.“
ЕАД и Констативен протокол за установяване за извършено дисциплинарно нарушение
№ 113/ 02.10.2014 г., приети по делото и неоспорени от ищеца. Обстоятелството
за извършеното дисциплинарно нарушение
се установява и от разпита на свидетелите В.П.-К. и С.Д., които сочат,
че ищецът е следвало да се яви на работа
в периода 29.09.-01.10.2014 г., но не се е явил, като не са били налице
причини за отсъствието му. Относно злоупотреба с доверието на работодателя по
смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ сочи, че по делото са събрани достатъчно
доказателства относно извършване на това нарушение. Ищецът е изпращал
електронни писма до ръководни служители на акционерите на работодателя, какъвто
е и г-нК., съдържащи обяснения и квалификации спрямо други служители на
работодателя. В цитираните заповеди №№ 43 и 86 и двете от 03.10.2014 г. се
съдържа индивидуализация на елекронните писма, а именно, че те са с начална
дата 04.06.2014 г. 20:35ч., поради което е индивидуализирано съдържанието им. Изпращането
на тези писма и съдържанието им се установява от разпита на свидетелите В.П.-К.
и С.Д., които сочат, че писмата съдържат нападки срещу служители на компанията
с последици от тези нападки-загуба доверието и уронване доброто име на
работодателя, нарушаване на нормалната работа в Дружеството. Относно непредставяне
на документи за отсъствие от работа в периода 02.06.-01.07.2014 г. заявява, че на 19.05.2014 г. на ищеца са били
връчени искания за писмени обяснения във връзка с нарушената работа на
складовото стопанство и установяване на липсите, описани в т.2.4 от въззивната
жалба. Вместо да даде обяснения, ищецът е излязъл в обедна почивка, не се е
върнал на работа и е започнал ползването на продължителен отпуск за временна
неработоспособност, представяйки поредица от болнични листове за различни
диагнози. В последствие, за периода 02.06.2014 г.-01.10.2014 г. са били
отменени, видно от писмо от 13.06.2017 г. от НОИ. Дружеството е поискало от
ищеца да представи други доказателства за отсъствието си за този период, но такива не са били
представени. Относно неизпълнение на възложената работа и неспазване на
правилата на предприятието заявява, че основната задача на ищеца в периода
непосредствено след назначаването му на работа е била да организира
преместването на склада на работодателя
в гр.София, район „Слатина“ на нов адрес: на бул. „********, включително
освобождаване на предходно наетите помещения в район „Слатина“, преместване на
склада и лицензиране на новите наети складови помещения. Преместването било извършено
при затруднени условия, като след завършването му през м. януари 2014 г.
работодателят извършил инвентаризация и установил липси на складови наличности
в размер на 37 203,80 лв. и в резултат на проверката е била издадена
заповед № 18/от м.02.2014 г. за налагане на ограничена имуществена отговорност
на работещите в „Д. Р.“ ЕАД, като страна по заповедта е и ищеца. Заповедта не е
била обжалвана и е влязла в сила. До края на м. април 2014 г. ищецът не е
представил на работодателя си информация за окончателното уреждане на документи
по лицензиране и издаване на административни решения за новите складови
помещения на бул.“********, в резултата на което е нарушен процесът на работа
на складовото стопанство в „Д. Р.“ ЕАД като дистрибутор на продуктите, произвеждани от „Д.“ АД. През
м. май 2014 г. била извършена нова инвентаризация при която са били установени липси в размер
на 16 652,95 лв. от складовата наличност, установени с обобщен Констативен
протокол от 01.09.2014 г. Твърди, че
тези липси са причинили пряко вреда на „Д.“
АД, поради липса на контрол извършван от ищеца върху стоково-материалните
активи на дружеството, възложен му от работодателя. Относно липсата на искане
на обяснения, твърди, че такива обяснения
са искани от работника, като на 19.05.2014 г. са му били връчени искания за
писмени обяснения във връзка с нарушената работа на складовото стопанство и
установяването на липсите. Ищецът не е дал такива обяснения, излязъл е в обедна
почивка и е започнал ползването на продължителен отпуск за временна
неработоспособност. В изпълнение на
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, на 02.10.2014 г., преди налагане на наказанието,
работодателят е поискал обяснения от работника за отсъствието му за периода
02.06.2014 г.-01.07.2014 г., видно от двете
покани изх. № 110/ 02.10.2014 г. и изх. № 111/ 02.10.2014 г. , както и
обяснения за отсъствието му от работа за периода 29.09.2014 г.- 01.10.2014г., като поканите са били връчени лично
на работника по времe на среща с работодателя, като
ищецът е отказал да удостовери получаването на същите и в конкретния срок не е представил писмени
или устни обяснения. Тези обстоятелства са установени от свидетелските показания. Причината за
липса на обяснения при налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е
отказът на работника да даде такива, поради което е налице хипотезата на
чл.193, ал.3 КТ, съгласно която разпоредбите на предходната алинея/ал.2/ не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Относно тежестта на извършените нарушения твърди, че
наложените наказания съответстват на тежестта на извършените нарушения. Ищецът
не се е проявил като добросъвестен служител по смисъла на чл.125 КТ, отнасял се
е безотговорно към работния процес и задълженията си по индивидуалния трудов
договор, отсъствал е от работа без да представя доказателства за наличие на
уважителни причини. Тежестта на извършените нарушения се установяват и от
свидетелските показания, които сочат, че ищецът не е упражнявал контрол, п ри
което в повереното му складово стопанство не са били спазени правилата и
процедурите, довело до липси. Нещо повече, подава сигнали до различни
административни органи-Инспекцията по труда, Комисия за защита от
дискриминация, които действия са подронвали авторитета на
дружеството-работодател и са затруднявали работата, независимо от
обстоятелството, че не са били установени твърдените от него обстоятелства. Неоснователността
на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ води до неоснователност и на акцесорните искове
по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде
постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове
от Р.С.Л., ЕГН **********. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият
Р.С.Л., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М. оспова въззивната жалба.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна,
поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1, т.2 и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ във вр.
с чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът Р.С.Л., ЕГН ********** твърди, че е работил по трудов
договор от 25.06.2013 г. с „Д.“ АД, ЕИК ******** на длъжност „Ръководител
складово стопанство“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 2 029,52 лв. и по трудов договор за
допълнителен труд при друг работодател от същата дата 25.06.2013 г. с „Д. Р.“
ЕАД на длъжност „Ръководител отдел доставки“ на 4 часово работно време с
основно трудово възнаграждение от 900 лв.
Със заповед № 43 от 03.10.2014 г. на основание чл.190, ал.1, т.2, т.4 и
т.7, във връзка с чл.187 и на основание чл.195 от КТ Главният изпълнителен директор
на „Д.“ АД, ЕИК ******** му
наложил дисциплинарно наказание Дисциплинарно уволнение, считано от 03.10.2014
г. с посочено в заповедта, че към 03.10.2014 г. работодателят е установил, че
от страна на служителя са извършени
следните нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на
наказание „дисциплинарно уволнение“, а именно: неявяване на работа в течение на
три последователни работни дни от 29.09. до 01.10.2014г., злоупотреба с
доверието на работодателя, изразяващо се в изпращане на серия от елекронни писма до ръководни
служители на акционерите на дружеството/ в т. ч. М.К.и др./ с начална дата
04.06.2014 г. 20:35 часа, съдържащи неподкрепени с конкретни факти обвинения и
квалификации спрямо други служители на работодателя, с цел злепоставяне на отношенията на доверие между последните и
работодателя, водещо до нарушаване нормалния процес на ежедневната работа в
предприятието, отказ от съдействие и предоставяне на документи и сведения на работодателя,
към 03.10.2014г. служителят не е
посочил причина и не е представил
документи за негово отсъствие от работа за периода 02.06.2014
г.-01.07.2014 г. включително след постановено решение за отмяна на болничен
лист № 650695, други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение
на възложената работа и неспазване правилата в предприятието,а именно
ненавременното оформяне и предаване на документи при освобождаване на склад, с
наемодател „Р. С.“ АД в гр.София, които не са били предадени на работодателя
към 19.05.2014 г.
Със заповед № 44 от същата дата и на основание
чл.190, ал.1, т.2, т.4 и т.7, във връзка с чл.187 и заповед № 43/03.10.2014 г.
за дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е било прекратено трудовото му правоотношение по
трудов договор от 25.06.2013 г. на длъжност „Ръководител, складово стопанство“
при „Д.“ АД, считано от 03.10.2014 г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ-дисциплинарно уволнение, във връзка с чл.190,
ал.1, т.2, т.4 и т.7 КТ и чл.335, ал.2, т.3 КТ. Постановено е да се изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, да се удържи 3
месечно БТВ, на основание чл.221, ал.2 КТ във вр. с чл.8 от трудовия договор,
да се удържат съответните суми във връзка с неотчетени служебни аванси. Със заповед № 86 от 03.10.2014 г. на основание чл.190, ал.1, т.2, т.4 и т.7, във
връзка с чл.187 и на основание чл.195 от КТ Главният изпълнителен директор на „Д.
Р.“ ЕАД, ЕИК ********наложил на Р.С.Л., ЕГН ********** дисциплинарно наказание Дисциплинарно уволнение,
считано от 03.10.2014 г. със същите мотиви, както заповед № 43. Със Заповед №
87 на основание
чл.190, ал.1, т.2, т.4 и т.7, във връзка с чл.187 и заповед № 86/03.10.2014 г.
за дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е било прекратено трудовото му правоотношение по
трудов договор от 25.06.2013 г. на длъжност „Ръководител, отдел доставки“, при „Д.
Р.“ ЕАД, считано от 03.10.2014г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ-дисциплинарно уволнение, във връзка с чл.190, ал.1, т.2, т.4 и т.7 КТ и
чл.335, ал.2, т.3 КТ. Постановено е да се изплати обезщетение на основание
чл.224 КТ, да се удържи едномесечно БТВ на основание чл.221, ал.2 КТ. Ищецът
твърди, че издадените Заповеди №№ 43/03.10.2014 г., 44/03.10.2014 г.,
86/03.10.2014 г. и 87/03.01.2014 г. са незаконосъобразни и моли да бъдат
отменени, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати обезщетение за оставяне без работа 6 м.,
считано от датата на дисциплинарното му уволнение-03.10.2014 г. в размер на
12 177,12 лв., съгласно уточнителна молба от 23.12.2014 г. Изложените
доводи са, че заповедите са немотивирани
като не са обективирани конкретните нарушения на трудовата дисциплина, с
което се нарушава разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, че по делото липсват писмени обяснения на ищеца, като
дори и да са поискани, работодателят е спазил само формално изискванията на
чл.193, ал.1 КТ.
Ответното дружество „Д.“ АД, ЕИК ********, универсален правоприемник на „Д.
Р.“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Т.К. е подал писмен отговор,
в който е оспорил предявените искове.
Съдът констатира
следното:
По делото е безспорно,
че страните са били в ТПО, ищецът като служител, а ответното дружество като
работодател по трудов договор от 25.06.2013 г., като ищецът е заемал длъжност
„Ръководител, складово стопанство“, че на 25.06.2013 г. ищецът е сключил и
допълнителен трудов договор, с посочена в него длъжност „Ръководител отдел
доставки“. На 03.10.2014 г. на ищеца били издадени заповеди № № 43 и
86, с които било наложено дисциплинарно наказание- дисциплинарно уволнение, и
впоследствие било прекратено трудовото му правоотношение със заповеди № № 44 и
87 от 03.10.2014 г., като тези заповеди бяха изброени подробно в изложението на
въззивната инстанция. Прави впечатление факта, че на страница първа от решение от 14.01.2018 г. по гр.д. №
64325/2014 г., СРС, 59 състав е изброявал други трудови договори и е посочил
друга, при това една заповед № 12 от 16.03.2016 г. за налагане на дисциплинарно
наказание-„дисциплинарно уволнение“, които нямат нищо общо с делото. По-нататък
правилно се сочат процесните заповеди, без да се стигна до детайлизирането им. Освен
изброените заповеди, по делото са приложени и приети като писмени доказателства
Констативен протокол от 01.09.2014 г., ЕР № 1678/18.08.2014 г. на „ІV МБАЛ
София“ ЕАД, болнични листове №№ 6506955 и 6506956, писмо изх. №
65/16.06.2014г., 6 броя покани за предоставяне на писмени обяснения,
Констативни протоколи за установяване на извършено нарушение №№ 112 и 113 и
двата с дата 02.10.2014 г., Протокол за проведен телефонен разговор с Р.С.Л. на
03.10.2014 г., ЕР на НЕЛК № 0595 от 105/ 06.07.2015 г., кореспонденция между ищеца Р.С.Л. и г-н М.К.. Били са допуснати и
разпитани в съдебно заседание на 02.06.2017 г. двама души свидетели на ответника-В.Н. П.-К.и С.Д. Д.. Свидетелката В.Н. П.-К., като ръководител отдел „Човешки ресурси“
при ответника заявява, че познава ищеца, който бил служител на компания „Д.“ и
„Д. Р.“. За периода, в който ищецът не се е явил на работа-29.09.-01.10.2014
г., той не се е явил, като е бил в дружеството на 02.10.2014 г., на която дата
са му поискани писмени обяснения. Отказал е да ги подпише и са му били връчени
при отказ, на който е присъствала свидетелката и Г.Р.. На 03.10.2014 г. ищецът
заявил, че ще представи болничен лист, такъв не е бил представен от него, а
само медицинско направление, че е бил на ехограф и на лекар. Свидетелката сочи,
че са провели телефонен разговор да подпише документите за дисциплинарното
наказание „уволнение“, но ищецът е заявил, че няма да дойде и да му бъдат
изпратени по пощата. Свидетелката установява, че знае за писмата, писани от
ищеца и тяхното съдържание. Същите са били насочени и адресирани към
собственика на „А.И.“, били дълги писма, без конкретни факти, но с нападки
срещу служители на компанията с цел да се урони името на тези служители и
съответните хора да бъдат злепоставени пред собственика. Ищецът е целял
загубване на доверието и уронване доброто име на работодателя, като е довело до
нарушаване на нормалната работа в дружеството, защото служителите са оглеждали
фактите изложени в писмата, истина ли са или не, но на практика е нямало истина
в писмата. Свидетелката има впечатления от работата на ищеца във връзка с
дисциплинарната процедура, която стартирала на 19.05.2014 г., като на тази дата
му е била връчена покана за писмени обяснения, но на същата дата ищецът
представил болничен лист, въпреки, че този ден бил на работа. Извести са и
извършени от ищеца нарушения и за липси на стоки от склада, които според нея се
дължат на липса на контрол, на липса на спазване на правилата и процедурите в
складовото стопанство, на което ищецът бил ръководител. Същият пречел с
агресивното си поведение и с действията си, като за това говори и самият факт,
че е излязъл в болнични продължително време с различни диагнози, а след това
болничните листове били отменени от НЕЛК. По повод изпращани сигнали до
различни места-Инспекцията на труда, Комисията по защита от дискриминация, дружеството
съответно било проверявано, но ищецът не оказвал съдействие, по-скоро пречел. Свидетелят С.Д. Д. заявява, че работи в
„Д.“ АД от 2013 г. и в момента заема позиция „Мениджър корпоративни
взаимоотношения“, като с ищеца е имал служебни взаимоотношения. При започване
на дисциплинарното производство спрямо ищеца, същият отсъствал без основателни
причини за това. Работата на свидетеля била да контролира съответните
системи-активиране, деактивиране, проверки относно кражби и липси. Във връзка с
тези липси в складовата база, от свидетеля била проведена проверка на
документите, които са били във връзка със заеманата от ищеца длъжност, но
ищецът не оказал съдействие. На свидетеля е известно от изпълнителния директор
на дружеството, че ищецът е изпращал
писма, в които е цитирал лица и служители на компанията, като е изнасял факти и
обстоятелства, които са проверени и от свидетеля и които се оказали неверни.
Тези факти уронвали престижа и репутацията на съответния служител. Свидетелят е
пряко подчинен на главния изпълнителен директор, член е на мениджърския борд и
като такъв заявява, че неупражняването на контрол от ищеца с оглед на работата
която изпълнява, е довело до спъване на процесите, уронване на престижа,
препятстване на работата на дружеството.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Настоящата инстанция
приема, че напълно необосновано и незаконосъобразно първоинстанционния съд е
приел, че след като в заповедта се визира
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, каквото обаче няма в чл.
188, т. 3 от КТ, тъй като там е посочено само „уволнение”, това „нарушение“
съставлява съществено несъответствие на законовия текст и изписаното в
заповедта нарушава правото на ищеца на защита, което според съда обосновава
отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като
незаконосъобразно без спорът да се разглежда по същество, тъй като тази заповед
„не отговаря на критериите на закона.“ Не става ясно по какъв начин използване
на понятието „уволнение“ или на „дисциплинарно уволнение“ само по себе си би
могло да доведе до нарушаване правото на защита на ищеца/ сега въззиваем/. Правото
на защита бива нарушено при наличие на такъв порок в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, който лишава наказаният работник или служител да
разбере за какво е наказан или какво наказание му е наложено, като в конкретния
казус такъв порок не е налице. Видно от действията на ищеца, настоящ въззиваем,
по организиране на неговата защита във връзка с образуваното срещу него
дисциплинарно производство, същият е бил напълно наясно с това производство и
наложеното му дисциплинарно наказание
„уволнение”. Неясно остава и приетото от съда, че процесните заповеди №№ 43 и
86 и двете от 03.10.2014 г. не отговорят на критериите на закона. Това, че в
чл.188, т.3 от КТ е използван терминът „уволнение“, не означава, че законът не
познава и терминът „дисциплинарно уволнение”, нито пък го отрича. Законът
борави с този термин като разпоредбата на чл.190 от КТ се нарича именно „Дисциплинарно уволнение“, а текстът е следният: Чл. 190. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190 - ДВ, бр. 25 от 2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно
уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на
работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на
трудовата дисциплина; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни
за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители
в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката
или услугата; 6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез
телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените
разходи в пълен размер; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение
по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1. Изводът е, че липсва нарушение на закона при издаване на процесните
заповеди. Терминът „дисциплинарно уволнение“ се използва и в трайната съдебна
практика на ВКС. Настоящата въззивна инстанция не сочи конкретни решения в този
смисъл, тъй като те са многобройни, като обратното, липсват такива в
съответствие с приетото от районния съд. Изводът е, че терминът „дисциплинарно
уволнение“ обозначава наложеното
наказание, този термин се използва както в закона-чл.190 КТ, чл.221, ал.2 КТ и
чл.330, ал.2 от КТ и в 330, ал.2 КТ, така и в съдебната практика, поради което
приетото от районния съд, че е налице несъответствие на процесните заповеди № №
43 и 86 и двете от 03.10.2014 г. с разпоредбите на закона, поради което се
нарушава правото на защита на ищеца, освен формалистично, се явява неправилно,
незаконосъобразно и некореспондиращо със съдебната практика.
Настоящата инстанция
трябва да изследва дали е спазена процедурата по издаване на заповедта за
уволнение, редовна ли е от външна страна, издадена ли е от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на
трудови задължения от страна на работника или служителя. Процедурата по която
се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо
норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия
орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и
за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на
уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ,
въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал.
1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да
го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В
противен случай работникът ще бъде поставен в положение на нерегламентирана от
закона изненада-в този смисъл е
решение № 764 от 01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, Трето Г. О.
Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на
уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е
наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг
повод.
СГС
приема, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен
конкретизирано, противно на твърдението в исковата молба, за да може да бъде извършена надлежна
проверка от съда разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение
че заповедта съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат
изводите, че работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193,
ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Основанието послужило на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с установени от него обстоятелства, посочени
в заповед №№ 43 и 86, а именно: че към 03.10.2014 г. работодателят е установил, че от страна на
служителя са извършени следните
нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на наказание
„дисциплинарно уволнение“, а именно: неявяване на работа в течение на три
последователни работни дни от 29.09. до 01.10.2014 г., злоупотреба с доверието
на работодателя, изразяващо се в изпращане
на серия от елекронни писма до ръководни служители на акционерите на
дружеството/ в т. ч. М.К.и др./ с начална дата 04.06.2014 г. 20:35 часа,
съдържащи неподкрепени с конкретни факти обвинения и квалификации спрямо други
служители на работодателя, с цел злепоставяне
на отношенията на доверие между последните и работодателя, водещо до
нарушаване нормалния процес на ежедневната работа в предприятието, отказ от
съдействие и предоставяне на документи и сведения на работодателя, към 03.10.2014г. служителят не е
посочил причина и не е представил
документи за негово отсъствие от работа за периода 02.06.2014
г.-01.07.2014 г. включително след постановено решение за отмяна на болничен
лист № 650695, други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неизпълнение на възложената работа и неспазване правилата в предприятието,а
именно ненавременното оформяне и предаване на документи при освобождаване на
склад, с наемодател „Р. С.“ АД в гр.София, които не са били предадени на
работодателя към 19.05.2014 г.
СГС намира, че цитираното в процесните заповеди
нарушение, представляващо неявяване на
работа в течение на три последователни дни от 29.09.2014 г. до 01.10.2014 г. е установено по безспорен
начин и е обективирано в Констативен протокол за установяване за извършено
дисциплинарно нарушение № 112/ 02.10.2014 г. - по отношение на „Д. Р.“ ЕАД и
Констативен протокол за установяване за извършено дисциплинарно нарушение №
113/ 02.10.2014 г., приети по делото и неоспорени от ищеца. Това
обстоятелството за извършеното дисциплинарно нарушение се установява и от разпита на свидетелите В.П.-К.
и С.Д., които сочат, че ищецът е следвало да се яви на работа в периода 29.09.-01.10.2014 г., но не се е
явил, като не са били налице причини за отсъствието му. Свидетелката В.Н. П.-К., като ръководител отдел „Човешки ресурси“ при ответника установява че за периода, в който ищецът не
се е явил на работа-29.09.-01.10.2014 г., той е следвало да се яви, като е бил
в дружеството на 02.10.2014 г., на която дата са му били поискани писмени
обяснения. Той е отказал да ги подпише и са му били връчени при отказ, на който
е присъствала свидетелката и Г.Р.. На 03.10.2014 г. ищецът заявил, че ще
представи болничен лист, такъв не е бил представен от него, а само медицинско
направление, че е бил на ехограф и на лекар. При тези данни и дори когато само
едно от нарушенията е безспорно установено, това обстоятелство е достатъчно да
обоснове законосъобразността на издадена заповед за уволнение.
СГС счита, че по делото е установено и другото
извършено нарушение от страна на ищеца,а
именно злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ. Ищецът е изплащал електронни писма до
ръководни служители на акционерите на работодателя, какъвто е и г-нК.,
съдържащи обяснения и квалификации спрямо други служители на работодателя. В
цитираните заповеди №№ 43 и 86 и двете от 03.10.2014 г. се съдържа
индивидуализация на елекронните писма, а именно, че те са с начална дата
04.06.2014 г. 20:35ч., поради което е индивидуализирано съдържанието им.
Изпращането на тези писма и съдържанието им се установява и от разпита на
свидетелите В.П.-К. и С.Д., които сочат, че писмата съдържат нападки срещу
служители на компанията с последици от тези нападки-загуба доверието и уронване
доброто име на работодателя, нарушаване на нормалната работа в Дружеството.
Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си,
като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. I от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението
на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне
на отношенията на доверие между работник или служител и работодател-в този смисъл е реш. №
513 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1559/11 г. на ВКС, ІV ГО. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
цел извличане на имотна облага. Злоупотреба
с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено
умишлено. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
според практиката на ВКС, нито умисълът, нито наличието на
вреди са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на
работодателя-решение №
3/12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010г. и решение № 542/07.02.2012 г. по гр.д. №
1083/2010г., ВКС, ІV ГО. Според задължителната практика на ВКС, за да се
квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на колектива, не е
необходимо за предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди. Както
бе посочено по-горе, в
конкретния казус съдът приема, че е налице визираната правна норма. Свидетелката В.П.-К.
установява,
че знае за писмата, писани от ищеца и тяхното съдържание, че те са били
насочени и адресирани към собственика на „А.И.“, били дълги писма, без
конкретни факти, но с нападки срещу служители на компанията с цел да се урони
името на тези служители и съответните хора да бъдат злепоставени пред
собственика. Целяно е загубване на доверието и уронване доброто име на
работодателя. Това се установява и от свидетелските показания на свидетеля С.Д.. Тези писма на ищеца са
довели до нарушаване на нормалната работа в дружеството,
защото служителите са оглеждали фактите изложени в писмата, истина ли са или
не, но е нямало истина в писмата.
Налице
е и твърдяното непредставяне на
документи за отсъствие от работа в периода 02.06.-01.07.2014 г. от страна
на ищеца. На 19.05.2014г. на ищеца са били връчени искания за писмени обяснения
във връзка с нарушената работа на складовото стопанство и установяване на
липсите, описани във въззивната жалба. Вместо да даде обяснения, ищецът е
излязъл в обедна почивка, не се е върнал на работа и е започнал ползването на
продължителен отпуск за временна неработоспособност, представяйки поредица от
болнични листове за различни диагнози. В последствие, за периода 02.06.2014
г.-01.10.2014 г. са били отменени болничните листове, видно от писмо от
13.06.2017 г. от НОИ. Дружеството е поискало от ищеца да представи други доказателства
за отсъствието си за този период, но
такива не са били представени.
Що
се отнася до неизпълнение на възложената работа и неспазване на правилата на
предприятието, то от приетите по делото свидетелски показания се установява, че
задачата на ищеца в периода непосредствено след назначаването му на работа е
била да организира преместването на склада на работодателя в гр.София, район „Слатина“ на нов адрес: на
бул. „********, включително освобождаване на предходно наетите помещения в
район „Слатина“, преместване на склада и лицензиране на новите наети складови
помещения. След преместването, работодателят извършил инвентаризация и
установил липси на складови наличности в размер на 37 203,80 лв. и в
резултат на проверката е била издадена заповед № 18/от м.02.2014 г. за налагане
на ограничена имуществена отговорност на работещите в „Д. Р.“ ЕАД, като страна
по заповедта е и ищеца. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила. До
края на м.април 2014 г. ищецът не е представил на работодателя си информация за
окончателното уреждане на документи по лицензиране и издаване на
административни решения за новите складови помещения на бул.“********, в
резултат на което е нарушен процесът на работа на складовото стопанство в „Д. Р.“
ЕАД като дистрибутор на продуктите,
произвеждани от „Д.“ АД. През м. май 2014 г. била извършена нова
инвентаризация при която са били
установени липси в размер на 16 652,95 лв. от складовата наличност,
установени с обобщен Констативен протокол
от 01.09.2014 г., като тези липси
са причинили пряко вреда на „Д.“ АД, поради липса на контрол извършван
от ищеца върху стоково-материалните активи на дружеството, възложен му от
работодателя.
Относно
твърдяната от ищеца липса на обяснения
от негова страна, то от данните по делото е видно, че обяснения за извършените нарушения са искани от работника, като на
19.05.2014 г. са му били връчени искания за писмени обяснения във връзка с
нарушената работа на складовото стопанство и установяването на липсите. Ищецът
не е дал такива обяснения, излязъл е в обедна почивка и е започнал ползването
на продължителен отпуск за временна неработоспособност. В изпълнение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, на
02.10.2014 г., преди налагане на наказанието, работодателят е поискал обяснения
от работника за отсъствието му за
периода 02.06.2014 г.-01.07.2014 г., видно от двете покани изх. № 110/ 02.10.2014 г. и изх. №
111/ 02.10.2014 г. , както и обяснения
за отсъствието му от работа за периода 29.09.2014
г.- 01.10.2014г., като поканите са
били връчени лично на работника по времe
на среща с работодателя. Ищецът е отказал да удостовери получаването на
същите и в конкретния срок не е
представил писмени или устни обяснения. Тези обстоятелства са установени и от
свидетелските показания. В конкретния казус, причината за липса на обяснения
при налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е отказът на работника да
даде такива, поради което е налице хипотезата на чл.193, ал.3 КТ, съгласно
която разпоредбите
на предходната алинея/ал.2/
не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Относно
тежестта на извършените нарушения, настоящата инстанция
приема, че заповедите са издадени в
съответствие с критериите на чл.189, ал.(1) КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Спазена е разпоредбата на чл.189,
ал.1 от КТ,
като при налагане на дисциплинарното наказание, органът на
дисциплинарна власт е съобразил
адекватно тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и
поведението на служителя. Тежестта
на извършените нарушения се установяват и от свидетелските показания, които
сочат, че ищецът не е упражнявал контрол, при което в повереното му складово
стопанство не са били спазени правилата и процедурите, довело до липси. Нещо
повече, подава сигнали до различни административни органи-Инспекцията по труда,
Комисия за защита от дискриминация, които действия са подронвали авторитета на
дружеството-работодател и са затруднявали работата, независимо от
обстоятелството, че не са били установени твърдените от него обстоятелства. Ищецът не се е проявил като
добросъвестен служител по смисъла на чл.125 КТ, отнасял се е безотговорно към
работния процес, отсъствал е от работа без да представя доказателства за
наличие на уважителни причини.
Следователно, не са налице
основанията на чл.344, ал.1, т.1 КТ, а оттам и на акцесорните искове по т.2 и по
т.3 от същия текст.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.ІІ ГПК следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, ищецът следва да заплати
на ответника, направените от него разноски в първоинстнционното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 554 лв., а за настоящата инстанция
в размер общо на 1827,54 лв., от които 273,54 лв. държавна такса за въззивно
обжалване и 1554 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. На
основание Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- чл. 7, ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията са следните: т.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр.
28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за
възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ), когато искът е предявен
самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне
на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови
дела с определен интерес - съобразно ал. 2; Като се
направи изчисление на размера на адвокатското възнаграждение по този текст се
получава сумата от общо 1600 лв. /510 лв. + 200 лв. + 890 лв./, която сума и
без отчитане на фактическа и правна сложност на делото е по-голяма от
претендираната.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 14.01.2018 г. по гр.дело № 64325/14 г. на
СРС, ГО, 59 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, предявени от Р.С.Л., ЕГН ********** срещу „Д.“ АД, ЕИК ******** за признаване за незаконно уволнението на Р.С.Л., ЕГН **********,*** и отмяна
на Заповед № 86 от 03.10.2014г. и
Заповед № 43 от
03.10.2014г. на Управителя на „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Т.К., с които
на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от КТ във вр. с чл. 187 от КТ на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание-„дисциплинарно уволнение”, за възстановяване на Р.С.Л., ЕГН ********** на заеманите преди уволнението длъжности
"Ръководител складово стопанство" и "Ръководител отдел доставки"
по основен трудов договор от 25.06.2013г. и трудов договор за допълнителен труд
от 25.06.2013 г. в „Д.“ АД, ЕИК ********, за осъждане на работодателя „Д.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Р.С.Л., ЕГН ********** сумата
в размер на 12 177, 12 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба -
24.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за периода 03.10.2014 г. - 03. 04.2015 г., през които ищеца е останал без работа.
ОСЪЖДА Р.С.Л., ЕГН **********,*** да заплати на „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат Н.Г. от САК, със съдебен
адрес:*** направените
от него разноски в първоинстнционното производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 554 лв., а за настоящата инстанция в размер общо на 1827,54 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.